вторник, 18 август 2015 г.

Споделено от Елена Стоева



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
По-скоро имам няколко трудни периода и всички останали са ми най-хубави в сравнение с тях. 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
Смъртта на близки хора, разводът на родителите ми, една грешна лекарска диагноза, която за малко не ми съсипа живота.

В какво вярваш?
В доброто, в Бог и в това, че за всяко нещо има причина.

Вярваш ли в хората? А в себе си?
Да. Вярвам, че всеки един от нас  има мисия в живота и колкото по-рано разберем каква е тя, толкова по-пълноценен ще е животът ни.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая за едно по-мъдро общество и хармонични отношения между хората в него. Знам, че за достигане на мъдрост се изисква човек да е преодолял много трудности, но и да си е извадил правилните изводи. Защото личните мечти не са достатъчни, необходимо е много повече хора да мечтаят и да искат да постигнат едно и също нещо, за да се получи то.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Да се наспя. Мисля, че за останалите неща намирам време.

Важна ли е прошката в твоя живот?
Да. Открих смисъла на прошката сравнително късно, може би след 30-тата си годишнина, но сега не мога без нея.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
Хубав въпрос. Отговорът ми е – бъдещето. Миналото си го представям като прашна стая, която не обитавам. Когато е била настояще съм имала грижата да е оставена в ред и да не изскачат разни призраци от ъглите. Но бъдещето е нещо прекрасно – те е поетапно случване на мечтите или страховете ни. Не съм от хората, които се притесняват за бъдещето. Знам, че ще е по-богато, по-интересно, но и с повече отговорности. Защото, колкото повече научаваме, чрез науката, толкова по-голяма ще е нашата отговорност като съзнателни същества. Не вярвам и в славното минало, нито на даден човек, нито на дадена нация. Според мен има просто по-добри разказвачи на истории и по-малко добри. Останалото е ежедневие, в което хората са взимали решенията в живота си спрямо техните познания и убеждения кое е най-правилно за дадена ситуация.

Харесваш ли нашето време?
Да. В него ми е уютно. А започна да ми става уютно от момента, в който започнах да отказвам да правя неща, които се смятат за общоприето-правилни. Нямам предвид нарушаване на законите. Имам предвид разрушаване на закостенели стари догми, които хората повтарят като мантри, а като ги запиташ защо смятат, че това е така и те не могат да дадат логичен отговор.





Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
Обожавам Родопите. Всяко пътуване до там е като преминаване в друго измерение.

Какво е за теб Животът сега? Опиши ми го с три думи.
Радост, Любопитство, Красота.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
На спящо малко дете, сутрешната мъгла над вода, както и гледката на искрени емоции в нечии очи.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
В кожата си. Наистина малко са местата, където не съм се чувствала добре.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Ъ. Това ще прозвучи малко странно, но мисълта за смъртта винаги ме отрезвява дали даден момент наистина е толкова труден. Имам предвид, че имаме навика да девалвираме значението на израза „труден момент”. При мен горе-долу мисловният алгоритъм върви така – всички живи ли са, всички здрави ли са, ако нещо може да се купи  или да се поправи - може би не е толкова страшна ситуацията. Важно е накрая всички да са щастливи.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Почти всеки човек, с когото се срещам в живота си ми оказва влияние. А много хора ми оказват и подкрепа. Това е един много странно-приятен процес, който става почти несъзнателно и на който много се радвам. Това за мен означава, че сме постигнали хармония. Общо взето невинаги се изживявам като отделен индивид, а като част от един голям механизъм. И когато с хората около мен постигнем такова ниво на разбиране, понякога дори не е нужно да си говорим, за да се разберем. А преди да стигнем до подобен синхрон, много обичам да слушам историите и преживяванията им. Те ми подсказват как хората мислят и чувстват, и ми помага да ги разбера по-добре.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
На моменти да, и го променям, но като цяло смятам, че съм постигнала желания от мен набор от социални умения.

Намерила ли си призванието си?
Да. Това, че още не мога да му се посветя повече, не значи, че не го държа под око.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
По-скоро мисля, че са някакви етапи. Преди време прочетох един разказ в нет-а за две все още неродени деца в корема на майка си, които разсъждаваха дали има мама. Тогава ми хрумна, че има толкова много неща, които не знам за „Животът, Вселената и всичко останало“, че просто трябва да изчакам, за да видя. А междувременно има толкова други неща за мислене и правене, че тези размисли ще ги оставя за когато им дойде моментът. И без това не знам кога ще настъпи.

А какво те кара да се чувстваш жива?
Целият свят, който ми се изсипва на главата в момента, в който отворя очи. Как да не се включиш във въртележката?





От какво се страхуваш?
От доста неща. Аз съм си параноик по природа и гледам да прилагам Failure Mode Management ежеминутно.

Какво е за теб самотата?
Понякога да си сам е търсен ефект от мен, когато имам да обмисля нещо, но като цяло да си самотен за мен означава да си нарушил комуникацията си с останалите, което е тъжно.

Какво ти дава представа за вечност?
Ами аз не вярвам, че има нещо като застинала вечност. Има непрекъснато течащи процеси – някой по-бавно течащи, други доста бързи.  

Какъв е смисълът на живота за теб?
Да науча колкото се може повече неща. И да създам колкото се може повече, макар и малки, приятни изживявания на хората около мен.

Кои емоции изпитваш най-често?
Възторг! Общо взето нещата започват със – „…Яяяяя, колко интерсно!” Независимо дали става дума за интересна статия или за проект.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Първо да се наспя, после кафе, след това да не ми се налага да бързам и накъдето ме отвее вятъра. И накрая – да имам чувството за един пълноценно и добре прекаран ден с добре свършена работа.

Как би описала Любовта?
Ооооо! Това е много амбициозна задача за човек, който не е поет. А и не се сещам за цитат, който да я опише. Запазвам си правото, като намеря точното според мен определение - да ти го изпратя. Любовта е твърде важен въпрос, за да остане без отговор.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Усмихвайте се! Ето тук имам цитат вече – 

 
„Усмивката, тя води двама млади,
през върхове и звездопади,
усмивката със свойта нишка лека,
човекът тя привързва към човека“

/текст - Лъчезар Станчев, музика - Митко Щерев, изпята от „Трамвай 5”/
 

Какво може да те разплаче?
Много неща. Аз между другото, ще си призная, почти всеки ден пускам по някоя сълза, така съм си от малка. Само ми /по/кажете нещо тъжно или трогателно и вече очите ми плуват. Но отдавна се отказах да се боря с тази си особеност.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Много, много неща :)

Кое е доброто, което няма да забравиш?
Да напиша само едно ще означава да омаловажа толкова много, затова по-скоро ще го кажа така – няма да забравя нито един от хората, които някога са направили нещо добро, независимо дали е за мен или за някой друг. Човешкият егоизъм е нещо силно, затова всяко негово преодоляване е подвиг, достоен за уважение.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Моят пъзел май винаги ще си стои неподреден, защото не чувствам нужда да е сглобен, за да го чувствам цял. Но винаги усещам кога някое от парченцата липсва.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Ценя и благодаря за доверието и обичта на хората около мен, на семейството и моите приятели, радвам се, че съм имала възможност да се срещна с всеки един от тях. От моите недостатъци ценя най-много любопитството си, защото то е моят двигател. 





Няма коментари:

Публикуване на коментар