неделя, 20 декември 2020 г.

Даниел Троев споделя...

 


снимка - личен архив на Даниел


Моля, представи се накратко.

Опиши се, както искаш - както ти възприемаш себе си.

Може би това, което най-добре ме описва, е психологията. От близо 10 години тя е център на вниманието, а и като цяло на живота ми. Всичко свързано с човешката душа и нейния път в този свят ми е ежедневна тема. Имам щастието това да не е само занимание за свободното време, а и основна дейност под формата на психотерапия, консултации и лекции, които провеждам.

www.danieltroev.com

 www.facebook.com/dtroev

 

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

 Нямам конкретни периоди, които да изкарам на преден план пред други. Всеки етап си е имал своите хубави страни и трудности. Последните години се опитвам да живея с усещането за значимост на всеки ден, на всеки миг. Стараейки се да откривам смисъла на случилото се и случващото се, придобивам едно усещане за цялостност. Година след година, период след период, житейският пъзел се подрежда. И виждаш, че всичко има своето хармонично място в композицията.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Най-трудното нещо, което съм преживявал, не е външно събитие, а вътрешно състояние. Може би моментите на апатия, родена от невъзможността да реализираш нещо важно, едно фрустрирано безсмислие и безсилие пред категоричността на съдбата. Като се замисля най-трудното нещо не е случка извън мен, а турбулентностите във вътрешния свят, с неговите тъмни и светли страни, разочарования, страхове и стремежи.

 

В какво вярваш?

Вярвам в силата на Любовта. Всеки човек действа движен от любов или от нейната липса. В Бхагавад Гита има един много хубав стих, който вярвам, че описва източника на всичките ни проблеми. Когато вместо любов има въжделение, се появява онази привързаност, която иска да се вкопчи и да притежава. Оттам се появяват основните врагове на човека – гневът, страхът, алчността, завистта, илюзията и лудостта.

 

Вярваш ли в хората?

Вярвам в хората, проводници на тази Любов. Вярвам в потенциала на всеки човек и в божествеността на неговата душа.

 

А в себе си?

Аз съм с големи резерви към себе си, но за моя радост все повече хора вярват в мен, което ми помага да се отрази в мен малко повече от тяхната вяра.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Може би е твърде банално, но мечтая да съм полезен на хората. Толкова много болка и страдание има в този свят, че това ми се струва най-смислената мечта. А надеждата ми е в това, че тази мечта съдържа поне малко искреност, защото знам, че искрените мечти се сбъдват.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Времето ми се разпределя според силата на желанията ми, та засега не чувствам да съм ощетен времево в нещо.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката има различни измерения, но като цяло смятам, че тя е условие за щастливо живеене. За мен прошката не е само акт на милосърдие, а най-логичното нещо, когато имаш знание за твоята позиция в света, когато виждаш причинно-следствените връзки – защо и за какво се случва дадено нещо. Иначе от хората не съм получавал такива неща, за които да трябва да прощавам, но в последно време се уча и да прощавам на себе си за несъвършенствата. Което, колкото и да е трудно да приемем, си е част от човешката ни природа, default” състояние, залог за тази игра, наречена живот.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Опитвам се да живея повече в настоящето. Много ми харесва идеята, представена във Ведите, че в света действат три енергии – на невежеството, на страстта и на благостта. Твърде много внимание като се отделя на миналото, лесно се появява и съжаление – тогава човек попада под енергията на невежеството. Когато сме прекалено заети с бъдещето, тръгва едно суетене, едно притеснение – това е страст. Когато живеем в настоящето, сме под закрилата на енергията на благостта.

 

Харесваш ли нашето време?

Харесвам го. Може да харесваме дадено нещо по външните характеристики или по вътрешното му предназначение. Телефонът може да не ни харесва като дизайн, но пък да ни върши добра работа. В нашето време има много несъвършенства, които естетически и етически предизвикват отрицателна емоционална реакция. Но ако погледнем вътрешното предназначение, функционалността на това време, тогава емоцията се променя. Трябва да знаем какъв е неговият смисъл – да е земен рай или обучителна площадка. Аз залагам на второто, от тази гледна точка ми харесва. Добре изпълнява своето предназначение да ни предизвиква да израстваме. 

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Първите две неща, за които се сещам, са доста различни. 

Два пъти съм ходил в Индия, Вриндаван (снимки може да разгледате тук - https://www.facebook.com/dtroev/posts/10212522161763836, https://www.facebook.com/dtroev/posts/10212596748588460)

Ето това е едно изключително пътуване и място, което се надявам още много пъти да посетя. Второто нещо е къщата ни в подножието на Чирпанските възвишения в с. Средно Градище – място, което все повече оценявам.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Има два начина, по които може да обичаме живота – да обичаме да живеем или да живеем, за да обичаме. Аз се опитвам да живея по втория начин, а тогава няма как да не обичаш живота. Именно и това е той за мен – една кратка възможност да направим усилие в посока на любовта.

„Търпение. Смирение. Учене“

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Усмивките на хората.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

У дома се чувствам в обкръжението на най-скъпите ми хора и на всяко място, в което се случва онази магия на взаимността с друга душа.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

По-мъдрите от мен хора и молитвата.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Приятелите, учителите и големите писатели.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да, ежедневно гледам да се променям – най-много не харесвам като ставам раздразнителен за дреболии, също малодушието и желанието да си остана в комфортната зона.

 

Намерил ли си призванието си?

Да.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Като мисля за нея не изпитвам страх, но чак когато дойде този момент ще разбера дали съм се заблуждавал. Вярвам, че душата, съзнанието ни не са подвластни на време-пространствените ограничения. Все повече изследователите споделят възгледи, че съзнанието е друг вид субстанция, различна от материята, което може би означава, че върху него действат други закони.

 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Разговорите с хората.

 

Какво е за теб самотата?

Самотата все повече се усеща като илюзия. Илюзията за нашата отделеност. Ние сме непреривно свързани с всичко заобикалящо ни – хората, животните, природата. Във всеки миг има възможност за осъществяване на връзка. Въпрос на съзнание. Има много красива мисъл на Уилям Джеймс: „Ние сме като острови в морето, отделени на повърхността, но свързани в дълбините.“

 

Какво ти дава представа за вечност?

Молитвата.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Благодарност и умиление пред живота.

 

Ако можеше да прегърнеш някой човек (известен или не), който не можеш – кой би бил това?

Един добър приятел, който преди няколко години напусна тялото си.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Вътрешният мир е нещо динамично. Това състояние на динамично равновесие, което не е нещо, което може да имаме. Не е обект, който може да притежаваме или да получим веднъж завинаги. Той е по-скоро процес, за поддържането на който са необходими постоянни действия по посока на конкретна цел. Ежедневно се стремя да намествам целта и да правя необходимите усилия в тази посока, за да поддържам това равновесие.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Щастието е във възможността да се отдаваме все повече на важните неща в живота. Това е и съвършеният ден – посветен и изпълнен с разговори за съкровеното – слушане, споделяне, помнене.

 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете?

Винаги да търси компанията на хора, които го вдъхновяват и които ги е грижа за него и никога да не губи вярата, че такива хора съществуват.

 

Какво може да те разплаче?

Не знам, твърде рядко се случва и е сравнително спонтанно. Последният път се случи, докато гледах „Великият диктатор“.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Последно време май лесно се усмихвам. С тази настройка на благодарност, която се старая да практикувам, дори проблемите може да ме усмихнат.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Много ми харесва идеята, че когато поставим Любовта на първо място, всичко друго си идва на мястото.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Моите приятели и учители. Цял живот няма да ми стигне, за да върна това, което съм получил от тях.


Няма коментари:

Публикуване на коментар