сряда, 16 декември 2015 г.

Споделено от Айча Заралиева





Казвам се Айча. За някои хора съм позната като д-р Заралиева – според ситуацията, която ни е запознала. Името ми означва новолуние, и около мен все е лунно и бяло. Родена съм на 1-ви април, преди 29 г., и мисля, че това ми дава пълно право да се опитвам да накарам хората да се усмихнат. Не умея да разказвам вицове, но пък се старая да покажа смешната страна на нещата. Вярвам, че колкото повече усмихнати лица виждам, толкова по-светъл ще е денят ми. За любителите на статистиката – завършила съм медицина през 2011г., здравен мениджмънт през 2013г., автор съм на стихосбирките  „Пътуване“ (2005 г. ) и „Пълнолуние“ (2013 г.).  



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега? А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
Хубави моменти има всеки ден. За мен мракът е просто липса на светлина. Чарът на живота е да се научим да сме благодарни за всичко, което ни се случва. Дори и в трудните ми моменти – когато съм губила много близки хора, когато от живота ми си е тръгвал човек, когото обичам, когато някоя голяма мечта се е чупила на хиляди малки късчета... дори и тогава е имало приятел до мен, или се е появявала добра новина – просто за да не загубя вярата си в живота.

В какво вярваш?
Вярвам в силата на Всевишния, в мъдростта на Природата, в силата на вярата, в себе си, в мъдростта на утрото и в силата на новия ден.

Вярваш ли в хората?
Искам да им вярвам... Доверявам се на интуицията си и се оставям на усещането да ми покаже на кого да се доверя и на кого – не.

А в себе си?
В повечето случаи. Макар че понякога оставам изненадана и от себе си :)

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
За по-добър свят. За достатъчно време да реализирам проектите си. За щастие. Надявам се да се научим да обичаме и да работим, а не просто да се надяваме да ни се случват хубави неща.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Времето е относителна категория. Понякога не ми остава време за писане, за театър, или за срещи с приятелите... Най-лошо е, когато не ми остава време да мечтая – онези 10-15 минути, в които да се загледам в залеза и да си мисля за безкрая...

Важна ли е прошката в твоя живот?
Като за всички ни – ежедневната ми работа с хора води до грешни решения и нужда от получаване на прошка, защото не съм се справила добре с професионалните си ангажименти или просто защото съм се скарала с някого, без той да има изобщо вина... Затова искам прошка, и лесно прощавам. Стига ми само да знам, че човекът е искрен.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
Уча се да живея в настоящето.

Харесваш ли нашето време?
Имам смесени чувства към нашето време – понякога искам да се бях родила във времената, когато достойнството и честта са били всичко, което човек е имал... Но нашето време е толкова специално, толкова различно, толкова развиващо се, толкова главозамайващо, че оставам запленена от всичките му измерения.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
Любимите ми 320 км. - разстоянието от София до родния ми град, Търговище. След 10 години в столицата осъзнавам, че дори не знам къде ми харесва повече. Но завръщането у дома винаги е вълнуващо.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.
Любов. Движение. Поезия.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
В Търговище, в читалище „Напредък“, в стая 32. Там се събирахме с приятелите от творчески клуб „Фотони“ с ръководител Радка Иванова. Днес, 13 години след създаването му, след 13 издадени сборника с поезия и проза, безброй литературни четения, драматични спектакли,  издаване на литературен вестник, водене на радио- и телевизионни предавания, той е част от миналото, но пък остава завинаги в сърцето ми, като едно най-хубавите неща, в които съм имала удоволствието да участвам. И макар „Фотони“ да не съществуват вече - стаята е там, там е г-жа Иванова, там са и някои от хората, и точно там се чувствам у дома.






 
Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Приятелите. Стиховете, които ме будят нощем. Пациентите, които казват простичкото „Благодаря, докторе“, което ми е много по-ценно от каквото и да е друго.
                                                                                    
Искаш ли да промениш нещо у себе си?
В момента, в който спра да искам да променя нещо в себе си, ще знам, че краят идва.

Намерила ли си призванието си?
Засега си мисля, че съм го открила. Но не съм затворила вратата – освен медицината и поезията, може да има и още много неща :)

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
За мен смъртта е магнетична точно както светлината за нощната пеперуда... Приемам я като преход към друго измерение и съм заинтригувана какво има след нея. Защото вярвам, че Животът продължава, макар и без тленната обвивка, която издъхва.

Какво е за теб самотата?
Преди години бях написала едно стихотворение, точно по този повод, така че...

***
Самотата е най-добрата приятелка.
Вярна ми е.
Не сваля мъжа, когото обичам.
Винаги
намира време за една прегръдка,
отчаяно
повтаря колко много й липсвам...
Заедно
броим звездите на безсънните ми нощи,
кроим
планове дори за семейно огнище...
Самотата
е единствената, която не ме предава.
***

Какво ти дава представа за вечност?
Вечността е самият Живот. Всеки път, когато видя новородено бебе, знам, че вечността е във всеки атом, във всяка вероятност...

Какъв е смисълът на живота за теб?
Да обичаш, да твориш, да се раздаваш, да търсиш – движението, развитието, порастването – ето това е Смисълът за мен.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Щастието е вътрешното усещане за лекота, за любов към всичко, което те заобикаля... А съвършеният ден започва по изгрев слънце, когато отвориш очи в прегръдките на любимия човек, после храниш любимия си котарак, отиваш на работа, връщаш вярата в живота на няколко човека, помагаш им да преодолеят болката, да осъзнаят защо точно сега и точно с това тялото им е дало сигнал, че грешат, после обядваш, изпиваш една голяма чаша фреш от грейпфрут, продължаваш с лекуването на хората, обаждаш се на любимия човек – само за да му напомниш, че го обичаш, а по залез вече си пред прозореца и пишеш стихове... За да посрешнеш луната отново в прегръдката на любимия...

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на друг възрастен човек?
Да не спира да мечтае от сърце – по онзи чист начин, на който само децата са способни!

Какво може да те разплаче?
Тъгата в очите на някого. Песен, звук или място, които да ми напомнят за човек, когото съм изгубила.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
А, това е лесно в повечето случаи – ако ми се усмихне някой, аз инстинктивно му отговарям със същото. Или ако някой ми разкаже хубав виц. Когато някоя мечта се превърне в реалност. И най-често в последно време - Гагарин (котаракът ми).

Как би описала Любовта?
Магия. Пеперуди някъде около слънчевия сплит. Липса на глад. Желание да си до любимия. Когато нищо друго няма значение, освен да си с него. Безвремие. Усещане, че си цял.

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?
Като се замисля, трябва да съм благодарна за всички добри неща, които са ми се случили... Интересното е, че голяма част от тях съм изживяла като „поредното лошо нещо в живота“. Че съм се родила; че срещнах и бях част от клуб „Фотони“;  че се върнах от „Южна пролет“ 2014 без награда, но с нови приятели; че изживях една прекрасна любов, макар че тя свърши... Безброй много пъти съм падала и точно толкова пъти е имало невероятни хора, които са ми подавали ръка и съм продължавала напред – няма да ги изброявам, те си знаят. Благодаря ви, приятели! Бъдете благословени!
 
Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Животът ми е като пъзел, който се подрежда от центъра към периферията - продължава да се развива, без новите неща да пречат на първоначалната картинка...

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Семейството. Приятелите. Професията. Поезията. Благодарна съм за всеки светъл и усмихнат човек, когото срещам. Благодарна съм за всяко вдишване!


среща на участници в този проект - "Един от нас споделя..." :)

1 коментар: