понеделник, 8 август 2016 г.

Теодора Табакова споделя...



"Смислите в живота се променят според обстоятелствата. Звучи абстрактно, но е така."





Казвам се Теодора Табакова, или както ме знаят повечето хора - Теди Табакова. Възрастта ми няма значение, защото е важно възприятието на всеки човек за себе си. Имам дъщеря на 24 години. Занимавам се с много неща. Като професия съм учител. Като странични дейности съм астролог, Рейки мастер, композитор, автор на много текстове на песни и есета. Като писател- имам една написана книга „Точката”, която е плод на целия ми духовен опит и прозрения. Завършила съм Софийски Университет с две специалности: Педагогика и Електронни медии. Мечтата на живота ми беше и е да бъда радиоводещ - човек, който разговаря  с другите и помага за разрешаване на проблемите им. Поредица от негативни житейски събития ме подтикна да потърся отговор на въпроса „защо”. Затова станах професионален астролог и Рейки мастер. Започнах да пиша музика и проза след като завърших и последната степен на Рейки. Имам фейсбук страница, която се нарича Astrozona. Обичам животните- обожавам ги. Имам двама домашни любимеца: куче Блер от порода „Голдън Ретривър” и котак Лео - от порода „Горска Горнобанска подобрена”. Обичам пътуванията, обожавам красотата на природата, харесвам тишината, но и оживлението. Обичам около мен да е естетично и красиво. Имам нестихващо чувство за хумор и дарбата да се шегувам със самата себе си. Преживях драматичен развод преди 2 години след 25 години брак и животът ми отпътува в коренно различна посока. Още се боря с миналото, опитвайки се да простя на себе си и другите участващи и да приема реалността, каквато е в момента.



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

В живота си не съжалявам за нищо преживяно, защото благодарение на него станах смислен човек. Имам много прекрасни моменти в живота си и е доста трудно да ги опиша в няколко изречения, но ще пробвам. Най-прекрасният момент е раждането на дъщеря ми - бях щастлива и горда, че Бог ми поднесе този дар. Имах прекрасно семейство и мъж, който обичах от цялото си сърце. Прекрасен период от живота ми беше свързан със създаването на Студийна формация „Тиамо” - песните, които записвахме, популяризацията им, контактите с толкова артистични и интересни хора: творци, аранжори, вокалисти. Бях много щастлива и докато с моя бивш съпруг изграждахме нашият дом, прекрасната градина с моите любими цветя и кътчета. 



А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Най-трудното нещо, което все още се опитвам да преживея, е разводът ми и по-точно не само самото събитие, а униженията, обидите, лъжите, ограбването, опустошението на всичко градено: с една дума „Предателството” от най-близкия ми човек. 



В какво вярваш?

Аз съм голям оптимист. Вярвам в много неща, но най-вече вярвам в любовта, макар и в момента все още да не ме е посетила в личен план, може би защото аз не я пускам. 



Вярваш ли в хората? А в себе си?

Вярвам в хората, защото във всеки ден от живота си срещам най-малко 100 добри човешки същества. Да, вярвам и в себе си и съм горда от себе си. Радвам се, че не допуснах да бъда унищожена духом, въпреки всичко. 


За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая  отново да имам семейство. Мечтая да живея с добър човек, с който да споделяме съвместими ценности и разбирания, да се подкрепяме взаимно и същевременно всеки да бъде себе си. Мечтая да срещна подходящите добри и умни хора, с които заедно да участваме в сътворяването на един по-добър свят за всички. Мечтая да обиколя света, придружена от хората, с които говорим на „един език”. Мечтая най-сетне да създадем заедно едно общество, което уважава животните като равностойни на нас същества, защото е факт, че те разбират нашия език, но ние техния за жалост - не! Мечтая всички хора да говорят един език - без значение наум, или на глас. Мечтая всички да бъдат добре. Мечтая Земята да оцелее. 



Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Не ми достига време да се насладя на спокойствието, да релаксирам, да се погрижа за моите чувствени удоволствия. 



Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката е най-голямото предизвикателство в нашия живот и е най-важната в нашите взаимоотношения: с околните и със себе си. Който не умее да прощава е нещастен и предрича в живота си само провали. Това е може би най-трудният ни житейски урок.
В този ред на мисли - една от моите песни се нарича „Прощавай”. Написах я доста преди да се разпадне бракът ми с надеждата, че посланията в тази песен ще достигнат до сърцето на тогавашния ми съпруг. Ето цитат от припева на моята песен „Прощавай” по мой текст, моя музика и аранжимент на Юлиан Янев:

„Да простиш това е вярност,

която случва се в мига,

когато с тебе сме пораснали,

пораснали деца.

Да простиш това е смелост,

която случва се в мига,

когато с тебе сме пораснали,

пораснали деца.

Да простиш това е чудо,

което случва се в мига,

когато с тебе сме пораснали,

пораснали деца.

Да простиш това е милост,

която с тебе си дължим,

защото вече сме пораснали –

ела, да продължим!”


Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

За съжаление все още не съм се научила да живея в „днес” и затова все прелитам между „минало” и „бъдеще”. 
 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Животът трябва да бъде обичан. За мен в момента животът ми е голямо изпитание за моята издръжливост, търпение и оптимизъм. 
 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Най-красивите гледки за мен са много, защото обожавам природата. Но най-много обичам да наблюдавам залеза, седнала на скалист бряг на морето. Обожавам също Лунната пътека и гледката, на която се наслаждавам от моята тераса всяка вечер - София, блещукащите светлинки, прекрасна е! 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

В момента нямам такова място, защото след като се преместих за 8-ми път ми е трудно да определя това. Даже все още ми е трудно да осъзная, че сегашното ми жилище е моят дом. Нещата в живота обаче се променят, така че „утре” може да мога да имам усещането, че съм у дома. Засега „у дома” за мен е завръщането ми там, откъдето съм дошла - каквото и където и да е това място. 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Моят оптимизъм, вярата в Бог, в Ангелите и Архангелите, които бдят над мен във всеки един момент от живота ми.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Животът ми беше такъв, че не съм имала много близки хора до себе си. Рано загубих родителите си, с които съм живяла доста кратко. В този смисъл най-дългото присъствие за мен беше присъствието на бившия ми съпруг, затова и неговото влияние е най-силно, също и подкрепата, която ми даваше през първите 15 години от брака ни. Имам и неколцина приятели, които ме подкрепят. Най-голяма подкрепа получавам всеки ден от моите малки ученици и домашните ми любимци. Благодаря им всеки ден! 







Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Искам да се науча да бъда предприемчива и повече свързана с физическия живот в този смисъл.  



Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Като всеки човек и аз се страхувам от самата физическа смърт, но повече ме е страх от начина, по който ще я преживея. Видяла съм, и знам, че има живот след смъртта, макар че той няма нищо общо с нашите представи за живот.


  
А какво те кара да се чувстваш жива?

Различни неща ме карат да се чувствам жива. Това, че се събуждам сутрин и казвам „Добро утро” на Блер и Лео. 



Какво е за теб самотата?

За мен Самотата има много лица. Все пак тя е герой от книгата ми „Точката”. Самотата може да бъде и приятел, и враг. Когато я няма, ми липсва, защото ми е помощник в осъзнаването за нещата от живота. Когато непрестанно ме съпровожда е най-големият ми враг. Да си сам е едно, да си самотен е друго. Да си самотен, означава, че нямаш сродни души, с които да споделяш добро и зло, че няма кой да ти протегне ръка. Самотният човек е просто различен от масата и се осъзнава като такъв. Колкото по-осъзнати ставаме като духовни същества, толкова по-самотни се чувстваме, защото хората, в които се „оглеждаме” стават все по-малко и по-малко. Много е тъжна Самотата, особено по празниците и най-вече на Коледа и Великден, тогава, когато атмосферата е вълшебна и така ти се иска да споделиш трапезата, да подариш подарък, да прегърнеш близък човек.   



Какво ти дава представа за вечност?

Спомените са тези, които ме свързват с вечността. Те са минало, настояще и бъдеще, слети в едно. 



Търсиш ли смисъла на живота?

Според мен всеки човек търси смисъл в живота си. Мисля, че животът има много и различни смисли - има по-глобални, има и по-лични. Смислите в живота се променят според обстоятелствата. Звучи абстрактно, но е така.



Какви чувства изпитваш най-често?

Старая се да съм позитивна във всяко отношение. 



Какво те уморява? А какво те зарежда?

Уморява ме монотонността. Зареждат ме приключенията и изкуството в най-глобалния смисъл на тази дума.  




Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Не може да се даде определение за щастието, защото то е само миг. Един съвършен ден също ми е трудно да опиша, но той задължително за мен би започвал с топлата прегръдка и целувка на любим човек и би завършвал с нея. Когато има любов, всичко се подрежда по правилните начини. 



Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

На хората: Ей, живейте по-простичко и се наслаждавайте на прекрасните моменти на щастие! На детето: цитат от песента ми посветена на моето момиче „Мъничка моя”:

„Порасни, порасни, вярвай в себе си ти!

Порасни, порасни, много силна бъди.

Искам да бъдеш умна и мъдра –

толкова много вярвам във теб.

Искам да можеш смело да литнеш,

щастие мое - мило дете!” 



Какво може да те разплаче?

Много неща ме разплакват. Аз съм емоционален човек: плача и от щастие, и от скръб.  



А какво може да те накара да се усмихнеш?

Много неща - например весел филм, нежен допир, щастливо лице. 



Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Смятам, че човек до края на дните си подрежда пъзелът на своя живот. В този ред на мисли - разбира се, че ми липсват още парчета. Не съм убедена, че за всеки е възможно напълно да подреди пъзела на живота си - тогава нямаше да има смисъл да се връщаме отново тук. Дори и да го подредим, ще осъзнаем кои са липсващите парчета от пъзела, когато напуснем този свят. 



Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодарна съм на Бог за всичко – за това, че съм тук и сега! 







Няма коментари:

Публикуване на коментар