понеделник, 9 декември 2013 г.

Споделено от Милка - Синя Пеперуда



Удивлявам се от красотата на творението, прекланям се пред мъдростта на Бога, извираща от всяка проявена форма, радвам се на успехите на другите и знам, че всички сме уникални и неповторими, нямам склонност да осъждам... Навярно това ми помага да се радвам на живот, изпълнен със здраве, щастие, красота, изобилие и щастливи взаимоотношения. Знам, че другите са огледало за светлината и сянката в мен, както знам, че те се оглеждат в мен по същия начин. Щастлива съм, че от почти всички огледала струи красота и светлина. 
Името ми е Милка, а част от вас ме познават като Синя Пеперуда, автор съм на поетичната книга „Синя Пеперуда” и лектор на семинари и форуми, свързани с личностното развитие и балансирания начин на живот. Благодаря на Криси, за прекрасната палитра от споделяне, която сътворява в своя блог.




Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Когато се обърна назад виждам една подредена система от разпознати от мен синхронизми, които ме карат да възприемам целия си житейски път до сега като прекрасен, дори и моментите в които е имало тъга, сълзи и съмнения в мъдростта на божествения промисъл.
Създаването на семейство преди 15 години, раждането на дъщеря ми преди 13 години, успехите и израстването ми във финансовата система, където работих последните 10 години и възможността ми да ръководя и мотивирам екип като мениджър, издаването на първата ми поетична книга „Синя Пеперуда” и нейната официална премиера, на която присъстваха около 300 човека, окрилени от поетичния ритъм на първия полет на „Синя Пеперуда”, бяха прекрасни фойерверки в тъканта на моя живот. Срещата със сродна душа и семинарите, свързани с личностното развитие и здравословния начин на живот, които са заниманието ми през последната една година, ме изпълниха с радост и усещане за удовлетворение. Виждам красотата на живота във всяко вдишване, във всяка среща, във всяка раждаща се и реализирана идея.



А кое бе най-трудното време в живота ти? Кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?
Като всеки човек и аз съм имала моменти, в които е било необходимо да мобилизирам силата на характера и на духа си и да осъзнавам в контраста на тези ситуации, как и по какъв начин съм се отклонила от плана на душата си. Трудностите са благословия, която ни помага да израстваме. Ако успеем обаче да бъдем в синхрон с висшата си същност, няма да бъде необходимо да ни е трудно.

В какво вярваш?  
Вярвам в това, че мисълта, словото, действията и емоциите ни създават нашата реалност. Вярвам, че обстоятелствата в живота ни са резултат от нивото на осъзнаване и начина, по който използваме инструментите на сътворение – мисъл, слово, действие и емоции. Не просто вярвам, а знам това. Вярвам, че всички сме съвършени и добри, но не винаги можем да проявим тази вътрешна светлина, защото не винаги сме във връзка с висшата си същност.

Вярваш ли в хората?
Познавам хората и знам, че макар душите им да извират от сърцето на Бога, не винаги разпознават импулса на любовта и често не го проявяват един към друг. Вярвам в това, че душите ни са любов и светлина, както и че във всеки един момент може да възникне предателство от страна на егото човешко, но това не е голяма драма, защото е част от играта на трета плътност.

А в себе си?
Вярвам в себе си, защото знам, че аз съм водач на себе си и от мен зависи дали начинът, по който личността ми ще се разгръща, а душата ще еволюира, ще бъде красив, благодатен и изобилен.



Вярваш ли в Живота след Смъртта?  
Не просто вярвам, а знам, че всички сме безкрайни и безсмъртни същества.

За какво мечтаеш?
В момента мечтая книгата, която пиша да сведе мъдрост от сърцето на твореца, да се реализира и да даде радост и светлина на повече хора.

За колко време напред мислиш?  
Времето е илюзия на триизмерния свят… Всичко е тук и сега, във всеки един момент ние можем да променим вектора на нашата еволюция.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?  
Да.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?
Настоящето е единствена реалност.

Ако можеше да избираш в коя епоха би живяла?
Живяла съм в различни епохи и някои неща си ги спомням. Щом съм тук и сега, значи душата ми е искала да преживее плътната реалност на времето в момента.

Има ли място, където непременно искаш да отидеш?
Да - Япония и Нова Зеландия.

Обичаш ли Живота?
Много (сърце)

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.  
Радост, Екстаз, Дар.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?  
Всяка проявена физическа форма, плод на духовна осъзнатост, носи величието и красотата на божествения замисъл.

Какво те уморява? А какво те зарежда?  
Уморяват ме капаните на егото. Колкото човек осъзнава все повече и повече фините духовни аспекти на битието, толкова повече егото става по-рафинирано, по-маскирано и по-хитро. Зарежда ме добротворчеството във всичките му форми.

Къде се чувстваш най-добре?  
У дома, в семейството ми.

Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
Топлина, уют, аромат на прясно изпечен хляб и кулинарните ми творения, обожавам да готвя.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти? Вярата, че имам мисия, която трябва да доведа до красиво разгръщане.


 
Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?  
Моят съпруг и моята душа близнак, баба ми, родителите ми.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла? Какъв човек искаш да бъдеш?  
Винаги има неща, върху които има да работим, иначе нямаше да сме въплътени във физически тела. Искам винаги да съм добра, любяща, състрадателна, лоялна към себе си, защото само когато отработим тези неща със себе си, можем да ги изливаме и споделяме с другите.

В какъв свят искаш да живееш?  
Свят, в който хората се обичат толкова много по между си, че не им остава време и енергия да осъждат, критикуват и петнят доброто име на ближния.

Страхуваш ли се от Смъртта?
(сърце)

А от самотата?
(сърце)

Какво те кара да се чувстваш жива?  
Красотата, с която сме заобиколени, вкусовете и екстаза от сетивните наслади, общуването с духа, благодарността от това, че с мен е дарът на живота.

Какво ти дава представа за вечност?  
Тишината, покоят, красотата, любовта.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
(сърце)

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Всеки ден е съвършен, особено ако сме готови да приемем уроците му с любов и благодарност.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?  
Да се радват на уникалното пътуване, наречено живот, всичко останало е резултат от тази радост.

Какво може да те разплаче?  
Агресията, конфликтите между хората, жестокостта над хора, животни, растения.

А какво може да те накара да се усмихнеш?  
Розов залез.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Някои се раждат с умението да подредят пъзела и непрекъснато да го разширяват до безкрай. Празнотите в пъзела означават, че още не сме интегрирали в себе си частица от нашата същност.

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?
Прекрасното семейство, успешната кариера, първата ми поетична книга „Синя Пеперуда” и най-вече своето пробуждане и осъзнаване на себе си като безкрайно духовно същество, въплътено във физическо тяло.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?  
За семейството ми – за мъжа ми, дъщеря ми и за душата-близнак, която ме подкрепя по пътя.





СЪТВОРЕНИЕ 

В началото тъй беше Аз и Ти
и нищо друго нямаше в началото...
Безкраен космос, светещи звезди
във нас изригнаха и бяхме цялото...

В спиралата на светъл огнен миг,
обвихме се един във друг безмълвни...
И слезе на Земята щедър Бог
и в Ин и Ян за миг се ний превърнахме.

И търсихме се Вечност... Ден и Нощ
при Себе Си отново да се върнем...
Изгряваш ти със слънчевата мощ,
а с нежна лунност аз ще ти отвърна.

Ах, Чудото, наречено Любов,
да сбъднем във Физическа Вселена...
И търсещи в безкрая светъл Бог,
превръщахме се в Бог и във Богиня.

И сливаше се Земно и Небесно,
хармония - Материя и Дух,
аз подарявах ти безкрайност звездна,
а огнен плам дарява твоят дъх.

И плътна и безплътна и ефирна,
във теб се стеля като звезден прах,
От слънчевата твоя мощ, всесилна
безкрайност божия с Любов творях.

Това си ти!?... Готова бях да срещна,
очите ти в космически безкрай,
една безкрайна, безпределна вечност,
да случим с трепет Лунно-Слънчев Рай.

Познавам те...Безкраят ми донесе
усмивка на божествения плам,
едно омайно слънчево вълшебство
и нова приказка за Ин и Ян...

Милка /Синя Пеперуда/ 

Няма коментари:

Публикуване на коментар