петък, 18 декември 2015 г.

Споделено от Ирена Янчева



Казвам се Ирена Георгиева Янчева, родена съм и  съм израснала в Пловдив в семейство на духовни хора - лекари и учители. Моето образование и професионален опит са свързани с областта на Литературата и Културната Антропология. Професионалната ми ориентация и изследователска работа са обвързани с архиви и музейни колекции за последните 15 години. Основните насоки са Литература и изкуство - стенописи /икони, дърворезба, каменна пластика/, релеф, текстил и Градска Антропология - Пространство и време на големия градски център на Балканите, 18/19 век, Османска империя в паралели с културно-историческите процеси в Източното Средиземноморие / Леванта. Едни от последните изследователски проекти, в които съм участвала са следните: "Социална фабрика" - Музей на Текстила, Торонто, Онтарио, Канада и "Текстилни фрагменти на Коптите от Античността" - Свети Марк, Музей на Коптите, Торонто, Онтарио, Канада, 2011 - 2012 г.
Моето истинско пътуване като творец в света на мозайките започна в моя роден град Пловдив, където видях удивителни мозаечни пана, които украсяват домове и обществени сгради от времето на Античността. Когато живях в Либия аз преживях допира с блестящи по изработка и великолепни по многообразие на цветовете мозайки в някои от древните градове, разположени по бреговата линия на Северна Африка - Триполи, Сабрата, Лептис Магда. Моето действително сериозно обучение в тази насока започна преди 5 години в Габра Студио, Торонто, Онтарио, Канада. Бих искала изработените от мен мозаечни пана да бъдат една дълбока рефлексия и да подчертават красотата на света около нас, особено тази на природата. Нещо повече - да запазя, да продължа да съхранявам силната връзка с нашите предци. Аз не бих могла да се наслаждавам истински на това древно изкуство и да изпитвам действителна радост от творческия процес, ако не отправя поглед към света на мозайките през очите на нашите деди.









 
Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

На първо място бих могла да кажа - моето слънчево детство, когато всички те обичат безрезервно и всичко ти се прощава, обграден си от постоянно внимание и топлина. Бих добавила и моите младежки, студентски години. Учех и правех нещата, за които съм мечтала. Съхранила съм много свежи и мили спомени с близки колеги и приятели от Пловдив, от Стария град и други красиви места от България.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Може би това е моето пристигане в Канада през 2004. Този период от живота ми се оказа много тежък за мен. Това е един тотално различен свят,  друг континент,  друга цивилизация  - небяла, неевропейска, без необходимия исторически опит във времето. Страна, привидно свободна и възхваляваща свободата като ценност, но същевременно това е място, където коренното население днес достига едва  5 % от общата демографска картина. Общество, изтъкано само от мисълта как да преследва всекидневно големите пари.  Твърде странен за мен, изкривен, материален, бездуховен свят. Индивиди, които смятат, че всичко е бизнес, че всяко нещо си има своята материална цена и тя трябва просто да бъде договорена. Човешките взаимоотношения липсват, на практика  те се превръщат в хладнокръвни сделки. Преживях истински културен и социален шок. Включително организацията на градското пространство, далечните разстояния, дългите и тежки зими, при които например  - 20 се счита за затопляне, а - 15 / - 10 си е истинско запролетяване. Видях и преживях неща, които никога преди това не се бяха случвали с мен, никога преди това дори не бях помисляла за тях. Не излизах за първи път в чужбина - но в Торонто  пристигнах сама и се борех сама с предизвикателствата.  Тези страдания бяха истински катарзис за мен. Но сега след 10 години мога да споделя, че гледам на препятствията като на възможности за развитие и напредък. Намирам себе си не само за оцеляла, но и за помъдряла, натрупала значителен опит  и дълбоко в своята душа непроменена като православна българка.







В какво вярваш?

Вярвам в Бог - нашият Творец и Спасител; вярвам в човека, който носи истинска частица от своя Създател, сътворен по негов образ и подобие, надарен със свободна воля и безсмъртна душа; вярвам в това, че всеки един от нас има свой Ангел - Хранител и Пазител. Вярвам в позитивната енергия на любовта, която е в състояние да преобръща човешкото мислене и поведение към по-добро.

Вярваш ли в хората?

Да, вярвам.  Хората са нашето истинско  обкръжение, нашата естествена социална среда,  без която никой не може да съществува в реалността. Човекът е създаден да дарява любов, доброта и съпричастност,  да търси общност, защото сам по себе си е обречен.  Вярата в човека и човешкото носи в себе си една дълбоко закодирана вътрешна духовна  необходимост от общуване,  разбиране и взаимност.

А в себе си?

Разбира се, но не повече от необходимото; трезво оценявам своите сили, заложби и евентуални възможности за развитие. Почти винаги съм най-критична към себе си.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтите и надеждите ми са свързани с хубави неща в личен план, а в професионален -  да творя, да създавам нови пана с римска мозайка,  да продължа свята изследователска работа в сферата на културната антропология, имам идеи, които не търпят отлагане.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Не ми достига време за моите любими хора. Но аз съм дала обещание да  променя далечните разстояния във времето и пространството. Не смятам да пускам дълбоки корени в Канада - прибирам се у дома.






Важна ли е прошката в твоя живот?

Да, тя е много важна. Получавала съм прошка и лично съм прощавала много пъти. Това изисква сила, вяра, любов, упование и надежда в човешката личност.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живея в настоящето с надежда за бъдещето, но без познание за миналото няма истинско бъдеще - стремя се да поддържам баланс.

Харесваш ли нашето време?

Не бих могла да кажа, че го харесвам. Но ние сме част от него и то е част от нас. Трябва да го преживеем достойно, защото ще дойде един последен ден и час, когато ние ще отговаряме за делата си.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Да, бих споделила - Париж, Северна Африка - Триполи, Сабрата, Лептис Магна, Цариград, Охрид и редица красиви места от България.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Разбира се, че го обичам. Любов, съпричастност, смелост.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

У дома в Пловдив.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Мисълта, че до теб стои любим човек. Вярата и духовната връзка с моите кръвно-родствени предци.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Мога да кажа, че познавам добре себе си, зная своите недостатъци, старая се да ги надмогна.

Намерила ли си призванието си?

Да.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Вече не се страхувам от смъртта така, както по-рано, когато бях малка. Естествено, никой не може да гледа смъртта право в очите и да издържи това състояние дълго време. Но аз вярвам в безсмъртието на човешката душа. Животът е вечен - безначален и безкраен.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Това, че си необходим.

Какво е за теб самотата?

Истинско наказание.

Какво ти дава представа за вечност?

Вселената.

Какъв е смисълът на живота за теб?

Да  обичаш и да си обичан. Да успееш да постигнеш баланс и пълна хармония в човешките взаимоотношения. Да твориш, да оставиш пълноценна следа след себе си за следващите поколения.







Какви чувства изпитваш най-често?

В повечето случаи съм позитивна.

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Уморява ме лошотията и злината при някои хора, липсата на промяна, развитие или движение, еднообразието и безперспективността.  Природата, изкуството и качествените  хора ме зареждат позитивно.







Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на друг възрастен човек?

Учи дълго и съзнателно, бъди смел, подлагай на проверка всичко, научи се да обичаш истински, съхранявай родовата памет, живей пълнокръвно, съхрани своя език, помни своето име и никога не го променяй  -  то носи твоята истинска идентичност, твоите приятели са огледало на твоята самооценка.

Какво може да те разплаче?

Натъжават ме жестокостта, коравосърдечието, бездуховността.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Красотата, искреността,  добротата.

Чувстваш ли се обичана?

Да.

Как би описала Любовта?

Отдаденост на сърце, душа, мисъл и тяло.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Бих искала да отправя едно откровено послание на истинска благодарност към моите учители - Акрам и Фадиа Габра от Торонто / Александрия - за възможностите, които те ми предоставиха да усъвършенствам постоянно своите умения, стъпка по стъпка, да продължавам да се развивам постъпателно напред и за всичко, което те направиха за мен по време на тези години. В момента аз продължавам да изучавам при тях мозаик арт форм - многообразието и красотата на различни сюжети, пресъздадени чрез малки кубчета от стъкло и камък.


Блоговете на Ирена:









Няма коментари:

Публикуване на коментар