вторник, 5 април 2022 г.

Споделено от Мартин Савов – Sr. Martini

 

снимки: личен архив на Мартин 



Здравейте, аз съм Мартин Савов, познат и под РАП псевдонима си – Sr. Martini. За себе си бих казал, че съм търсещ, предимно усмихнат и позитивен човек, с изразено чуство за справедливост. Останалото ще го кажат хората, които ме познават по един или друг начин.

 


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

 

Моментите са много, общо взето всеки един, в който се чувствам добре в кожата си и съм в единство с вътрешния си мир. Когато се усещам свободен, вдъхновен и себе си, изразявайки своята съкровена същност. Моментите от сърце и душа. Съответно и периодите с подобно извисено състояние на духа.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

 

Със сигурност безвъзвратната загуба на близки хора, както и като цяло човешката несправедливост в света. Тя е нещо, което винаги ме е тормозило... Искам хората да живеем в мир и хармония, на всеки според заслуженото, образно казано.

 

В какво вярваш?

 

Вярвам в това, че има висша сила, която ни учи, помага ни да се разгърнем и ни хармонизира. Вярвам, че можем да бъдем общество-тип семейство, да си помагаме. Вярвам в доброто, любовта и слънцето. Такива неща...





 

А в себе си?

Невинаги, но работя по въпроса :) За някои неща си имам пълно доверие и увереност в силите, за други не точно... Но смятам, че е човешко, в крайна сметка не сме роботи.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

 

Мечтая за здраве, да разгърна потенциала си (и творчески, и човешки) в по-голяма степен, за моменти, изпълнени с любов и искрена радост, споделени със семейство и приятели. Просто и ясно.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

 

Да... особено що се отнася до близки хора, осъзнали грешката си. Но има и хора, които не заслужават прошка... политиците, например. За да я получат, имат много да изкупуват... и то не на пазарна стойност. Хубаво е човек да се научи да прощава и да освобождава и себе си, и другия от товара на вината.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

 

Винаги гледам да съм в настоящето, тъй като наистина мисля, че то е единственото реално време за живот... Останалото са проекции... И все пак е нормално да подскачаме и през тези времеви плоскости.

 

Харесваш ли нашето време?      

 

Има си и положителните страни, но мисля, че човекът е изгубил много в безсмислени глупости и дейности... и продължава да губи. Липсват ми толерантност и любов в обществото и в повечето хорски взаимоотношения. Истинско разбирателсвто на по-духовно ниво. И не сме свободни... Човекът е роб, иска или не, просто парите имат твърде голяма стойност, каквато по принцип не притежават.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

 

Не... Природата като цяло е велика сила... Винаги съм черпил при всяка една възможност от нейната благодат.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

 

Обичам го, разбира се. За мен сега е сериозно изпитание, категорично. Три думи, бих казал... Любов, Борба, Взаимопомощ.





 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Всякакви природни красоти влизат в описанието... Изключително красива гледка са и детските очи, усмивките на децата... Двама влюбени, между които се усеща хармония.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

 

Прозаично, но – у дома. Но бих казал – и в гората, в планината, на морето... Навсякъде, където душата ми лети без задръжки.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

 

Вярата на близките ми в мен, както и усещането, че имам мисия, която е хубаво да изпълня.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

 

Семейството ми, майка ми и моите скъпи и верни приятели. Влияние получавам и от мъдри хора с интересни разбирания и житейски прозрения, независимо дали ги познавам или не. Израсналите души се познават и се откриват... рано или късно. Има много творчески хора, и слава богу, че ги има. Светът би бил много скучен без тях. 

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

 

Да... Искам да съм по-решителен и уверен... да осъзная, че няма нищо за губене, реално.


фотография: Мартин Раднев

 

Намерил ли си призванието си?

 

Намерил съм това, което ми помага да разпервам криле... и това е РАП-музиката, с която се занимавам вече доста години. Тя е пряко свързана и с поезията, която тече отвътре в мен. Що се отнася до призвание, което да ми носи финасова сигурност... все още го търся. А колкото до призванието ми на духовно ниво... да, стига да съм АЗ, всичко си е на място.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

 

В някои моменти се страхувам от нея, най-вече за близките ми хора, не толкова за мен. Да, усещането ми е, че краят всъщност е ново начало... просто непознато и невидимо за нашите възприятия.

 

А какво те кара да се чувстваш жив?

 

Усмивките на хората, които извират от дълбочина, споделянето на ценности, не на скъпоценности, музиката, забавлението и приятно прекараните моменти с приятели, изкуството във всякаквите му причудливи форми... говоря за автентичното.

 

Какво е за теб самотата?

 

Тя е спътник, с който трябва да се съобразяваш, но да не приемаш завинаги. Тя може да те научи на много, но и да ти вземе. Но така или иначе, без нея няма как... всеки я е изпитвал в един или друг момент. Разликата между сам и самотен обаче е огромна, хората не трябва да бъркаме тези две състояния.

 

Какво ти дава представа за вечност?

 

Творчеството... Когато е от сърце и потокът е потекъл, то наистина оживява във вечността... всеки път, когато някой го потърси.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

 

Много добрини съм усещал... Естествено, не забравям подадените приятелски ръце в най-трудните житейски моменти.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

 

На любов... но обичам да влизам и във всякакъв тип размисли, които учат и изграждат гръбнак в душата.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

 

Бих прегърнал всеки един човек, чиято душа усетя, че е дълбока. Да кажем така... Бих прегърнал и детенце, което се чувства изгубено и чийто свят е нарушен, заради глупавото отношение на възрастните хора към живота. А в конкретика – вече не бих могъл да прегърна баща ми и бабите ми, а естествено бих бил радостен да можех.

 

Имаш ли вътрешен мир?

 

По- принцип да... От известен период той е плаващ, като в бурно море, но за това си има причини, които се надявам с времето да изчистя, защото точно този мир е жизненоважен.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

 

Щастието, според мен, е състояние на духа, слабо зависимо от външни фактори. Човек може да е щастлив независимо от условията, но трябва да се хармонизира вътрешно.

Съвършеният ден  е слънчев, с компания от любими хора, заобиколени от природа. Обичам да има смях и спокойствие... едновременно.

 

Какъв съвет би дал на едно дете или на другите хора въобще?

 

Следвай вътрешната си сила, довери й се, бъди естествен, автентичен... Дарявай, без да търсиш нещо в замяна, на момента. Обичай... и себе си, и околните. Бъди бунтар, отстоявай свободата и ценностите си. Бъди смел. Не се притеснявай от чувствата си... Те са твоята най-съкровена същност.

 

Какво може да те разплаче?

 

Лични преживявания от различен характер, които усещам като тъга... Както и безпричинно причинена болка на някой човек, който в никакъв случай не я е заслужил. 

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

 

Доста неща, по-принцип съм усмихнат човек... В цялата си непоклатима сериозност животът е всъщност и една голяма шега.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

 

Да... Смятам, че докато е жив човек ще добавя още парченца към тази безкрайна картина, която не се побира в рамки. Подреден е, доколкото съм си го наредил, но доколкото е решила и съдбата, която все пак е фактор също. Реденето продължава...

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

 

Благодарен съм за семейството ми, което винаги ме е подкрепяло безрезервно, за това, че съм срещнал верни и искрени приятели... И за възможностите да се занимавам с неща, които обичам. Едно от които е РАП Музиката... Продължавам да Развивам Алтернативна Представа.


www.facebook.com/Sr.Martini7





Няма коментари:

Публикуване на коментар