Споделено от Иван, създател на YouTube канал "Книги по психология"

 

Здравей! Моля, опиши се накратко – както ти възприемаш себе си…

Здравей, Кристина! Казвам се Иван и искам да ти благодаря за възможността да споделя нещо за себе си в твоята поредица „Един от нас споделя“. В нея човек може да намери много и интересни частици живот. Частици, изпълнени със смисъл, с надежда и упование. Животи на хора, гордо вдигнали глава, добри и смислени, крехки и раними, радостни и щастливи, гънали се под напора на житейските бури. И все пак оцелели и позитивни, благодарение на това, че са избрали да останат хора и да правят добро.

В личен план  - женен съм, с един син на 11 години. Партньорската връзка заедно с родителството са важни за мен. Те ми разкриват личните силни и слаби страни, и ни дават път, за да израстваме. Родителството е важно за мен също така, защото някак ме продължава напред. Имам сложна и отговорна професия, свързана с човешкия живот.

Във времето съм се занимавал с много и различни неща, някои от които с обществено значение. Сега имам и свои YouTube и Spotify канали „Книги по психология за всеки ден“, които представят различни интересни книги на психологическа тематика. Те помагат да бъдем по-добри, осъзнати и израстващи хора. Към него има Facebook, Instagram и TikTok профили. Там представих и една твоя книга.

Можете да ги откриете тук:

https://www.youtube.com/channel/UC0AU9BFHqgt1KjMmzfC48Fg/videos

https://www.facebook.com/profile.php?id=100034103972341

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега? И кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Знаеш ли, не съм се замислял до сега кои са тези моменти. Което говори достатъчно убедително за това къде е насочен личният ми фокус и къде мога да го пренасочвам от време на време. Но както казва Виктор Франкъл - известен австрийски психотерапевт, преминал през нацистките лагери на смъртта, миналото е най-сигурното нещо, което имаме. Друг е въпросът дали го оценяваме.

Може би раждането на моя син е един такъв, сключването на брак е вторият. Тези моменти са окриляващи и осмислящи живота. Те обаче не загатват за стотиците перипетии, които ще ни осигурят, докато ежедневно се сблъскваме с приключението, наречено живот.

Моментите, преживени от мен в психотерапията, също са такива. Те обаче може би са и най-трудните предизвикателства в живота ми. Може би от днешна гледна точка по-трудни дори от смъртта на моите родители, която сложи край на безметежното ми живеене и удоволствие, и ме доближи една крачка до предизвикателството, наречено крайност на живота,  въпреки неговите безкрайни възможности. Край и безкрай! 😊ксиморон. По-трудни, защото сякаш всеки път умира някоя малка илюзия.

В крайна сметка реших, че психотерапията и четенето на книги са път към личностно израстване и среща със сянката. Сянка, която обикновено се опитваме да потулим в най-тъмните ъгълчета, защото сме научени да съответстваме на модела на някой друг, а не на собствената си автентичност, от която сякаш се страхуваме до живот и след това... Слагаме поредната маска, но поне тялото ни е твърде красноречиво и ни издава. Не че винаги му обръщаме внимание.

Психотерапията е чудно нещо – дава ти връзка с някого, който те приема безусловно, не съди теб и за теб. Като добра и грижовна майка. Тя обаче винаги те връща към „тук и сега“ и няма къде да се скриеш. Или продължаваш напред или спираш, на кой докъдето му стигнат силите.

 

В какво вярваш? Вярваш ли в хората? А в себе си?

Вярвам в единното начало на всички неща. В свързаността и в силата на доброто. Вярвам, че хората са добри. Малко им трябва, за да се почувстват сигурни и уверени, да свалят маските и да бъдат добри. Някой трябва да им открие доброто и да ги открие като добри. Да им покаже личен пример и да ги вдъхнови. Иска ми се да вярвам, че и аз мога да допринеса с нещо в тази посока.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая за един по-осъзнат свят, с по-различна ценностна система. Надявам се, че това може да се случи постепенно, но са нужни усилия и воля. Не мисля, че може да се разчита на организация и структура, която да подпомогне прехода. Затова е важен личният пример. Христос, Буда и много други са били пример и са били следвани. Време е да се роди нов пример, но не само извън, а и във всеки един от нас.  И тези, които са озарени от вътрешен пример, могат да „заразят“ и другите. Така ще вървим напред. Добро и зло, светлина и тъмнина, Ин и Ян винаги ще има. Едното не може без другото. Важен е стремежът и балансът на силите. Не бива да допускаме злото да надделява.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Моят YouTube канал. Бих искал да правя повече и по-качествено видео съдържание. Да имам свое студио и екип, с който да работя.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Най-лесно е да съжалявам. Но няма как да променя миналото. Вероятно бих направил много неща по различен начин, но тогава нямаше да съм аз, какъвто съм днес и какъвто мога да бъда утре.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката е фактор за личностното израстване. Тя е важна, защото тя е жест към самите нас. Не толкова за онези, на които прощаваме. Единствените хора на които не можех да простя доскоро бяха моите родители, както и на мен самия не успявах. В хода на живота осъзнах, че родителите са най-добрите, които съм имал възможност да имам, защото те са правили на-доброто, на което са били способни. Сега се уча да прощавам и на себе си. На други хора не ми се е налагало да прощавам, просто не е имало за какво. Не че не са се случвали някакви неща, просто аз не съм виждал хората, които са ги причинили, като виновни.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живея днес, но мисля за утре и много по-рядко за вчера.

 

Харесваш ли нашето време?

Не умея да харесвам друго време. Няма как да го сравня. А и какво му е на времето. Всяко поколение се е изправяло пред различни предизвикателства. Кой съм аз, че да не го харесвам. Това време ме е формирало. Криза и възможност винаги са били ръка за ръка.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Моето място е тук. Пътувам, само за да се върна отново тук и да оценя моето място. А иначе най-много държа на пътуването към себе си. То е безкрайно!

 

Какво е Животът за теб сега? Опиши го с три думи...

Път, израстване, смисъл.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Най-красивата гледка за мен са очи, вперени в безкрая, в светлината, в познанието. И тези гледки са в нас самите. Каквото е горе, това е и долу! Каквото е отвътре, това е и отвън! Вярвам, че ние сме умален модел на вселената или вселените.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Вкъщи, с книга в ръка, след като детето е заспало и с жена ми сме си поговорили.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Идеята, че мога да давам на хората и има смисъл от моето съществуване. Ако има защо, ще се намери и как.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

В моето детство най-голяма подкрепа ми дадоха моите родители. В близкото минало най-голяма подкрепа ми даде психотерапията. Най-голямо влияние ми оказаха моето семейство, книгите и психотерапията.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Искам да променя това, което мога и да се науча да живея с това, което не мога. Искам да позная границите между едното и другото, но съм сигурен, че във времето те се изменят. Искам да разбера и кое си струва да се промени и кое може да се приеме. Себепознанието е труден процес и продължава до живот.

 

Намерил ли си призванието си?

Много пъти и по различен начин за съответните етапи от живота.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Страхувам се и съм благодарен, че е неизбежна. Понякога просто се страхувам 😊. Вярвам, че не сме наясно с тайните на живота и смъртта. Не знаем дали и под каква форма енергията запазва информацията. Какво се случва с нас и нашата енергия след това. Все пак страхът от смъртта е обвързан с инстинктите за оцеляване. Добре помня последните думи на баба ми: „Още малко ми се живее“. Не е въпросът дали се страхуваме, а дали сме достатъчно честни и осъзнати да си го признаем. Отричането е добра защита, но дали ни носи желаната утеха…

 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Чувствам се жив, когато по детски натискам педала на газта и се нося със шеметна скорост по магистралата на живота. Сигурно защото малка грешка ме дели от възможността да срещна смъртта.

 

Какво е за теб самотата?

Самотата за мен е страшно нещо. Тя е като затвор. Преживявал съм я и я познавам. Не добре, но я познавам. И знам, че само най-силните и осъзнатите могат да я привлекат на своя страна и да получат нейните дарове. Обаче, както пее Шер в една своя песен:

„Трябва да си силен, когато си сам

Защото рано или късно всички заспиваме самотни

Никой никъде не държи ключа към сърцето ти

Когато любовта е притежание, тя ще те разкъса.“

 

 

Какво ти дава представа за вечност?

Звездното небе.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Моето раждане сигурно е най-доброто нещо в моя живот. Но няма как да го помня. Обаче съм сигурен, че на едно различно ниво то е незабравимо. То ми е дало шанс да живея. Имало е много други малки и големи добри неща, но са несравними.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Страх, гордост, болка, тъга, радост, удовлетворение, гняв, тревога  - от всички по малко. Малко ги смесих чувствата с емоциите, но важното е, че всяко/а от тях ме обогатява.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Всички хора, включително и себе си. Тези в миналото и тези в бъдещето.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Търся го и го намирам по различен начин в различните моменти.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Щастието е в малките неща. В несъвършенството, което ни прави хора. Щастие е, ако можем да се радваме на малките неща и с усмивка да приемаме нашето несъвършенство.

 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да потърсят първо в себе си отговорите на всичките си въпроси.

 

Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...

Понякога си задавам въпроса: Какво е моето истинско „аз“? И понеже невинаги съм сигурен, се боя от отговора.

 

Какво може да те разплаче?

Много неща. Като цяло страданието и нещастието, въпреки че и в тях понякога има много смисъл.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Красивите думи, нежният поглед, приласкаващата усмивка, забавните мигове.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Животът е един много прост пъзел с многопластови и сложни компоненти,  който ние редим както можем, най-често по един много сложен начин. Прост от гледна точка на универсалните принципи, на които се подчинява. За мен те се съдържат в много книги. Например „Кибалион“ на Тримата Посветени. Сложен от гледна точка на нашето разбиране за тях. Всички парчета, които ни трябват са тук и в нас. Въпросът е да ги потърсим и открием. Ако искаме да открием какво се крие в света, нека погледнем какво се крие в нас самите.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Най-ценното нещо в живота е нашата свързаност. Възможността да намерим смисъл в нас чрез нещата, които правим за другите и за себе си. Например ако си представим какво добро можем да направим за човечеството, чрез отглеждането само на едно будно и осъзнато дете, без да го товарим излишно с нашите родителски преноси. Да го оставим да се разгърне и намери истинското си аз. То ще привлече подходящ партньор и ще има свое поколение. И така до безкрай. Напред във времето това ще повлияе на цялото човечество.

фотографии - личен архив на Иван

 Благодаря ти! Желая ти всичко най-добро!