понеделник, 30 май 2016 г.

Споделено от Ина Крейн






Родена съм в годината на огнения кон през далечната 1966 година, а във вените ми тече буйна южна кръв на два непокорни рода от най-прекрасното, но и прокълнато място на Балканите, събрало Ада и Рая в магнетичното име Хазнатар. Темата за силата на корените, за родовата памет, приятелството и предателството, за единството в различността и заличаването на границите чрез любов винаги са ме занимавали. Няколко мои сборника с разкази представиха тази тема чрез съдбата на своите герои. Посланията и идеите им преминаха после плавно и естествено и в романите ми, защото въпреки грозното, уродливото и страшното в света около мен все още там има и красота, приятелство, обич, прошка, милосърдие, състрадание, човечност.
Чрез творбите  си –  стихове, есета, разкази и романи показвам онова, което ме крепи и в реалния живот –  истинските приятелства извън предразсъдъците на етнос, религия, пол, социална йерархия. Фактът, че през изминалите петнайсетина години голяма част от произведенията ми бяха отличени с награди в национални и международни конкурси, а героите в тях спечелиха много приятели, показва, че си струва да се пише и говори за това.
Политиката разделя хората, изкуството, приятелството и обичта ги събират отново – на една маса, в едно страдание, в един празник, в една балканска душа.
 Надявам се всеки, който даде шанс на книгите ми, да намери в тях онова,  от което душата му има нужда, за да разтвори крила за полет.




Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Моето детство, раждането на дъщеря ми, написването на романа ми „Хазнатар“.







А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Борбата с рака, която водя от известно време.

В какво вярваш?

В Бог, Съдбата, в ангелското у хората, в Майката природа, в истинската любов и в силата на семейството.

Вярваш ли в хората? А в себе си?

Вярвам в онова зрънце добро у хората, което може да спасява, пречиства и променя. Вярвам в себе си, знам какво никога няма да направя и какво винаги ще бъде част от живота ми – обичта, милостта, семейството, верността към истинските приятели.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да оздравея, да имам още малко време да бъда с моето семейство, да напиша още поне един роман. Надявам се чрез силата на позитивното в себе си, чрез милостта на Бог и Светлите ангели да се справя с изпитанието, което имам в момента.






Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да пътувам, да обиколя света, да видя как живеят хората в Аляска, Африка, Австралия. Важно е да се срещаме с други нрави, с друго светоусещане, защото така помъдряваме и разбираме кое всъщност е истински важно в живота.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Тя е важна в живота на всеки. Първо трябва да простим на себе си грешките, които сме направили, и никога повече да не ги повтаряме. Иска се огромна сила и воля да простиш на някого, който те е наранил, унизил, смазал. Но не е невъзможно. Прошката ни пречиства и ни дава сили да продължим пътя си напред със слънце в душата.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

Миналото има значение само тогава, когато носи светлина и дава сила. Болезнените и черни страници в живота си съм затворила завинаги. Живея тук и сега, с моето семейство и малкото верни приятели, и се надявам да имам  още светли дни в бъдещето, за да бъда с тях и да се радвам на живота.

Какво е Животът за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Прекрасно е усещането сутрин да отвориш очи и да разбереш, че и днес си жив. За мен сега е скъп дар, който оценявам истински, защото знам, че може да бъде още съвсем малко при мен. Животът е обич, слънце, усмивка.

Кои са най-красивите гледки на света за теб? 

Усмивката на дете, разцъфнало цвете, зелено дърво, шум на планински ручей, влюбени, хванати за ръка, бременна жена, която носи чудото на живота в себе си, задружно семейство, верни приятели на преклонна възраст.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Навсякъде на Балканите – където и да отида, най-мило ми е, когато съм сред балканци. Ние сме повече еднакви, отколкото различни, по-лесно е да бъдем приятели, отколкото врагове.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата в Бог, в Съдбата, подкрепата на семейството ми и верните приятели, писането.







Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
 
Моите баби и дядовци, родителите ми, семейството ми, верните приятели – от тях научих много неща за себе си, за живота, за ценното и стойностното в него.

Искаш ли да промениш нещо у себе си? 

Не. Аз съм такава, каквато ме е създал Бог. Живея в мир със себе си и света около мен. Благодарна съм за всичко, което имам. И не съжалявам за нищо, което нямам.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея? 

Не се страхувам от смъртта. Тя е неизбежна част от живота. Вярвам, че има живот след нея, че съществува прераждане, че хората могат да се върнат като душа в друго тяло, за да бъдат отново с онези, които много обичат.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Усмивката на дъщеря ми, подкрепата от моето семейство и верните ми приятели, способността все още да създавам творби – и стихове, и разкази, и романи, и рисунки. Това е шанс да кажа много неща, които ме вълнуват и с които може да помогна на други души да намерят слънцето в себе си и да променят живота си. Да ги убедя, че всеки ден може да бъде времето за промяна, за възкръсване, щом сме живи.

Какво е за теб самотата? 

Приятелка. Тя понякога е необходима. Да събереш себе си след битка или поражение, да излекуваш душата си от причинена болка. Самотата може да бъде  верен приятел, стига  да знаеш как да общуваш с нея.







Какво ти дава представа за вечност?

Вечна е любовта, вечна е красотата и хармонията в природата, вечна е майчинската всеотдайност. Това ме кара да се усмихвам, защото съм майка, знам какво е истинска любов и съм дете на Майката природа. Вечността е прегръдката между живота и смъртта в името на нов живот, нова любов, ново слънце в душата.

Търсиш ли смисъла на живота?

Намерих го отдавна. Смисълът на живота е да създадеш семейство, да обичаш, да имаш верни приятели и да правиш добро на хората, животните, растенията. Смисълът на живота е да бъдеш достоен човек и да пазиш слънцето в душата ти да не изчезне. Аз го постигнах, макар да съм обикновен смъртен и грешен човек. Значи могат да го постигнат и други. Стига да имат силата и смелостта да се променят. А щом са живи, няма нищо по-лесно от това. Трябва просто да чувстват, да слушат думите, които им казва душата. И всичко ще бъде наред.

Какви чувства изпитваш най-често?

Обич, радост от живота, нежност към семейството и приятелите, към слънцето в душите на другите.

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Уморява ме мрънкането и хленченето, което много често слушам около себе си от хората. Зарежда ме слънцето на деня, вярата в Бог и обичта на моето семейство и приятелите ми.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Щастието е да бъдеш с обичаните от теб хора. Всеки един ден от живота е съвършен. Когато пуснеш слънцето в душата си, дори навън да вали и гърми, ти ще се усмихваш, защото знаеш кой си, какво искаш от живота и накъде вървиш.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете?

Да бъде вярно на себе си, да запомни, че най-голямата ценност е семейството и никога да не го изоставя. Да има мечти и да ги следва, независимо какво мислят другите. Да прави добро и да позволи слънцето  да огрява душата му, да подбира приятелите си много внимателно, защото те могат да бъдат спасение. Да се усмихва и радва на всеки ден от живота, защото е прекрасен.

Какво може да те разплаче?
 
Доброто. Когато срещна земни ангели, даряващи добро, сълзите сами пристигат, за да ми кажат, че не греша и трябва да се усмихна въпреки всичко.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Доброто. Усмивката на дете, разцъфнало цвете, зелено дърво, влюбени на 16, 60, 90 години – животът и любовта са най-прекрасното нещо на света. А най-красивите жени на света са бъдещите майки. Това ме усмихва, това ме радва, когато го видя.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета от него?

Наполовина е подреден, липсват още много парченца - това са дните или годините, които ми остават. Как ще се подредят, знаят само Бог, Времето и Съдбата.







Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Семейството е най-ценното за мен, обичта в него, а също и приятелството, но истинското. А най-голяма благодарност чувствам и дължа на Бог, Времето и Съдбата за това, което имам – семейство, любов, приятели, способността да разказвам истории, да пиша стихове, да рисувам, да правя добро, да съм все още жива. Особено последното – няма по-голям дар за мен да се събуждам жива и да знам, че и днес ще мога да се радвам на  своето семейство и да бъда с моите обичани приятели. Дано хората, които прочетат интервюто, да го осъзнаят,  преди да е късно. Струва си всеки ден да се радваме на живота и да благодарим за него. Струва си всеки ден да казваме на нашите скъпи хора, че ги обичаме и да им го показваме. Няма нищо по-важно от това. И нищо по-лесно - да го направим.

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

Благодаря за доверието, за възможността да кажа какво мисля в това интервю, пълно с топли, човешки въпроси, които  ме накараха да се замисля над много важни неща.
Здраве, късмет и много обич желая на всеки, прочел написаното!
Чудеса се случват всеки ден в живота ни, ако вярваме в тях. А това, че сме живи, че можем да обичаме, че имаме очи за доброто и красивото е може би най-светлото чудо, с което сме надарени.
Всичко, изказано тук, е  вплетено като разбиране, идеи, светоусещане в моите разкази, стихове, романи, рисунки.  Те носят слънцето на душата ми и ще бъдат с читателите-приятели и тогава, когато мен няма да ме има. И това е прекрасен повод за още една усмивка и благодарност към Бог, Времето и Съдбата.
Благодарете им и вие, защото сте живи и можете да се радвате на живота днес, тук и сега!
Всичко най-добро на тези, които прочетоха моите думи с душата си и на онези, които не го направиха! Бог да ви пази!





 

Няма коментари:

Публикуване на коментар