събота, 12 септември 2015 г.

Споделено от Валентин Начев



Кой съм аз? Често, още от най-ранна възраст съм си задавал този вечен въпрос и в един момент сам си отговорих: „Помисли, какво се случва, когато духът (животът) напуска тялото? Къде е изворът на живота? Спомни си, че принципите на вселената живеят вътре в теб. Кой си ти? Къде си? Къде се намираш ти самият, когато гледаш ръката си и казваш: ”Гледам моята ръка”. Виждаш ръката си, а ти къде си в този момент? От къде я гледаш? Ако я няма тази ръка, ще те има ли теб? Ако го няма цялото ти тяло, какво ще се случи с теб?  Кое  те тревожи и от какво се боиш? Помисли, дали си тяло, дух или нещо друго? От къде си дошъл? Къде ще отидеш? В Светото писание е написано: „Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои“ (Йоан 14:27). Кога ще разбереш, че си се намерил? Когато не се смущава сърцето ти. Когато почувстваш, че изпитваш в себе си едно безкористно чувство на покой. Когато запазваш вътрешния си мир при всякакви обстоятелства и проявяваш разбиране, търпение, състрадание, щедрост, любов и благодарност. Когато има в твоята глава само светли мисли! Толкова чисти и светли, че около нея да засияе ореолът на святост, с който често са изобразявани светците в традиционната християнска иконография.  Думата светец произхожда от гръцката дума „άγιος“, означаваща „свети“ или „светец“ и в Новия Завет на Светото Писание с тази дума са описани последователите на Иисус Христос.  Ако поискаш и светец можеш да станеш. Да, наистина можеш!  Можеш да бъдеш истински християнин.“ Знам, че все още макар и малко, но все пак мнозина са онези, които са се намерили. Мисля, че и аз съм един от тях или поне много се старая да бъда и се моля от сърце всеки да се намери! 

Евангелието на Тома не е канонично евангелие и не присъства в Новия завет на Библията, но и в него пише: ”Исус каза: Този, който разкрие значението на тези думи няма да вкуси смърт. Нека този, който търси, не се спре в своето търсене, докато не намери. Когато намери, той ще се смути. И когато се смути, Той ще се изуми от възхита, и ще царства над Всичко. Ако вашите водачи заявяват, че царството е на небесата, птиците на небето ще са там преди вас. Ако кажат, че то е в морето, рибите на морето ще са там преди вас. Царството е във вас и извън вас. Когато познаете себе си, ще знаете. Тогава ще знаете, че сте Синове на Живия Отец. Но ако не познавате себе си, в нищета ще пребивавате и сами нищета ще бъдете.”  Хубаво е да познаваме себе си и да знаем кои сме! И Айнщайн е казал, че: „Човек започва да живее тогава, когато разбере, че може да живее извън себе си.” Извън себе си, за другите хора съм Валентин Начев и по професия съм икономист. Професионално винаги съм се занимавал със счетоводство и финанси, но винаги съм обичал книгите и литературата. Още от ученическите си години много обичах да пиша и да разказвам истории, а когато децата ми бяха малки постоянно им разказвах десетки измислени от мен приказки. Може би съм наследил това умение от любимата ми баба Данка, която пък на мен е разказала безброй приказки и най-различни истории. Обичам я! Мир на душата й и светла й памет! Написал съм много притчи и стихове. Някои от произведенията ми са публикувани в моя блог и в различни  сайтове и електронни издания, а малка част от тях са издадени в една книжка, която е в удобен джобен формат. В сборника със съвременни притчи "Къде се ражда любовта?" са включени 28 притчи и 5 стихотворения. Повечето от притчите са напълно основани на истински истории, но и останалите по някакъв начин са свързани с моя скромен половин-вековен живот. Тук отново ще използвам случая да благодаря на всички хора, с които ме срещна Животът, защото всеки от тях по уникален и неповторим начин ми показа пътя към Любовта! Благодарен съм, че ми помогнаха да разбера и да осъзная, че думите Бог, Любов и Живот имат еднакъв смисъл и описват едно и също Нещо. Нещото, което е винаги в нас, а понякога много трудно го усещаме и намираме. Всяка притча, която ще прочетете в тази книга е указателна табела по пътя към любовта.


Мечтата ми бе да напиша и роман. Роман, който да бъде не само интересен, но и полезен за хората, които го четат. Книга, която да предаде на читателя добра енергия и положителен заряд. Написах го преди три години, но все още не е издаден. Не ми остава време да го „ремонтирам”, за да стане по-комерсиален за издателите, но един ден и това ще стане. Толкова за мен! Мисля, че е достатъчно, а ако пък ви се вижда малко - прочетете написаните от мен произведения и ще научите още много неща, които може да са ви интересни, а някои от тях дори и полезни.  



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Всички!

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?
Първата ми среща с лъжата! Още в най-ранното ми детство,  когато разбрах, че възрастните хора лъжат и често проявяват лицемерие в отношенията си.
  
В какво вярваш?
Във Вечното! В Покоя, който е извън нашите представи за време и пространство.

Вярваш ли в хората?
Да! В истинската същност на всеки човек.

А в себе си?
Да! Тази същност е и в мен.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
На нищо и посрещам всичко с: „Добре дошло”!

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Не! За мен нищо не е важно, а времето е илюзия.

Важна ли е прошката в твоя живот?
Да! Написал съм притча за нея, която е включена в книгата.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?
Винаги тук и сега! Написал съм и стихотворение на тази тема, което също е включено в книгата. 

Харесваш ли нашето време?
Харесвам всяко „време”!

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
Не! Всяко място и всяко пътуване е уникално и несравнимо.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.
Разбира се, че го обичам! Сега и винаги е бил път. Трите думи са: Бог, Любов и Вечност.




Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Всички! Преди време, в родния ми град, минах покрай работилницата на един доста възрастен мой познат, който ремонтира автомобили и го попитах: „Как е, майсторе?...”, а той ми отговори на местния диалект: „Щом очи гледат, значи сичко е убаво!” Това е! Щом очите гледат - значи всичко е прекрасно!

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Навсякъде! Където и да съм, винаги съм си у дома.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Нали се разбрахме, че животът е път! Нищо не ми дава сили. Аз съм силата и за мен отдавна няма трудни моменти! Всеки момент си е просто момент и не е нито труден, нито лесен!

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Родителите и другите ми роднини в ранното ми детство, а след това не е имало такива хора, които да имат влияние над мен или да разчитам на тяхната подкрепа. За мен истинската подкрепа никога не идва от другите хора и съм убеден, че всеки човек е зареден с достатъчно вътрешни ресурси, на които може да разчита по всяко време и във всеки момент от  живота си!

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Всичко се променя и аз съм част от Всичкото!

Намерил ли си призванието си?
Да! Призванието ми е да живея!
 
Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Не се страхувам от смъртта! Вярвам, че няма смърт и наскоро написах една притча на тази тема, която е качена в моя блог и в сайта Гнездото. Физическата ни смърт е факт, а аз имам друго предвид и който се интересува може да го прочете в притчата.

А какво те кара да се чувстваш жив?
Всичко!

Какво е за теб самотата?
Нищо! Не знам какво представлява самотата.

Какво ти дава представа за вечност?
Всичко! Всяко нещо едновременно си тръгва и в същото време пристига някъде. Всяка врата е вход и изход. От едва забележимото малко семенце, което най-често никой не е видял, се ражда и израства огромното дърво, на което всички се възхищават, а след време дървото отново е изчезнало в земята, от която е излязло или продължава да съществува като земна форма на живот в много други дървета. Ние не сме ли били невидими или микроскопични сперматозоиди и яйцеклетки? И отново всеки от нас ще стане невидим за този свят в един момент! И понеже виждам следващия ти въпрос, аз на свой ще те попитам, може ли тази невидима човешка същност да бъде истински притежател на небостъргачи, банкови трезори и всякакви други земни богатства?   

Какъв е смисълът на живота за теб?
Да живея!





Какви чувства изпитваш най-често?
Учудване, радост и наслада!

Какво те уморява? А какво те зарежда?
Нищо не ме уморява!  Всичко ме зарежда!

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Всеки ден е съвършен!

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора?
В този момент никакъв, но иначе зависи от конкретната ситуация, а всяка ситуация е уникална и съветът ми също ще бъде уникален! Има и още едно задължително условие за даването на какъвто и да е съвет - условието е, че съветът първо трябва да бъде поискан!

Какво може да те разплаче?
Не знам! В живота ми няма сълзи по сценарий!

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Всичко! Най-вече аз сам ще се накарам! Написал съм и стихотворение за усмивката, което също е включено в издадената книга.   




 Чувстваш ли се обичан?
Да! Винаги!

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?
Всичко е за добро и няма нищо, което да съм се опитвал да помня или да забравям!

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Животът е съвършен във всеки миг и няма нищо за подреждане!

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Ценя всичко! За всичко съм благодарен! Написал съм стихотворение и на тази тема: 

Уважавай живота


Когато „паднеш”, ти с наведена глава.
Недей да страдаш, бързо се изправяй!
Не се поддавай на гнева.
За дълго тъжен не оставай.
Мисли, че има изход от това
и никога не се предавай.
За нищо не упреквай ти съдбата.
Тя дело е в твоите ръце.
Това е на живота ти творбата,
на твоят ум и твоето сърце.
Когато те обидят, не тъжи.
Обидни думи не изричай.
Дори да чуеш и лъжи.
Недей да мразиш, а обичай.
И в най-голямата беда,
намирай изход и успявай!
Дори за ножа ти в гърба
забравяй бързо и прощавай.
Пълни сърцето си с любов.
Любов на другите дарявай.
Бъди за помощ винаги готов.
Но никога не наранявай.
Доброто в себе си търси.
Не мисли: „Животът е коварен”.
Където и какъвто и да си.
Знай, че трябва да си благодарен!
Върви по пътя и учи.
Напред и никога не спирай.
Бъди с отворени очи.
Любов и щастие намирай.


7 коментара:

  1. Хубаво е човек да мисли позитивно и да раздава усмивки,но когато съм сама на тоя свят,без дом,без работа и на квартира,която вече не мога да плащам,с куп неплатени сметки.Излизам на улицата и се усмихвам на другите,а душата ми плаче.С болестта на Хашимото,зверски болки.Приятелите изведъж изчезнаха.Досега ми помагахаи съм страшно благодарна на всички,дори и за една изречена дума за кураж.Незная какво се случи изведнъж,но като,че ли невидима ръка постави някаква стена и загубих всички.Започнаха да изчезват предмети квартирата,а никой не идва тук.Просто се случват необясними неща.Слуха ми така се усили като на диво животно и незная защо.

    ОтговорИзтриване
  2. Авторът е идиализирал не само себе си но и живота като цяло. Изградил е един измислен свят в който се чуства добре. Това е начин на оцеляване. Но се чуства доста силно дистанциране спрямо хората въобще. Нагаждането на живота спрямо неговите желания е уникално. Впечатление ми направи че спомена само баба си и я уважи. Нарцизма в него наделява и се явява пред читателите на интервюто сам в живота , без приятели. Защото не чака помощ и подкрепа от никой. Но истинският човек знае че е социален . И нама човек който да няма хубавото и прекрасно чуство че може да се осланя на помощ , макар и морална от приятел. Говори за любов но е вълк единак с дебел врат който си върши сам работата. Хубаво е това но не е човешко а вълчо, без взаимопомощ. Божил Димов

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Евгени Димитров, София2 ноември 2017 г. в 9:23

      И на мен ми направи впечатление, че не говори за семейство, приятели, близки - безценни дарове, без които никой не би разбрал Христос и любовта....Не искам да опонирам, но да изразя своето убеждение - Той даде живота си за нас, като цена за греховете ни, за да можем да бъдем свободни..изкупи ни...Показа ни милостта, състрадателността, смисъла, жаждата, любовта ...и всичко това като че събрано в една мисъл - Да възлюбиш Бога, но и да обичаш ближния си както себе си...И аз знам, че тук е тайната - По- блажено е да даваш отколкото да взимаш....Бог даде Сина си....Ние сме щастливи само когато даваме, предаваме нататък живот, любов, всичко онова което имаме в себе си....Аз съм благодарен за всеки миг от живота си, защото е живот смислен и богат, поради познаването и съработването ни с Автора му....

      Изтриване
  3. Авторът нищо не е идеализирал. Той е разбрал истина и истината го е направила свободен! Той побеждава с Христос!

    ОтговорИзтриване
  4. Със затаен дъх прочетох тази публикация и трябва да си призная, че се радвам, че посещавам толкова интересен блог! Успех в развитието му!


    Висео
    SEO оптимизация

    ОтговорИзтриване
  5. Благодоря
    Човек с име на земен , но по отговори и разсъждения е точен, стриктен , отговоринотговорен.Характер не познатза земните ни нрове нрави пэрядки АНГЕЛ изпротин земята различен от нас на живота ни

    ОтговорИзтриване