Моля, представи се накратко… Опиши се, както искаш – както ти
възприемаш себе си.
Калоян Божанов – мечтател, търсещ
мъдростта и смисъла всеки ден; човек; психолог от дете и творец на живота си
отвъд травмите.
Искам да творя и живея в свят с
все повече любов и уважение.
Приятно ми е.
Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Това е труден въпрос, когато
минат моментите и се обърнем назад, някак ги романтизираме и си казваме, че са били
хубави, дори и трудните такива, може би защото после сме си дали сметка, че са
ни довели до човека, който сме днес.
Може би всичко до тук е било
хубаво в живота ми, защото се старая да извличам и хубавото от лошото и да
градя живота си методично според вярванията ми и интуицията ми.
А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?
Може би, когато през 2022 г. ме
заплашваха с убийство и имаше заплахи и към близките ми. Беше голямо
недоразумение, защото ревнив мъж си мислеше, че бившата му партньорка идва на консултации
при мен, а тя е ходила при колежка в съседен на моя офис. Разправях се с
полиция и прокуратура година и половина. Благодарен съм, защото наистина си
взех много и израснах още повече като човек и специалист.
В какво вярваш?
В Бог на първо място, в
семейството и истината, в любовта като движеща сила, в мъдростта.
Вярваш ли в хората?
Вярвам, че повечето сме добри и
затова
не
спирам да работя с хората и да им помагам с това, което съм научил и
мога.
А в себе си?
Все повече да, но понякога имам
своите съмнения, които пък вярвам, че ме балансират, за да не влизам в Лъвското
си Его, което доста ме е спъвало, като си повярвам твърде много.
За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Скоро да създам своето семейство
:)
Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
За повече пътувания може би,
защото обичам много, но и това ще се промени с времето, вярвам.
Съжаляваш ли за нещо в миналото?
Малко за това, че мои травми са
били много силни и ми отне години да ги разбера и лекувам и някак, че това
време няма да се върне. Да, това ме е направило този, който съм, но времето не
можем да върнем, но някак го приемам, не ме разстройва, просто понякога си го помислям
с някаква носталгия и доза съжаление.
Важна ли е прошката в твоя живот?
Да – най-трудна е към себе си и да
си дадем разбиране – там ми беше голяма битка. Мисля, че предавайки себе си и
ако го правим много дълго време е почти невъзможно после да си простим и човек
започва да се самонаказва и саморазрушава. Затова вярвам, че човек трябва да опознава
себе си, за да спре предателството към себе си и да прави стъпки към наистина
важните неща за него/нея.
Може би точно тогава започваме да
се обичаме и да си прощаваме за незнанието как и забавянето да го сторим.
Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
Старая се да съм тук и сега, но
понякога и на мен ми е трудно, когато се отвори рана. Тогава я поглеждам в
терапия и гледаме в миналото, за да я разберем с моите терапевти или преподаватели,
за да може да знам как в бъдеще тя да не ми влияе и да мога да менажирам себе
си добре.
Харесваш ли нашето време?
От страна на свободата, която имаме
да учим, да се развиваме, да откриваме нови хоризонти и да се свързваме, да
постигаме и пътуваме – да, но по отношение на липсата на свързаност на по-дълбоко
човешко ниво и все повече фалш и липса на търпение в хората да изграждат връзка
със себе си и другите – не. И ми е жал, защото баба и дядо, семейството ми
(майка ми и татко ми, чичо ми и леля ми) са пример, че каквото и да се е случвало
са го надживяли и са останали заедно. Иска ми се да виждам повече взаимоотношения,
в които хората учат един от друг и израстват в името на любовта и семейството,
и се радвам, че в моя балон, в работата ми и живота ми все повече го има. Но за
жалост в обществото не е така – живеем във времето на бързата консултация и
повърхностни отношения, лишени от дух и готовност за израстване в името на себе
си, на истинското Аз и онази по-дълбока и истинска любов към другия.
Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
Разбира се – при любимата ми
баба, която ни остана единствена жива прародина, и при семейството, при близки
приятели.
За мен домът са любимите хора.
Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...
Да – развитие – мъдрост – любов.
Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Да виждам любов и уважение между
близки, между хората, и да си помагаме, да сме добри един с друг.
Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
При семейството ми и при бабчето
ни, и в пространството (кабинета), който създадох за моите клиенти също – чувствам
го като дом, който създадох с много мисъл към детайла, с много труд и усилия да
се изградя като човек и професионалист през последните 13 години, за да мога да
ги каня “в дома си”, където могат да са истински и да лекуваме чувствата и
душата им – да преоткриват себе си и да градят живот, който искат да имат, което
и аз се старая да правя всеки ден в моя :)
 |
Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Бог и молитвата, вярата, че
моментът е криза към ново
стъпало в израстването ми; семейството ми, любими дейности, изкуството, както и
моите приятели и терапевти.
Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Семейството ми, баба и дядо,
всички учители и терапевти във времето, моите приятели, връзките ми, клиентите
ми. Всеки човек по пътя ми е бил вид учител. Вярвам много в това, че всеки по
пътя ми е огледало, и наблюдавам, и разсъждавам всеки ден над срещите ми с
хора, а и за клиентите ми. Това ми носи всекидневен барометър и проверка къде
съм и как се движа към това, което ми нашепва сърцето.
Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Работя върху дисциплината си с
тренировки и върху това да се наслаждавам повече на хобита и любими хора, и да
работя по-малко.
Намерил ли си призванието си?
Усещам, че да. :) Спокойно ми е с
това, което правя, носи ми смисъл и радост, усещам, че съм добър в професията
си, помага на хората и ми плащат за него. Търсих го този Икигай, но искам да
развивам и творчески проекти в бъдеще. Обичам да изследвам себе си в различни
роли и начинания, да се обогатявам все повече.
Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
За момента да, защото искам да
живея и да направя още доста неща. Не вярвах, но съм правил регресия и съм
виждал себе си в нещо като минал живот, но не съм сигурен колко е истинско. Вярвам,
че е важно да направим максимума в този и да слушаме сърцето си, за да вървим
по пътя на истината и любовта.
А какво те кара да се чувстваш жив?
Музиката, танците, движението,
промяната, пътуването и опознаването на чужди култури, също и смислените
разговори с клиентите ми и с интересни хора (особено в чужбина и в различни
култури), изкуството и мъдростта.
Обичам да уча, едно любопитно
дете има в мен, което го прави всеки ден. :)
Какво е за теб самотата?
Понякога се страхувам от нея или
от това, че тялото ми още пази доза печат от самотата, която сме изпитали след
раждането ни със моята сестра близначка (били сме около месец в кувьози) –
носила ми е тревожност през годините, но с личната ми терапия това вече е все
повече сила и свързаност, и често имам нужда да оставам сам, за да асимилирам
опита си и да чуя себе си.
Какво ти дава представа за вечност?
Уау, добър въпрос! Може би, че
това, което правя с работата ми ще живее и след мен. Това си мисля, че би дало
някакво усещане за малка доза вечност, свързана с живота ми. Любовта и
мъдростта, които дават сила и променят, и продължават живота – те сякаш винаги са
били и ще бъдат, и свързването с тях може би ме осмислят и ме свързват с вечността
отчасти, не знам. За първи път мисля по такъв въпрос, благодаря ти. :)
Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?
Много е, наистина, и няма как да
го изброя като факти, но може би най-важното е, че мама се е борила 7 години да
зачене мен и сестра ми, и не се е отказала. Много я обичам и оценявам това, че благодарение на този факт сме тук днес и
живеем.
Какви чувства изпитваш най-често?
Може би цялата палитра, защото
всеки ден е като река – особено в работата ми, а тя е свързана с тях – с
чувствата на хората и с моите, свързвани с хорските съдби, но знаеш ли – това
ме прави още по-жив и емпатичен. Да мога да чувствам и съпреживявам – понякога
е много изтощително, защото чувствата и емоциите са силна енергия и
преминаването ѝ през човек буквално
изцежда, но пречиства и освобождава. Благословия е да си издържал на болката и
да можеш да преминаваш през всички други чувства и емоции. Да не си замръзнал и
да си безчувствен, защото и там бях.
Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?
Може би починалите ми дядовци,
баба ми и прародителите ми, за да им благодаря за това, че са давали живот и
това, което са могли.
Имаш ли вътрешен мир?
Понякога да, понякога не.
Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден…
За мен ще е, когато създам своето
семейство и виждам как сме всички вкъщи с децата ми и съпругата ми. Това би бил
денят ми – през деня да помагам в кабинета ми, а вечер да сме заедно и да градим
дома си и щастието си заедно.
Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на
другите хора въобще?
Да познават себе си и да се образоват
за човешките отношения и въобще за своето израстване като личности, за да не
създаваме толкова травми в семействата си и да не обременяваме децата си,
защото те са най-уязвими и потърпевши.
Да се погрижим за себе си и чак тогава
да изберем осъзнато да сме родители. Тогава, когато ще се опитаме да дадем
осъзнато любов и грижа на детето си, и ще можем наистина да му дадем корени и
криле то да разгърне потенциала си. Това е нещо, което ми отне години на търсене
и преживявания, и се надявам, че Бог скоро ще ми даде тази възможност – да го
предам в семейството си. И продължавам да надграждам себе си в името на това.
Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?…
Малко от въпроса – дали ще бъда
добър съпруг и баща, и дали ще се справя добре?
Какво може да те разплаче?
Болката на хората и истината, дълбокото
признание и отваряне на човек, показването на истинска любов, разкриването на
душата на човек.
А какво може да те накара да се усмихнеш?
Щастието и радостта,
естествеността на човешкото поведение, децата и животните, и чистотата им,
шегите в семейството и с приятелите – всичко това ме усмихва.
Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?
Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Точно така, редя себе си от
години. Обичам тази метафора. Към момента може би 60-70% – да,
липсва ми моето семейство, което казах, че искам да създам и това ще го
запълни. :)
Какво цениш най-много в живота си?
Семейството за мен е най-голямата
ценност.
За какво чувстваш най-голяма благодарност?
За това, че животът, през всички
трудности, винаги ни тласка към истинското за нас, само да имаме сърце да го
почувстваме и познаем. За това, че стигнах дотук и съм здрав, както и близките
ми, и можем да продължаваме напред. Благодаря!
Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши го също...
Хората повече да търсят Бог и
проявленията му в живота ни, защото е огромна сила. Да търсят път към сърцата
си, защото там се крие ключът за любовта. Това се стремя и правя всеки ден.
Благодаря ти за прекрасните
въпроси и благодаря, че ме изчака може би 8 месеца за това интервю. И на себе
си, че най-после отделих тези 2 часа да помисля и отговоря. :)
Продължавай да заразяваш с
добротата си, Криси.
