петък, 21 ноември 2014 г.

Споделено от Надя




Казвам се Надя. Не мисля, че е от значение това къде и кога съм родена, каква е професията ми, образованието ми или пък семейното положение. Струва ми се, че тази информация само пречи да видиш истинския човек зад нея. Безкрайно ограничаващо е, според мен, да се идентифицираш с професията, образованието, националността, с принадлежността си към дадена прослойка на обществото или пък с авоарите си в банката. Предпочитам да възприемам всеки човек като отворена система, непрекъснато развиваща се и променяща се. Но предпочитам и мен да ме възприемат така. Ето защо, вместо представяне ще цитирам една великолепна мисъл на Петер Орцеховски от книгата „Тайните знания на индианските шамани”, която най-добре изразява и моите мисли и преминавам директно към въпросите:
„Не ме интересува как си изкарваш прехраната. Искам да знам за какво крещиш вътрешно и дали имаш кураж да мечтаеш, да се изправиш пред копнежа на сърцето си. Не ме интересува на колко си години. Искам да знам дали рискуваш да изглеждаш като глупак заради Любовта си, заради Мечтите си и за Приключението,  наречено Живот. Не ме интересува къде, какво и с кого си учил. Искам да знам какво те държи отвътре, когато всичко останало те напусне. Искам да знам дали можеш да Бъдеш сам и в моментите на Празнота наистина да се наслаждаваш да си сам със Себе си."


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавите моменти и периоди са тези от детството ми, прекарани при баба и дядо, на село. Може би, защото тогава бях най-свободна и безгрижна. С тях могат да се сравняват само периодите ми на пътешествия из страната - пеша и на автостоп, без багаж и без конкретни планове, но с един много готин и точен човек.

А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?

Най-трудното нещо беше да се боря за живота на един човек, в психологически план. За съжаление не успях, оказа се мисия невъзможна за мен.

В какво вярваш?

Вярвам в изобилието на Вселената и в това, че човек сам кове и сам е отговорен за съдбата си.

Вярваш ли в хората?

Не бих могла да вярвам във всички хора еднакво, дори и да искам. Всеки се намира на различно ниво на развитие и в някои случаи разликите са огромни.

А в себе си?

Налага се да си вярвам, иначе как бих могла да живея със себе си толкова време.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая за нещо, на пръв поглед налудничаво – да постигна съвършенство между мисъл, действие и емоция по такъв начин, че да няма невъзможни неща за мен. Надявам се някой близък ден да ме светне прозрението как да го постигна.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Има много неща. Всъщност времето би ми стигало за всичко, стига да не се налагаше непрекъснато да върша неща, които не искам, а трябва. Знам, че това зависи от мен и възнамерявам да го променя.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Важно е това да съм в мир със себе си, което май включва и прошката.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Настоящето е много неуловим миг, според мен - докато мигнеш – и вече е минало. Благодарение на миналото си пък сме това, което сме, а благодарение на бъдещето мечтите ни имат смисъл. Ето защо мисля, че и трите са еднакво важни, защото заедно съставляват нишката на моя живот. Как бих могла да кажа, че едната част е по-малко важна от другата?!

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла?

Честно казано, не го харесвам особено. Но и миналото, което ми е познато от историята, не харесвам. Така че избирам някоя епоха в по-далечното бъдеще, когато хората ще бъдат, предполагам, по-осъзнати.

Кое пътуване е най-важно за теб?

Знам, че ще кажа клише, но пътуването към себе си ми се струва най-важно.

Обичаш ли Живота?

Сега – да, но ми се е случвало и да го мразя. За щастие, тези моменти не са траели дълго.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Мисъл, действие, емоция.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Одухотворените човешки лица.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Когато съм в мир със себе си, навсякъде се чувствам „у дома”. Както се казва - моят дом е моето "Аз".

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата, че няма да е все така и че животът не бива да се взема насериозно, защото е само едно приключение, опознавателна игра. И че притежаваме правото и волята да прекратим по всяко време тази игра, ако не ни харесва, но и че освен бутонът "стоп" има и друга опция - бутонът "осъзнаване".




Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние?

Това не са хора от прякото ми обкръжение, а по-скоро любими автори – Михаил Булгаков, Александър Дюма, Достоевски, Владимир Висоцки и много, много други, за изреждането на чиито имена няма да ми стигне мястото.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Разбира се, че искам - колкото и да съм съвършена, винаги може още.

Намерила ли си призванието си?

За мен този въпрос е идентичен с този за мечтата. И отговорът ми е, че призванието ми (уф, как не обичам тази думичка!) е да осъществя мечтата си. С една дума - да бъда щастлива!

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Да, вярвам, че нишката на живота е непрекъсната, само преминава през различни пространства и измерения.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Може би най-вече чувството за опасност, екстремните ситуации, като скок с парашут или бънджи, например, а и не само.

От какво се страхуваш?

От липсата на съзнание, може би.

Какво е за теб самотата?

Дар. Благоприятна и градивна възможност да остана по-дълго насаме със себе си, за да осмисля и преподредя ценностите и приоритетите в живота си.

Какво ти дава представа за вечност?

Звездното небе.

Какъв е смисълът на живота за теб?

Пътят към себе си и пътят като път, във всякакъв смисъл.

Кои емоции изпитваш най-често?

Като цяло положителните емоции преобладават при мен. Но ако трябва да бъда по-точна, като че ли колебливостта, която е присъща и за зодията ми - Везни. Тоест  у мен често се намират в двубой чувството за спонтанност и здравият разум, и невинаги успявам да постигна баланс между тях. Но това е под повърхността. А на повърхността обикновено успявам да изглеждам почти винаги спокойна и уравновесена. С което пък, искам да кажа, че доста добре съм се научила да се владея. Кхм, кхм...

Как възприемаш страданието?

Дано това не прозвучи скандално, но като признак за незрялост и несъвършенство, по-трудният и неприятен път за научаване на уроци. Ще се опитам да обясня накратко. Понеже вярвам, че всичко е в главата на човек, което ще рече, че не е толкова важно какво ти се случва, а как го възприемаш, та от там и идеята, че чрез овладяната си мисъл можеш да извлечеш най-доброто и най-полезното за себе си от всяка ситуация и да го трансформираш в положителни емоции и възприятия.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Може би, щастието е във всички онези, на пръв поглед мънички неща, които ти доставят радост, а също и във възможността да ги споделяш. Съвършеният ден би изглеждал така, според мен: сутрин за закуска - радостна усмивка, за добро посрещане на деня; на обед - бурен смях, за добро храносмилане и вечер - замечтана усмивка за хубави сънища. А промеждутъците от деня - обилно гарнирани с всякакъв вид усмивки.

Как би описала Любовта?

Признавам само безусловната любов. Когато приемаш някого с всичките му качества и недостатъци, когато си готов да споделяш всичко с него и да жертваш всичко заради него – това е любов.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Никакъв. Мразя съветите. Моят житейски опит си е мой и едва ли ще свърши работа на някой друг, а по-скоро може да го обърка, защото по-важно от самия опит е как пречупваш преживяното през призмата на мисленето си и какви уроци научаваш от това. А то си е индивидуално за всеки. А и смятам, че когато има обич, няма нужда от съвети! Личният пример си е най-добър.

Какво може да те разплаче?

Трудна работа. Може би най-вече загубата на близък човек, но и тогава дори трудно.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Почти всичко, дори и най-обикновени неща в ежедневието.Често ми се налага дори да крия усмивката си, за да не изглеждам идиотски.

Кое е доброто (думи или дело), което няма да забравиш?

Когато някой ми казва колко ме обича и колко съм прекрасна!

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Е, ако не липсваха парчета, работата щеше да е лоша. Мисля, че за щастие, до края пъзелите ни остават незавършени, защото пътят към съвършенството е безкраен, а нали животът е тъкмо това!

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Най-много ценя и съм благодарна за това, че винаги съм имала и имам до себе си най-подходящите за мен, най-готините и безценни хора!



Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

Беше ми интересно и приятно да отговоря на тези въпроси, отговорите на някои от които изненадаха и мен самата!


БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ДОВЕРИЕТО, ЗА ОТДЕЛЕНОТО ВРЕМЕ И ЗА СПОДЕЛЕНИТЕ МИСЛИ!

Благодаря ти и аз за въпросите, които ме накараха да се замисля - те се оказаха част от себеопознаването ми!

Няма коментари:

Публикуване на коментар