петък, 1 март 2019 г.

Веселин Боришев споделя...





Веселин Боришев, пол мъжки, баща на три деца (от различни жени), журналист от около 30 години насам, работил почти всичко в печата, а от 94-та година - основно фоторепортер. Заниманията ми са и работата ми – снимането.





Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавите моменти - раждането на децата ми, а и на внучката ми.


А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Най-трудното – не зная, трудното винаги е трудно, по различен начин.


В какво вярваш?

Вярвам основно в себе си, с леки съмнения понякога.


Вярваш ли в хората?

Не бих казал, че вярвам в хората особено много, или ако вярвам в нещо, то по-скоро вярвам, че винаги са готови на лошотия и простотия.



А в себе си?

Само в себе си.


За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да изкарам достатъчно дълго тук, на земята.


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Стига ми за всичко.


Важна ли е прошката в твоя живот?

За прошката не съм се замислял, не съм християнин. Всъщност – кръщаван съм, но не понасям църквата. Налагало се е да прощавам, както и да ми прощават, но не вярвам в нея, дори и да простиш, или да ти простят, винаги някъде дълбоко дреме гадното чувство, че си загубил (или си предал) доверие.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живея само в настоящето.



Харесваш ли нашето време?

Определено не.



Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Нямам, не съм пътуващ човек, пътувам само в командировки.
 


Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Обичам го много. Животът е: да си жив









Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Най-красивата гледка са устните на жена ми в един определен момент.


Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

При жена си


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Инатът. Чувството за спортна злоба. Думите, дето си повтарям в такива моменти: „Вие ли? Сега ще видите, само да се изправя.”


Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Няколко приятели, за жалост отдавна покойници.


Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Искам да променя любовта си към алкохола. Много го обичам, много ми е дал, но вече почва да взима.
 


Намерил ли си призванието си?

Намерил съм го. Призванието ми е да съм щастлив, да работя, каквото ми се работи – в  случая е фотографията, но ако изпитам нужда, може да се върна към рисуването, например.
 


Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Страхувам се от смъртта, преди години я видях – тежък инфаркт. Не изглеждаше като онази в „Ах, този джаз”. По-неприятна беше. Но не промених и начина си на живот, продължавам да пия, пуша, да се влюбвам. За живота след нея не искам да мисля, не ме интересува.


А какво те кара да се чувстваш жив?

Това, че съм видял смъртта.



Какво е за теб самотата?

Нормалното състояние на всеки мислещ човек.








Какво ти дава представа за вечност?

Децата ми, засега само три.


Какви чувства изпитваш най-често?

Любов, гняв, яд


Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Днешният – поработих, седя вкъщи и сега ти отговарям, а жена ми работи на 2 метра от мен.


Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на друг човек?

Да бъде себе си и да не му пука за това какво мислят или казват за него.


Какво може да те разплаче?

Всичко.






 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Всичко.


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Разхвърлян беше, доскоро.


Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Останалите парчета винаги са си били в кутията, номера е да ги изровиш, за да си доподредиш пъзела. Ама понякога поне едно парченце от него е изпаднало под дивана, та трябва да се търси.


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Не съм длъжен на никого. На никого не дължа благодарности.






Снимки: личен архив на Веселин Боришев


Няма коментари:

Публикуване на коментар