"Научих се да не съдя хората, защото не знам каква история стои зад тях. Вярвам, че по-доброто бъдеще винаги е възможно. Вярвам, че живеем в положително настроена Вселена. Вярвам в интуицията си и в безусловната любов. Вярвам в приемането, толерантността и правото на всеки да прави собствените си избори.
Да, вярвам в хората, във вторите и третите шансове. Мисля, че всеки греши, всеки взема неправилни решения понякога и нищо човешко не ни е чуждо. Когато ми е било най-трудно, най-доброто нещо, което ми се случи, беше някой да повярва в мен, да ми каже: “Ти можеш и ще се справиш”. Човещината е нашият най-ценен ресурс и богатство."
*
"Красотата е най-хранителната субстанция за сетивата ми. Там, откъдето идвам, Любовта е Радост, Лекота, Милосърдие и Приемане. Животът е Единство, Творчество и Красота.
Моята съименничка Людмила Живкова се е докоснала до великите принципи на съществуването, имала е прекрасни учители и е била добър ученик, претворявайки ги в Асамблеята „Знаме на мира“.
„Помнете – всеки има право да бъде творец в Асамблеята на Мира.“
Възхищавам ѝ се.
В същността си съм Творец. Изписвам думата с главна буква, защото за мен това означава принадлежност към определена група от човечеството. Има Воини, Деятели, Монаси, Учени, Творци. Това е настройка на душата, не толкова проявление в реалността. Живеем в свят, в който личността е много пъстра и развива букет от умения и качества, но фундаменталната настройка на душата е една-единствена.
Духовната работа е да чувстваме своето специално, единствено и феноменално място в света, своята отговорност и значимостта на нашите мисли, чувства и действия, както и влиянието на нашите избори върху процесите в света.
Животът е творчески акт.
Насърчавам всеки, който има импулс да твори, да го направи.
Вярвам в „нещо“, което наричам Бог. Има много имена – Божествен разум, Господ, Източник, Създател, Цялост, Съзнание, Разум, Център, Светлина, Онова...
Както и да го наричаме, е Любов.
Вярвам и чувствам, че сме Едно."
*
"Не вярвам в реакциите, не вярвам в добро и лошо. Не вярвам в личността и егото. Не вярвам в науката и наложените обществени форми на религии. Всички тези ужким важни неща, всъщност са преходни. Днес съм щастлив, утре нещастен, после ядосан, после милостив. Мисля, че нещо е хубаво, после виждам, че има пропуски и недостатъци, и обръщам мисленето. Днес съм религиозен, отивам на църква и паля свещ, после ми иде да убия половината село. Не вярвам в преходните неща. Ако вярвам в тях, значи много съм го загазил. Защото това, в което вярва човек, всъщност трябва да е носещ стълб в неговото съществуване. Тези стълбове са далеч отвъд материалното съществуване и отвъд личността. И най-интересното е, че не мога да ги назова. Мистика. Но това, че не вярвам в гореизброените неща, не означава, че не ги обичам и не ги приемам. Напротив. Безкрайно съм благодарен на цялата преходност и разнообразие, благодарение на която и аз съществувам в момента в тази форма.
Мевляна Руми казва: Фенерите са различни, но светлината е една и съща. Радвам се на различните форми и проявления, на различните личности и характери, на безкрайното разнообразие. Но не вярвам в тях, не вярвам в личностите и характерите, а в източника, който е един за всички ни.
Надявам се и си мечтая всички хора да се превърнем в божии инструменти, изпълняващи божията воля, а не нашата лична воля.
Истинската прошка означава да не се вържем на менталната си концепция за жертва и да прескочим отвъд своята собствена личност и личността на другите, и да се пренесем в яснотата и в любовта на наблюдателя."
*
"Опитът ме е научил, че не всеки заслужава доверие. Подхождам с отворено съзнание към всеки, но в процеса на общуване и споделяне, независимо за какъв контакт става дума, се вижда дали се доизгражда или не това доверие и вяра. Взаимно е. Имам, разбира се, няколко много близки човека и приятели, на които вярвам безрезервно.
Дали ще съжалявам за нещо или не – няма да промени миналото. Личността и опитът ми са били такива, тогава. С тях съм взела навремето решение или съм попаднала в ситуация. Сега най-вероятно не бих постъпила по същия начин, но сега съм и друга. С малко повече житейски опит.
Разбирането ми за прошката е, че тя е важна и има смисъл, само ако е осъзната и искрена. Даването на прошка на друг или дори на себе си не е еднократен акт. Това е по-скоро процес, в който малко като в танц имаме две напред и едно назад. Докато не се изтанцува напълно. Прощавам най-вече, защото това ми дава освободеност и спокойствие. Но, помислете какво спокойствие ще даде и на отсрещната страна, ако осъзнаването и разкаянието са искрени и изстрадани. Всъщност прошката е любов."
*
"Вярвам в Бог, надрелигиозен съм. Бог е един, не се дели, както дървото е едно и най-крайното листо също е част от дървото. Вярвам в семейството и приятелката ми.
Вярвам в себе си. През този живот сбъднах почти всичките си мечти. Останалите предстои да сбъдна. Разочарован съм, че когато сбъдна мечта, не ставам по-щастлив. Идеята, мисъл-формата за мечтата носи повече допамин, отколкото реализирането ѝ. Когато знаеш това, започваш да проточваш мечтите във времето. Мисля, че ме разбрахте.
Превръщам мъките, главоболията, общото страдание в изкуство – в музика, в поезия, в литература, и най-вече – в самоирония. Така че, положението вместо да се влошава, остава критично. Един поет винаги черпи от изминалото, за да го пренесе в настоящето по свой драматичен начин, от който няма изход. Точно така е.
Обичам вътрешните пътувания. Мога да бъда, където поискам, чрез духа си. В миналото, в бъдещето, в различното минало, в ясно бъдеще и т.н. Пътувам и в сънищата, затворя ли очи, за да заспя, приемам, че просто слагам колана си и тръгвам нанякъде, където и да е. Винаги съм в очакване, преди да заспя."
*
"Винаги ми е било трудно да се връщам назад, да отделям някакви парчета от голямата купчина спомени, да ги оглеждам и да оценявам кое е било по-хубаво от друго. Но знам, че съм щастлив, защото имам възможността да живея. Още от дете имам наследствена атрофия на зрителните нерви. Още като бебе майка ми ми пускаше касетки с приказки, след това взимаше аудио-книги на дискове, а по-късно – компютър със специален софтуер за незрящи. Може да се каже, че наполовина пътешествах в нашия свят, а наполовина – в света на книгите. Разбрах какви болки са имали толкова много известни личности, останали в историята, разбрах колко ги е боляло и колко щастливи са били. Осъзнах, че всеки има своята история – написана или тепърва очакваща да бъде написана.
Наскоро четох, че има няколко вида интелигентност – ментална, свързана със запомнянето на информация, емоционална, свързана със самоконтрола, и морална. Искам да кажа, че има неща, които природата не дава, но ние трябва да сме благодарни – независимо дали за липсите, или за даровете. Това е една изключителна възможност – да обичаме, да се влюбваме, да бъдем част от нещо по-голямо, което допълва."
*
"Аз, като жена и майка, ще споделя, че едни от най-хубавите моменти в живота ми до сега са именно моментите на любов и споделеност с моето семейство, както и раждането на моите деца, имам двама сина, с които се гордея.
Трудности в живота си имаме, бих казала, непрекъснато, но дали ще ги приемем като тегоба или пък ще са за нас предизвикателства и тяхното преодоляване ще ни направи по-силни, е въпрос на личен избор. Аз приемам изпитанията в живота си с вярата, че са част от моя път, който сама съм си избрала и щом съм го сторила значи са по силите ми.
Вярвам в доброто и че то побеждава. Вярвам, че щастието е вътре в нас и само трябва да му отворим вратичката, за да се покаже и в живота около нас, вярвам в любовта и светлината, която носим по рождение.
Мечтите ми са свързани предимно с добруването ни, в осъзнаването и пробуждането на всички хора, защото е важно да знаем, че ние сами творим реалността и се надявам повече хора да осъзнават, че единственият начин да оцелеем е като запазим своята душа."
*
Вярвам, че всеĸи човеĸ е един бог в еволюция, че носим неограничен потенциал, но в тясна черупĸа и трябва да му освобождаваме място да се проявява. Което не ни пречи да сме и маймуни, фигуративно ĸазано. Въпрос е на знание и на ежедневен избор, не толĸова на вяра.
Правил съм ужасно много неща, ĸоито не бих исĸал да съм ги правил, но гледам вместо да съжалявам, да се уча от тях. Иначе съжалявам, даже ме е яд на мене си, че не съм отĸрил фотографията по-рано.
Мисля си, че най-голямата прошĸа е да можеш да простиш на себе си. На другите е малĸо по-лесно.
Всяĸо време си има проблемите, всяĸа страна също. Не съм от хората, ĸоито си мечтаят да са се родили по друго време или на друго място. Примерно защото тревата оттатъĸ границата била по-зелена. Туĸ и сега си ми харесва, най-вече защото е моето."
*
Страдам, аз страдам
Страдам, аз страдам — без глас, без покой,
тежи ми светът, а е празен и мой.
Душата се скита в безкрайни полета,
ала вместо зора — все сълзи по небето.
Страдам, аз страдам — гори ме тъгата,
като въглен в нощта ме раздира душата.
Няма лек, няма знак, няма път за спасение,
само болка, превърната в мое въведение.
Кой ме чува? Кой вижда? Кой ще запомни?
Сенки ме пазят, мракът ме гони.
Но в страданието съм истински, цял,
една болка — вселена, един вик — идеал.
Страдам, аз страдам — и в това има смисъл,
защото дори в мрака животът е писан.
*
Истината е, че аз съм бунтар. Вярвам, че смисълът на човешкият живот е да твори, да създава, да надгражда и да еволюира спрямо времето, в което живее. Именно затова, не съм щатен на сигурна заплатка, а съм тръгнал срещу течението, независимо колко е трудно. От години мечтая и сбъдвам мечтите си, така се чувствам жив и удовлетворен, това смятам да продължа да правя и занапред.
Аз съм позитивен човек и умея да се наслаждавам на живота, независимо от всички трудности, през които съм преминал. Но ако трябва да обобщя – това, че работих още от 15-годишен, натрупах много опит и осъзнатост относно свободата и отговорността. Откриването на изкуството, срещите ми с хора като Малин Кръстев, Сава Драгунчев и Стефан Данаилов, моите актьорски учители, които ми помогнаха да открия, опозная и да се влюбя в театралното изкуство.
Играта ми на сцена (имах щастието да започна да играя в столичен театър още от 1-ви курс в Академията), по-голямата част от студентските ми години, писането на пиеси, откриването на сродната ми душа, създаването на първото ни независимо представление и срещите с публиката след това. Фактът, че в момента живея живота, за който преди години съм мечтал."
*
Мечтая за глобална емпатия. Надявам се на най-доброто (и не се обезкуражавам от най-лошото).
Живея „в интересни времена“ (бел. – всяка прилика с китайско проклятие не е случайна); а иначе – повече в настоящето, за да контролирам бъдещето.
По същество – харесвам, каквото имам, включително „нашето време“!
Обичам Живота, презирам живуркането. Животът за мен сега е привилегия от вселенски порядък. Животът в три думи – живец, желание, жажда."
Няма коментари:
Публикуване на коментар