четвъртък, 5 май 2016 г.

Какво ти дава представа за Вечност?








Вечността е самият Живот. Всеки път, когато видя новородено бебе, знам, че вечността е във всеки атом, във всяка вероятност...
 
Айча Заралиева

~
Моментите, които спират дъха ми.

Динка Колева

~
Нищо не ми дава представа за вечност. Мисля че няма нищо вечно. Може би това, че няма нищо вечно е вечно…

Венета Въжарова
~

Съвършенството.
Георги Карамихайлов
~
Природата. 

Марий Росен

~
Тишина и спокойствие, в които мога да чуя себе си.

Мира Дойчинова
~

Бог.
 
Мартин Ралчевски

~
Усещането за вечност го нося вътре в себе си, животът понякога го потвърждава, друг път проверява дали не съм го изгубила някъде из ежедневните си противоречия.  

Бистра Малинова

~
Моментът, в който легна по гръб и гледам нощното небе, изпълнено със звезди.

Атанас Христосков

~
Вечността е да съзерцаваш бял лист хартия, а моливът да трепти в ръката ти.

Явор Веселинов

~
Абстрахирането от стрелките на часовник.

Надя Луканова

~
Звукът на дъжд и мирисът на пролет.
Всяка природна гледка. Ако успея да се дистанцирам и без тъга да приема, че е абсолютно вечна и ще я има и когато мен вече ме няма...

Марина Великова

~
Звукът, извиращ от нечия гайда. Зазвучи ли този инструмент в главата ми, чувствам как душата ми се отваря към всичко, което Вселената представлява.

Делиян Маринов
~
Материалното в този свят изчезва. Вечни са само идеите.

Иван Русланов

~
ЛЮБОВТА !!!

Иван Анастасов

~
Изкуството!                                                                                                          “Ars longa, vita brevis.” /„Животът е кратък, изкуството – вечно.”/ 

Цветелина Стоянова – Цвъ

~
Планините. Когато ги наблюдавам, виждам всички народи, които са минали през тях с културата и вярванията, любовите и войните си. А планините просто са стояли там и са наблюдавали... През цялото време.

Мария Арнаудова

~
Миговете. Красивите мигове, в които времето спира да съществува, в които ти е все едно и за минало и за бъдеще, а прекрасното СЕГА може да погълне векове.

Стефан Кръстев

~
Има вечни романи, вечни песни, Господ е вечен. Човешката представа за вечност е твърде ограничена и истината е, че сме за твърде кратко на този свят, за да усетим вечността. Океанът ни се струва вечен, но всъщност доста се е променил с времето. Един ден дори може да го няма, заедно с дълбокото синьо небе. Никой не може да е напълно сигурен.

Лилия Кашукеева
~

Онова бездънно небесносиньо, в което обичам да потъвам, докато лежа в тревата. Усещането да си част от всичко и всичко да е част от теб.

Христина Чопарова

~
Пролетните пъпчици по дърветата, падналите кестени по алеите в парка, хребетът на Витоша  през прозореца, морските вълни, звездното небе. Благодарна съм, че съм част от тази вечност.
 
Христина Петрова
~

Да наблюдавам скалите, водата и звездите.

Живко Стоилов
~

Нямам (нямаме) си и понятие за тези неща… само теоритизираме.

Калин Кирилов






Представата ми за вечност е морето - когато го гледам чувствам една необятност, един безкрай. 

Илияна Владимирова

~
Застанал насред пустинята и слънцето над мен, например…. В такива моменти съзнаваме колко сме нищожни и крехки.

Веселин Методиев
~

Сутрешното първо кафе и последната чаша вино, преди да заспя.  

Максим Бехар
~

Камък, канара, скала

Димитър Ал. Петров

~
Нямам такава представа, просто не мисля за това, не му е времето. 

Павел Серафимов
~

Наличието на самата дума. 

Ditta

~
Вярата.

Андреана

~
Красотата и кристалите.

 Диана Симеонова

~
Слънцето и големите стари дървета.

Людмил Дренски

~
Небето.

Елена Денева, Даян Шаер...

~

Добрата музика и нощта.

Радослав Гизгинджиев

~

Животът ми – миг от вечността.

Станимира Вълчева






Няма коментари:

Публикуване на коментар