Борис Павлов споделя...

 

снимки - личен архив на Боби

Моля, представи се накратко.

Опиши се, както искаш - както ти възприемаш себе си.

Поради обстоятелства, които не помня, избързах да се появя на тоя свят през април 1976-та, в края на седмия месец от бременността, под знака на Овен. Явно имам много работа за вършене и сметки за плащане по кармите, които съм си донесъл отпреди, а и по тези, които си създавам и до днес. С дясно око, обърнато навътре, претърпяло впоследсвие 4 спасителни и недотам успешни операции, и организъм, претърпял 8 пневмонии и над 15 хирургични намеси от всякакво естество. На това му казвам Изи Пей – система за лесно разплащане. Нарекоха ме Борис, явно на дядо ми.

Бях счетоводител 12 години. За мое щастие впоследствие съдбата ми отвори път към IT професията и съм там вече близо 10 години.

Благодарен съм, че до себе си имам най-прекрасното създание на света, което прие да споделим заедно пътешествията си. И нейните прекрасни, вече големи момчета.

Обожавам музиката. Обожавам да слушам музика, обожавам и да свиря.

Но най-много обичам да обичам. Горя в обичта, горя в любовта и нейните проявления. Всеки миг без любов в сърцето ми за мен не е пълен и смислен. Все едно не живея.

Явно призванието ми е да горя в лобовта.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Целият ми живот е един дъх. Един момент. Най-прекрасното нещо, което ми се е случвало в този живот, е самият живот. Ето го, тук и сега. Това е моментът. Това е голямото чудо, голямата мистерия. Да усещам, че го живея. Да се взривявам и изчезвам в изобилието, милостта, споделянето и уроците, които се грижат за моето пребиваване. Срещата с моя учител е най-големият дар. И всички останали срещи, които са съпътствали живота ми, носейки радост или страдания.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Най-трудно ми е било да преживея страданията, които съм причинявал на любимите ми хора. Изумително е на какво сме способни, хората, от невежество, страх, осъждане и гняв. Страхът, осъждането и гневът са абсолютно виртуални и нереални, но имат най-много преки последствия. Благодарение на тези моменти успях да развия в себе си покаянието и благодарността. С повечето хора, които съм наранил, в момента сме приятели. Защото душите ни са предопределени да бъдат спътници и да се радват и празнуват. 

 

В какво вярваш?

Напоследък ставам все по-голям неверник. Не вярвам в мислите, в емоциите, в маймунските игри на ума. Не вярвам в реакциите, не вярвам в добро и лошо. Не вярвам в личността и егото. Не вярвам в науката и наложените обществени форми на религии. Всички тези ужким важни неща, всъщност са преходни. Днес съм щастлив, утре нещастен, после ядосан, после милостив. Мисля, че нещо е хубаво, после виждам, че има пропуски и недостатъци, и обръщам мисленето. Днес съм религиозен, отивам на църква и паля свещ, после ми иде да убия половината село. Не вярвам в преходните неща. Ако вярвам в тях, значи много съм го загазил. Защото това, в което вярва човек, всъщност трябва да е носещ стълб в неговото съществуване. Тези стълбове са далеч отвъд материалното съществуване и отвъд личността. И най-интересното е, че не мога да ги назова. Мистика. Но това, че не вярвам в гореизброените неща, не означава, че не ги обичам и не ги приемам. Напротив. Безкрайно съм благодарен на цялата преходност и разнообразие, благодарение на която и аз съществувам в момента в тази форма.

 

Вярваш ли в хората?

Да. В същността им, в любовта им и в източника на светлината. Те са еднакви за всички. Мевляна Руми казва: Фенерите са различни, но светлината е една и съща. Радвам се на различните форми и проявления, на различните личности и характери, на безкрайното разнообразие. Но не вярвам в тях, не вярвам в личностите и характерите, а в източника, който е един за всички ни.

 

А в себе си?

Аналогично на горния ми отговор. Вярвам в истинската си същност. Благодарен съм на ума, личността и егото, благодарение на които съществувам, но не им вярвам.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Надявам се и си мечтая всички хора да се превърнем в божии инструменти, изпълняващи божията воля, а не нашата лична воля. Рано или късно на всеки ще се случи, по индивидуален за него начин и време.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да, за повече медитация и служене. Също така да науча музикалната теория и да взема няколко урока по пеене. И да науча някой и друг език.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Преди съжалявах. Докато ми се даде да разбера, че всички магарии, които съм случвал и са ми се случвали, са били точно на място, трябвало е да се случат с цел учене и трансформация. Съжалението се замести с благодарност. 

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Есенциално важна. Тя е един от основните инструменти на любовта, заедно с покаянието и смирението. Истинската прошка означава да не се вържем на менталната си концепция за жертва и да прескочим отвъд своята собствена личност и личността на другите, и да се пренесем в яснотата и в любовта на наблюдателя.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Еха, много подвеждащ въпрос 😊 Каквото и да кажа, няма да е вярно, и ще е вярно. Нашата психика и ум сякаш имат хиляди слоеве и освен това различни вибрации. Една част от ума наблюдава друга част от ума. Малко на принципа на матрьошката. Най-плътната и ниско вибрационна част от нас, свързана  със страховете и болката е най-вглъбената в оцеляването и нищо невиждаща част.  Когато сме в много голям страх, се свиваме в една точка, в най-малката матрьошка и нищо друго не виждаме, там често си мислим, че ще умрем и няма изход. Като ни просветне обаче, се разширяваме и се осветляваме и отиваме в по-външните слоеве на матрьошката. И вече можем да погледнем малкото матрьошче отстрани и да си кажем: еее... гледай го как ненужно се тревожи, всичко мина. И така, така, така… все по-висока вибрация, все по-разширени, все по-наблюдаващи. Докато се разпръснем извън матрьошката и започнем да я наблюдаваме. Влизаме в тук и сега. И тогава виждаме, че тази матрьошка на личността ни не е реалност и не е истина. Тя не съществува. Когато медитираме, когато творим, когато сме максимално далече от обусловеностите на ума, влизаме във вечното настояще. Иначе умът никога не може да бъде там. Такъв е начинът му на работа. Той вижда някакъв обект, класифицира го. Вижда някакво действие, регистрира го. Но всичко това вече се е случило, а обработката на информацията е с голямо закъснение. Всичко, което възприемаме с ума, вече е в миналото – полетът на птицата, целувката на любимия, изгарянето от огън. Имаше едно такова анимационно филмче – Сляпата Вайша. С едното око гледа към миналото, а с другото – към бъдещето. И никога не е тук и сега. Ето това е нашият ум и нашата личност. Винаги с тях не сме в настоящето. Настоящето се случва само при игнориране на потоците на ума и емоциите.

 

Харесваш ли нашето време?

Обожавам го, то е най-хубавото. Няма друго.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Държа на простора на сърцето, там където то се слива със сърцето на създателя. И държа най-много на неговата чистота. Както казва Мевляна – аз съм пазач на вратата на моето сърце. Пътуването от тук до тук.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Животът е празник, чудо и мистика. Животът ни сега е най-голямата милост и благословия. Само какъв огромен шанс ни е даден да изживяваме, да се трансформираме и да обичаме. Уха!

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Най-красивите гледки са свърани със свещеността. Дърветата, птиците, реките, камъните... И хората,  живеещи в бога. Можеш да изчезнеш в очите им и да се взривиш на хиляди парчета.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

В сърцето. В моето сърце е сърцето на Възлюбения и в неговото сърце е моето сърце. Там се срещат всички сърца.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Яснотата, че трудните моменти са за наше добро и са временни. В трудните моменти имаме избор – да страдаме или да не страдаме. Да се вкараме в очавканията и концепциите си, да развием неприемане и да се ядосаме, да изпаднем в самосъжаление и осъждане, страх и депресия. Тогава става много трудно и болезнено. Или да се оттеглим от личността, концепциите и осъждането като наблюдатели. Да приемем нещата такива, каквито са, и да направим каквото можем. Отново ще цитирам Мевляна:

„Никой не знае кой съм, и никой не може да ме открие. Никой не може да ме нарани и никой не може да ме затрие. О, Любими, ти ме издигна неопетнен от мен самия. Стрелите на съдбата се сипят върху вехта кукла от парцали.“

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Учителят ми, съпругата ми и родителите ми.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да развия по-голяма съзнателност на наблюдател в обикновените житейски ситуации и предизвикателства, без страх, без осъждане, без реакции. 

 

Намерил ли си призванието си?

Не знам точно дали съм го намерил, но това, което е, ме удовлетворява и вдъхновява. Сърцето ми да гори в любов и да обичам.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Еее, сега... пак от тия трики въпроси, хаха. Все още на едно ниво се наблюдава подсъзнателен и дори съзнателен страх. В същото време на друго ниво има яснота, че смъртта е неизбежна част от процеса на еволюцията на душата. Да се страхуваме от неизбежното е доста нелепо. И се дължи на вечното невежество. Мислим, че ние имаме тяло, ум, цели, светът има нужда от нас и другите няма да се справят без нас. Не, нищо нямаме. Имаме само това, което можем да си занесем отвъд.

Живот след смъртта... Някои го наричат Вечен Живот. Това, което е там, всъщност е и тук. Но от описването с тялото, сетивата, петте елемента, взаимодействието ни с външния свят, от усещането за отделеност, ни е много трудно да го видим. Не знам дали бих могъл да го нарека живот. По-скоро съществуване, или присъстване, което е вечно и недосегаемо.

 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Силният поток на любовта в съществуването. Когато наблюдаваме от мястото на любовта, през очите на любовта, когато цялата ни сетивност минава през любовта, тогава съществуването влиза в нас и ние в него. Това, което е извън нас се случва и в нас, това което е в нас, се случва и извън нас. Няма отделеност, няма виновни и жертви, няма първенци и загубеняци, няма красиво и грозно, добро и лошо. Има една съвършена хармония на вечно движение и промяна, от която ние сме неразделна част.

 

Какво е за теб самотата?

Усещане за отделеност и изолация, породено от Невежеството ни.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Гледката, която се разкрива отвъд вътрешния ми свят. The Gateless Gate. Вратата без врата. Трансцеденталното безспирно запролетяване и разцъфване.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Животът и усилията на родителите ми да ме отгледат и да ми подсигурят нужните условия. Безкрайната любов и добрина на съпругата ми, която ме научи на спокойствие, тишина и радост. Учителят ми, който ме прие в сърцето си, когато бях пълен разбойник и нехранимайко. Всичко, във всеки един момент, сторва добро за мен. Ето, в момента хлебарят подготвя фурната да омеси тестото за хляб. А лекарят се подготвя за утрешната ми операция. Всеки за всекиго сторва добро. Всички действаме за всички.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Любов, копнеж, страх, радост, тъга, колебание и несигурност, яснота и увереност.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Христос.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Уха... трудна работа. Но за сметка на това сладка и безкрайна. В дълбочина имаме център, който е трансцедентално спокоен, несмутим. В периферията ни скача, крещи и дивее маймуната на личността и егото. Нашата работа и отговорност е да се отделим от маймуната и да търсим близост до центъра.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Щастието е в нищото. И в това да сме никой. Да изчезнем, да се отделим от описването с личността и егото си, дет се вика – да си починем от себе си. Сърцето да се чисти и да цъфти. Съвършеният ден е днес. Няма друг. Да вършим всичко през сърцето и любовта. Да разтъркаме очите и да се събудим в Буда. Да сготвим храна на Мохамед. Да поднесем резултатите от работата си на Кришна. И да си легнем в Христос. В момента, в който станем някой, който иска нещо и прави нещо с цел, край, щастието е обречено.

 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да посветим живота си и усилията си в това да изживеем директно кои сме, да изживеем истинската си същност. Това е основното ни задължение в това съществуване. Докато не изживеем кои сме, няма начин да съществуваме пълноценно. Не да разберем с ума, а да изживеем. Умът никога няма да може да разбере истинската ни същност, защото неговата основна задача е да създава ограничения чрез класификации и определения, а не да маха ограничения.

 

Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...

Първият въпрос/отговор, свързан с неочаквана смърт на мой близък.

 

Какво може да те разплаче?

Разцъфването на сърцето и разширяването, което тялото не може да поеме. Очите на влюбените. Молитвите. Сълзите сами текват.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Щастието на другите.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Опитвам се да разкарам всички парчета, докато пъзелът изчезне съвсем. Все още има парчета, от които се опитвам да се отърва – привързаности, страхове, реакции.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Присъствието на създателя навсякъде и във всичко, както и присъствието на учителя. За тях е моята вечна благодарност.

 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши го също!

Благодаря за всичко!

 

Благодаря ти и аз!  

Желая ти радост, спокойствие, успехи и всичко най-добро!

 

* Боби е във Фейсбук - www.facebook.com/bobby.pavlov

Румяна Иванова споделя...

 

снимка - личен архив 

Здравейте!

Казвам се Румяна Иванова, но за приятелите ми съм просто Румс.

По образование и професия съм биолог и психолог, но се определям като екзистенциален хуманист по дух.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

     Хубави моменти имам почти всеки ден. Понякога, колкото и да са кратки, те съществуват. За мен хубав момент е сутрешното кафе в тишина, гледката през прозореца, сърдечния поздрав от близък човек, моментите с хубава музика, филм, книга, добре свършената работа и т.н.

Относно периодите в живота ми е по-трудно да определя. Знам със сигурност, че съм имала и по-радостни периоди от настоящия.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Достатъчно трудни неща съм преживяла и още „допреживявам“, но не желая да навлизам в подробности.

 

В какво вярваш?

Вярвам в потенциала на човека, на природата, на живота.

 

Вярваш ли в хората?

А, дали вярвам на хората?! Не на всички. Опитът ме е научил, че не всеки заслужава доверие. Подхождам с отворено съзнание към всеки, но в процеса на общуване и споделяне, независимо за какъв контакт става дума,  се вижда дали се доизгражда или не това доверие и вяра. Взаимно е. Имам, разбира се, няколко много близки човека и приятели, на които вярвам безрезервно.

 

А в себе си?

Вярвам в себе си на „приливи” и „отливи“, ако мога така да го нарека. Знам обаче, че по време на „отлива“ се подготвям за следващия „прилив“.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

През годините съм мечтала за много неща. Хубавото е, че най-важните и смислените от тях съм осъществила. В настоящия момент мечтая за по-голямо умиротворение със себе си и света. Почти съм го постигнала. Също така ми се иска да имам по-голяма енергия и смелост, за да осъществя следващата мечта.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Предполагам, че за маловажните неща все не ни остава време. Но щом са важни е добре да намираме време. Иначе излиза малко безсмислено. Хем ти е важно, хем нямаш време. Явно не ти е толкова важно.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Не съжалявам много за нещата от миналото. Или поне се опитвам. Дали ще съжалявам за нещо или не – няма да промени миналото. Личността и опитът ми са били такива, тогава.  С тях съм взела навремето решение или съм попаднала в ситуация. Сега най-вероятно не бих постъпила по същия начин, но сега съм и друга. С малко повече житейски опит.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Разбирането ми за прошката е, че тя е важна и има смисъл, само ако е осъзната и искрена. Даването на прошка на друг или дори на себе си не е еднократен акт. Това е по-скоро процес, в който малко като в танц имаме две напред и едно назад. Докато не се изтанцува напълно. Прощавам най-вече, защото това ми дава освободеност и спокойствие. Но, помислете какво спокойствие ще даде и на отсрещната страна, ако осъзнаването и разкаянието са искрени и изстрадани. Всъщност прошката е любов.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живяла съм с поглед в бъдещето. Живяла съм с и глава, обърната към миналото. Но като че ли сега много живея в настоящия момент. Така или иначе мисълта на човек бяга непрекъснато, ту напред, ту назад. Не можем да го избегнем. Но наистина е по-важно да живеем осъзнато този живот в настоящето.

 

Харесваш ли нашето време?

Не особено. Твърде много излишни неща има. Мисля, че голяма част от мислещите и усещащите хора имат някакво неясно и леко мрачно предчувствие за бъдещето. Надявам се да грешим.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Най-много държа на пътуването към себе си. То е най-вълнуващото и трудното. Както и пътуването към другия.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Обичам Живота. С цялото му противоречие, цялата му болка, радост и красота, които носят смисъл.

С три думи – любов, труд, любознателност.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Всяка истинска гледка може да е красива. Зависи с какви очи я гледаш.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Всъщност най-добре, като „у дома“, се чувствам в нас, където мога да бъда сама със своя свят или пък когато съм с много близки на сърцето ми хора. Чувствам се „у дома“ и в родния си дом, където се чувствам чакана, обичана и приета.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Когато ми е най-трудно, първо си давам право да „потъна дълбоко“, да преживея болката или трудността. В такива моменти имам нужда само от себе си и от музиката, която обичам. Едва след това, по естествен начин, си проправят път любовта към близките и вярата, че всичко е процес, пътуване през живота.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Най-голяма подкрепа са оказвали родителите ми, които винаги са ми давали свобода и са били търпеливи, неосъждащи и подкрепящи свидетели на всичките ми метаморфози през годините. Сили ми дава и дъщеря ми, която е много умна, осъзната и свободомислеща. Гордея се с нея. Подкрепяли са ме и приятелте ми, когато съм имала нужда от тях.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Винаги има какво да се променя и усъвършенства във всеки човек. Аз не съм изключение.

 

Намерила ли си призванието си?

Мисля, че да. Правя това, в което вярвам, което харесвам и което има смисъл за мен.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Страхът от смъртта е основен екзистенциален страх на всеки. Лично аз бих искала да съм достатъчно дълго пълноценен участник в живота. Както в своя, така и в този на хората, които обичам. Поне от разстояние.

Но не вярвам в живота след смъртта. Има една случка, която може да послужи за илюстрация на моята гледна точка. Тя е следната: веднъж някакви хора, от някаква секта най-вероятно, видели баща ми близо да дома ни и го попитали дали вярва в живота след смъртта. А той отговорил – „Не знам. Никой не се е върнал да каже“. Но от друга страна съществува един постулат в науката, истинската търсещата наука, който гласи, че „липсата на доказателство не е доказателство за отсъствие“. Така че този въпрос стои отворен за мен.

Така или иначе продължаваме да живеем в спомените на другите с любовта и приноса си приживе.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Чуваствам се жива заради любовта, приятелството, красотата, изкуството, общуването, любопитството и още много неща, дребни на вид, но всъщност не са.

 

Какво е за теб самотата?

Самотата за мен означава много. Дава ми възможност да пътувам из себе си, след което  да посрещна с отворени обятия другите и света.  Аз съм доста интровертен човек  и мога да оцелея само ако прекарвам известно време сама. Шумотевицата, празните приказки, тълпата ме изтощават.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Представа за вечност ми дава Космосът, природата, науката, изкуството във всичките му измерения, любовта на хората.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Изпитвам всички чувства, присъщи на човека. Нищо човешко не ми е чуждо. Въпреки меланхолията, която не ми е непозната, имам жестоко чувство за хумор. Често точно то ми помага.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Баща ми.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Мога да го опрделя така – живея във вътрешен мир със себе си, който понякога става нестабилен. Но за кратко.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Любов, приятелство, смисъл, красота, доброта, труд.

 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Бих дала съвет на всеки един да бъде себе си, да следва сърцето си, да стои на страната на истината и доброто, да не престава да бъде любознателен.

 

Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...

Предполагам. И това, че ме е страх няма да ми помогне, ако истината е необходимо да бъде казана.

 

Какво може да те разплаче?

Всичко може да ме разплаче – стих, музика, картина, спомен, стига да отразява истинските, човешките неща от живота.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Пак същите неща. Плюс някое изключително находчиво меме.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Ще допълвам, подреждам и преподреждам пъзела, докато мога.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Най-много ценя и съм благодарана на хората, които са до мен, както в хубавото и забавното, така и в тъжното и трудното. Даже и да са на стотици километри от мен.

 

Страница във Фейсбук

Филип Георгиев споделя...

 снимки - личен архив на Филип

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

През 2007 г. се чувствах най-щастлив. По това време бях 17-18 годишен. Тогава се запознах с много нови и приятни хора. Играехме баскетбол по цял ден (беше лятна ваканция), срещнах много приятели, смених няколко гаджета, изкарах шофьорска книжка, започнах да свиря на китара. Общо взето е това. Живот-мечта.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Най-трудното нещо, което преживявам и досега е един период от живота ми, започнал на 19 години и все още неприключил. На 19 отключих нервен стомах и повръщах по няколко пъти на ден, общо взето след всяко хранене. Следваха лечения, болници – все безуспешно. В последно време претърпях 3 операции. В последната операция удължиха хранопровода  ми с 4,1см., посредством титаний. След всяка операция трябваше да лежа по една седмица в реанимацията, обездвижен, забравих да ходя. Трябваше на ново да се уча да вървя и да се радвам, че успявам малко по малко, все едно съм дете. След всички издевателства върху организма ми отключих паническо разстройство. Сега приемам медикаменти и се надявам животът, подобно на палачинка, да се обърне най-накрая в моя полза.

 

В какво вярваш?

Вярвам в Бог, надрелигиозен съм. Бог е един, не се дели, както дървото е едно и най-крайното листо също е част от дървото. Вярвам в семейството и приятелката ми. Вярвам, че ЦСКА СОФИЯ ще бъде шампион през следващия футболен сезон. Вярвам в себе си – забравих да спомена.

 

Вярваш ли в хората?

Преди години надценявах повечето хора, животът ме научи, че е по-удачно и по-близко до реалността, когато ги подценя. Досега почти не съм бил изненадан, след като съм подценил някого. Просто в голям процент хората са еднакви, еднакво безразлични към всичко, което не касае пряко его-любовта им, макар да дават вид, че не е така.

 

А в себе си?

Вярвам в себе си. През този живот сбъднах почти всичките си мечти. Останалите предстои да сбъдна. Разочарован съм, че когато сбъдна мечта, не ставам по-щастлив. Идеята, мисъл-формата за мечтата носи повече допамин, отколкото реализирането ѝ. Когато знаеш това, започваш да проточваш мечтите във времето. Мисля, че ме разбрахте.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да бъда здрав и пълноценен човек в собствените си представи. Всъщност всяка мечта може да стане реалност, стига човек да пожелае да я осъществи. Например мечтая за куче, но виждам прекалено много пречки, за да си го позволя. Но, ако реша, още утре мога да го имам. Това е алегория за почти всичко в живота ми.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Разполагам с твърде много свободно време, тъй като през последните 2-3 години не работя, тъй като все съм по болници, където режат кожата и органите ми и после ги зашиват. В момента имам време за всичко. Винаги съм имал време за всичко. Желанието е определящо.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Донякъде съжалявам, че животът ми се стече по гореспоменатия начин, тъй като може би пропуснах много възможности в него. Но всяко нещо има поне две страни. Втората страна на живота ми се състои в това, че превръщам мъките, главоболията, общото страдание в изкуство – в музика, в поезия, в литература, и най-вече – в самоирония. Така че, положението вместо да се влошава, остава критично.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката е вътрешен процес на личната еволюция на всеки. Така мисля и частично съм я постигнал.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Може би поравно и в трите. В момента съм в настоящето, тъй като имам за задача да заздравея, но един поет винаги черпи от изминалото, за да го пренесе в настоящето по свой драматичен начин, от който няма изход. Точно така е.

 

Харесваш ли нашето време?

Не. Времето е свързано с обществото, с хората. Какви са те днес? Доста мрачен е отговорът. Безотговорни, безразлични, повърхностни. А тези хора създават кино – изкуствено, музика – повърхностна, лирика – нарочна, а не естествена. Изобщо – разочарован съм. Искам да взривя всички хора, без планетата, но това ще ме отведе в ада, ха-ха.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Обичам вътрешните пътувания. Мога да бъда, където поискам, чрез духа си. В миналото, в бъдещето, в различното минало, в ясно бъдеще и т.н. Пътувам и в сънищата, затворя ли очи, за да заспя, приемам, че просто слагам колана си и тръгвам нанякъде, където и да е. Винаги съм в очакване, преди да заспя.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Обичам го много.

Обичам го, защото не познавам друга форма на съществуване. А по-скоро съм забравил другите форми, вследствие на прераждането. Убеден съм в прераждането тоест.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Гледката как любимият ми футболен отбор отбелязва победен гол;

гледката на свенлива съблечена жена;

гледката на красиво животно;

гледката на буйна, красива растителност.

Тези гледки предпочитам.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Точно у дома се чувствам прекрасно. На сигурно място съм, където няма изненади, не обичам изненадите. Привързан съм към дома ми, макар че дотук живях на три различни места и винаги е трябвало известно време за адаптация.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Основата, която Бог е дал да нося в себе си. Самият Бог, мисълта, че е безгрешен и вместо лошата ситуация да ме покоси, аз я ограбвам. Извличам най-доброто от нея. Понякога най-доброто е отчайващата истина, която човек трудно преглъща.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Бог, родителите ми, приятелите ми, приятелката ми.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Искам да бъда здрав, за да мога да достигна до всичко, към което съм се устремил. Нищо друго не бих променил. Харесва ми да съм един на десет хиляди в различни класации. И често съм точно такъв, но невинаги в добър смисъл.

 

Намерил ли си призванието си?

Призванието ми е да съм болезнено откровен. И да вербувам хората около себе си да следват моя пример. Когато успея, се чувствам прекрасно. Да бъда откровен в поезията си, в музиката, в погледа си, в общуването. Последното е най-трудно, тъй като в днешно време се счита за обида, ако изразиш честното си мнение пред някого, ако кажеш обективната истина пред него, но аз точно това правя. Затова нямам много приятели.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Страхувам се от агонията, съпътстваща смъртта. От самата смърт не. Но се страхувам да се разделя с близките си, с които съм свикнал да живея и да споделям живота си.

 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Чувствам се жив, когато създам нещо с ума или с ръцете си.

 

Какво е за теб самотата?

Самота е, когато няма с кого да споделиш своите интереси и най-съкровени чувства. Тоест самота е, когато отсреща няма реална обратна връзка. Аз не съм самотен.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Сънят.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Никога не бих забравил добрините на родителите и приятелката ми. Първите плащаха за всичко, което касае здравето ми и така можех да минавам през трудностите по-спокоен. А приятелката ми се грижи за мен по-добре от повечето майки за децата си.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Тъга, непрежалимост, мрачно вдъхновение и наслада, че съм жив.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Искам да прегърна куче Корги, а никога не съм погалвал дори такова куче. Искам да се въргалям с Корги в пръстта и да си играя с него по неговия начин.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Не. Имам нескончаеми вътрешни издирвания. Все нещо ровя, все искам повече да знам, да контролирам. Общо взето егото ми ме води на каишка.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Ден, в който да нямам симптоми на някоя от болестите ми.

 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Бих посъветвал хората да бъдат честни със себе си и пред другите. Това би довело до по-дълъг и пълноценен живот. Това би предотвратило психическите слабости у хората, като същевременно би ги направило много по-принципни, отколкото лицемерни.

 

Има ли въпрос(или пък отговор), от който се боиш?...

Има.

 

Какво може да те разплаче?

Загуба на близък. Но обичайно плача единствено от вдъхновение, от удоволствието от вдъхновението. Плача на песни, на поезия, плача, когато някой е искрен до смърт и по красив, своеобразен начин.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Гъделичкането, както и чувството за хумор в мен и в другите. Чувството за хумор следва да се използва, то е единственото, което отличава истинският човек от прикрития.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Моят пъзел никога няма да се подреди, както трябва, тъй като постоянно разменям парчетата му. Слагам ги където трябва, после ги слагам на неправилно място, и така до безкрай.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодарен съм, че след всичко, което преживях съм жив, мислещ и творящ човек. Благодарен съм за всеки талант, който притежавам, както и за хората, от които съм заобиколен. Благодарен съм, че съм се родил мъж, защото така не си губя времето в гримиране или нанасяне на лосиони и кремове един след друг.

 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши го също!…

Отговарях спонтанно и неумишлено. Надявам се да оцениш това. Това е първото интервю, което давам. Беше ми приятно. 

Пожелавам ти не щастие, а истина, тъй като щастието често води до пороци.