четвъртък, 16 май 2019 г.

Разказвачът на приказки споделя...








Казвам се Константин-Кирил Иванов и съм създател на инициативата за насърчаване на детското четене “Разказвачът на приказки представя”. И малко цифри:
3 образования
4 професии
5 деца
30 различни работни места през годините
49 години




Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Всеки един момент на осъзнато решение в живота ми може да бъде определен за хубав. Причината се крие в това, че всеки един такъв момент е натоварен с отговорност и е част от изграждането на личността. А всички те са свързани с най-важните решения, които осмисля едно човешко съществуване - създаването на семейство, отглеждането на дете, работа и полезността ѝ за обществото, взаимоотношения и т.н. Незаменим обаче си остава периодът на безгрижното детство и майчините ласки.


А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Загубата на свободата да взимаш решения и всяка една загуба на близък човек, както и илюзията, с която лекомислено създаваш образ на приятелство на хора, които никога не са били твои приятели.


В какво вярваш?

В себе си и в Бог. 







Вярваш ли в хората?

Доверявам се изцяло, но не вярвам безрезервно. 


А в себе си?

Абсолютно, въпреки моментите, в които ми се иска да се причакам и да се застрелям, поради малките грешки, които допускам от бързане при взимане на решения.


За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Като родител мечтая децата ми да израстнат като отговорни хора. Хора търсещи и устремени към познанието, приемащи и отдаващи любов. Като създател на инициативата за насърчаване на детското четене си мечтая да създам библиотеки във всяко едно училище, за което работя. Не се надявам на нищо. Избирам да вярвам, а не да се надявам. Мисля, че хората, които се надяват, са първите, на които трябва да помогнем да повярват най-вече в себе си. В противен случай те вечно ще се надяват някой друг да направи живота им по-хубав. Нека не забравяме в каква компания е била Надеждата в Кутията на Пандора и умира последна не по друга причина, а защото е единствената, която е останала вътре.


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

За децата ми, за семейството ми.


Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката е необходимост за всеки осъзнат индивид. Важна е, защото аз самият имам нужда и търся такава от другите. Не грешат само глупаците. А след като допускаме грешки и ги осъзнаваме означава, че имаме нужда от прошка. Освен ако не сме глупаци.


Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Миналото малко или повече ни обуславя, защото живеем в настоящето с натрупания опит от него и градим бъдещето си с познанията от всеки изминал ден. Това е един непрекъснат процес. Еволюция. В никакъв случай обаче не бива да живеем в неудобната поза – разпънати на шпагат между миналото и бъдещето, защото в този случай пропускаме настоящето, а то е основата и на двете. Живея в настоящето. 






Харесваш ли нашето време?

Естествено. Останалото е илюзия. За останалото има прекрасни книги, чрез които можеш да поживееш във всяко едно друго време, без да се налага да ставаш от креслото.


Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Където и да отидеш, каквото и да видиш, единственото място, което има стойност и значение е твоят дом. Пропътувал съм няколко континента, доста страни, живял съм там, видял съм много красива природа, невероятно уредени в социален аспект държави, чудесни хора и взаимоотношения, огромно богатство от традиции, култура и изкуство, и всички те ми харесват много. Това, на което държа, е моята родина, моето семейство и моят дом. 








Обичаш ли Живота? 
 
Да.


Какво е той за теб сега?

Всичко.


Опиши го с три думи.

Семейство, работа, полезност.


Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Най-красивите гледки продължавам да откривам в очите на най-близките от семейството си. Всяка една друга, без значение на място, сезон или час, е красива и неповторима, когато е споделена с тях. 







Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Навсякъде и никъде. “У дома” си е само там, където живея. Не изпитвам притеснения от хора, ситуации или непознати места, и затова не изпитвам и дискомфорт от тях.


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата в полезността на това, което правя. Отговорността към това, което правя и към семейството ми, както и към хората, с които работя.


Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Всеки един човек, който съм срещал по Пътя си, е оказал влияние върху мен, без значение дали съм го осъзнавал в конкретния момент. Единствените хора, които винаги са ме подкрепяли безусловно са моите родители, които за съжаление не са сега до мен. Към настоящия момент срещам подкрепата на всички хора, с които работя, за което съм безкрайно благодарен.


Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Аз не, но другите – да.


Намерил ли си призванието си?

Така мисля. Създавайки инициативата за насърчаване на детското четене “Разказвачът на приказки представя” вярвам, че правя нещо важно, необходимо и значимо за всички, които сме ангажирани с това и най-вече за бъдещето на децата ни.


Страхуваш ли се от смъртта?

Да.

Вярваш ли в Живота след нея?

Не.


А какво те кара да се чувстваш жив?

Обичайните заподозрени - семейството и работата ми. Всеки един успех, всеки един доволен, усмихнат и щастлив човек в моя дом и в моята работа.


Какво е за теб самотата?

Наказание и почивка. Възможност и бягство.


Какво ти дава представа за вечност?

Децата ми. Малката ми дъщеря обича да заспива легнала на корема ми, гушнала ме с малките си ръчички. Докато това дете спи, откривам в биенето на сърчицето ѝ именно тази вечност, представяйки си как един ден, когато мен отдавна няма да ме има, нейното дете спи по същия начин. 







Какви чувства изпитваш най-често?

На удовлетворение, но и на неприязън към начина, по който функционира обществото ни. От опростачването, от негативизма, от издигането на пиедестал на неграмотността, посредствеността, пошлостта. От безхаберието, безсмислието и безидейността. От монопола във всяка една сфера.


Ако можеше да прегърнеш някой, който не е на този свят – кой би бил това?

Създателя, който и да е той.


Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден…

Съвършеният ден е този, в който всички поставени задачи са изпълнени, не съм уморен и имам достатъчно време за семейството си.


Каква е твоята представа за Бог, в случай, че имаш такава?

Б- безопасно, О-отговорно, Г-гарантирано.                          


Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Не бих дал съвет, ако не ми е поискан. Но ако трябва да дам такъв, то е просто: „Бъди. Ти можеш!“


Какво може да те разплаче?

Всичко и нищо.


А какво може да те накара да се усмихнеш?

Същото.


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

До момента е подреден, но има още доста парчета за подреждане. Пъзелът е от няколко милиона части и затова е така. Искам да видя идеите в работата си реализирани, а те далеч не са малко. Бих искал да наблюдавам и Пътя на децата си активно. 






снимки: от личния архив на Константин-Кирил



Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Ценя всяка една секунда от него. Благодарен съм, че съм се родил човек. 


Няма коментари:

Публикуване на коментар