сряда, 29 юли 2015 г.

Споделено от Agleya



Здравейте. Поезията е голяма и важна част от мен и живота ми и за това ще се представя пред вас с псевдонима, с който подписвам стиховете си. Аз съм Agleya. Аз съм жена, която работи като консултант и преводач, завършва магистратура „Връзки с обществеността и реклама” и се готви да напише докторска дисертация. Докато правя всичко това душата ми се къпе в поезия и литература. Обичам да творя, да изписвам емоциите си на лист хартия. Обичам да обичам идеи, думи и мечти. Псевдонимът Agleya ми донесе нужната смелост да дам живот на думите си. 




Бягам по тясна пътека,

бягам с очи затворени,

бягам с ръце разперени,

бягам с болка в сърцето,

бягам, а сълза гали лицето...

В миг безкраен

тънък лъч от светлината

се промъква да изгони тъмнината,

да сгрее моята душа

и да пресуши последната сълза.....

Ще успее ли??? С такава сила

да запали отдавна изгаснала стихия?

Да изтрие сълзата,

да докосне душата,

да даде надежда?

Лъч светлина

и само малко тишина....

Бягам, но вече с усмивка,

бягам, усещайки милувка...

Светлината е с мен,

и отново е ден...






Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега? 
Най-хубавите моменти от живота ми ги свързвам с неизчерпаемата любов на семейството ми към мен, тяхната подкрепа и всеки един миг, в който сме били заедно.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
Преди години загубих мой много близък човек и това оказа влияние върху цялото ми виждане за живота.

В какво вярваш?
Според мен, както в природата несъмнено има баланс, така има баланс и в живота на хората. Всичко, което правим оставя своя отпечатък, който рикошира някъде в пространството и се връща при нас.

Вярваш ли в хората?
Да, вярвам, че всички се раждаме добри и всички искаме да сме добри. Вярвам и в това, че хората сме способни на велики дела.

А в себе си?
Най-много вярвам в себе си.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтите ми са много, аз не спирам да мечтая и вярвам, че ако достатъчно силно искам да постигна нещо - ще успея. Надявам се някой ден, след години, да се обърна назад във времето с усещането, че не съм пропуснала нищо. Че съм изживяла пълноценно всеки период.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Ако можех, щях да прекарвам повече време със семейството си. И бих отделяла по пет минути повече всяка вечер за четене.

Важна ли е прошката в твоя живот?
Да, важна е. Дори според мен е по-важна за този, който прощава, а не за този, който я иска. Случвало ми се е и съм изпитвала облекчението от това просто да простя и да забравя.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?
Живея сега, за този момент, радвам му се колкото мога и гледам смело към бъдещето си. А от миналото искам само хубавите спомени да останат, за да има с какво да се завивам нощем.

Харесваш ли нашето време?
Да, харесвам го. Но винаги можем да направим времето си по-красиво и пълноценно.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
Всички пътувания, които съм осъществила са ми любими. А мястото, на което най-много държа, е домът ми в Хасково.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.
Обичам живота. За мен е: борба, обич и красота.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Най-красивите гледки на света ги свързвам с хора. Хората, които обичат други хора и изразяват любовта си към тях. А най-любимите ми гледки са усмивката на майка ми, погледът й, изпълнен с обич, баща ми, който протяга ръце да ме прегърне, въздушните целувки на сестра ми. Красотата е навсякъде, където има любов!

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Колкото и банално да звучи - където са любимите ми хора. „У дома” съм там, където съм обичана и нужна.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Убедена съм, че всичко е преходно. И че след трудните моменти винаги идват по-хубави. Аз никога не се предавам лесно. Вярвам, че всеки един от нас е способен дори и на невъзможното. За това и с трудните моменти се боря и вярвам, че красотата е навсякъде, а щастието е в мен и зависи от мен.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Родителите ми и дядо ми.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Винаги се стремя към усъвършенстване. Това ме кара да се чувствам жива.

Намерила ли си призванието си?
Мисля, че да. Но съм сигурна и че не е едно призванието ми,  и че след време ще се появи друго.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?  
Не се страхувам от смъртта. И вярвам в прераждането. Просто енергията ни е толкова силна, че дори и след физическата смърт, тя се запазва някъде в пространството.

А какво те кара да се чувстваш жива?
Най-искрените чувства на любов и привързаност, и неспирният стремеж да бъда по-добра от вчера.

Какво е за теб самотата? Търсиш ли я или я избягваш?
Самотата е част от живота. Не я усещам постоянно, но тя си е в мен. Не мога и не искам да избягам от нея, защото точно в тези моменти на самота се ражда силата да духа.

Какво ти дава представа за вечност?
Има дела и силни думи, които никога не изчезват, а напротив - остават да отекват във вечността. Винаги е било така и винаги ще е така. Надявам се някога да имам възможност да направя или напиша нещо, което да остане след мен.

Какъв е смисълът на живота за теб?
Търсене на доброто, на красотата, на любовта и постоянното усъвършенстване. Има сила в нас да направим много значими дела и трябва да търсим смисъла в това.

Какви чувства изпитваш най-често?
Най-различни са емоциите, които изпитвам. Някои са по-силни, други - не толкова.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Съвършеният мой ден е съставен от малките неща. Красив изгрев, чаша ароматно кафе, вълнуваща книга, миг на вдъхновение, спокойствие и увереност, че всички, които обичам са добре и са щастливи. Приятен и пълноценен разговор с интересен събеседник, може би и партия покер с кибритени клечки.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Никога да не се предават пред трудностите! И да четат. И да се радват на живота.

Какво може да те разплаче?            
Мъката, изписана на нечие лице, несправедливостта и лъжата. Мисълта, че има хора, които страдат и никой не им помага.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Почти всичко. Аз винаги съм с усмивка на лицето си. Дори в моменти, когато ми е тъжно, пак се усмихвам.

Чувстваш ли се обичана?
ДА

А правилно оценена от другите за това, което си?
И да, и не. Аз държа предимно на мнението на близките си и мисля, че те ме оценяват правилно.

Кое е доброто дело, което няма да забравиш?
Много са добрите дела, на които съм ставала свидетел и участник. Има добри хора! Преди години всяка сутрин, когато излизах за училище виждах един и същи мъж, който носеше закуски за децата от дома за сираци.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Пъзелът на моя живот никога няма да е напълно подреден, винаги ще липсва парче, защото просто така съм устроена - да търся и преоткривам нови територии на емоционално и интелектуално ниво, да уча нови неща, да слушам, да добавям по нещо. За мен никога няма да е късно да добавя още едно парче от пъзела на живота ми.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Ценя най-много семейството и приятелите си. Благодарна съм, че съм такава каквато съм и че намирам сили в себе си  винаги, когато са ми необходими.

Няма коментари:

Публикуване на коментар