Николай Митков споделя...

фотографии - личен архив на Николай Митков

Казвам се Николай Цветанов Митков. На 28 години съм, израснах в прекрасно и интегрирано селце, наречено Бели Извор, намиращо се на 11 км от град Враца. Обичам природата, естествено, и величествената гледка към нея...

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

За мен всеки един момент е красив и ценен по свой си начин... Мога да кажа кой е най-красивият момент през 2024-та година, например, и той е: че се запознах с повече артисти и хора в звукозаписно студио, тъй като обичам да пиша и създавам песни. (Всеки човек е щастлив когато срещне себеподобни.)

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Може би моите познати мислят, че най-трудното нещо през което минах е това, че се разболях от левкемия, но това е просто нещо материално през което тялото минава... Най-трудното нещо, което съм преживял е душевна мъка и чувство за вина и там болката е 1000 (че и повече) нива над това да те боли която и да е част на тялото... Накратко – най-трудното нещо е да се бориш със своите демони!

 

В какво вярваш?

Като всеки християнин аз вярвам в Бог... Но също така вярвам и в истории като тази за Хермес Трисмегист (Тот), както и в силата на честотите и законите на херметичната философия... Накратко: когато събереш историята от почти всички религии и учения – ще получиш една древна история на света, а Бог е един-единствен, наричан с много имена, представен по различни начини от различни хора с различни обичаи (вярвам че човек трябва да бъде свободен да вярва в каквото си избере)... В това вярвам аз!

 

Вярваш ли в хората?

Вярвам в хората като цяло и вярвам в това, че всеки може да се промени от по-добро към по-лошо или обратното… Вярвам, че във всеки човек се крие и добро, и зло, и някой намираме място по средата, познато като ИН – ЯН...

 

А в себе си?

Разбира се, че вярвам в себе си. Може да се каже, че съм сбъднал почти всичките си мечти (не съм мечтал да стана милиардер)...

Когато казвам, че съм сбъднал почти всичките си мечти – това  означава, че съм имал всичко, което искам, и каквото си поставя за цел е изпълнено, дори да ми е отнело много години...

Имам чувството че бих планирал сбъдването на мечтите си дори и на смъртно легло (толкова вярвам в себе си).

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Извинявам се, ето тук не мога да отговоря, защото вярвам, че мечтите трябва да останат скрити, докато не се сбъднат...

Надявам се сегашните ми приятели да останат приятели завинаги, благодарение на тях животът ми е интересен!

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Ха-ха.... Тук наистина ми стана смешно, защото – запомнете – времето  никога няма да ви достига и винаги ще го има "онова важното нещо" което трябва непременно да направите, а след него веднага идва "другото важно нещо".......

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Съжалявам за това, че от дете не слушах какво ми говори баща ми и сега осъзнавам, че той просто се е ядосвал, гледайки как повтарям неговите грешки. Но в крайна сметка съм благодарен, че го разбирам, докато още го има... (Слушайте по-възрастните и в един момент ще имате цялото злато на света!)

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Разбира се, че прошката е важна, тя е едно от най-ценните неща и аз винаги съм се възхищавал на хората, които умеят да прощават (прошката е като божията частица в човека)...

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Засега повече съм в настоящето, съсредоточен върху лечението ми и върху хората до мен...

Понякога пътувам в мислите си назад във времето (сякаш мислите са ментална машина на времето). Когато направя това и се сетя за сладък спомен – това поражда чувства като щастие, радост и носталгия едновременно...

А бъдеще за мен е милиони или милиарди години напред, затова не живея там често...

 

Харесваш ли нашето време?

Наричам нашето време "времето на възможностите" или "златната епоха", защото тук и сега постоянно има нови и нови възможности... Нови и нови... Имам чувството, че възможностите за каквото и да е, което човек би искал да направи, са безкрайни, по безкраен начин...

В нашето време, например, можеш да вдигнеш телефона и мигновено да видиш твой близък човек, който е на другия край на света... Това е нещо велико, което малко хора ценят...

 

Какво за теб е самотата?

Самотата е наказание за грешката да не виждаш и да не цениш това,  което имаш… а да искаш още… Може би самотата е кармата на алчността, в известен смисъл... И начинът на Бог да ти отвори очите.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Никога няма да забравя нито едно от всички добри неща, които са сторени за мен!

 

Имаш ли вътрешен мир?

Това е нещо, което винаги съм търсел, но засега все още не съм го открил... Когато го открия може би ще се чувствам като дете, което е родено в океана и никога не е виждало земя... и изведнъж стъпва на такава...

 

Какво е щастието за теб? Какъв би бил съвършеният ден за теб?...

Щастието е ключът към здравето и успеха... Към любовта и към доброто... Съветвам теб, който четеш това, да си представиш, че си творец и да не спираш да се стараеш сам да сътвориш този ключ!

Ще опитам да опиша съвършеният ден за мен...

Сутринта изгревът боядисва небето в тъмно оранжево… В почивен ден си, ти и близките ти сте добре... Пълен си с енергия, държиш кафе в ръка и гледаш изгрева, а любимата ти книга пред теб чака да я почетеш малко на спокойствие... Този ден нямаш ангажименти и не се случва нищо друго, освен почивка... Чисти мисли, топлина и спокойствие...  Толкова спокойствие, че си като в прегръдката на Бог... Това е съвършеният ден!

 

Какъв съвет би дал според житейският си опит на едно дете или на другите хора въобще?

Каквото и да кажа на децата, те ще го разберат след време, както аз сега разбирам нещата, които са ми казали по-големите, когато бях дете...

Но съветът ми към малките е: учи... установи се... След това живей, имаш време!

А съветът ми към другите е: подкрепяй детето си... Повярвай в него,  дори да не го разбираш… Но не забравяй и ти да живееш, не забравяй поддръжката на душата и сърцето си... Не забравяй, че и ти беше дете… Недей да губиш себе си!

 

Какво може да те разплаче?

Или прекалено много радост, или прекалено много тъга! (Аз предпочитам да е радост.)

 

Ако си представиш живота като пъзел – доколко е подреден той, има ли липсващи парчета?

Да си представя живота като пъзел – това означава, че постоянно добавяме нови и нови парчета в него... Лично моят пъзел не е подреден... Не е съвършен, и това го прави хубав!... А твоят пъзел какъв е?

 

Какво цениш най много в живота ви , за какво чувстваш най голяма благодарност?

На първо място ценя това, че попаднах на семейство, което е заедно и в най-големите проблеми, и в най-лошото, и в най-доброто време. Благодарен съм за това, че на толкова хора им пука за мен и че животът ми е установен точно с тези родители, точно с тези приятели и точно с тези близки, които не бих заменил дори за вечен живот или несметни богатства... Чувствам, че съм роден точно там и точно такъв, какъвто и където бих мечтаел да съм!

Послепис:

Ако утре си отида от този свят, знайте, че живях добре... Имах всичко, което искам, защото не исках много... Правех всичко, което искам... Сбъдвах мечтите си, които не включваха успех и пари, а доставяха голяма доза щастие!

 – Николай Цветанов Митков

 Благодаря на Кристина Митева, че ми даде възможност да се изразя и да оставя парченце от себе си във вечността!

И аз ти благодаря, най-сърдечно!

Споделено от Любов-Милени

изображения - личен архив на Любов-Милени

 

Аз, Любов-Милени, съм жена, която съчетава в себе си много качества, но всички те имат една обща посока – да давам стойност. На хората около мен, на живота, който живея, на пътя, по който вървя.
Важно ми е това, което правя, да има смисъл – такъв, който носи вътрешно удовлетворение. Да знам, че когато един ден си тръгна, ще мога спокойно да кажа, че съм направила нещо, което е направило живота ми стойностен.

Живея с това вътрешно усещане за отговорност – към себе си и към света. Провокирам се, изваждам нови свои качества, развивам се, стъпка по стъпка, с ясното намерение да допринасям.
За мен е изключително важно да създавам усещане за комфорт, доброта и приемане. Хората около мен да се чувстват спокойни, видени, подкрепени – и в един момент да открият най-добрата част от себе си, за да могат и те да се почувстват пълноценни и живи.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

За мен като майка най-хубавите моменти са свързани с раждането на децата ми.

Но има и още нещо, което ценя дълбоко – преминаването през трудностите и излизането от тях не като паднала, а като отскочила напред. Всеки път, когато животът ме е изпитвал, съм намирала начин да изляза по-силна, по-съзнателна и по-ясна за себе си.

Изключително благодарна съм и за решението да сменя професионалния си път. Да напусна сигурността на инженерството и да поема по пътя на медицината. Това беше огромна крачка – направена със страх, но и с вяра. Кандидатствах, докато бях майка на две деца, и промених живота си в посока, която днес мога да кажа, че ми даде усещане за смисъл, призвание и истинско присъствие.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Най-трудното е да изпращаш любими хора по път, от който няма връщане.
Особено когато си тръгва млад човек – тогава болката е не само от липсата, а и от всички неизживени възможности, които остават след него.

Въпреки това вярвам, че животът не свършва тук. Вярвам, че има още нещо отвъд видимото. И че дори най-болезнените загуби носят смисъл – такъв, който не винаги разбираме веднага, но който с времето ни изгражда, омекотява и ни учи на дълбочина.

Вярвам, че всичко, което се случва, има причина и в крайна сметка води към добро.

 

В какво вярваш?

Вярвам в сила, която носи смисъл и добро във всичко.
Сила, която е по-голяма от нас самите и чийто замисъл рядко можем да видим в цялост. Ние възприемаме само фрагменти от него, но това не отменя неговото съществуване.

Вярвам в доброто.

 

Вярваш ли в хората?

Да, изключително вярвам в хората.

Може би точно заради това в живота ми често проявявам търпение – онова търпение, за което понякога ми казват, че е прекалено. Но за мен то не е слабост, а избор. Избор да вярвам.

Вярвам, че всеки човек носи в себе си и двете страни – светла и тъмна. И дълбоко в себе си съм убедена, че много често от нас зависи коя от тях ще бъде провокирана. Начинът, по който се отнасяме, настройката, с която подхождаме – те имат значение.

Вярвам в доброто. И вярвам, че то не е наивност, а сила. Мисля, че доброто може да бъде „заразно“ – то се разраства, когато му се даде пространство. Затова не спирам да правя малките си избори в тази посока.

 

А в себе си?

Да, вярвам в себе си.

Тази вяра идва от осъзнаването, че съм част от нещо много по-голямо. Ако не вярвах в себе си, това би означавало да се възприемам като счупена частица от това цяло – а аз не го усещам така.

Всичко, което осъзнавам по пътя си, се старая да прилагам достойно. Да не се крия. Да правя това, което зависи от мен – честно, осъзнато и с отговорност. За мен е важно да не бъда „ракова клетка“ в общото тяло, а работеща, жива и носеща смисъл част от него.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая повече хора да бъдат щастливи.

Да усещат удовлетворение – не само в материалния смисъл, а дълбоко, човешко, смислено. Мечтая за свят, в който добротата има повече място и повече стойност.

Но това не е само надежда. Аз вярвам, че е възможно. Дори съм убедена.
Вярвам, че критичната маса от хора, които могат да обърнат света в по-добра посока, вече се събира. И че формите на мислене, основани на власт, страх и съперничество, постепенно ще отстъпят място на свързаността и съзнанието.

Не го очаквам – зная, че настъпва ново време.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Този въпрос за мен е предизвикателство, защото има много неща, които усещам като важни. Понякога ми се струва, че времето не ми достига за цялата работа, която бих искала да свърша – за всичко онова, за което чувствам, че има смисъл да вложа усилия.

Съзнателно се старая да отделям максимално внимание на семейството и на децата си. Това е фокус, от който не искам да отстъпвам, защото знам, че именно за тези моменти човек най-много би съжалявал, ако ги е пропуснал.

Осъзнавам, че има още много неща, които бих могла да направя в живота си. И ако не ми достига времето в рамките на едно денонощие, се надявам да ми достигне в перспектива – така че да успея да реализирам онова, което усещам като значимо и истинско.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Не обичам да се връщам назад със съжаление.

Моята вътрешна нагласа е, че ако съм допуснала грешка, няма смисъл да съжалявам за нея – по-важно е да я осъзная. Именно грешките са тези, които ни изграждат и оформят.

Не съм безгрешна – със сигурност. Но вместо съжаление, избирам благодарност. Благодарна съм за всичко, което ми се е случило, защото всяко преживяване ми е дало яснота, дълбочина и посока. И днес вземам съзнателното решение да изграждам бъдещето си, съобразявайки се с уроците, през които съм преминала.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката е нещо, без което не можем да продължим напред.
Тя е изключително важна – но за мен прошката не е просто акт, а процес на осъзнаване.

Не става дума само да „простиш“, а да вникнеш в причината дадена ситуация да се е случила. Да си зададеш въпроса какво вероятно е преживял другият човек, какви са били неговите страхове, потребности и подбуди. Да разбереш как се е стигнало дотам.

Прошката означава да осъзнаеш слабостта на другия и да не отговориш с агресия, а с човечност. Да бъдеш човек със сърце, способен на разбиране.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Често се казва, че трябва да живеем „тук и сега“. Съгласна съм с това – но вярвам и в още нещо: времето е относително. Минало, настояще и бъдеще не са отделни кутии, а едно цяло, което непрекъснато се преплита.

Миналото носи разбирането. Настоящето се изгражда върху него. Бъдещето пък се ражда от изборите, които правим сега. За мен настоящият момент не е откъснат фрагмент, а резултат и причина едновременно.

Стремя се да присъствам пълноценно в „тук и сега“ – със сетивата, със съзнанието, с отговорността си. Но не мога и не искам да се откъсна нито от миналото, нито от бъдещето. Те са част от мен и от начина, по който живея.

Тези три измерения, които условно разделяме, всъщност са самият ни живот. Те са пространството, в което се случваме, развиваме и придаваме стойност на съществуването си.

 

 

Харесваш ли нашето време?

Да, харесвам нашето време.

То е време на силни контрасти, на противоположности, които съжителстват и ни предизвикват. Но именно в това виждам неговата стойност. Това е време, в което не сме ограничени да развиваме себе си на части, поетапно и бавно, както някога хората са преминавали през живота си, изграждайки едно разбиране след друго.

Днес имаме възможността да изграждаме цялостната си същност – да се видим такива, каквито искаме да бъдем, и сравнително бързо да усетим резултатите от избора си. Разбира се, това време носи и своите предизвикателства, но те са част от контраста, чрез който се случва развитието. Без него няма осъзнаване, няма движение напред.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Най-много държа на онова място, което е вътре в мен.
За мен най-важното пътуване е пътуването към себе си – към състояние на вътрешен пристан, сигурност и уют. Когато човек има дом в себе си, той може да акумулира енергия и да я раздава навън по чист и осъзнат начин.

Вярвам, че пътуванията по света, различните дестинации и преживяванията ще се случват – те са част от радостта на живота. Но истинският смисъл идва тогава, когато първо си „у дома“ вътре в себе си.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Да, обичам живота.

За мен той е пространство, в което намирам себе си, придавам стойност и обичам.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Най-красивата гледка за мен е хармонията между хората.
Тя може да се прояви в споделена прегръдка, в тишина, дори в сълзи – когато са от нежност, разбиране и радост. В тези моменти светът изглежда истински завършен.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Най-добре се чувствам у дома – в най-прекия и в най-дълбокия смисъл на думата.

Но усещане за дом имам и в кабинета си, на работното си място. Там, където правя това, което обичам. Там, където съм в служене, в присъствие и в смисъл. Това пространство също е мой дом.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

В трудни моменти вярвам, че всичко, което ни се дава, е за добро – колкото и трудно да изглежда в момента. Вярвам, че щом нещо ни се случва, значи имаме силата да го преминем. Иначе нямаше да ни бъде дадено.

Зная, че всяко изпитание е само момент. Че след всяка трудност има светлина. Както след дъжда винаги изгрява слънце. Това знание ми дава спокойствие и сила да вървя напред, без да се изгубя в болката.

 

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Най-близките.
Родителите ми. Децата ми. Хората, с които съм имала най-силните преживявания – било то любовни, дълбоки или дори трудни и болезнени.

От всеки такъв човек съм научила нещо. Дори от онези, които са ми донесли негативни преживявания. Благодарна съм – защото именно те са ме направили по-силна, по-осъзната и по-цялостна.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Аз постоянно се променям – и не искам да спирам.

Вярвам, че докато сме живи, винаги има какво да изграждаме и да усъвършенстваме в себе си. Поставям нови изисквания към себе си, не от недоволство, а от вътрешно усещане за отговорност.

За мен животът е процес на надграждане. Докато живея, смятам, че е важно да създавам стойност – чрез развитието си, чрез осъзнаването си, чрез това, което давам.

 

Намерила ли си призванието си?

Да, мисля, че съм намерила призванието си.

Но това, че човек го е намерил, не означава, че е стигнал до крайна точка. Напротив – за мен това означава начало.

Усещам, че точно сега започва по-дълбокото ми развитие в посоката на призванието ми. Следващите ми стъпки са именно там – в разгръщането, в отговорността, в по-голямата зрялост на това, което вече знам и нося.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не се страхувам от смъртта. И вярвам в живота след нея.
Страхувам се от друго – да стигна до края на живота си, без да съм оставила смисъл. Без да съм дала стойност. Без да съм живяла пълноценно.

Вярвам, че човек, който е живял живота си в цялата му палитра, си тръгва спокойно. С усещане за завършеност.

Това, което оставяме след себе си – смисълът, който сме дали, докосването до други хора – не е нужно да носи нашето име.

Достатъчно е да е било от нас.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Чувствам се жива, когато това, което върша, има смисъл.
Когато усещам, че действията ми са свързани с нещо по-голямо от мен самата – със стойност, с принос, с живот. Тогава има пълнота, движение и вътрешно присъствие. Това усещане ме държи жива.

 

Какво е за теб самотата?

Самотата за мен не е просто липса на хора наоколо. Можеш да бъдеш и сред хора, и пак да си самотен.

Истинската самота е, когато няма с кого да споделиш. Когато няма с кого да споделиш ежедневието си, радостите, целите, когато няма чия ръка да хванеш.

Самотата е липса на споделени цели и споделени радости. Това е тема, която е много значима за мен, защото човекът е същество на връзката и споделянето.

 

 

Какво ти дава представа за вечност?

На мен представа за вечност ми дава любовта.

Онези състояния, в които времето губи значение и човек се усеща свързан с нещо отвъд момента.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Ако трябва да посоча само едно добро, ще пренебрегна много други. Затова не мога да го сведa до един конкретен акт или събитие.

Получавала съм добро и в на пръв поглед малки жестове – такива, които са се мултиплицирали в мен и са имали огромно значение. Благодарна съм на много хора и на много моменти в живота си. Те изплуват в съзнанието ми в различни периоди и продължават да ме изграждат.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Най-често изпитвам умиление и любов.

Разбира се, има и моменти на тъга – няма как да ги няма. Но те са част от цялата палитра на живота, която приемам.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Вярвам, че хората, които ми липсват физически, могат да бъдат прегърнати по друг начин. Прегръщам ги в мислите си, в спомените си, в сетивност от различен порядък. Защото прегръдката не е само тактилна – тя е присъствие, усещане, връзка.

Да, липсва ми да прегърна брат си и баща си. Но тяхното присъствие и осъзнаване са в мен. Не искам да се вживявам в недостига на физическото усещане, защото вярвам, че връзката не се прекъсва. Затова този въпрос за мен има по-дълбок, различен характер.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Да, имам вътрешен мир.

И това всъщност е най-голямата ми опора в живота.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Щастието за мен е да бъда с любимите си хора и те да се чувстват добре.
Да съм била на работа и да съм създала условия някой да се усмихне, да е получил стойност от това, което съм дала.

И вечерта да си легна с усещане за удовлетворение. Това е моят съвършен ден.

 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

По-скоро не бих давала съвети с думи.

Вярвам, че най-важното е да давам личен пример. Да следвам вътрешния си глас и да се обръщам към живота с доброта, спокойствие и човечност.

Когато едно дете вижда това, то вече има своя ориентир.

 

Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...

В този момент не мога да посоча конкретен въпрос или отговор, от който се боя.

Вероятно има теми, за които не бих говорила пред всеки – и това е естествено.

 

Какво може да те разплаче?

Мога да се разплача както от мъка, така и от радост.
Тази чувствителност я приемам като ценност. Тя означава, че съм жива, че не съм се затворила, че допускам животът да ме докосва истински.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Радостта винаги предизвиква усмивка.

Усмивката за мен е много важна – тя е част от начина ми на общуване. Истината е, че не е нужно нещо специално, за да ме накара да се усмихвам. Аз обичам живота и се усмихвам често.

Понякога усмивката ми казва повече от думите. Чрез нея давам светлинка – особено на хора, които в даден момент имат нужда от сила.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Тази метафора много ми допада и точно така възприемам живота си.
Истината е, че дълго време съм събирала парчетата на този пъзел от различни посоки. Сега усещам, че е време да започна да ги подреждам в една обща картина.

Вероятно има още парченца, които предстои да събера – опит, умения, способности. Но всички те са част от процеса, чрез който реализирам онова, което приемам като своя мисия. Това, което придава смисъл на живота ми.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодарна съм, че съм жива.

Благодарна съм за всичко, през което съм минала – и за трудното, и за красивото, и за радостното. Всяко преживяване има своя смисъл и своя принос, за да бъда това, което съм днес.

Профил във Фейсбук

И в Инстаграм