Споделено от Васил Йорданов

Представи се накратко. Опиши се, както искаш - както ти възприемаш себе си.

Привет на човечеството. Казвам се Васил Йорданов, на 38 години. Родом съм Българин. По стечение на обстоятелствата съм роден в Ямбол, но родът ми произхожда от Среден Западен Балкан. Иначе живея в София, надявам се не за дълго. Женен съм за най-прекрасното момиче на света, което е авторът на този проект, и имаме едно наистина вълшебно дете - синът ни Любомир.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Един от най-хубавите моменти в живота ми досега беше, когато се примирих със себе си, защото все едно започнах нов живот. Това беше припомняне на мен самия, на истинската ми същност. Донесе ми радост, покой и пълнота. Тогава се почувствах така, сякаш нямам нужда от нищо, нямам нищо и в същото време съм изпълнен.  Други моменти са когато си играем двамата със сина ми и се кикотим до забрава. Също всеки момент сред природата винаги ми е хубав.

А кое е най-трудното нещо, което си правил или преживявал?

Не бих отличил нещо конкретно по така зададения въпрос. По принцип трудностите не само не ме натоварват, а напротив – мобилизират ме. Трудностите по принцип ме карат да се чувствам по-жив и по-скоро ги свързвам с някакъв хубав завършек или резултат. Дори, когато нямам успех, удовлетворението от борбата и положените усилия е предостатъчно. По принцип самият живот си е труден.

В какво вярваш?

Не знам. Човек вярва в нещо, което иска, но му липсва и в същото време не знае дали ще го получи. Аз имам една особеност, която понякога дразни близките ми – знам. Да, случвало се е да се произнасям за неща ясно и категорично, докато близките ми са неуверени и се чудят. В такива случаи на тях им се иска да вярват в желаното, докато аз знам. Винаги съм бил така. Задавам въпрос в себе си и получавам отговор. Разбира се, някои отговори не идват веднага, но аз ги виждам, че са някъде там.

Вярваш ли в хората?

Не мисля, че имам отговор на този въпрос. Може би просто не го разбирам. Ако кажа, че вярвам, какво означава да вярвам в хората. Ако кажа, че не вярвам, какво означава това. Хората и всеки един човек, както и човечеството, са даденост. Развиват се.

А в себе си?

Същото като предния отговор. Аз съм даденост. Животът ми е известното в уравнението, отношението ми към него (живота) е неизвестното. Каквато и стойност да дам на отношението си, то все ще е принос към съзнанието на човечеството и Вселената.

За какво мечтаеш?

Виждам какво представлява живота днес и как живеят хората в големите общества. За мен това си е чисто безумие. Да живее по график и часовник, сред тълпи, нерви и напрежение. Виждам хората по улиците – мрачни, тъжни и недоволни. Те създават съответния фон, който ме обзема. Като да плуваш в мръсна вода. Затова моята мечта е да живея на село, сред природата, на спокойствие и чистота. Не да се изолирам от обществото, а да живея с моите близки и приятели в спокойна обстановка.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да, описах го в предишния отговор. Но смятам да намеря време, защото (като изключа семейството) за какво друго да живея? Също и за общуване със семейството, близките и приятелите.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Разбира се! Да простиш на себе си е най-важното нещо, по отношение на прошката. И най-трудното. Докато не простиш на себе си, не можеш да развиваш духа си и да изпълняваш мисията на живота си.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Тук стигаме до друга моя особеност. Мога да видя нещата неподредени във веригата на времето и смятам, че това е нормалното първо положение на нещата. Всичко, ама абсолютно всичко Е. Но не сега, защото, ако кажем „сега“, веднага следва да се запитаме „а преди?“ Това е същността. За мен всичко се случва постоянно. Трудно е за разбиране, но това е, защото сме свикнали да мислим за нещата, като за едно след друго. Оттам и идеята за време - минало, настояще и бъдеще. Предвид на трудното ми за разбиране разбиране, аз и не се притеснявам за бъдещето и за това какво ще се случи. Ами то вече се е случило. Затова и не мога да кажа кое е по-важно за мен. Всичко е важно. Всичко е моят живот.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живял?

Не го харесвам, защото това не е моето време на силата и енергията. За мен е време на служене и на изпълняване на задачи. На работа. Моята епоха е границата между Античността и Средновековието. Не че сега не ми харесва да живея или, че не се чувствам щастлив. Напротив. Просто не е това моето време. Животът ми е тогава. 

Кое пътуване е най-важно за теб?

В живота на хората като мен има само едно пътуване. От себе си към себе си. Всичко останало са подробности.

Обичаш ли Живота?

Обичам го. Тъжна любов, но какво да се прави.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Служене, смирение, тъга с редовни дози щастие.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Всичко, което е естествено и сътворено с Дух, без значение, дали е от човека или от природата. Всичко видимо и невидимо, видимо и въображаемо, което е одухотворено. Също и смехът на сина ми.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Ами може да прозвучи дивашки, но „у дома“ се чувствам сред природата. 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Бог и подкрепата от семейството. Синът ми е само на три и половина, но много точно разбира, когато имам затруднение, дилема или проблем. Тогава той по детски, наивно и без да знае как, просто ми казва, че нещата ще се оправят. Не знае как ще се оправят, но умът му е чист и не може да си представи, че може и да не се оправят. За него всичко е наред, а ако не е, ще бъде. Когато прочета това в очите му, веднага получавам сили да продължа. Благодаря ти, мой малък Любчо!

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние?

Разбира се, семейството ми. Също и кумът ми. Той е изключителен човек.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

И да искам, не мисля, че ще стане. Човек по-скоро добавя нещо към себе си, друго слага в някое от чекмеджетата на душата си. Няма логика в разбирането за промяна, например на някоя черта от характера. Ако се страхуваш, как променяш това? Не можеш да промениш страхуването си. Можеш да спреш да се страхуваш или да преодолееш страха си и да действаш въпреки него. Можеш да усвоиш умение или качество на характера, но какво наистина можеш да промениш?

Намерил ли си призванието си?

Да, готварството.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Не вярвам. Убеден съм. Който живее „приживе“, живее и след смъртта. За живия смъртта е излизане от физическата обвивка. За мъртвия смъртта е гасене на лампата. 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Отговорът е същия като на въпроса: „Кои са най-красивите гледки на света за теб?“

От какво се страхуваш?

Трудно ми е да определя. В момента не се сещам за друго, освен за физическия страх от смъртта, който тялото изпитва точно преди да умре и по време на умирането. Само предполагам, че бих го изпитал, но не съм сигурен. Това е страха на материята. В ума си не се сещам за нещо, от което да ме е страх. Разбирането ми, че всичко вече се е случило, много помага за това.

Какво е за теб самотата?

За мен самотата е подарък, който получавам от време на време. От този подарък тръгват много неща. Много и много се е изписало за самотата и не знам дали има смисъл и аз да добавя нещо. Бих казал, че за мен самотата е вид пълнота. Самотата е мястото, където всеки един от нас може да се открие и да се срещне със себе си.

Какво ти дава представа за вечност?

Предполагам всеки човек би изброил разни неща – случки, гледки, прочетено, видяно изживяно. В този смисъл много неща биха ми дали и ми дават представа за вечност. За мен по-важно е как стигам до това. Някои неща във всекидневието прекъсват обичайния времеви дневен поток, изпадам в състояние на лична самота и ето ти малка среща с вечността. Бих пожелал на всеки да има „от време на време“ красиви малки срещи с вечността, като например докато гледа залез над морето, среща се със стар приятел, който цени, докато твори и какво ли още не.

Какъв е смисълът на живота за теб?

Мисля, че този въпрос много се бърка с въпроса „Каква е задачата на твоя живот?“ Според мен всеки разбира смисъла на живота си, ама истинския, същински смисъл, в самия край на живота си, когато и да е той. Знам ли? Ако кажа, „Ето, това е смисъла на живота ми“ не е ли това едно ограничение? По-добре да откриваме смисъла на всеки един ден и да го изживяваме пълноценно и когато накрая се обърнем назад, ще видим и смисъла на живота си.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Тъгата, радостта и смирението. Също омразата играе много голяма роля в живота ми, но пък хич не я изпитвам. Просто повсеместно се срещам с омраза (отношение, обратното на Любовта) във всекидневието си и това много ме натоварва.

Как възприемаш страданието?

Страданието е измъчващо, но градивно в повечето случаи. Тъжно е, когато остане само измъчващо. Твърде много страдание има по света. Искам да мисля за радостта.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

По принцип за себе си се пазя да определям такива хубави неща, като щастието или да опиша съвършенство. Не искам да се спирам в едно описание или определение. Не искам да затварям щастието и съвършенството в определения. Нека ме изненадват всеки ден :)

Как би описал Любовта?

Хилядолетна тема. За мен има Любов и любов. Нека и двете сами да говорят за себе си.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

По-добре да не развалям децата със съвети. Бих им пожелал да израстват големи деца, а не да се превръщат в дребнеещи възрастни човечета.

Какво може да те разплаче?

Всичко истинско, без значение дали е радостно, тъжно, болезнено или щастливо. Без значение е формата, под която се проявява.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Всичко весело и забавно, всичко остроумно и интелигентно.

Кое е доброто (думи или дело), което няма да забравиш?

Няма да забравя грижите на родителите ми за мен, когато съм бил слаб и безпомощен. На пръв поглед всеки би си помислил, че това е тяхно задължение, но все пак чувствам една неизменна и дълбока благодарност и признателност за грижите, усилията и жертвите, които те са дали, за да мога да живея.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършено?

Пъзелът ми е подреден още от самото Начало. Въпросът е доколко мога да го обхвана с поглед? И да можех, не бих се лишил от удоволствието и истинността на това животът ми да е една постоянна изненада за мен.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Най-много ценя помощта, която ми се оказва свише. Изключително много ми се помага и винаги, когато се сетя, благодаря за подкрепата, която получавам. Тази подкрепа винаги ме мотивира да я споделям на свой ред с целия свят. Безусловно, без остатък, изцяло. И нищо чудно. Това, което получаваме свише е Любов. Ето и отговора на въпроса, какво е за мен Любовта. Даряване, споделяне на Себе си. Без остатък, защото Любовта е всичко и нищо друго не остава.

Споделено от Илияна Владимирова

Аз съм Илияна Владимирова, живея в един от най-красивите градове в България - Велико Търново и съм просто човек.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавите моменти в моя живот са моментите, когато съм се влюбвала или по-точно миговете след това Случване, наречено влюбване. Тогава, когато цялото ми същество е изпълнено с енергия, когато умея да летя, когато тялото и сърцето ми сякаш се пробуждат за живот. Та нали любовта Е живот....!

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Най-трудно ми е било в процеса на моето съзряване като личност да осъзная, че да си чувствителен не е слабост, да си раним е нормално, а да страдаш е човешко, да разбера, че е сила да можеш да усещаш света със всичките си сетива, и че това може да те прави по-тъжен на моменти, но е неописуемата способност на душата да лети и да се развива.

В какво вярваш?

Вярвам във висшата сила, която сякаш ни напътства по пътя ни, стига да отворим очите си за знаците, които ни оставя. Някои я наричат Бог, други късмет, трети - Съдба. Вярвам, че всеки отделен човек е една важна частичка от Космоса.

Вярваш ли в хората?

Вярвам в доброто в хората, но се доверявам на усещането си за тях, което рядко ме лъже.

А в себе си?

Вярвам в себе си, но често на страховете си гледам като през лупа, а тогава вярата ми се смалява. И имам нужда от окуражаване.

За какво мечтаеш?

Мечтая за една по-добра България, да живеят тук щастливи хора, не такива, каквито срещам все по-често по улиците - от една страна - отрудени, бедни и обезверени хора, а от друга -  богати и презадоволени хора, загубили човешкото в себе си. Мечтая си на високите постове, от където се дирижират бъднините на нашата страна да стоят умни и честни хора.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Времето все не ми е достатъчно, защото има толкова непрочетени от мен книги, които искам да прочета :)

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката е много важна за мен, приемам я като умението на душата ми да се освобождава от оковите на лошо чувство или обида и да продължава напред пречистена.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

Обръщам се към миналото само за ориентация, за да се уверя, че вървя, че се развивам, че не стоя на едно място, но съм тук и сега. Тук съм, защото миналото е отминало, а бъдещето обикновено е много по-различно от нашите представи за него.

Харесваш ли нашето време?

Това не е моето време, но и то си има своите предимства. Не го харесвам, защото на духовността се гледа като на антика, нещо старо и ценно, но само познавачите могат да го оценят истински. Не харесвам и че напредъкът на технологиите се използва повече за избиване на хора, отколкото за тяхното спасяване!

Има ли пътуване, на които държиш най-много?

Най-важното пътуване за мен е пътуването към себе си, към откриването на същността си, то никога не свършва сякаш... Когато опознаем по-добре себе си, сме способни и по-пълноценно да комуникираме с другите и да ги разбираме.

Какво е Животът за теб сега? Обичаш ли го? Опиши ми го с три думи.

Обичам живота и усещането, че съм жива! Моят живот е Обич, Път и Вяра.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Една от най-красивите гледки, до които са се докосвали моите очи и душа, са Родопите – планината, изпълнена с магия.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

У дома се чувствам, когато съм с любими за мен хора, когато обитавам помещение, изпълнено със спомени с тях. У дома съм при мама, където е топло и ухае на обич, у дома съм си и у дома, в къщата, която аз и моят любим превърнахме в дом, у дома се чувствам, когато ходя на гости на една от най-добрите си приятелки - там се чувствам приета, обичана и разбирана. У дома е там, където винаги се връщам, защото една невидима сила ме тегли натам.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Силата да продължавам напред ми я дава една вътрешна увереност, която в трудни моменти се въздига от пепелта като феникс, едно усещане, че нещо предстои, че съм тук на този свят неслучайно. В много трудни моменти, когато моят "Феникс" няма сили да възкръсне, сили ми дават моите скъпи хора - семейството, обитаващият сърцето ми и малкото ми, но верни приятели. Благодарна съм, че ги има в моя свят тези хора!

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Нещото, което искам да променя в себе си и твърдо вярвам, че е един от уроците, които трябва да науча в този си живот, е да въздържам импулсивността, да не съм човек на моментната емоция, защото емоциите понякога са лъжливи или замъгляват ясния поглед на разсъдъка. 

Страхуваш ли се от смъртта?

Страхувам се не от самата смърт, а от това да не загубя връзката и усещането си за любимите хора, страхувам се от неяснотата дали ще ги срещна в друг живот.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Това, което ме кара да се чувствам жива е Любовта - тази, която раздавам и тази, която приемам!

Какво е за теб самотата?

Обичам си самотата! За мен тя е времето, в което споделям себе си на ... себе си; времето, в което се обръщам навътре към душата си и виждам в детайли отминали случки, събития, хора, анализирам изборите си и последиците от тях. Самотата си изживявам и като не мисля за абсолютно нищо, просто стоя и отпускам сетивата си.

Какво ти дава представа за вечност?

Представата ми за вечност е морето - когато го гледам чувствам една необятност, един безкрай.

Какъв е смисълът на живота за теб?

Смисълът на живота ми е да се уча, да обичам, да помагам и да му се наслаждавам, не просто да го живея.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Един съвършен ден, изпълнен с щастие, е ден, който е бил споделен, ден в който съм се смяла, ден в който съм успяла да бъда рамо за някого, ден, който е бил ползотворен, ден, в който съм се чувствала обичана.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Съветът ми към другите е да не бързат да порастват, да оставят винаги поне една частичка от детството в себе си, която да им припомня, когато забравят как да се радват на малките чудеса на живота, защото само децата умеят да откриват и да се радват на чудеса.

Чувстваш ли се обичана?

Чувствам се обичана, стеснявам обкръжението си, обичана съм от малко, но прекрасни хора!

Кое е доброто дело, което няма да забравиш?

Добрите дела не се забравят, направено ли е добро някъде, то отваря във Вселената поредица от добри събития, всичко е доброта и Любов! Доброто, което няма да забравя е, когато един ден непознат човек ме помоли да му помогна, като му дам пари да си купи храна - нямах много, но му дадох всичко, а след няколко часа в магазина, в който работех, влезе мъж, който ми остави добър бакшиш, след като си напазарува. Всичко в този свят се връща.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Животът е постоянен пъзел, а ние редим ли, редим, а то винаги ще липсва по някое парченце, все нещо няма да ни достига, все от нещо няма да сме напълно доволни, все към нещо ще се стремим, но аз съм благодарна за това, което имам, за хората, които съм срещнала по пътя си, за да останат, както и за тези, които съм срещнала по него, за да ме научат на нещо и да си тръгнат. 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодарна съм за тази картина, която съм успяла да наредя и се надявам следващите парчета, които ще нареждам да правят още по-прекрасна моята картина, наречена живот :)

Споделено от Милена

Представи се накратко. Опиши се, както ти възприемаш себе си. 

Аз съм Aquarius /Водолей/. Инициалите на името ми са МИГ. Дълго време не осъзнавах връзката между двете. Това го казвам не защото се крия зад някаква загадъчност, или пък за да се правя на оригинална. Да, името е важно и носи своята енергия, но самоизграждането на личността и познанието за себе си не зависят от това. Аз съм една най-обикновена жена на 52 години. Работя в администрация, занимавам се със строителство и енергийна ефективност. Имам своите постижения, с които се гордея. Работя и върху себе си. Майка съм на две прекрасни деца, които са най-доброто, което ми се е случило в живота и за което съм изключително благодарна. Романтична съм, много емоционална, не отдавам значение на хорското мнение, „страдам” от „здравословен егоизъм”, пряма и откровена до болка. Когато мислих как да отговоря на въпросите, изведнъж осъзнах, че представата на най-близките ми приятели за мен доста се различава от моята за себе си. Те казват, че съм силна жена, преодоляваща всяко препятствие по пътя си, изправяща се с усмивка след всяко падане. Но аз познавам страховете си, нерешителността си, безсилието си, болката в слънчевия сплит, чувството на жертва, обземащо ме понякога... Осъзнала съм, че това е в резултат от семейното възпитание – една дъщеря, върху чиято глава се е стоварила цялата родителска обич и амбиции, с всички последствия от това – моето мнение все не беше правилно /затова съм колеблива/, все не отговарях на техните изисквания... Имам си едно сравнение по този повод – ако едно дете не се научи да ходи тогава, когато природата е определила това /около една година/, когато падането не е толкова болезнено, а е държано вързано и започне да се учи да ходи на 5 г. например....... изводът е ясен. Доста късно във времето осъзнах, че трябва да се доказвам единствено и само на себе си, а не на някой друг. Затова „рискувах” и дадох на децата си много Доверие, Свобода и Любов, опитах се да ги науча да поемат отговорността от решенията си, и че само те са тези, от които зависи животът им. Доволна съм от резултата!

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Интересно свойство има човешката душа – въпреки всички тръни, през които е преминала, тя си спомня в по-голяма степен  хубавите,  и по-малко лошите моменти. Много са хубавите ми мигове, спомням си за тях с благодарност.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Решението ми за развод.

В какво вярваш?

Най-напред – в себе си. Също така – в доброто! Никой не се е родил лош, обстоятелствата са отворили човека на лошата страница. Вярвам в могъщата енергия, която ни е създала и ни дава сила да продължаваме пътя си. Вярвам в Любовта.

Вярваш ли в хората?

Напоследък все по-малко. Но вярвам в децата си, в приятелите.

А в себе си?

Да.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Нека да не звучи помпозно, но мечтая за едно достойно бъдеще за нашата родина, в която децата ни да живеят спокойно. Не се надявам! За мен надеждата е измамно чувство. Предпочитам да вярвам. Вярата е по-могъща от надеждата. И тук не става дума за религия, а за Вяра.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

А на кого му стига времето за всичко важно в живота? Най-важните неща в живота не са неща – среща с приятели, повече време за близките на сърцето хора, да гледаш как растат цветята... и децата, да се усмихнеш на непознат в сивия ден......... все такива неща.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката е самоизцеление. Чрез нея постигаме вътрешното си равновесие. Смело мога да кажа, че умея да прощавам, не мога да нося обида в себе си, така съм устроена. По-трудно обаче прощавам на себе си, все още се уча.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

Живея СЕГА. Или поне се опитвам. Разбира се, че се връщам назад и гледам напред. Но благодарение на всичко, което ни се е случило в миналото сме такива хора, каквито сме в точно този момент. А мисълта за бъдещето ни дърпа напред.

Харесваш ли нашето време?

Да, донякъде. А имаме ли избор за друго време? Може би в следващия живот.....

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Всяко място и всяко пътуване са значими за мен, независимо от това дали съм с любим човек или сама. Най-вече държа на пътуването, което осъществих със собствена помощ към собствената ми същност.

Какво е Животът за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Животът е прекрасно преживяване, светлина и любов.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Огряната от слънцето планина в прозореца ми сутрин. Искрите в очите на децата ми.  Беззъбата усмивка на някое бебе. Кокичетата изпод снега. Възрастна двойка, държаща се за ръце. 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

У дома. И навсякъде.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Не обичам, когато някой ми казва „трябва да...”. Но черпя сили от моето „трябва”, от вярата си, от вярата на близките ми в мен.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

С времето установих, че сродните души не са тези, с които преминава съвместно животът ни. Те са тези, които ни учат, нараняват, подкрепят, обичат, изоставят....... Благодарение на тях израстваме. Срещнах доста сродни души до тук.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

О, да! Да бъда по-решителна.

Намерила ли си призванието си?

Какво е призванието? Да се чувстваш добре в кожата си, да не затваряш очи, когато се гледаш в огледалото. Да вършиш нещата с удоволствие и да изпитваш удовлетворение.  Ако е това – да.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Смъртта е преминаване от едно състояние в друго. Защо трябва да се страхувам? В периоди на отчаяние или радост ние също преминаваме от едно състояние в друго. По-важно е да не допуснем да умре живеца в нас.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Любовта.

Какво е за теб самотата? Търсиш ли я или я избягваш?

Самотата е необходимост. Не я търся, но не се стремя и да я избягвам. Когато дойде – добре е дошла. Чрез нея се освобождавам, притихвам, намирам отговорите, зареждам се.

Какво ти дава представа за вечност?

Смяната на сезоните и красотата на всеки един от тях.

Какъв е смисълът на живота за теб?

Любовта.

Какви чувства изпитваш най-често?

При моята свръх-емоционалност се е случвало да вместя само в един ден всички човешки чувства. Но най-често изпитвам благодарност за всичко, което ми се случва само в един ден.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Не мога да опиша щастието. То е чувство, което може да се породи от най-дребничкото нещо. А чувствата не могат да се описват. Съвършеният ден? За мен този ден съдържа всички цветове на чувствата.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Давайте доброта, доверие и любов на близките си хора. Вземайте решенията си сами и поемайте отговорност за решенията си.

Какво може да те разплаче?

Преди се разплаквах при всяко недобро стечение на обстоятелствата в живота ми. През последните години трудностите ме карат да стискам зъби и ме мобилизират да търся решение /не че не изпадам в разни мои си дупки понякога/. Сега се разплаквам на филм, песен, стих, цвете...

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Същото, което ме разплаква.

Чувстваш ли се обичана?

Да! И е толкова въодушевяващо!

А правилно оценена от другите за това, което си?

Правилно? Този критерий за всекиго е различен, мярката е различна. За мен е по-важно аз да се оценявам правилно.

Кое е доброто дело, което няма да забравиш?

Правила съм добри неща, които съм забравила. Доброто, направено за мен, е от всички хора, които съм срещнала по пътя си.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Не е подреден, но може би така трябва..... Липсват, разбира се! Нали затова продължаваме да живеем. Ако се подреди и се завърши.... животът спира.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За всичко, случило се в живота ми, съм благодарна – и за хубавото, и за не толкова хубавото. Благодарение на това съм човека, който съм сега – с тези разбирания, с това свето- и себе-усещане.

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

Мила Кристина, Благо-Даря ти, че ми даде възможност да поразровя за пореден път вътре в себе си и да се опитам лаконично, с няколко думи, но точни и истински, да отговоря на важните житейски въпроси. Благо-Даря, че те познавам, макар и задочно. Успех във всички твои начинания! 

Благодаря ти!