понеделник, 20 март 2017 г.

Споделено от Румяна Иванова /Фосъл/




Аз съм Румяна. Коуч и юрист. Преди две - три години бих се представила с много повече думи, но днес такова представяне ми се струва напълно достатъчно. За тези, които предпочитат повече информация - най-отдолу са линковете към сайта и към фейсбук страницата ми.


В какво вярваш?
Най-силно вярвам в "клишето", че на този свят всичко е възможно. Казвам "клише", защото с тези думи съм закърмена, но в действитвителност съвсем доскоро не им вярвах. Сега съм убедена, че наистина почти всичко е възможно. Има си "правила" за това, които не много успешно спазвам, но успея ли /а то най-често е, когато съм наистина притисната до стената/, нещата се получават. Всъщност това са истини, които знаем по рождение, но не им вярваме. Струват ни се много лесни за изпълнение, а ние свързваме успеха със сложност и много трудности.

Кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
И сега е пред очите ми... Стоя и отказвам да повярвам. Случило се е... Случило се е нещо много страшно, нещо невъзвратимо... Татко ми... На погребението ходех като сомнамбул. После чух, че хората се чудели как мога да разговарям "така спокойно" с всички. Защото аз  ходех между тях  и ги питах  как са. На самото погребение.
Нарича се шок. Отказваш да приемеш реалността и си измисляш друга... Истинската мъка ме връхлетя на другия ден, когато събуждайки се, не видях сребристата чашка с чая ми на масата. Винаги той ми приготвяше чая, когато се връщах у дома и с часове седяхме и разговаряхме.
Другото е една диагноза. Казаха "тумор" и после казаха, че трябва да отида и да го изследвам, дали е доброкачествен или не. Всичко в мен обаче се противопоставяше на това. И на диагнозата, и на изследванията... Не отидох да го изследвам. Той изчезна по друг начин... Не искам да кажа нищо повече за това, защото в такава ситуация всеки сам решава как да постъпи. А и мина време. И колкото и да не е за вярване, почти забравих. Но този случай преобърна живота ми. Промених се из основи. Амбициозната и безпощадна към всичко жена изчезна...

За какво мечтаеш?
Този живот е толкова хубав!... И като че ли нямам мечти.
Всъщност... имам една мечта. За след години. Селце край река, цветна градина, до нея зеленчукова градина... А ние с НЕГО си говорим по следния начин: Той казва - "Пак ще вали", а аз отговарям - "И аз теб!". Аз казвам - " Утре обаче ще е хубаво времето", а той отговаря-  "И аз теб!"

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Времето обикновено ми стига. Спира да ми стига времето, когато се върна към предишната Румяна, която, когато имаше да върши нещо важно, отделяше 90 процента от времето за мислене и отлагане и после в останалите десетина процента време искаше да свърши всичко, и то перфектно.

Важна ли е прошката в твоя живот?
Най - важното нещо! В трудни моменти започвам с нея. За прошката и как да се научим да прощаваме мога да говоря с  часове. И го правя винаги, когато някой поиска. Защото при мен тя трудно се получи. Егото ми дълго не искаше и да чуе, че в нещо съм сгрешила или пък , че някой друг е постъпил по- правилно от мен. По-точно то чуваше, много добре чуваше, но толкова силно го болеше, че превръщаше денонощията ми в кошмар. И аз се предавах...А да простя на някого, който ме е обидил? Исках, но не можех....
Днес обаче мога да простя всичко, не почти всичко, а ВСИЧКО. И на всеки. Защото във всяка чужда постъпка виждам миг от себе си...
Водя две групи за коучинг и личностно развитие, с които се срещаме два пъти в месеца на различни места. Понякога в офиса, друг път пътуваме. И дискутираме подобни теми. Не само за прошката, но тя е сред основните разговори. Идват много интересни хора. Доста от тях изобщо не ми вярват, че мога всичко да простя. Това обаче не ме обижда. Защото и аз доскоро не вярвах, че е възможно. Дори имаме една такава практика - "Колко не ми вярваш?" Изключително полезна практика. Новите хора обикновено са предпазливи, но ги насърчаваме и добиват кураж.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?
Връщам се в миналото, да. Но със специална цел. Гледам на различните минали ситуации от различен ъгъл. И това ми върши добра работа...
Наскоро ми се наложи да се срещна с един съученик. Зубрач, плюс натегач, плюс доносник - като такъв го помня. Но станал високопоставен шеф. При който трябваше да ида в приемното му време.
"Абсурд да го направя!" - си казах първоначално...Но ми напомниха "моята проповед за подобни ситуации". Имам си около мене хора, които не пропускат да ми напомнят, когато твърдя нещо, а после в живота не го прилагам....
И започнах да се връщам назад и да си спомням всичко, което можех да си спомня за този човек. Не преобразувах мислено лошите ситуации, а се опитвах да си спомня добри такива. ...Беше зубрач, натегач и доносник наистина, но никога не отказваше помощ, макар ние рядко да му я искахме. Винаги имаше достатъчно пари и обичаше да черпи. Не се обиждаше от това, че винаги го изолирахме. И ми измисли прякор! Измисли ми прякор, на който не обърнах внимание, защото не беше от човек, когото харесвах - "умопомрачителни очи"... Умопомрачителни очи, представяте ли си!... Записах си час и отидох в приемното му време. И стана много хубава среща!

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.
С три думи - Обожавам го Живота!

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Един чифт детски очи, щастливи, че са ме победили на "Не се сърди човече"... Тъмносините очи на мама, когато очаква да чуе дали зелето й със свинско ми е харесало... Мъжки поглед , в който откривам, че поне в този миг съм единствена в света... София, погледната от Витоша... Брегът на Темза... Крайбрежието на Солун.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
В планината, до вода. И на брега на морето, но на някое спокойно и диво място.





Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Макар да си мисля, че знам рецептата за изход от почти всичко, в трудна ситуация най-често първо рева. Когато се уморя, отивам в спалнята, лягам и заспивам. Събудя ли се, вече мога  да реша ситуацията. Имам и силите, и начините.
Не знам как става. Правя го от много години. Опитвала съм и без това, по други пътища, но не става... В началото имах тежки проблеми с ъс семейството ми заради това спане. И е разбираемо. Имаме проблем, всички са настръхнали..., очаква се, че цялата вечер няма да спим, а аз се измъквам от общата говорилня, слагам шумозаглушители, пъхам се в леглото и заспивам.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Много са. Благодаря ВИ на всички!

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Да. Да вземам по-бързо решения, защото много мисля... Да не се вглеждам така упорито в хората, защото на мене всеки човек ми е много любопитен и имам ли възможност - правя всичко възможно, за да го разбера. Когато не искам нещо, да се отказвам веднага от него, а да не го оставям настрана за всеки случай... Да отделям по не повече от 20 минути за Фейсбук и другите социални мрежи на ден и да започна да спортувам.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Имам боязън. Различно е от страха. Защото си давам сметка не толкова за грешките, които съм направила и които са доста, колкото за пропуснатото и несвършеното. Но това не е оня страх от т.нар.  "Страшен съд", за който съм слушала и пред който ще трябва да отговарям за всичките си дела. Не вярвам в такъв съд...
Но вярвам, че има отговорност за извървяния път. По-точно за неизвървяния. Все си мисля, че ако имам среща със Създателя, той  ще ме прегърне през рамото и ще ми каже: "Добре де, Румяна, нали толкова ме молеше да те изпратя на Земята точно такава. С тези качества и цели. Защо тогава използва толкова малко от заложбите, които ти дадох? Нали си даваш сметка, че можех да предоставя тези заложби на някой друг, по-отговорен от теб?"...
Ей на такъв въпрос още нямам отговор. Затова, когато чух преди години диагнозата за тумора, най- напред си го помислих това. Така се и помолих - "Остави ме да направя поне част от нещата, които не направих до днес!". Е, той ме остави... Ама аз все още не съм сторила и една четвърт от тези неща... Единствената по-съществена разлика от преди е, че истински, ама истински му се радвам и го обичам  Живота.

А какво те кара да се чувстваш жива?
Събуждането в пет и трийсет сутринта. Без часовник, но като по часовник. Сякаш някой ме вика.

Какво е за теб самотата?
Най-много в този живот, след семейството ми, ми е дала самотата. Подсказа ми как да обичам всичко наоколо. В "самота" със скитала по непознати земи, разговаряла съм мислено с непознати хора... В самота съм решавала не леки проблеми.

Какво ти дава представа за вечност?
Имам един камък. Голям. В една планина. Задължително ходим там един път в годината, а ако имаме възможност - и повече пъти. Сядам на този камък, той е в най-високата част на една планина, и гледам надолу...

Търсиш ли смисъла на живота?
Не. Намерих си обяснение и то ме удовлетворява. Не е тайна, но то си е моето обяснение. И от опит знам, че само твоето си обяснение може да ти даде смисъл.

Какви чувства изпитваш най-често?
Изненада. Понякога недоумение и неудобство, даже срам, че се връщам по такъв глупав начин към неща и чувства, които отдавна съм осъзнала и би трябвало да съм ги отхвърлила окончателно.

Какво те уморява? А какво те зарежда?
Истинска умора  чувствам, ако внезапно трябва да сменя плана си. Много е трудно, когато двама души живеят заедно и планират поотделно. Иска ми се да се науча да планирам на шега. Тоест, да имам план, но да съм постоянно готова да го сменя, да усещам момента, защото не планът, а уловеният момент носи случванията...
Зарежда ме, когато успея да свърша добре моята част от общата работа. Преди много се ядосвах, когато изоставахме в нещо заради някого, но сега придобих способността да се вглеждам само в моята си част, да се грижа само за нейното съвършенство и да не обвинявам другите за тяхната част. Дори това да означава неуспех и за мен. От опит знам, че този неуспех задължително се компенсира после.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Събуждам се в пет сутринта. Правя си кафе и го пия... ТРИ часа. Не мисля за нищо. После се обаждам на най-близките си хора и разбирам, че се чувстват великолепно. Излизам и ...се разхождам из града. ТРИ часа. Не е задължително да съм сама, но е задължително той или тя да не говори много... После провеждам две коучинг срещи, работа, която наистина обожавам, давам всичко от себе си в тях и съм щастлива от резултата... Следва вечеря. Не непременно на свещи. Но вечеря, приготвена с любов от мен.

Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще?
На дете никога не бих дала съвет!  Те разбират предимно като ни наблюдават.
Наскоро моят племенник, който е на осем години, ми каза - "Усещам хората по миризмата. Ама не тази, дето идва от парфюма или шампоана им, ами една друга. Различните хора миришат различно, поне по осем - девет начина."

Какво може да те разплаче?
Внезапен, голям проблем... Чужд. За друг човек бих заплакала, ако го видя в трудна ситуация и абсолютно невярващ, че може да излезе от нея. Усещането за безизходица е страшен проблем!

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Когато в тълпата от хора усетя някого като мен. И разминавайки се с него, знам, че и той ме е усетил... Също удоволствието в очите на влюбена жена. И копнежът в мъжките очи...
Когато видя, как някой се вдига след падане или болест. Едно от най-хубавите неща в този живот е да се вдигнеш след проблем. Все едно какъв. Когато четем нещо подобно , ние обичайно казваме , че разбираме. Това разбиране обаче няма нищо общо с истинското такова - когато преминеш през тежка ситуация и се върнеш отново към света. Имаш усещането, че в теб се е вселила нова душа, която от този миг нататък ще започне да открива света. Даже е малко стряскащо...

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Абсолютно нареден е. Липсват голяма част от нещата, които трябва да свърша, но аз знам кои са.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Това, че давайки ми доста качества /скромността не я имам за приоритет/ Създателят ме търпя достатъчно дълго време, даде ми много шансове и когато накрая ме видя изпаднала в абсолютна летаргия и не искаща да предприеме нищо ново, обърна другия край. Ей за тоя, "ДРУГИЯ КРАЙ", съм му най благодарна.  Защото от този момент нататък започнах да правя нещата. И за първи път започнах да се харесвам...
Благодарна съм и за най-близкото ми обкръжение, хората от семейството ми.

Занимаваш се с коучинг и психология? За хората, които още не познават коучинга, как би го представила?
Първо завърших Психология и Журналистика, после Право и Икономика. Имаше един такъв период, когато всички учеха много. И точно когато се двоумях каква психотерапия да запиша, прочетох за коучинга. Не можах да го запиша веднага, защото у нас го нямаше в университетите. Затова изчетох всичко, което намерих за него на руски и английски език. И колкото и банално да звучи, установих, че го искам за моя професия. Въпреки, че се занимавах с право.

С няколко думи КОУЧЪТ е приятел, с който тръгваш да създаваш нещо, да променяш нещо, или да преодоляваш нещо. Да речем - да започнеш работа в нова сфера, да преодолееш стресова ситуация, да промениш един или няколко навика, да се разведеш... много са възможностите.
Неговата работа е да е до теб и чрез подходящи въпроси, подсказки и техники да изважда най-добрата ти част. Така по-лесно правиш най-ползотворните избори и вземаш най- добрите си решения. А ако в един момент спреш, няма да те обвинява, но няма и да те остави да си стоиш така със седмици, а ще открие заедно с теб причината за спирането. Основното различие от психологията е, че погледът винаги е насочен напред в бъдещето. Но аз не съм се отказала и от психологията, защото те се допълват.

Коучинг срещите "МОЯТ БОГАТ ЖИВОТ" в началото бяха само на приятелска основа. Петнайсетина човека започнахме да си правим среща един път в месеца в кв. "Горна Баня". В една много хубава къща. Първо обсъждаме определена тема, често много ожесточено. После отиваме на кафе, на ресторант или на кино... Хората обаче се увеличиха, а според анализаторите съберат ли се на едно място повече от двайсет човека, концентрацията се губи. Затова сега има и втора група, която все още се обособява. Мястото на сбирките е в района на "Руски паметник".

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!
Благодаря ти, Криси, за великолепната идея и за самоотвержеността, с която правиш този сайт. Аз го следя от самото начало. Благодаря ти и за книгата "Планетата земя е тъжно-синя", в която първият разказ "Феникс" е едно от настолните ми четива. Не знам колко удовлетворение си получила от публикуването на стотиците интервюта, но знам със сигурност, че във вселенски план натрупването е значително.

Фейсбук страницата ми –
Моят сайт -  www.rumianafosul.alle.bg - предстоящите събития са в секцията "Семинари и срещи".
 

1 коментар:

  1. Прочетох с много вълнение е разбиране.Откровено, топло, точно. Благодаря ти, Румяна, благодаря ти, Кристина.
    Хубаво е, че Бог ме срещна са вас...

    ОтговорИзтриване