Филип Георгиев споделя...

 снимка - личен архив на Филип

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

През 2007 г. се чувствах най-щастлив. По това време бях 17-18 годишен. Тогава се запознах с много нови и приятни хора. Играехме баскетбол по цял ден (беше лятна ваканция), срещнах много приятели, смених няколко гаджета, изкарах шофьорска книжка, започнах да свиря на китара. Общо взето е това. Живот-мечта.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Най-трудното нещо, което преживявам и досега е един период от живота ми, започнал на 19 години и все още неприключил. На 19 отключих нервен стомах и повръщах по няколко пъти на ден, общо взето след всяко хранене. Следваха лечения, болници – все безуспешно. В последно време претърпях 3 операции. В последната операция удължиха хранопровода  ми с 4,1см., посредством титаний. След всяка операция трябваше да лежа по една седмица в реанимацията, обездвижен, забравих да ходя. Трябваше на ново да се уча да вървя и да се радвам, че успявам малко по малко, все едно съм дете. След всички издевателства върху организма ми отключих паническо разстройство. Сега приемам медикаменти и се надявам животът, подобно на палачинка, да се обърне най-накрая в моя полза.

 

В какво вярваш?

Вярвам в Бог, надрелигиозен съм. Бог е един , не се дели, както дървото е едно и най-крайното листо също е част от дървото. Вярвам в семейството и приятелката ми. Вярвам, че ЦСКА СОФИЯ ще бъде шампион през следващия футболен сезон. Вярвам в себе си – забравих да спомена.

 

Вярваш ли в хората?

Преди години надценявах повечето хора, животът ме научи, че е по-удачно и по-близко до реалността, когато ги подценя. Досега почти не съм бил изненадан, след като съм подценил някого. Просто в голям процент хората са еднакви, еднакво безразлични към всичко, което не касае пряко его-любовта им, макар да дават вид, че не е така.

 

А в себе си?

Вярвам в себе си. През този живот сбъднах почти всичките си мечти. Останалите предстои да сбъдна. Разочарован съм, че когато сбъдна мечта, не ставам по-щастлив. Идеята, мисъл-формата за мечтата носи повече допамин, отколкото реализирането ѝ. Когато знаеш това, започваш да проточваш мечтите във времето. Мисля, че ме разбрахте.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да бъда здрав и пълноценен човек в собствените си представи. Всъщност всяка мечта може да стане реалност, стига човек да пожелае да я осъществи. Например мечтая за куче, но виждам прекалено много пречки, за да си го позволя. Но, ако реша, още утре мога да го имам. Това е алегория за почти всичко в живота ми.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Разполагам с твърде много свободно време, тъй като през последните 2-3 години не работя, тъй като все съм по болници, където режат кожата и органите ми и после ги зашиват. В момента имам време за всичко. Винаги съм имал време за всичко. Желанието е определящо.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Донякъде съжалявам, че животът ми се стече по гореспоменатия начин, тъй като може би пропуснах много възможности в него. Но всяко нещо има поне две страни. Втората страна на живота ми се състои в това, че превръщам мъките, главоболията, общото страдание в изкуство – в музика, в поезия, в литература, и най-вече – в самоирония. Така че, положението вместо да се влошава, остава критично.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката е вътрешен процес на личната еволюция на всеки. Така мисля и частично съм я постигнал.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Може би поравно и в трите. В момента съм в настоящето, тъй като имам за задача да заздравея, но един поет винаги черпи от изминалото, за да го пренесе в настоящето по свой драматичен начин, от който няма изход. Точно така е.

 

Харесваш ли нашето време?

Не. Времето е свързано с обществото, с хората. Какви са те днес? Доста мрачен е отговорът. Безотговорни, безразлични, повърхностни. А тези хора създават кино – изкуствено, музика – повърхностна, лирика – нарочна, а не естествена. Изобщо – разочарован съм. Искам да взривя всички хора, без планетата, но това ще ме отведе в ада, ха-ха.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Обичам вътрешните пътувания. Мога да бъда, където поискам, чрез духа си. В миналото, в бъдещето, в различното минало, в ясно бъдеще и т.н. Пътувам и в сънищата, затворя ли очи, за да заспя, приемам, че просто слагам колана си и тръгвам нанякъде, където и да е. Винаги съм в очакване, преди да заспя.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Обичам го много.

Обичам го, защото не познавам друга форма на съществуване. А по-скоро съм забравил другите форми, вследствие на прераждането. Убеден съм в прераждането тоест.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Гледката как любимият ми футболен отбор отбелязва победен гол;

гледката на свенлива съблечена жена;

гледката на красиво животно;

гледката на буйна, красива растителност.

Тези гледки предпочитам.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Точно у дома се чувствам прекрасно. На сигурно място съм, където няма изненади, не обичам изненадите. Привързан съм към дома ми, макар че дотук живях на три различни места и винаги е трябвало известно време за адаптация.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Основата, която Бог е дал да нося в себе си. Самият Бог, мисълта, че е безгрешен и вместо лошата ситуация да ме покоси, аз я ограбвам. Извличам най-доброто от нея. Понякога най-доброто е отчайващата истина, която човек трудно преглъща.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Бог, родителите ми, приятелите ми, приятелката ми.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Искам да бъда здрав, за да мога да достигна до всичко, към което съм се устремил. Нищо друго не бих променил. Харесва ми да съм един на десет хиляди в различни класации. И често съм точно такъв, но невинаги в добър смисъл.

 

Намерил ли си призванието си?

Призванието ми е да съм болезнено откровен. И да вербувам хората около себе си да следват моя пример. Когато успея, се чувствам прекрасно. Да бъда откровен в поезията си, в музиката, в погледа си, в общуването. Последното е най-трудно, тъй като в днешно време се счита за обида, ако изразиш честното си мнение пред някого, ако кажеш обективната истина пред него, но аз точно това правя. Затова нямам много приятели.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Страхувам се от агонията, съпътстваща смъртта. От самата смърт не. Но се страхувам да се разделя с близките си, с които съм свикнал да живея и да споделям живота си.

 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Чувствам се жив, когато създам нещо с ума или с ръцете си.

 

Какво е за теб самотата?

Самота е, когато няма с кого да споделиш своите интереси и най-съкровени чувства. Тоест самота е, когато отсреща няма реална обратна връзка. Аз не съм самотен.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Сънят.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Никога не бих забравил добрините на родителите и приятелката ми. Първите плащаха за всичко, което касае здравето ми и така можех да минавам през трудностите по-спокоен. А приятелката ми се грижи за мен по-добре от повечето майки за децата си.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Тъга, непрежалимост, мрачно вдъхновение и наслада, че съм жив.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Искам да прегърна куче Корги, а никога не съм погалвал дори такова куче. Искам да се въргалям с Корги в пръстта и да си играя с него по неговия начин.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Не. Имам нескончаеми вътрешни издирвания. Все нещо ровя, все искам повече да знам, да контролирам. Общо взето егото ми ме води на каишка.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Ден, в който да нямам симптоми на някоя от болестите ми.

 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Бих посъветвал хората да бъдат честни със себе си и пред другите. Това би довело до по-дълъг и пълноценен живот. Това би предотвратило психическите слабости у хората, като същевременно би ги направило много по-принципни, отколкото лицемерни.

 

Има ли въпрос(или пък отговор), от който се боиш?...

Има.

 

Какво може да те разплаче?

Загуба на близък. Но обичайно плача единствено от вдъхновение, от удоволствието от вдъхновението. Плача на песни, на поезия, плача, когато някой е искрен до смърт и по красив, своеобразен начин.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Гъделичкането, както и чувството за хумор в мен и в другите. Чувството за хумор следва да се използва, то е единственото, което отличава истинският човек от прикрития.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Моят пъзел никога няма да се подреди, както трябва, тъй като постоянно разменям парчетата му. Слагам ги където трябва, после ги слагам на неправилно място, и така до безкрай.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодарен съм, че след всичко, което преживях съм жив, мислещ и творящ човек. Благодарен съм за всеки талант, който притежавам, както и за хората, от които съм заобиколен. Благодарен съм, че съм се родил мъж, защото така не си губя времето в гримиране или нанасяне на лосиони и кремове един след друг.

 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши го също!…

Отговарях спонтанно и неумишлено. Надявам се да оцениш това. Това е първото интервю, което давам. Беше ми приятно. 

Пожелавам ти не щастие, а истина, тъй като щастието често води до пороци.