Здравей!
Моля, представи се накратко…
Казвам се Стела Хаджииванчева. Завършила съм
Софийския университет, специалност „Публична администрация“. Работя в семейния
бизнес, който е на пазара от 30 години и се занимава с внос и продажба на
висококачествена железария. Като хоби в свободното си време пиша поезия на
житейска тематика и детски приказки.
Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Най-хубавите моменти в живота ми
бяха на 06.02.2023 г., когато положих втория си държавен изпит, чрез който се
дипломирах. Следващият вълнуващ момент за мен беше на 18 май – тържеството в
университета, на което връчваха дипломите. А на 1 март 2023 година започнах
работа в семейния бизнес.
А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
Когато загубя роднина или близък.
В какво вярваш?
Вярвам в Бог. Православна
християнка съм. Вярвам в добротата и в чудесата.
Вярата е мощна опора, особено
когато е подплатена с такава духовна чистота.
Вярваш ли в хората?
Да, вярвам в хората. Според мен
всеки заслужава втори шанс. Всеки човек е различен, но силно вярвам, че във
всеки има доброта и човещина.
А в себе си?
Достатъчно вярвам в себе си.
Понякога, в най-трудните моменти, затварям очи и си спомням през какво съм минала.
После отварям очите си, наум си казвам: „Боже, бъди с мен във всеки един момент
от живота“, усмихвам се и продължавам напред.
За какво мечтаеш?
Моите мечти са скромни. Мечтая
аз, родителите ми, моите приятели и близки да са живи и здрави. Мечтая си да
срещна подходящия човек, с когото да сключим брак и да създадем семейство.
На какво се надяваш?
Надявам се в скоро време напълно
да се излекувам и да срещна своята половинка.
Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Не.
Съжаляваш ли за нещо в миналото?
Не.
Важна ли е прошката в твоя живот?
Да, важна е за мен прошката.
Моето лично мнение е, че всеки трябва да прощава, защото само Бог може да съди
според нашите дела. Всички хора понякога грешим, защото единствено Бог е
безгрешен.
Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
Според мен всяко едно време има и
минуси, и плюсове. Ако беше възможно, бих искала да живея в миналото, защото
хората са били по-добри и скромни, вълнували са се един за друг. Докато сега
завистта и злобата, за съжаление, са на дневен ред.
Харесваш ли нашето време?
Не, и веднага ще се обоснова
защо: защото в наше време хората, за съжаление, вече не са хора в истинския
смисъл на думата „Хора“. Агресията, завистта и злобата преобладават в днешно
време.
Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...
Обичам живота. Животът според
мен е низ от изпитания и радости.
Кои са най-красивите гледки на света за теб?
За мен най-красивите гледки на
света са в България, човек може истински да се възхити на българската природа.
Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
В моята родина България.
Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Семейството, приятелите и
близките ми.
Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Семейство, приятели и близки.
Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Не.
Намерила ли си призванието си?
Да пиша поезия на житейска
тематика и детски приказки.
Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Не се страхувам и не вярвам в
живота след смъртта.
А какво те кара да се чувстваш жива?
Семейството, приятелите,
близките и писането на поезия и детски
приказки.
Какво е за теб самотата?
За мен самотата е да остана
напълно сама в живота.
Какво ти дава представа за вечност?
Семейството, приятели и близките.
Кое е доброто, което няма да забравиш?
Когато помагам с каквото мога на
хората.
Какви чувства изпитваш най-често?
Радост от малките неща, които
намирам всеки ден в живота.
Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?
Бих прегърнала моите четирима
баби и дядовци, които за съжаление са починали.
Имаш ли вътрешен мир?
Да.
Какво е щастието за теб?
Щастието за мен е моите родители,
семейство, приятели и близки да са живи и здрави и много щастливи.
Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на
другите хора въобще?
Хора, бъдете живи и здрави и
щастливи с вашите близки, докато са живи и здрави, показвайте им всеки ден и им
казвайте колко ги обичате.
Какво може да те разплаче?
Когато някой от моето семейство,
приятели и близки не е добре и има някакъв проблем.
А какво може да те накара да се усмихнеш?
Добротата и човещината във всеки
един човек може да ме накара да се зарадвам и да се усмихна.
Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?
Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Да, за момента има части от моя
житейски пъзел все още липсват.
Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Ценя най-много здравето, дома и
работата си, живите ми родители, семейство, приятели и моите близки.
***
Офис мениджър в „Евро Лидер 2020“
Заповядай от понеделник до събота, ще те обслужа с грижа,
защото твоето мнение за мен е вдъхновение и сила!
В нашата семейна фирма всеки детайл се избира с обич,
а в колектива ни цари разбирателство, което ни води напред.
С отворено сърце и поглед, който истински разбира
каква голяма идея в главата ти сега пулсира.
Защото инструментът е само началото на градежа,
а краят е радостта от труда, докоснал сърцата ни.
Заповядай на Стоков базар „Илиянци“,
Складова база 3, първите два магазина след бариерата.
Доведи семейство, приятели, познати и колеги – няма да сгрешиш!
Потопи се в света на железарията и качествените инструменти
на най-ниски цени в България – това е моето обещание.
Ние сме директен вносител на най-добрите стоки
на изключително ниски цени, без скрити условия.
Купувай си каквото ти трябва, а аз бързо ще те обслужа!
Това не е далечен сън или ефирна мечта, а красива,
достъпна реалност за всеки, търсещ трайност и актуалност.
С грижа, дадена от сърце от нашето задружно семейство,
ще ти покажа, че успехът се постига заедно и лесно.
И знай, когато си тръгваш с покупката в ръка,
че вземаш частица от моето топло отношение към света,
защото ти си неделима част от нашата човешка основа!
С нетърпение и отворено сърце ще те чакаме отново.
Заповядай пак в света на железарията,
за да сбъднем заедно твоите планове при най-добрите условия!
***
22 януари 2026, смъртта на Калин Терзийски
Сега, когато думите Ви вече не болят,
а кротко спят в разтворените страници,
Вие станахте шепот, станахте вечен кът,
прекрачил всички земни граници.
Вие пишехте със вените си, не с перо,
изцеждахте душата си до капка.
Дарявахте ни мъдрост и добро,
под старата, протрита, мъдра шапка.
Творчеството Ви – тъй великолепно и богато,
остава тук, за да ни бъде пристан.
То блести в сърцата ни като чисто злато,
във всеки ред, докрай пречистен.
Сърцето Ви – разкъсана мишена,
побираше на целия свят греха.
Сега е тиха всяка Ваша вена,
в последната и най-дълбока стряха.
Вие бяхте плам, Вие бяхте свят и бос,
Вие бяхте огледало на страха ни.
И всеки Ваш нечут и труден въпрос
сега кърви в отворените рани.
Не Ви погуби времето сурово,
Вие просто се разтворихте в безкрая.
Оставихте ни последното си слово –
една любов, по-чиста и от рая.
Почивайте. Мастилото застина.
Светът без Вас е малко по-студен.
Но Вашата невидима градина
ще цъфне в нас със всеки нов рефрен.
Автор: Стела Хаджииванчева
