сряда, 18 март 2020 г.

Божидара Митрева споделя...






  
Казвам се Божидара Христоскова Митрева, почти 37-годишна съм.

По професия съм инженер – конфекция и трикотаж. По темперамент съм сангвинико-флегматик, а по душа – творец на красоти от различни материали – handmade, както се води напоследък. Обичам да се занимавам с аранжиране на храни и цветя, с обработка на снимки, колажи и плакати.
 
Щастливо омъжена съм. Също така и общителна – ценя приятелите си и се радвам на духовитите и позитивни хора. Усещам тези, които имат нужда от посока и мотивация в живота. Дисциплинирана съм – държа на приоритетите си, стремя се към баланс, организирана майка на 3 деца съм. Ценя семейството и вярвам, че това, което може да се постигне в него е решаващо за изграждането на обществото ни.
 


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Всеки период и момент в живота ми е уникален. Преживявам благодарно добрите моменти, а по-трудните ми служат за равносметка и израстване.
Израснала съм в малкия град Септември, в скромно семейство, но от тези с ценни добродетели. Във весела компания от онези, в които не всеки има удоволствието да бъде. Детската градина не се помещаваше в определена сграда, а на двора – нашия, а и в съседни. Улицата ни не беше тиха. Бе шумна, но не заради автомобили, а заради възторжени детски гласове. На моята възраст бяхме половин клас деца и около нас имаше още – малко по-малки и малко по-големи.
Средното си образование завърших в Пловдив, в Техникум по облекло, с прекрасни учители, които ни научиха да творим.     
Висшето си образование продължих в същата посока. Избрах Габрово,  задари любовта си към природата. Не исках дори да кандидатствам в София, където беше другата възможност за подобна на моята специалност. Не харесвах София още като дете – посещавах я с мама, която учеше в столичен университет. В студентските си години оцених и народните ни танци, макар да умея само право хоро.
По това време започна да ме вълнува психологията и си набавях книги в тази насока. Харесвах да събирам приятели вкъщи, за да се забавляваме, но и за да си говорим за истински ценните неща в живота.
След дипломирането си започнах да работя във фирми за Дамска конфекция – технологична, конструкторска и организаторска дейност. Обичах работата си: развивах организаторските си умения, харесваше ми да участвам в предвиждане и разрешаване на технологични проблеми, а също и да се справям с предизвикателствата на работния процес в сферата на междуличностните отношения. Разнообразявах се с участия в ансамбъл за християнска музика – около 6 години – докато се омъжих. Малко преди сватбата ни и след това много често ходехме по сватби с моя съпруг – това са едни от прекрасните моменти в живота ми.
Обичам и пътувания, свързани с прекрасните ни природни забележителности в България.  Любими са ми Рилските езера и Крушунските водопади. А също и връх Мусала – на 2 години съм била там за първи път, после като тийнейджър 2 пъти и с гаджето ми, което после ми стана съпруг.
5 години след като се омъжих станах майка. Не от най-отдадените, а по-скоро от тези, които пробват границите на бебетата, с философската нагласа, че като тийнейджъри те ще пробват доволно моите. Между грижите за дечицата успях да опозная и света на графичния дизайн. Обучавах се при невероятен специалист – Събина Василева – никога преди не бях срещала подобен мотивиращ преподавател.
Прекрасните моменти със съпруга и дечицата ми са многобройни, невъобразими и трудно описуеми. Веселбата е велика. Циркът е забавен! :)





 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Може би няколкото спонтанни аборта... Миналото използвам само за равносметка и за трамплин към бъдещето. Не драматизирам трудностите, понеже винаги съм имала Всевишна подкрепа!


В какво вярваш?

В християнския Бог!!! Творецът на Вселената, в частност на човечеството, за Когото на Великден се сещаме, че се е жертвал, за да имаме пълноценен живот. Този, за Който пише в Библията, че ще дойде да претвори земята ни и да продължим с Него вечния си път, за който сме създадени.


Вярваш ли в хората?

Да, вярвам, но не във всички и не безрезервно. Има доза скептицизъм в сърцето ми. Вярвам, че всеки е роден на тази земя с мисия. Не смятам, че животът ни е предопределен, а че за всеки от нас е уникален, с подозиран или неподозиран потенциал. Когато развиваме този потенциал с идеални подбуди, можем да бъдем мотивиращи, приемащи и обичащи...


А в себе си?

Да, вярвам, че когато черпя от непресъхващия извор на Божествената любов – съществуването ми ще има смисъл.
 


За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая дечицата ми да израснат силни и балансирани личности.

 
Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

За професионално развитие в момента. И за какви ли не идеи за каузи и хобита.


Важна ли е прошката в твоя живот?

Разбира се, прошката ме освобождава.


Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

В настоящето, но от миналото си вземам спомените и изводите, а мечтите за бъдещето не спирам.


Харесваш ли нашето време?

Харесвам го заради развиващата се техника, радвам се, че не съм прала на ръка откакто бях студентка, но упадакът в морала и намаляването на духовността не ми допадат.


Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

За мен няма кой знае колко значение мястото, важна е компанията на любимия ми, дечицата, близките и приятелите ми.
 




 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Да! С три думи: оптимистично-реалистичен водовъртеж.


Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Поляни с поточета и реки, наоколо да има вечнозелени дървета, а сред тях прегърнати приятели.


Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Сред природата, с любимия ми.


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Упованието в Този, който е с нас, за да ни даде Бъдеще и Надежда.


Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Родителите ми.


Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да, гнева – понякога се ядосвам на дечицата.


Намерила ли си призванието си?

Отчасти да – да приемам, насърчавам, мотивирам.


Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не. Тя е само сън. Да, вярвам във Възкресението и вечния живот, в който няма да има скръб и болка, и в който ще бъда с Христос и близките си вечно.


Какво е за теб самотата?

Предизвикателство за среща :)


Какво ти дава представа за вечност?

Отсъствието на любимия!!!


Какви чувства изпитваш най-често?

Удовлетворение, надежда


Имаш ли вътрешен мир?

Имам, но го губя в стресови ситуации понякога.


Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще?

Живей днес!
Всеки ден учи нещо ново и бъди повече от вчера.
Очаквайки очакваното, очаквай неочакваното.


Какво може да те разплаче?

Жена съм все пак – всичко от чуждата болка до малък жест към мен.
Също и съобщение от мъжа ми за закъснение, а да не говорим за командировка :)


А какво може да те накара да се усмихнеш?

Красотата, Усмивката и Жълтото


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Почти е подреден.


Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Може би липсват парченца в професионален аспект.


Какво цениш най-много в живота си?

Божествената  жертва, любимия, родителите и децата си.
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар