вторник, 16 август 2016 г.

Александра Иванова споделя...






 Казвам се Александра, на 20 години. Най-точното определение за мен е „човек на думите”. Обичам да чета, пиша и говоря. Обожавам пътуванията и общуването с различни хора. Приятелите ми сами избират как да ме наричат, затова ще оставя всеки читател да  избере как да ми казва. Много често мисля, говоря и пиша в рими. Мечтател съм. Позитивен и силен човек, който не се предава. Студент съм в специалност „Политология”, начинаещ оратор.



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Хубавите моменти в живота ми са толкова много, че ми е трудно  да откроя най-хубавите. Във всеки момент има нещо хубаво.


А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Загубата на близък преди години е нещото, което ми донесе най-много болка и трудности. Бях принудена да науча много уроци по трудния начин. В биографията ми има и още нещо, което за повечето хора е голяма трудност – аз съм „човек с увреждане”. Етикет, който съм преодоляла с начина си на живот.


В какво вярваш?

Вярвам, че нищо не е случайно, защото има нещо, което знае по-добре от нас кой е нашият път. Вярвам в Любовта, която има сила да промени света, и че мечтите се сбъдват. 


Вярваш ли в хората? А в себе си?

Вярата в себе си и другите е урок, който все още уча. Животът ми, обаче, ми доказва, че добротата в хората я има. :) Така, че няма причина да не вярвам. Всеки ден се уча да вярвам все повече в себе си и мисля, че успешно вървя по този път.






За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Списъкът с мечтите и надеждите ми е наистина много дълъг. Надявам се да успея да сътворя реалност от повечето си мечти, а ако някога имам шанс да сбъдна и поне една мечта на друг човек, ще бъде прекрасно.


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Опитвам се да намирам време за всички важни неща. Нещото, за което много често не ми достига време е сън. :) Разбира се, може да се поспори по въпроса, дали той е нещо важно.


Важна ли е прошката в твоя живот?

Да! Истинската прошка е едно от най-важните и ценни неща в моя живот.


Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

До скоро живеех в миналото. Уча се да живея в настоящето, защото иначе рискувам да го пропусна, а с него и шанса да изградя бъдещето, за което мечтая.


Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Спокойно мога да кажа, че съм силно влюбена в живота. :) В момента той ми прилича най-много на пъстра, неспирна въртележка.


Кои са най-красивите гледки на света за теб? 

Играещи деца, целувка на влюбени, величието на природата във всичките му измерения. Природата е най-добрият художник.






Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Няма определено място, много зависи от моето настроение. Много е важна, обаче, компанията. Ако съм с хубави хора, се чувствам добре навсякъде.


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Знам, че има хора, които ме обичат. Убедена съм също, че трудностите не са безкрайни и ще отминат, рано или късно.


Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
 
Невероятно много са. Всеки, който е, или е бил в моя живот, ми е повлиял по някакъв начин. В различни моменти, определени хора са оказвали своето силно влияние, но ми е много трудно да определя и изброя всички, а не ми се иска да пропусна някого. Подкрепяли са ме толкова много хора, че никога не съм оставала сама в труден момент. Между тях има, както много близки до мен, така и почти непознати.


Искаш ли да промениш нещо у себе си? 

Докато пиша това, се променям. Уча се да бъда повече себе си, а да не робувам на чужди очаквания. Тренирам смелостта си, за да приема спокойно предизвикателствата, които ме очакват.


Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея? 

Едва ли има човек, който не се страхува от нея. Безусловно вярвам обаче, че това не е краят на всичко.


А какво те кара да се чувстваш жива?

Аз съм изключително емоционален човек. За мен всяка една емоция е знак за живот. Прекрасно е, ако успея да претворя емоцията и момента в стихотворение или разказ. Така мога да се върна към тях, а и да направя и други хора съпричастни.


Какво е за теб самотата? 

За мен самотата има две лица. В единия случай е крещящо неразбиране за онова, което става вътре в нас. Тогава бягам от нея. Тя може да бъде и онази минута, която ми дава възможност да бъда себе си и да видя нещата от друг ъгъл, което да ми даде вдъхновение, за да сътворя нещо.






Какво ти дава представа за вечност?

Същото, което ми дава представа за безкрайност.


Търсиш ли смисъла на живота?

Да, и сигурно ще го търся винаги.


Какви чувства изпитваш най-често?

Силни. Зависи от момента, но в последно време най-често изпитвам благодарност.


Какво те уморява? А какво те зарежда?

Уморяват ме монотонни неща, които правя по задължение, безсмислените разговори, еднообразието. Зареждат ме: творчеството, интересните срещи, приключенията.


Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Ден, изпълнен с много емоции, приятели и творчество. Може би, сред природата, с много музика и смях. 


Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да бъдат повече себе си, а по-малко да се стремят да покриват чужди очаквания.


Какво може да те разплаче?
 
Много неща. Чуждата болка, сълзите в очите на приятел, повратностите в живота на хората. 


А какво може да те накара да се усмихнеш?

Най-често децата и техните „бисери”, приятелите ми, хубава шега, радостта на приятел, онези дребни неща, които само най-близките могат да направят за мен.


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Пъзелът на моя живот, все още, е съвсем разпилян. Мисля, че никога няма да го завърша, защото винаги ще имам мечти за сбъдване. :)


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Това, за което съм най-благодарна са хората в живота ми. Всички са мои незаменими и безценни учители. Ценя всеки един преподаден урок и всяка подадена към мен, в труден момент, ръка. Без всеки един от тях, аз нямаше да бъда това, което съм.






Накрая споделям с читателите и едно авторско стихотворение:

Момичето феникс

Падам, но ставам
със сила в ръцете
и пак продължавам
с чиста обич в сърцето.

Пътят е труден
към светли мечти,
но пламъкът чуден гори,
щом сме Аз и Ти.

И ще се роди от пепелта
като феникс момичето,
щом е в него тя, Любовта,
и е истински обичано.


Намерете ме във фейсбук на адрес: facebook.com/profile.php?id=100000004960542
Мои разкази и размисли можете да намерите в моя блог  ivanovaaleks.blogspot.bg

1 коментар: