Диана Бойчева споделя...

 

фотография - личен архив на Диана 

Казвам се Диана Бойчева и мисията ми е да разширявам кръгозора на хорaта, чрез книгите, които издавам и чрез дейностите на Фондация “Ракета”. Вярвам, че обстоятелствата и произходът не определят бъдещето. Всеки човек заслужава шанс да надрасне средата си. Вярвам в силата на социалното инженерство, чрез което можем да променяме мисленето на обществото по трудните теми.  

Зад гърба си имам 25 години професионален опит в книгоиздаването и книгоразпространението, но все повече се ориентирам към създаването и на други форми на съдържание. 

Популярна съм онлайн под името “Госпожа Ракета”, което ми беше измислено от мои последователи в ТикТок. Майка съм на двама сина и две осиновени женски кучета. 

Повече за мен може да разберете на dianaboicheva.com

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Не съм убедена, че мога да определя най-хубави моменти от живота си. Със сигурност знам кои са емоционалните пикове в ежедневието ми и те включват разходката с кучетата ми в гората до нас, плуването в открити водни басейни, постиженията на децата ми и моментите, в които излиза нова книга под логото на “Ракета”.  Вярвам, че животът се живее всеки ден и начинът, по който ежедневието ни преминава е най-определящ за качеството му. 

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Провалът в бизнеса ми преди около 5-6 години. Разделих се с голям, страхотен екип от хора, имах големи дългове и изпаднах в бърнаут и депресия. Беше ми много трудно да стъпя обратно на крака и да започна отново. Да повярвам в себе си и в способностите си и да вложа креативната си енергия в нещо ново. Да изляза онлайн, да говоря за това, което правя, въпреки обвинителните погледи на хората, които бях подвела преди това. Хората сме много осъдителни към другите, особено ако не сме преминавали през същото, като тях. Научих се да не съдя хората, защото не знам каква история стои зад тях. 

В какво вярваш? 

Вярвам, че по-доброто бъдеще винаги е възможно. Вярвам, че живеем в положително настроена Вселена. Вярвам в интуицията си и в безусловната любов. Вярвам в приемането, толерантността и правото на всеки да прави собствените си избори. 

 

Вярваш ли в хората? 

Да, вярвам в хората, във вторите и третите шансове. Мисля, че всеки греши, всеки взема неправилни решения понякога и нищо човешко не ни е чуждо. Когато ми е било най-трудно, най-доброто нещо, което ми се случи, беше някой да повярва в мен, да ми каже: “Ти можеш и ще се справиш”. Човещината е нашият най-ценен ресурс и богатство. 

 

А в себе си?

Понякога си вярвам адски много, друг път губя вяра. Както при всеки нормален човек емоциите ми се лашкат в зависимост от момента. Истината е, че имам свръх оптимизъм, грандиозна визия за бъдещето, винаги си представям огромни мащаби и големи победи. Естествено, невинаги съм права. Но умея да се отказвам. Животът ме научи, че не всичко си струва на всяка цена. 

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

В момента съм обсебена единствено от най-новото ми начинание - Фондация “Ракета”. Дълго време се опитвам да разширявам кръгозора на хората чрез книгите, които издавам. Вярвам, че е възможно хората да се променят, да стават по-осъзнати и виждам, че децата и тийнейджърите са мекото тесто, от което може да направим добър хляб. Те попиват всичко и възприемат идеи по-добре от възрастните. Това е и целта на фондацията – да  предаде ключови знания като финансова грамотност, превенция на зависимости, сексуално образование, медийна грамотност – все неща, които не се учат в училище и често не се обсъждат и у дома. Искам да насоча това знание към деца от рискови групи, защото те наистина няма на кого да разчитат за подобни разговори. 

Иска ми се да намеря формулата, чрез която поднасяме тази ценна информация на достъпен, разбираем език, на езика на децата. 

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Не.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото? 

Не съм сигурна. Всичките ми “грешки” и “провали” са ме превърнали в човека, който съм сега. Можеше да мине и по-леко, но е това, което е. 

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

От една страна ще кажа, че да, важна е. Аз лично прощавам всичко. Не съдя хората, не ги обвинявам, не се сърдя, забравям много бързо случките. Тоест самата аз съм една голяма прошка. От друга - не мисля за това. Не си мисля - “Ей сега ще простя на този човек”. Прошката просто е част от моята идентичност и съответно не мисля за нея. 

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Старая се да живея всеки ден за себе си. Кроя планове за бъдещето непрекъснато, но знам, че днешният ден е най-важен. Как го живеем, защо го живеем и да бъде такъв, че да харесва на нас самите. Да не мислим за чуждите очаквания и мнения. 

Харесваш ли нашето време?  

Харесвам времето, в което живеем. Не бих искала да се телепортирам в друго време. Разбирам сегашния живот и това ми дава комфорт. 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Обичам живота много. Мисля, че смисълът е човек да живее пълноценно всеки ден. 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Най-добре се чувствам в дома си, с кучетата и семейството си, в гората наблизо. Когато съм сред природата съм може би най-спокойна, черпя от дърветата и планината енергия. 

Имам в себе си и едно непрестанно напрежение, което в компанията на някои хора се успокоява. Хора, в чиято компания знам, че мога да пусна контрола и да се отпусна. Важно е всички да имаме такива хора в живота си. 

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Може да звучи клиширано, но времето в самота, прекарано сред природата, ми помага да преживея трудностите. Изкачването на някой връх, преходите, тичането. Физическата активност ми е основен механизъм за преодоляване на стреса. 

Другото са хората, които са там, когато имаш нужда от тях. Просто да ме подкрепят, да ми покажат, че вярват в мен. Това ми дава много сила. 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние? 

Семейството ми, няколко приятели и няколко ментора, които са ми помогнали да променя себе си към по-добро. Имам огромен късмет с родителите си, които са ме научили на безусловна любов, да поемам рискове, да си вярвам и че животът продължава. 

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си? 

Понякога ми се иска да имам по-голяма финансова дисциплина. Склонна съм на рискове в бизнеса, които невинаги са оправдани. Дисциплинирана съм в други области от живота, но точно тук често проявявам безразсъдство. В личния си живот съм много обрана в разходите, дори стисната понякога, но в бизнеса съм тотално друг човек.  

Наскоро съпругът ми каза нещо, което ме замисли. Каза, че парите са спорт за мен, приемам ги и се отнасям към тях, сякаш спортувам. И мисля, че може да е прав. 

Намерила ли си призванието си? 

Имам чувството, че с Фондация “Ракета” всичко дойде на мястото си. Че намерих себе си и призванието си. Само времето ще покаже дали съм права и дали това начинание ще достигне мащабите и положителния ефект, който си представям във визията си. 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?  

Не се страхувам. В крайна сметка след като умрем вече нищо няма да има значение. Затова се опитвам да живея всеки ден пълноценно. 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Гледайте собствените си мечти, цели, живота си. Слушайте интуицията си, вярвайте си. Живейте собствения си живот, дори хората около вас да не ви подкрепят. В крайна сметка, когато се обърнете един ден назад, ще ви се ще да бяхте направили всички онези неща. 

Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш? 

Да, не обичам да говоря за пари, заради собствения си провал в тази сфера преди години. Имам травма, че не се справям добре с управлението на парите. Затова и съм такъв радетел за финансовата грамотност и дори изнасям лекции по темата. Опитвам се да се преборя със себе си :) 

 

Какво може да те разплаче? 

Плача доста – на филми, книги, трогателни истории. Вярвам в пречистващата сила на сълзите и харесвам психосоматиката. Всяка емоция има отражение в тялото ни и е добре да умеем да я пускаме да излиза от системата ни. 

Ако питаме какво може да ме ядоса – мисля, че единствено съпругът ми е способен да ми натисне бутоните успешно 🙂

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Аз доста се смея, дори на глас, обичам смеха, обичам иронията, чувството за хумор, смея се и над себе си. Пак ще се върна към психосоматиката – смехът е лечебен, според мен. Обичам кучета, дървета, небето, водата, градината си, децата си. Ако човек иска – ще намери за какво да се усмихне всеки ден. 

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Животът не е пъзел, а тетрис. Парчета непрекъснато се добавят, а други отпадат. Нищо не е статично и човекът никога не е напълно задоволен. Мисля, че това е в нашата природа. Няма как да сме удовлетворени, ако не се развиваме, не се движим и промяна липсва. В един момент децата са фокус, в друг – бизнесът, понякога здравето минава на предна линия, друг път семейството. Понякога имам нужда да се махна от всичко и от всички, и имам потребност от самота. Животът е река, която се движи непрестанно. 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодарна съм за семейството си, за това, че са здрави и ги обичам. Благодарна съм за това, че съм вдъхновен и целеустремен човек дори, когато греша. Невинаги вземам най-добрите решения или постъпвам по най-добрия начин, но се приемам и познавам своите слаби и дори тъмни страни. Това ми помага да се движа напред всеки ден. 

 

 

Людмила Филотей споделя...

 

фотография - Стефанка Руменова

Моля, представи се накратко.

Опиши се, както искаш - както ти възприемаш себе си...

Здравей,

Аз съм Душа, която идва от планетата Нептун. Красотата е най-хранителната субстанция за сетивата ми. Там, откъдето идвам, Любовта е Радост, Лекота, Милосърдие и Приемане. Животът е Единство, Творчество и Красота.

 Моята съименничка Людмила Живкова се е докоснала до великите принципи на съществуването, имала е прекрасни учители и е била добър ученик, претворявайки ги в Асамблеята „Знаме на мира“.

„Помнете – всеки има право да бъде творец в Асамблеята на Мира.“

Възхищавам ѝ се.

В същността си съм Творец. Изписвам думата с главна буква, защото за мен това означава принадлежност към определена група от човечеството. Има Воини, Деятели, Монаси, Учени, Творци. Това е настройка на душата, не толкова проявление в реалността. Живеем в свят, в който личността е много пъстра и развива букет от умения и качества, но фундаменталната настройка на душата е една-единствена.

 

Казвам се Людмила Филотей. И така се случи в живота ми, че литературата, астрологията и психологията са втъкани във всичко, което правя.

А огънят, който поддържа живота ми, е духовната работа. Какво е моето разбиране за духовна работа?

Да бъда съ-Творец в любяща връзка с Твореца.

Да бъда уникално присъствие в контекста на равнопоставено единство с всичко, което е.

Да бъда това, което съм – светлина за себе си и другите.

Всички сме свързани в интерактивна картина –  туптящи сърца и трептящи  души – и присъствието на всеки от нас има смисъл и е абсолютно, никой не може да ни замени, всеки е на мястото си, със своя мисия.

Духовната работа е да чувстваме своето специално, единствено и феноменално място в света, своята отговорност и значимостта на нашите мисли, чувства и действия, както и влиянието на нашите избори върху процесите в света.

Психологическото консултиране и партниране на хората в реалните ситуации от живота им, с което е свързан моят професионален опит,  постепенно излезе от кабинета и се превърна в ходещо психологическо консултиране с естествените компоненти на духовна работа, част от която е астрологичният портрет на човека с актуалните тенденции в личната му ситуация.

Литературата дойде първа в живота ми – бях жадна да чета книги. Затварях една книга и започвах следващата. Четенето ме спасяваше от грапавините на живота. Книгите ме пренасяха в Нептуновaта реалност, думите хранеха душата ми с духовна амброзия.

Още през детството си пишех поезия. И досега поезията, белият стих, за мен е като дишането, идва естествено, чувствам я дори понякога, когато говоря. Може би защото не се възприемам като поет или писател, a съм човек, който споделя своята истина.

Използвам поезията в моята психологическа практика, както и писането, като средство за подкрепа на душата при травматични преживявания, но и при заплетени ситуации, които позволяват различен ракурс.

Работата ми като литературен консултант и редактор на поезия ми носи огромно удовлетворение, тъй като включва и психологическо, и духовно партниране на автора в неговия съкровен път с текста. За мен е удивително да виждам как от повърхностно написан текст, през психологическа и духовна подкрепа,  могат да се обелят няколко слоя, за да се достигне до сърцевината на стихотворението.

А най-голямата ми радост е да видя как израства авторът, как еволюира личността.

Срещата на две души винаги ни развива. Дори ако сме в ролята на Наблюдател. Дори ако срещата е травматична. Дори ако не осъзнаваме урока или посланието. Случва се обмен, който е уникален.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Когато творя.

Пиша, рисувам, пея, готвя, снимам, сътворявам дреха.

Животът е творчески акт.

Насърчавам всеки, който има импулс да твори, да го направи.

Уменията нямат никакво значение.

Пея фалшиво с цялото си сърце и душа, търся гласа си (не верния тон, макар че, вярвам, възможно е да съществува и за мен) и понякога го намирам, а друг път ме боли гърлото, защото ситуацията е „дере се с цяло гърло“.

Когато създавам с друга душа по време на консултация пространство на доверие, и минавайки през предизвикателствата на страхове, скръб, вътрешна борба, вихрушка от чувства, достигаме до място на мир и лекота.

Когато вървя към някой връх в планината.

Когато имам миг на безгрижие и мир – клеча на речния бряг или цапам из реката и събирам камъчета...

Малки, мънички като мъниста мигове, които са брилянти в паметта ми: докосвам копринените цветове на роза, мярвам боса бебешка петичка, зобам боровинки в гората, мислено политам с щъркелите...

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Да съм оцеляла след личен катаклизъм.

Да съм оцеляла и да продължавам да живея.

Да намирам основания и причини да живея живот, изпълнен със смисъл.

 

В какво вярваш?

Вярвам в „нещо“, което наричам Бог. Има много имена – Божествен разум, Господ, Източник, Създател, Цялост, Съзнание, Разум, Център, Светлина, Онова...

Както и да го наричаме, е Любов.

Вярвам и чувствам, че сме Едно.

 

Вярваш ли в хората?

Вярвам в Човека. 

Вярвам във величието на Човека.  

Човек постоянно пада, изправя се, намества се и продължава.

Падаме.

Ставаме.

Подреждаме.

Продължаваме.

Човек е този, който се изправя.

Удивително е. Покланям се на Човека!

Хората сме съкровена световна душа, която се радва, скърби, копнее – океан от енергия – понякога бурлива, понякога слънчева, топла и нежна, обичлива...

Изпитвам загриженост за човека сред този водовъртеж от интензивни промени, в който всички сме, и искам да вярвам, че обичта и милосърдието ще се надигнат и ще ни обливат като летни игриви вълни от Светлина, че новият човек, който идва сега в живота, ще бъде човеколюбив.

Сега, така го чувствам, човечеството е като едно птиче, което пърха, пърха с криле и се готви да полети.

Абсолютният ни човешки полет е в изпълнението на Христовата повеля: „Обичайте се!“

Учителя – Беинса Дуно – е казал проникновено: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа“.

 

А вярваш ли в себе си?

Вярвам, че както всеки човек, и аз имам свое уникално и единствено място в картината на света.

Вярвам, че животът ми има смисъл.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Не мечтая и не се надявам.

Имам желания, които са много простички.

Искам мир – за всички хора, за себе си и за хората, с които съм свързана с видими и невидими нишчици, а с тези нишчици е нежно заплетено цялото човечество.

Когато се докосна до нечия травма, когато съм в нечие травматично енергийно поле, искам  да имам вълшебната способност да изцелявам психичните и физически рани.

Искам да няма страдание.

Искам човек да живее в съвършено здраве.

Вярвам, че е възможно и че идва времето на екстатичния оргазмичен човек.

И всички ние се повдигаме в тази посока – нагоре, нагоре, нагоре...

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

За душата няма време.

Душата е в постоянна връзка с Духа и Източника.

И тази постоянна връзка е Молитвата.

Молитвата е съсредоточие в това, което е тук и сега, мощен фокус на концентрирана благодарност и отдаване на Любимата Светлина.

Молитвата е Радост и ЖизнеРадост.

Задачата, с която сме тук, е да сме в тази сърцевина през цялото време.

При всеки човек това ниво на преживяване е различно.

Когато сме отдалечени от тази сърцевина, сме в недостиг и ограничение.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Тази дума дори я няма в речника ми.

Да съжаляваш означава да вярваш, че нещо е било грешно.

Не вярвам в концепцията за греха и вината. Няма грешки. Има опит, израстване, еволюция.

Вярвам, че в конкретната ситуация всеки прави най-доброто, на което е способен. Да, след време се обръщаш назад и виждаш други възможности, други избори, други решения, но в конкретния миг –  приемам, че се е случило най-доброто.

А най-доброто, на което човек е способен, понякога е абсолютна катастрофа.  Да, така е. Но човекът, който оценява миналия момент, не е същият човек, който е направил стореното. Важно е да помним това: има тук и сега, миг по-късно вече е друга реалност и ние сме други.

Когато анализираме  ситуация от нашия живот,  ние анализираме един актьор, който е изиграл една роля. Сцената е приключила. Има факт: „това се случи и нищо не може да го промени“. 

Анализът и личното ни израстване и еволюиране, личното ни изцеление довежда до по-добър резултат в бъдещи подобни ситуации.

И за себе си мога да кажа по отношение на миналото, че направих най-доброто, на което бях способна.

Вярвам и с всички сили се стремя да живея тази истина, че миналото може да бъде поправено единствено, като тук и сега постъпваме така в подобни ситуации, че да има добър и по-добър за всички участници резултат.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Не вярвам в концепцията за грях, вина, покаяние и прошка.

Вярвам в приемането на това, което се е случило (което аз направих и/или което на мен ми е било сторено), вярвам в здравеенето и изцелението, в постигането на мир.

https://fakel.bg/прошката-и-приемането-от/

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Има само тук и сега.  Но в мислите си се отклонявам понякога – и в двете посоки. Травматичното ми минало доста тежи и ми се налага да съм бдителна.

Молитвата помага.

Творческият акт – също.

Затова насърчавам хората да търсят своето вдъхновение и да творят.

Можеш да събереш клечици и да изпишеш с тях името си на земята.

Творческият акт, мигът, в който създаваме нещо, ни фокусира тотално, както детето е съсредоточено в играта.

И израстваме.

 

Харесваш ли нашето време?

Това е времето на много пробудени души, могъща вълна от души, които растат  ускорено. Удивително е! И красиво. Радвам се, че съм тук и сега.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Пътят към Бога. Пътят към Същността. Пътуването навътре в себе си, опознаването на тази Божествена Същност, която съм Аз, освободена от драпериите на свян, срам, вина, персони, страх, осъждане, окрилена от вдъхновение, творчество, любов и радост, споделена с други светли души!

А във физическия свят – да пътувам из България. Обичам нашата страна! Всичко ми е любимо в природата. Красотата на България ме омайва... И хората са добри! Хубаво ми е, когато сме очи в очи, когато поседнем на някоя пейчица, на слънчице, с поглед към полето, гората, морето, планината, реката, небето...

                                            фотография - личен архив на Людмила
 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Да, обичам живота. Животът е чудо!

С три думи...

Смирение.

Благодарност.

Поклон.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Изгревът.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Където обичам и съм обичана.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата.

Вярата в Съвършения Ред.

Вярата, че моят живот има смисъл, че моето място в картината на света е единствено, и аз съм ценна и нужна, каквато съм, в тази картина.

И отговорността към всички хора.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Моите най-добри учители винаги са били книгите.

И великите личности – силни, могъщи в своята святост, смирени.

Христос – дал ни Любовта.

Учителя Беинса Дуно – дал на света Паневритмията – най-мощният инструмент за изцеление и духовен растеж.

Махатма Ганди – по мирен път победил империя.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Увереност. Искам да имам повече увереност.

 

Намерила ли си призванието си?

Моля се да разбера.

Усещането ми е, че когато човек живее мисията си, призванието си, не си задава въпроси, а гори с буен пламък, живее със страст.

Благословени са хората, които знаят защо са тук и какъв е техният път.

Виктор Франкъл говори за три пътя на себеосъществяване, на намиране  на смисъл в живота: велико дело, любов, страдание.

Мога да добавя, че от събуждането си следвам естествената подредба на деня, и така се получава, че правенето на каквото и да е, ме вдъхновява.

Миг след миг, във всяка конкретна ситуация, там, където съм, в контекста на това, което е – и това е.

Благодарна съм, когато съм в унисон с вдъхновението и сърфирам с тази енергия.

Велико е, когато правенето на нещо, идва от вдъхновението.

Това са две линии на вдъхновение: започваш да правиш нещо и правенето му те възпламенява, или бликваш внезапно и неочаквано и твориш. Животът е броеница, наниз  от творчески действия. Танц.

Благодарна съм, ако резултатът е радост, хармония и мир.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Вярвам във Вечността на Съществуването. Вярвам в Живота тук и сега!

Покланям се на Живота и го обичам.

Приемам, че има преход, който наричаме смърт, и че животът в тяло е една от безбройните опитности на душата, която обожава тази Игра.

Защото това е Божията Игра на Еволюция и Себепознание.

Кубрат Томов казваше: „Себепознание + Творчество = Екстаз“.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Вдъхновението и миговете на творчество изострят сетивата ми, изгревът ме екзалтира, а миговете на тишина с Бога ме изпълват с благодарност и смирение.

И разбира се, слънцето, изгревът.

 

Какво е за теб самотата?

Концепция, която не споделям.

Ние сме постоянно свързани с всички останали и с Бог.

Бог е винаги в нас, с нас, постоянно любящо присъствие.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Слънцето. Светлината като Вечност.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Една жена и един мъж са поискали да ме родят.

Благодарна съм.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

През последните години – фундаментално – мъка.

Преживях катаклизъм, за който мога само да споделя, че се учудвам, че съм жива.

А в ежедневния ритъм – чувствам с цялото си същество благодарност за безброй „малки“ неща:

за това, че дишам,

че неочаквано се е обадил приятел,

че си хапвам нещо вкусно,

че спя спокойно,

че съм написала стихотворение;

за песента на петлите,

за сладостта на градинските домати,  

за божествения аромат и вкус на малините, за слънцето (понякога и за дъжда),

за любовта...

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Любимата душа.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Всеки миг работя, за да го постигна.

Благодарна съм, че има теми в живота ми, по които работата ми е свършена, и съм в мир.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Съвършеният ден

е обикновен,

слънчев,

мирен,

в прекрасно здраве,

с любими хора,

радостен...

 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Старая се да пренебрегвам изкушението да давам съвети.

Бих насърчила едно дете да си играе.

Бих била радостна, ако повече хора виждат и обичат любящата Светлина в себе си и в другите хора...

Ще си позволя да цитирам една молитва, дадена от Учителя Беинса Дуно, която винаги ме трогва и разтваря сърцето ми:

 

Малката молитва

 „Любовта никога не отпада."

(1 Коринтяни 13:8)

Едно цветенце на планината се молело на Бога:

Господи, посещавай ме със своята роса и с небесната Си светлина, да се радва моето малко сърце на Твоите блага.

 

Аз, Господи, ще се обличам с най-хубавите си дрехи да посрещам Твоята светлина.

 

Който минава покрай мене, аз ще го поздравявам в Твоето име.

 

 

Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...

Страх, боязън – не, но някои въпроси докосват рани, които са вечни и кървят...

 

Какво може да те разплаче?

Добротата ме трогва до сълзи винаги.

Ще цитирам мисълта на индийския писател Сидхарта Шангви: „Има милости, тъй малки и обикновени, че биха могли да те сломят по-лесно от жестокостите“.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Всички плодове!

И неочаквана щедрост, дошла от изобилието на сърцето.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Животът е съвършен.

И ние сме съвършени.

Има Подредба и Промисъл.

И сме цялостни и завършени,

когато изберем да бъдем любящи богове.

Къде съм аз в тази Подредба?

Мигът, в който отговарям на този въпрос, е съвършен.

Погледът ми се носи над зелено поле в подножието на Същинска Средна гора.

Лек ветрец в слънчевата следобедна омая на късната пролет.

Свраките развълнувано джумолят... Безброй от птичи гласове им приглася...

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя простотата.

Животът е като хляба.

Нужен е духовен квас,

месене с любов,

втасване,

месене с любов,

изпичане на добър огън,

за да е наслада.

Благодарна съм, че съм жива.

 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

Благодаря ти за тази възможност, Кристи!

 

Искам да се обърна към човека, който чете тези думи сега:

 

Знай, че си необикновен Човек, единствен и неповторим.

Твоите мисли, твоите думи и твоите действия оказват влияние на цялото човечество.

Твоето величие е в способността ти да създадеш един мирен свят.

Ти можеш!

Как?

Като избираш мира във всеки миг от живота си.

Често пъти цената на този избор е висока, да.

Но знай, че всеки път, когато ти избереш мира, безброй хора в целия свят в подобна ситуация като твоята избират мира.

Защото сме свързани с велика световна душа и велико единно съзнание.

Добротвори!

Миротвори!

Лети си, Човеко, лети!

 

Людмила Филотей,

С обич и мир

 

Мила Кристи, благодаря ти за възможността да бъда душа, която споделя – своите вълнения, мисли, истини, прозрения – в този вдъхновяващ проект!

Можеш да използваш споделените от мен мисли, както и цялото интервю, цитирайки името ми, при разгръщането на твоите начинания!

Бъди здрава!

Желая ти успех!

 

Людмила

Юни, 2025 г.

 

www.facebook.com/lyudmilafilotei

https://fakel.bg/свраката-джумоли-из-новата-книга-на-лю/

P.S. Благодаря за това интервю и топлите думи, най-сърдечно!!!

Кристина