събота, 7 декември 2013 г.

Споделено от Добромир Банев







Казвам се Добромир Банев. Роден съм под знака на Водолея на 30 януари 1969 година. Завършил съм Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. По професия съм юрист, а по призвание – поет и писател. Обичам думите. Харесва ми с малко думи да се казват много неща. След „Еднакво различни(2011 г.) и „Абсурдни времена”, която написахме заедно с поетесата Маргарита Петкова, предстои да бъде издадена втората част на съвместната ни книга. Издателство „Лъчезар Минчев” ще зарадва читателите с любовния ни поетичен диалог за 14 февруари – Денят на влюбените. Много от нещата, които съм написал, са достъпни в авторския ми блог dobanev.blogspot.com, както и на авторската ми страница във Фейсбук „доброти и баневизми”.



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
За мен всичко, което е част от живота ми, е важно.  Хубавите и лошите моменти се редуват, на мен тази цикличност ми харесва. Животът е цялостен с личните ни падания и възходи.

А кое бе най-трудното време в живота ти? Кое е най-трудното нещо, което си правил или преживявал?
Не се сещам за такъв пример. Загубих баща си, когато бях на 20 години. Свикнал съм сам да се боря с трудностите, но като цяло съм благодарен на Господ, че не ме е изправял пред наистина тежки ситуации.

В какво вярваш?
В клишетата. Те са истината за нещата в живота.

Вярваш ли в хората?
Ще ми се да не губя вяра. Вярвам, че носят доброта и се надявам да го показват по-често.

А в себе си?
Абсолютно.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Изчел съм много по темата. Отворен съм към езотериката и паранормалното. Склонен съм да вярвам, че енергията никога не се губи, просто мени формата си.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
За усмихнати лица по улиците. Хората оскотяха от мизерията и се надявам нещата в България да станат малко по-поносими.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Да. Работя върху един драматургичен текст. Мисля, че ще се получи много добре, но не мога да се съсредоточа изцяло върху това. Работата ми и другите ми ангажименти за съжаление оказват влияние, но в крайна сметка за никъде не бързам. Нещата се случват, когато трябва да се случат.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?
Настоящето. Ние всички не сме застраховани, че ще доживеем своето утре. Важно е какво правим и кои сме сега.

Ако можеше да избираш в коя епоха би живял?
В Епохата на Фицджералд. 



Има ли място, където непременно искаш да отидеш?
Искам непрекъснато да се връщам в Париж. Това е град, който ме кара да се чувствам у дома си. Затова и често го споменавам в нещата, които пиша. А иначе искам да отида на Мачу Пикчу – сигурен съм, че това ще промени представата ми за много неща.

Обичаш ли Живота?
Ние нямаме право на омраза към него. Той е дар. Даровете трябва да се уважават.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Изпитание, търсене и вяра.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?
Тайланд. Възхитен съм от природата там.

Къде се чувстваш най-добре? Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
Вкъщи. Аз много обичам да оставам сам в собствения си дом, където съм си създал уют и сигурност. Никога не се чувствам самотен.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Просто продължавам, опитвам се да гледам трезво и от гледна точка на натрупания през годините опит.

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
Много са. Имам късмета да срещам невероятни личности. Такъв човек е например Маргарита. Благодарен съм, че съдбата ни срещна и ни направи така близки.




Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял? Какъв човек искаш да бъдеш?
Искам да съм по-толерантен. Лесно избухвам, а това не е хубаво.

В какъв свят искаш да живееш?
Радостен. В свят, в който тъгата и трагедиите отсъстват.

Страхуваш ли се от Смъртта?
Не. Гледам на нея като на врата, зад която ни очаква нещо, което не е за изпускане. Иначе защо всички отиваме там?

А от самотата?
Не. Винаги има с какво да се занимавам, за да не се чувствам отегчен или сам.

Кога се чувстваш най-жив?
В момента.

Фото: Валентин Иванов - sValio

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Бъдете добри един към друг. Омразата ви яде отвътре. Бавно, но сигурно.

Какво може да те разплаче?
Всичко. И хубаво, и трагично. Аз съм емоционален. Хората не трябва да потискат сълзите си.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Двама влюбени.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Животът е пъзел, който само си мислим, че можем да подредим.

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?
Че започнах да се владея. Това е важно - основно заради мен, не толкова заради другите. Нетърпелив съм.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Здравето. Около мен е пълно с хора, които имат здравословни проблеми и си давам сметка колко е важно да си в добро здраве. Пожелавам го на всички от сърце!


Няма коментари:

Публикуване на коментар