четвъртък, 1 януари 2015 г.

Споделено от Милена Вълканова



Нарекли са ме Милена и са ме пуснали по реката на живота да търся неговата милост и милата същност в себе си. Да си мил и нежен към себе си, към другите, да позволяваш ласката на дните да те обгърне и да живееш, галейки реалността, за мен е висша способност на доверие, душевен мир и зрелост.
По форма съм психологически астролог и юнгиански психотерапевт под супервизия, а по съдържание съм неспокоен дух, търсач и пътешественик във вътрешни и външни пространства, който живее падайки, ставайки, умирайки, раждайки се.
Пиша поезия, проза и... себе си.


-   В какво вярваш?
Вярвам в божествения смисъл на съществуването, в ненарушимата цялост на канавата на живота, в която всяка нишка е път, посока, предназначение и цвят. Можем само да стоим в очакване тази цялост да ни се разкрие.   

-   Вярваш ли в хората?
Да, вярвам в интуитивната мъдрост на всеки да следва зова на душата си – това е пътеводната светлина в работата ми с хората - и като астролог, и като юнгиански психотерапевт под супервизия. 

-   За какво мечтаеш?
Мечтая да имам достатъчно време и енергия за всички творчески и житейски проекти в главата и сърцето ми. 

-   Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?
Познавайки миналото, променяме настоящето и чертаем бъдещето. На този житейски етап особено интензивно се занимавам с миналото – може би заради драматичната ми възрастова позиция в средата на живота :) Някак естествено се налага да бръкна в стари рани, ако мога да ги излекувам, да разчистя килера на чувствата, да простя, да изплача, да омиротворя. Но чакам с нетърпение да си върна погледа към бъдещето, а най-много имам да уча да бъда в настоящия миг. 

-   Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла?
Времето, в което живеем, е разделно, преходно, междинно. То е интензивно, главоломно и хаотично. Старите стойности не вършат вече работа, новите още не са се констелирали. В такова време можеш да бъдеш или роб, или господар на съдбата си, и да разчиташ единствено на вътрешния си капацитет да се осъзнаваш и да заемаш възможно най-искрена и автентична спрямо себе си позиция.
От малка си мечтая да мога да пътувам във времето и да се влея като естествено присъствие в епохата на месопотамската цивилизация, после в Древна Спарта, в Средновековието, в ателието на Леонардо да Винчи... и да бъда свидетел, да чувствам, както те са чувствали, да мисля, както те са мислели. Опитности от първа ръка искам. Но никога, никога не съм съжалявала, че съм се родила в днешната епоха. Обожавам това вълнуващо време между разпада и съграждането, на глобална катастрофа и космическа надежда.

-   Кое е най-важното пътуване за теб?
Ще прозвуча банално, но истината е, че няма по-велико пътуване от пътуването към себе си. Пътуването към себе си е като любовта. В песните се пее само за нея и, докато те са фон, любовта е изтъркана баналност. Мине ли обаче любовта през теб и започнеш ли да композираш собствената си нестройна любовна песен, това чувство се превръща в най-уникалното, най-неповторимото и най-неописуемото преживяване, което никой друг не може да изпита като теб.
Пътуването към себе си е онзи повик на душата, който не можеш дълго да пренебрегваш и на който не можеш вечно да се съпротивляваш. Това пътуване е най-трудното и най-фантастичното приключение – отмятайки пластове предразсъдъци, страхове и неистини, малко по малко пред теб се разкрива пейзажът на вътрешната ти вселена. А ти можеш единствено да се дивиш на целия разкош от (не)приятни и умилителни изненади.
Съвсем обаче не отказвам и съвсем буквални пътувания из географските измерения на нашата планета. Пътуванията извън обичайния ми ареал на пребиваване и срещата с различности продухват менталните и емоционалните ми канали на възприятие и ме правят по-лека, по-гъвкава, по-шарена. Когато мисля за себе си, се възприемам като скитница – и в духовните, и във физическите пространства.

-   Обичаш ли Живота?
Обичам го с всяка частица на съществото ми. 

-   Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Приключение.
Откровение.
Мистерия.

-   Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Единствено знанието, че всичко тече, всичко се променя. И утре не е днес. Имам доверие в живота и вярвам, че той пази безброй много врати неотворени все още за мен. Правилната ще се отвори в подходящия момент. 

-   Какво те уморява? А какво те зарежда?
Често се уморявам от себе си, от вътрешните драми и катаклизми, които черпят психически ресурс, ако не ги озаптиш навреме и не смениш гледната точка. Опитвам се да си напомням, че никой проблем не се решава на нивото, на което е възникнал. Затова е нужно да се покатериш малко на съседния баир и да наблюдаваш ситуацията си от друг ъгъл.
Уморяват ме моловете, тълпите, изкуственото осветление, дребните разговори.
Зареждат ме срещите с приятели, вдъхновяващите разговори, планината, морето, пътешествията, творчеството на другите, моите собствени пориви на креативност, работата ми с хора и обменът душа с душа.

-   Намерила ли си призванието си?
За щастие, да! Обожавам си работата и за мен е привилегия да бъда допусната до интимното пространство на всеки един мой клиент, за да повървим за кратко заедно, да се докоснем и да продължим нататък малко по-различни. 

- Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Ценя всичко и не бих се отказала от нищо – скъпоценни са ми всички възходи и падения. Благодаря за приятелите, за грешките, за прошките, за близките, за срещите, за разделите, за болките и раните, за радостите, за липсите и за изобилието. Благодаря ти, живот!

Няма коментари:

Публикуване на коментар