Ганчо Гачовски споделя...

 

снимки - личен архив на Ганчо

Името ми е Ганчо Гачовски.

На 42 години съм. Женен съм и имам една дъщеричка. В момента работя като готвач, но другата ми професия е спортен треньор. Обичам здравословния начин на живот. Холистичният подход към здравето. Интересувам се живо от теми като спорт, хранене, работа с мисли, чувства, емоции и духовност. Здравето за мен е един от най-ценните дарове, които сме получили от нашия всемъдър Създател и една от целите ми е да развивам както собственото си здраве, така и ако може да допринеса за развитието на здравето на моите близки, а и на други хора, с които животът ме среща.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот?

Един от най-хубавите моменти в моя живот, беше моето детство. Нямаше грижи, или ако имаше – бяха рядкост. Животът беше едно голямо приключение. Играех до късно с приятелите на улицата, катерехме се по дърветата и ядяхме плодове, или с часове скитахме из полето около квартала. Вечер, когато се прибирах, вкъщи ухаеше на вкусни гозби. Имахме мир и сговор, и много приятели. Имах време и сили, за истински междучовешки отношения. За топлина и уют. Семейството беше заедно. Нямаше притеснения за бъдещето. Нямаше график със задачи, който да изпълва целия ден. Животът беше игра и изучаване. Друг щастлив момент беше раждането на дъщеричката ми. Третият щастлив период беше, когато отново потърсих Бог и започнах да посвещавам живота си на Него. Чрез Учението на Беинсá Дунó. Това отново ми даде чувство за смисъл, въпреки че съм далече от близките си. Живея в момента в Германия, а почти всички мои близки са в България.

Не че не животът в Германия не ми харесва. Просто е различно. А и няма как човек да остане завинаги дете. Такъв все пак е естественият развой на нещата.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Преживявал съм доста трудни неща в живота си. Когато близки хора са си отивали от този свят. Или когато са се случвали инциденти. Едни от най-големите трудности в живота ми причини алкохолът. Не съм бил алкохолик, но прекалявах често, преди 30-годишна възраст. Тогава се случваха неприятни неща. От няколко години не пия въобще и се моля на Бог да ми помогне и това да остане така, докато съм жив. Много ми се иска хората да спрат или намалят употребата му и бих помогнал, с каквото мога. Но знам, че нещата са сложни и за употребата му има причини, които са – в повечето случаи – много дълбоки и комплексни.

В какво вярваш?

Вярвам в Бог. Вярвам в това, че зад всичко, което се случва в живота ни, има по-дълбок смисъл, дори и понякога да не можем да го разберем. Вярвам, че във Вселената има ред и порядък, закономерности, които действат в синхрон. Вярвам, че един ден ще се видим с всички наши близки, които са си заминали от този свят и с духовните ни водачи, и ще ни се дадат отговорите, които търсим. Вярвам, че всички трудности и изпитания, през които минаваме, не са напразно. Вярвам, че Доброто рано или късно надделява и че това, което вършим на Земята, се вижда. Нашите тревоги, страдания и труд не са напразни.

 

Вярваш ли в хората?

На този етап вярвам в някои хора. Вярвам в прераждането и в това, че душите са вечни. Просто всички хора са на различен етап от своето развитие, на различен етап от своя път. Както би казал Учителя – има плодове, които още не са узрели. Мисля, че на такива хора ще може да се вярва, но след време. Просто трябва да мине време. А колко време – това само нашият Създател знае.

 

А вярваш ли в себе си?

Вярвам в себе си, да. Разбира се, има неща, над които трябва да работя. Но като цяло – да. Благодарение на това, че вярвам в Бог, вярвам повече и на себе си.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Относно материалните неща – мечтая за това да имам дом, дрехи и средства, за да не гладувам. Аз и близките ми. Но най-вече мечтая за това да съм здрав, близките ми да са здрави, колкото се може повече хора, животни и живи същества, навсякъде по Вселената, да са здрави и щастливи. Да има колкото се може по-малко страдание. Да живеем в свят, в който материалното да е на заден план. Хората да живеят братски и да обичат животните, Земята и другите живи същества. Да има обич, почит и състрадание помежду им. Да няма пари, а всичко да е на разменни начала. Главната цел, сплотяваща и обединяваща хората по целия свят, да бъде приближаването до Бога и желанието да живеят по Неговите закони. Да няма съревнование, алчност, жестокост, а вместо това – любов, обединение, милосърдие. Хора и животни да са здрави и да си помагат. Животът да бъде на първо място за Цялото и после за себе си…

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да, за моите близки. Животът ми в момента е много динамичен, отделям много време за работа и за дъщеря ни, но контактувам рядко с моите родители и с брат ми, а също и с други роднини и близки приятели, въпреки че много се обичаме и държим един на друг...

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Да. Съжалявам за това, че когато бях тийнейджър се подведох и тръгнах по лоши пътища. Пропилях ценно време и здраве в ходене по заведения, пиене на алкохол и пушене на цигари. Не можах да завърша университет. Сега вече не пия, не пуша и не ходя по заведения. Но не мога да върна времето... И все пак, може би така е трябвало да стане.

След като видях дъното и доста изстрадах, реших да променя живота си. Започнах да спортувам, да живея здравословно и да търся Бог. Имам огромно желание да мотивирам и други хора да направят тази промяна, понеже животът става много по-красив, дълбок и смислен !!

Важна ли е прошката в твоя живот?

Да, абсолютно. Прошката към другите, към обстоятелствата и към себе си. Ако човек не може да прости на някой, понеже стореното е било много тежко – би било добре да се опита, въпреки това, да му прости и да го "пусне" от съзнанието си, не заради другия човек, а заради самия себе си… За да се освободи от този болезнен товар. А законът на Кармата, рано или късно, ще се погрижи за внасянето на баланс и човекът, който е причинил болка, ще изпита подобна болка. И така ще се балансира справедливостта…

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живея може би на 20 % в миналото, 40% в настоящето и 40 % в бъдещето. Може би ще е добре, да взема малко проценти от бъдещето и ги прехвърля на настоящето…

 

Харесваш ли нашето време?

Харесвам го. Разбира се, има нужда от подобрение, но да, като цяло го харесвам… Ако го сравним с миналите епохи, ще видим, че има подобрение и човечеството все пак върви напред, към едно по-светло и духовно бъдеще.

 

Има ли място, което е важно за теб?

Много обичам Родопите.

 

Обичаш ли Живота? Опиши го с три думи…

Обичам живота, да. С три думи, бих казал: Мистичен, разтърсващ, красив.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Най-красивите гледки… Може би на хора, които помагат на други хора. На красив изгрев или залез. На безгрижно играещи деца. На природа, полета, гори, планини... На усмивката на чистосърдечен човек. На красиви растения, миролюбиво играещи си животинки…

 

Къде се чувстваш като у дома?

От 20 години живея в Германия. Това е доста време. Свикнах в Германия и се чувствам добре тук, но все пак България си остава моята родина.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Много хубав въпрос. Дъщеря ми, съпругата ми, майка, татко, брат ми. Роднините и близките приятели! Вярата в Бог! Вярата, че всичко се случва с причина (дори и в момента да не я разбираме напълно) и че всичко, един ден ще се обърне на добро.

Друго, което също ми дава сили в трудни моменти е желанието да върша добро. И да развивам добродетелите и волята си. Вярата, че калявайки волята си – аз ставам по-добър човек, който чрез делата си мотивира и други хора да се обърнат към доброто. В крайна сметка си мисля, че променяйки себе си към добро, косвено променяме и света към добро…

 

Кои хора са ти оказали най-голяма подкрепа и влияние?

Родителите ми.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Искам да развия колкото се може повече добродетелите си. Да мога да контролирам още по-добре негативните си мисли и чувства.

 

Намерил ли си призванието си?

Може би отчасти. Гледам като на призвание това да следвам Учението на Беинса Дуно. Да работя за доброто и да върша колкото се може повече добрини. Да живея чисто. Без вредни навици. Най-вече без алкохол. После и без другите неща – цигари, вредна храна и другите пороци. Да мотивирам и други хора за по-чист живот.

В професионално отношение, може би още не напълно. По професия съм спортен треньор и готвач, но може би не съм намерил все още точното за мен работно място...

Страхуваш ли се от Смъртта?

На този етап, мисля че не се страхувам от смъртта. Но ще си проличи дали това е така, когато дойде времето... Надявам се това да не е скоро. Вярвам в живота след смъртта на физическото тяло. Не би имало логика да живеем един цял живот, да минем през всички изпитания, през които един човек минава, да научим толкова много и накрая всичко да свърши… Просто не звучи логично... А съм имал и преживявания, които са ми загатвали, че не е само това, което физическите ни сетива възприемат. Има и много случаи на хора, които описват преживявания от нефизическо естество, които показват съществуването на душата...

 

Какво те кара да се чувстваш жив?

Усмивката на дъщеря ми, четенето на книги на Учителя, една хубава тренировка, пролетния въздух в планината, когато съм в двора, в България, при родителите и брат си... Правенето на добрини, разговорите с хора с богата душевност, вървенето и бягането сред природата...

 

Какво е за теб самотата?

Трудно ми е да кажа. Чувствам се добре, когато съм сам. Самотата е може би човек да няма съмишленици и да няма идеи, за които да живее...

 

Какво ти дава представа за Вечност?

Представа за вечност ми дава гледката към небето вечер, когато е ясно и то е осеяно със звезди. Гледката към хоризонта на морето, към върховете на планините, към птиците, които се реят в небето...

 

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Няма да забравя доброто, което са направили за мен мои близки хора, когато съм бил в труден момент. А също и други хора..

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Радост, тъга, притеснение..

 

Кой човек или кои хора би прегърнал, ако можеше, но няма възможност сега?

Много би ми се искало да прегърна починалия си правуйчо. И бабите, дядовците, близките, които вече не са тук…

 

Имаш ли вътрешен мир?

Мисля, че се доближавам до състоянието на вътрешен мир, откакто следвам Учението на Беинса Дуно.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден…

Един съвършен ден... Здрав съм, близките ми са здрави. Разбираме се, цари хармония. Отиваме на планина. Денят е топъл, слънчев, всички сме в добро настроение. Децата си играят, аз и близките ми се шегуваме, говорим си за хубави, дълбоки неща, правим общи планове за бъдещето… По света няма войни. Хората да осигурени материално и вече са съсредоточили силите си в развитие на духовното, спорта, изкуствата, науката…

Какъв съвет би дал на едно дете или на другите хора въобще, според своя житейски опит?

Съвет, който да дам, според житейския си опит… Човек да живее чисто. Без алкохол и цигари. Да цени здравето си. И да слуша сърцето си. Ако ще и това да го направи неудобен за другите. Да следва своя път. Аз направих такава грешка, когато бях около 16-17 годишен – започнах да пия алкохол и да пуша, и имах много проблеми… След това ми трябваше доста време, докато се осъзная. Започнах да посягам към вредни неща и после много съжалявах. Човек трябва да е силен и да не се влияе от масовото поведение на хората. Да слуша сърцето си…

 

Има ли въпрос (или отговор), от който се боиш?

Не знам. Може би има.. Все пак съм човек…

 

Какво може да те разплаче?

Може да ме разплаче тъгата и страданието на добър човек, най-вече на дете, на животинка дори. Силна несправедливост, която няма как да променя. Страданието на близки хора. Но също и щастието на други хора. Тогава сълзите са от щастие.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Мога да се усмихна на дете, на добър човек, на животинка, на красива, природна гледка; на красива, оптимистична мисъл/идея…

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Животът като пъзел.. Ами има още да се нарежда. Според мен, в Живота на почти всеки един от нас има място за още нареждане… Обаче, трябва да кажа, че преди да стана на 30 години, моят "пъзел" беше доста по-разхвърлян. Оттогава насам (сега съм на 42 г.) се понареди, но има още доста работа...

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Най-много в живота си ценя здравето и близките си. Най-много съм благодарен за това, че имам цели, за които да живея. Цели, над които да работя и които целят изпълнението на Божията воля. Което значи, че са свързани не само с моето добруване, ами и с добруването на моите ближни и колкото се може повече живи същества. Безкрайно съм благодарен на Бог, че все още съм жив и че Той ми показа Пътя към Себе си... 

 

Ако искаш да споделиш още нещо, напиши го…

Искам да споделя още нещо, да. Ако мога да си позволя да кажа нещо на моите братя и сестри.

Мили хора, желая ви здраве, сила, светлина и вдъхновение! Струва си да се живее чисто и в услуга на доброто. В живота си дотук видях и двете страни. Едната, подвеждаща и илюзорна, обещаваща бързо лекарство, чрез алкохол и пороци, замъгляващи съзнанието, но водеща рано или късно неминуемо до разруха и ненужно страдание...

И от другата страна – чист живот, изпълнен със смисъл и призвание, борещ се за свобода и служба на другите, водещ до откриването на нови и нови хоризонти… Първият път изглежда лесен и приятен, но това е илюзия. Изберете Светлината…