събота, 9 април 2016 г.

Споделено от Стела Илиева - Стелла



"За мен красотата на света се събира в искриците безгрижие на детските очи."




Здравейте, казвам се Стела Илиева, а творческият ми псевдоним е Стелла. Автор съм на съвременна българска литература. Пиша разкази и повести. Мечтая да напиша роман. По моя идея са осъществени инициативите „България чете книги от български автори“ и „Книги без граници“, чрез които книги на български автори са в Българско неделно училище „Св. Иван Рилски“, Кеймбридж, Англия и Българско училище „Родна стряха“, Ларнака, Кипър. Имам идея за нов проект, но на този етап не мога да разкрия в какво се състои, защото са необходими няколко месеца за подготовка, съвместно с други автори. Имам две издадени книги – „В очакване на утре“, 2012 г. сборник с три новели и „42 дни живот“, 2014 г., драма по действителен случай. „Отхвърлени“ е заглавието на новата ми книга, която се надявам до няколко месеца да бъде в ръцете на своите читатели. До дни очаквам рецензията на литературния критик г-н Юлий Йорданов, който се ангажира да напише предговор към книгата, за което му благодаря. За моя голяма радост съм приета в курс по Творческо писане на Академия „Валери Петров“, група „Проза“. Щастлива съм, че ще усъвършенствам писателски „занаят“ при изявени имена като Ангел Игов, Кристин Димитрова, Емануил Видински. Поздравявам инициаторите и организаторите на този интересен проект, в частност Августин Господинов, за силата да се изправят срещу графоманията и за готовността да подадат ръка на млади и талантливи поети, писатели и сценаристи.

Фейсбук страница:  https://www.facebook.com/Thepresentwriter/




Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега? 
Детството е един от най-хубавите ми периоди. Имах щастливо детство.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
Не искам да си спомням. 

В какво вярваш?
Вярвам в Господ. Вярвам в доброто и красивото. 

Вярваш ли в хората? А в себе си?
Да, вярвам и в хората, и в себе си.

За какво мечтаеш? 
Мечтая за постижими неща. Първо, да завърша успешно курса по Творческо писане в Академия „Валери Петров“, след това да представя новата си книга. „Отхвърлени“ е моето най-красиво произведение до момента и заслужава широка аудитория.







Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
За съжаление да. Аз съм твърде зает човек. Работя много. Не винаги ми достига време за хората, които обичам, а това е болезнено агонизиращо за мен, въпреки че не ми личи.

Важна ли е прошката в твоя живот?
Категорично, да. 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?
Живея единствено в настоящето. Вчера вече мина, а „утре“ е твърде далече.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега - опиши ми го с три думи.
Обичам живота и се радвам на всеки нов ден. Трудно ми е да го опиша с три думи. Опасявам се, че ако започна, ще напиша цяла книга. 

Кои са най-красивите гледки на света за теб? 
За мен красотата на света се събира в искриците безгрижие на детските очи.


 




 
Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
У дома се чувствам най-добре. Обичам уюта, спокойствието и тишината. Винаги се прибирам с удоволствие у дома.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Любовта и вярата, че най-доброто за мен предстои.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
 
Моята публичност предполага, че не всички са добронамерени към мен. Сблъсквала съм се със злоба и агресия. Голяма част от хората могат да понесат само своя собствен успех - за моя са готови да ме разкъсат на парчета. И тук е мястото да благодаря на моето семейство и на най-близките приятели за подкрепата. Благодаря и на всички читатели и почитатели, които искрено се радват на всяка моя успешна стъпка.

Искаш ли да промениш нещо у себе си? 
О, да! Аз съм пълна с несъвършенства. През цялото време опитвам да се моделирам, не знам доколко успявам. 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея? 
Отговорът ще намерите в книгата ми „42 дни живот“.

Какво е за теб самотата? 
Дано никога да не разбера.

Какво те уморява? А какво те зарежда?
Уморява ме комуникация с прости хора. Нямам предвид като образование, а като манталитет. Не съм мазохист, за да си причинявам дискомфорт и затова винаги избирам да общувам с хора, които са на моето енергийно ниво. Зареждат ме контакти с позитивни, динамични и енергични творчески натури.

Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще?
Едва ли мога да давам съвети, а и не мисля,че е редно. Все пак, като универсална рецепта - не спирайте да следвате мечтите си.


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Хората сме алчни същества, все нещо не ни достига. Искаме още и още. През цялото време търсим съвършеното щастие. Надявам се да дойде момент, когато ще мога да кажа, че животът ми е подреден пъзел, на този етап все още не е.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Благодаря на Господ за всичко, което ми е дал и за това, което не ми е дал, за да мога да оценя това, което имам. Има един много специален за мен човек, на когото трябва всеки ден да благодаря. Никога няма да спра да му повтарям: Сине, благодаря ти, че съм твоя майка!
 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

Съвсем на края, но не на последно място искам да благодаря на всички автори, които са се включили в моите инициативи, както и на тези, които предстои да се включат. За мен е невероятен комплимент желанието, с което авторите участват в тези кампании. Още по-радващо е, че получавам писма, в които авторите изразяват готовност да участват и в други мои проекти.







2 коментара:

  1. Юлий Йорданов11 април 2016 г., 10:17

    Чудесно интервю. По-скоро това е анкета, която се прави с автори, дълбоко навлезли в литературата. Пожелавам на младата авторка да ги достигне!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря на силите, които ни срещнаха отново !
    Успех, Стелинка!

    ОтговорИзтриване