вторник, 25 август 2020 г.

Димо Падалски споделя...

 

 

 снимки: личен архив на Димо Падалски

 

Казвам се Димо Падалски. Дългогодишен учител съм по география и икономика... Отдавна преподавам в НПМГ - София. Познат съм със седемнадесетте си победи в телевизионното състезание „Минута е много”. Повечето от тези победи са били на географска тематика, но имам и победи на други теми като тази за народните будители. Бил съм два пъти трикратен победител. Имам много приятели от това телевизионно състезание. Имам свои житейски принципи, които се стремя да спазвам. Някои от тях са мои, други са известни мисли или сентенции. Фактите са едно, а мненията са съвсем друго нещо... Много хора си служат с мнения, които не почиват на никакви факти. Когато им посочиш фактите, те казват: „това е измислица, това не е вярно”, ако тези факти не им харесват... И не признават реалните факти... Други хора просто не правят разлика между факти и мнения...

 

Човек се познава по думите, делата и по това дали делата му съотбетстват на думите. Много хора, не само у нас, едно говорят, а делата им са твърде далеч от думите им и обещанията им... За тях казвам, че са на принципа на дядо поп – „Не ме гледай какво правя, а слушай какво говоря...”

Не прави на другите това, което не искаш да правят на теб... Това звучи толкова просто, а често хората не го спазват...

Бъди добронамерен, а може /дано/ да те разберат... Често се чудим дали някой е добър към нас, защото иска нещо от нас, а то не е така или невинаги е така...

Не се изказвай по въпроси, по които не си компетентен... Човек не може да бъде специалист по всичко...

За да бъдеш добър учител трябва да бъдеш компетентен в предмета, който преподаваш, но и да бъдеш добър човек. Учениците оценяват и двете.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот до сега?

Най-хубавите моменти от живота ми са, когато получа признание от мои бивши и настоящи ученици... Поглеждам и виждам грамота от един випуск ”Най-любим преподавател”, плакет от друг випуск - „Мистър Гугъл”, или друга грамота - „Острият език на випуска”... На друга грамота от ученици пише „Аристотел на новото време”. Гордея се с моите ученици, постигнали успехи на Олимпиади и Национанални състезания по география... Хубави моменти са и тогава, когато ме поздравят непознати, които са ме гледали по телевизията в „Минута е много”... Или когато завършили ученици ме поканят, заедно с колеги, на годишнина от завършване на випуска. Напоследък ни канят на 5,10,15 години от завършване на випуска... Или когато се обадят и ме поканят да се видим на чаша бира бивши ученици.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживял?

Най-трудното нещо, което преживях, беше на 13 март 2015, петък –  блъсна ме полицай на зелен светофар и ми счупи подбедрицата на левия крак. Бях с шина и два месеца в болничен отпуск.

 

В какво вярваш?

Първо да кажа, че не вярвам в бог. Вярвам в добрите, честни и почтени хора и приятели, които са доказали, че при тях делата съответстват на думите. Няма как да вярваш на хора, които лъжат теб и другите непрекъснато...

 

Вярвам ли в себе си?

Знам добре своите възможности и какво мога да постигна. Реалист съм.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Не съм мечтател. Надявам се, че страната ни може да се развива по-бързо и по-добре, че е възможно животът на хората да бъде далеч по-благополучен. Че състоянието на икономиката, образованието, здравеопазването, културата, науката, животът на хората въобще може да може да бъде поне на нивото на другите страни от Източна Европа.

 

Има ли нещо важно, за което не ти стига времето?

Мисля, че ако човек добре разпредели времето си, то ще му стигне за всички важни неща.

 

Важна ли е прошката в моя живот?

Да, разбира се. Аз не съм злопаметен. Трябва да прощаваме на другите, особено когато постъпката или изречените думи не са довели до нещо фатално. Понякога се мъча да се сетя за някакъв възникнал предишен спор и не мога да се сетя за какво е бил спора... А имам чудесна памет. Това доказва, че не съм злопаметен.

 

Харесваш ли нашето време?

Новото време ни донесе редица права и свободи, като свободата на пътуване, свободата на словото и печата, религиозни свободи, свобода на събиранията, митингите, сдружаванията... Но много от тези свободи си останаха само на хартия – като свободата на словото и печата... Новото време ни донесе редица проблеми и кризи – демографска, в здравеопазването, в образованието, голямо социално разслояване, много на брой изостанали райони...

 

Има ли място и пътуване, на което държиш най-много?

Това е Тадж Махал в Индия.

 

Обичаш ли Живота?

Кой не обича живота? Животът е най-ценното, което имаме.

 

Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Той е всичко за един човек и е много трудно да бъде описан с три думи. Да опитам. Семейството, работата, приятелите...

 

Кои са най-красивите гледки в света за теб?

Те са толкова много... Амазония, Австралия, Хималаите, Африка със своите национални паркове Крюгер, Серенгети, Нова Зеландия с вулканите, гейзерите, фиордите, Исландия, Полинезия и най-вече Френска Полинезия – остров  Таити, Куба... България със своите планини и крайбрежие...

 

Къде се чувстваш най-добре, като у дома?

На гости на моя кум Добрин и жена му Надя.

 

Какво ти дава сили да продължиш напред в трудни моменти?

Увереността в моите сили, надеждата, че ще дойдат по-добри дни и моменти.

Най-голяма подкрепа са ми оказвали моят баща Кирил и майка ми Стефана, жена ми Павлина, дъщеря ми Стефка.

 

Искаш ли да промениш нещо в себе си?

Понякога е нужно да не се бърза и да се обмислят по-добре нещата преди да се вземе важно решение и преди да се каже нещо важно...

 

Намерил ли си своето призвание?

Да, аз смятам, че съм намерил своето призвание, и то е учител по география и икономика в НПМГ.

 

 

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Никой не желае смъртта, но този момент е неизбежен. Не мога да кажа, че имам страх от нея. Много рядко се замислям за нея...

Не вярвам в живота след смъртта...

 

Какво те кара да се чувствам жив?

Мисълта, че животът е толкова хубав, че мога да свърша още нещо добро, че е толкова хубаво да общуваш с умни и добронамерени хора...

 

Какво е за теб самотата?

Самотата е времето, когато мога да си помисля спокойно върху важни житейски неща. Да си припомня някои хубави житейски моменти...

 

Какви чувства изпитваш най-често?

На признателност към родителите, към приятелите, към всички, които са били добронамерени към мен. Възхищавам се на много творци в културата, изкуството, на големи изобретатели...

 

Кой човек би искал да прегърнеш, а не можеш?

Много труден въпрос... За мен това е доктор Стефан Черкезов, който на 15.08.1963 година спасява 47 души от горящ автобус и на другия ден умира от изгарянията си. Оттогава 15-ти август е обявен за Ден на спасението в България.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Да приемем нашите желания, да открием вложените в тях потребности и решението как да ги удовлетворим ни позволява да придобием по-голям вътрешен мир и цялостност.

 

Какво е за теб щастието?

Щастието е в добре свършената работа, в това да извършиш нещо добро, макар и дребно. Трябва да сме щастливи от малките неща в живота.

Щастие е да видиш, че бивши и настоящи ученици са оценили труда ти и са ти благодарни...

 

 

 

Как си представяш един съвършен ден?...

Когато всичко в работата е било изпълнено, както съм го планирал. Когато съм починал добре сред приятели или у дома в семейството... Когато съм на гости на моя кум Добри и жена му Надя...

 

Какъв съвет бих дал на едно дете или на един човек?

Да четат и да се учат, докато са живи... Да намерят своето призвание,  своя талант и заложби, и да се реализират именно там... Да вършат добри дела...

 

Какво може да те накара да се усмихнеш?

Един хубав виц, една весела история. Обичам да разказвам вицове и да слушам вицове... Чувството за хумор е много ценно човешко качество.

 

Какво може да те накара да се разплачеш?

Новината за смъртта на близък човек.

 

Ако си представиш животът като пъзел – доколко е подреден твоят?

Мисля, че животът на всеки е един пъзел, а неговото подреждане зависи от много фактори – от самите нас, от това дали сме намерили своето призвание, от това дали преобладава доброто в думите и делата ни или не, зависи от средата, в която живеем, от времето, в което живеем... Когато се преценят всички тези неща, можем да кажем дали пъзелът е цял и завършен...

 

Какво цениш най-много в живота? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Най-много ценя добре свършената работа, доброто отношение към другите, честността, коректността и порядъчността у хората. Важно е не само да го казваме, но и да го показваме във всички свои дела... Благодарен съм на всички, които са били добронамерени с думи и дела към мен.

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар