четвъртък, 10 септември 2015 г.

Споделено от Живко Стоилов



Представи се накратко – така, както ти възприемаш себе си. 

Живко – търси, намира и споделя.
 



Чувствам се благословен, че съм се родил на тази земя специално, сега наречена България



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Много са – като се започне от детството, топлината на семейството и игрите с приятелите от училище, после свободата на студентския живот, когато за пръв път почувствах, че мога да се справям сам в живота; след това многобройните срещи с духовното чрез стойностни хора и учители, планината Рила с тайните, които крие в себе си, древна Индия, която като майка ме прие за няколко години и сподели с мен част от неизброимите си богатства...






А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?
Може би в казармата – безкомпромисна среща с машина, която има мисия по отношение на държавата, но за сметка на потъпкването на почти всичко хуманно и подчиняването на човека на идея, която той не споделя.

В какво вярваш?
В Духа – в себе си и навсякъде извън мен.

Вярваш ли в хората?
Да - дотолкова, доколкото Духа е проявен в тях.

А в себе си?
Да, без това няма накъде.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая за един по-добър и хармоничен свят и отношения между хората. Надявам се това да се случва по-бързо, отколкото досега :)

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Намирам въпроса за малко противоречив, защото ако нещо е наистина важно за човека, той намира време за него. Всъщност там, където човек прекарва най-много време от живота си – това са най-важните неща за него, каквото и да си мисли той. Но все пак – да, има неща, за които постоянно не ми стига времето – общуването с някои хора, които са особено близки на сърцето ми.

Важна ли е прошката в твоя живот?
Абсолютно. Прошката е необходимост като храната. Без прошка няма развитие.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
Май повече в бъдещето, но полагам всекидневни усилия да бъда тук и сега :)

Харесваш ли нашето време?
О, да, времето ни е страхотно – и страшно, и прекрасно. Време на преход, сътресения и постоянно раждане на нещо ново. Такова време не е било в историята на земните култури – ражда се едно глобално съзнание в човека и прави първи плахи стъпки. Динозаврите започват да гладуват и да измират, защото свършва тяхната храна. Появяват се малки човечета, които започват да се разпознават като себеподобни и да правят разни неща заедно. Само това е достатъчно, за да ми харесва :)

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
Планината – има места, които са „мои” :).






Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.
Споделяне, трудности, радост.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Капка роса, нежно кацнала върху теменужка, отразяваща лъчите на изгряващото слънце.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
В обкръжението на приятели по душа.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Вярата в Доброто по принцип и силата на духа в мен.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Родителите, приятели, няколко духовни учители.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Да, много неща :).

Намерил ли си призванието си?
Да, намирам го в споделянето на богатствата на духа с всички, които повдигат глави нагоре към небето. Да организирам хора, които да правят нещо заедно и то да бъде съзидателно.






Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Да, няма смъртен, който да не се страхува от смъртта, но при всеки е различно. Смъртта е част от Живота, който е непрекъснат – т.е. няма преди и след, животът е непреривен, смъртта е просто много важно преживяване, което се случва на човека и което му дава шанс да направи голям скок в живота си... или да падне пак на земята :).

А какво те кара да се чувстваш жив?
Общуването чрез сърцето.

Какво е за теб самотата?
Тесняк – пещерняците имат такъв израз – това е тесен процеп в скала, през който човек трябва да мине сам.

Какво ти дава представа за вечност?
Да наблюдавам скалите, водата и звездите.

Какъв е смисълът на живота за теб?
Споделяне, растеж, радост.






Какви чувства изпитваш най-често?
Радост и тъга.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Да съм на себе си, без значение какво ще правя. Това е съвършеният ден за мен.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора?
Да вярват и да се радват при всички условия. Да не угасят малкото огънче, което гори вътре в тях.

Какво може да те разплаче?
Една смърт и едно раждане.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Една чиста душа, която плахо наднича през чифт очи.

Чувстваш ли се обичан?
Да, за което благодаря постоянно.

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?
Много е. Ще спомена само първото – това тяло и възпитанието през първите години.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?
Основните елементи са на масата вече, но има много други, на които търся мястото :).

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Чувствам се не само благодарен, но и благословен, че съм се родил на тази земя специално, сега наречена България, с планината Рила, братството, хората, които познавам и Духа, който се разкрива чрез тях.


























1 коментар: