петък, 13 юли 2018 г.

Първата книга по проекта е вече под печат!


"Човекът е тайна. Тя трябва да се разгадае и ако я разгадаваш цял живот, не казвай, че си загубил времето си. Аз се занимавам с тази тайна, тъй като искам да бъда човек."

Достоевски


~


Петък, 13-ти е и вярвам, че особено ми върви на този ден...
Време е да ви представя корицата на първата ми книга с интервюта - 190 (сто и деветдесет!) на брой (от 250 осъществени за 5 години), в името на идеята на ЕДИН ОТ НАС Споделя...


На 16 октомври 2016 Денчо Михов / Издателство "Либра Скорп" / се свърза с мен и ми написа:
"Изключително високо оценявам това, което правите - имам предвид проекта "Един от нас споделя". Адмирации! Наистина са необходими много енергия, много ентусиазъм и много любов... за да постигнете това!"


И ми предложи да публикуваме книга с интервютата, което, разбира се, много ме зарадва! Минаха почти 2 години от онзи момент... Осъществих още интервюта... Книгата се забави по ред причини толкова много, които сега нямат чак такова значение, че да ги описвам...
Не се отказах. Не се отказахме! За което се радвам наистина! И благодаря за всичко Благодаря и за прекрасната корица на Петя Станева! Накратко - за всичко!...


Вярвам, че тази книга има дълбок смисъл и си струва да "живее" и на хартия! Сега влиза в печат и в края на юли-началото на август ще е готова и ще мога да я държа в ръце най-сетне... Да я държим в ръце - казвам го за онези, които ще поискат да я имат също в домовете си, или просто близо до себе си.


Много се вълнувам, наистина... Може би, защото не е само моя, а събира в едно толкова много хора, толкова съдби и нишки... В нея има много неща, казани... от сърце и душа - пълни с "обикновена" човешка мъдрост. А пътят до нея никога не е лесен... Аз се радвам, че съм част от този път и благодаря най-вече за Доверието!
Предговорът, който написах за книгата, можете да прочетете тук:


https://www.meridian27.com/book/edin-ot-nas-spodelya

Ето го и тук:

Скъпи читатели, здравейте!
Ето, че настъпи и този дългоочакван (не само от мен) час – да държите в ръце книга с интервюта от проекта ми „Един от нас споделя“, по повод петия му „рожден ден“, който е през август 2018 г. В следващите страници ще намерите най-различни човешки съдби, по-тъжни или по-щастливи, разказани от първо лице (което винаги има особена стойност), откровения, прозрения... И те са полезни, вярвам, на всеки един от нас, който ги прочете. Те са като огледала и ориентири за собственото ни съзнание и развитие, защото, колкото и да сме различни, ние все пак много си приличаме... Човешката мисъл и чувствата ни, тревогите и надеждите се раждат, лутат и преплитат винаги по сходен начин, „нагоре“ и „надолу“ по спиралата на Живота, за да се получат накрая нишките на нашите собствени уникални пътища – на всеки един от нас поотделно – понякога самотни, а друг път споделени с близки хора и съмишленици... Красотата и ценността на споделянето чрез слово обаче е неизменно, откакто хората го познават – то преодолява препятствията на времето и пространството и ехото му може да отекне в бъдещите поколения, а и в почти всички кътчета на света, където живеят четящи човешки същества. Стига да бъде съхранено споделеното чрез публикуване, както и да има някой, който да го преведе...
Искам да благодаря най-сърдечно на издателство „Либра скорп“ за високата оценка на труда ми и за протегнатата ръка, за да я има тази книга и по-голямата част от интервютата, осъществени досега, да продължат своя живот на белия лист (все едно – на белия свят), а не само виртуално, в блога, който създадох на 18 август 2013 г. За мен това е чест и ново вдъхновение за работа и срещи с хората – с дъх на море, тъй като издателството „принадлежи“ на прекрасния Бургас. За съжаление, няма как да се съберат всичките в едно издание, но вярвам, че ще има продължение... Някои от интервютата публикуваме тук със съкращения, заради големия обем на книгата, но целите можете винаги да прочетете в блога – виртуалния им дом. Там ще откриете и наистина прекрасни стихове от много от участниците в проекта, които нямаше как да поместим тук...
Снимките са ми любезно предоставени от участниците в проекта – само някои от тях са мое дело. Там, където бях помолена да стои и името на фотографа, го добавихме – надявам се, без пропуски, а ако има такива – предварително моля за извинение. Обемът на книгата е голям и те са почти неизбежни...
Наистина, много трудно ми бе да избера кои интервюта да бъдат публикувани сега, защото – отново открих това! – всички те са важни и ценни за мен, и носят нещо уникално и неповторимо. Като хората, които стоят зад тях... А е безценно доверието на всеки един към мен, за което искрено БЛАГОДАРЯ! Все пак не съм известен журналист, нито стои прочута медия зад гърба ми... Доверието бе родено главно от моите думи в описанието на идеята на проекта, които са плод на сърцето ми, наистина – дано не звуча патетично...
И за това – още веднъж – благодаря!
Ще си позволя и още една кратка благодарност – към моето семейство и най-вече към моя съпруг, който се отнася с истинско уважение и разбиране към мен и моята работа. И без него тя щеше да е невъзможна...
... И така – „попътен вятър“ към умовете и сърцата на читателите желая на тази книга, чието начало бе в столичния ж.к. „Люлин“, където живеех, и през издателството в прекрасния Бургас, тя ще потърси и намери своя пристан в домовете ви, вярвам. Тя е така скъпа за мен, защото събира в едно цяло нишките на много човешки пътища и дава възможност да осмислим човешкия път въобще (чуждия или своя собствен), да го видим едновременно от по-близо и от по-далеч, да го видим в перспектива. А тя, тази перспектива, чертае и показва не друго, а развитието на душите ни – от миналото, през настоящето, към бъдещето... Вярвам, че в него – в бъдеще – ще намираме повече смисъл, именно заради днешните ни усилия да потърсим смисъл. На Живота, Вселената, Човека и всичко останало...

Посвещавам тази книга на всички хора. Да, на всички!
Желая ви щастие! То е възможно...


Ваша:
Кристина
1 юни 2018, София


~

Разбира се - още ще пиша за нея и ще я представям из страната, живот и здраве...
Дълго я чаках, но си струваше! 




Ето какво пише на корицата:



Проектът „Един от нас споделя” обединява най-различни хора, наши съвременници и - поне засега – само българи. Някои от тях са по-малко или повече известни, поне в нашата страна, благодарение на работата си – като Калин Терзийски, Васко Мавриков, Добромир Банев, Симеон Воев, Радослав Гизгинджиев, Любомир Розенщайн, Михаела Петрова, Ралица Генчева, Мира Дойчинова... А други са напълно неизвестни за обществото, но също така имат нещо ценно, което да споделят с другите от своя живот и своя свят...


 ~~~


„Споделям своята искреност, защото вярвам, че истинските отговори пораждат още по-истински въпроси.”



Радослав Гизгинджиев



~

„Тъй като ми е трудно сама да си измислям добри въпроси, предпочитам да ползвам създадени от хора, които имат истински талант за това. От време на време, когато реша да проверя „къде съм сега?”, ползвам за автоинтервю въпросника на Кристина Митева, която създаде платформата „Един от нас споделя.”



Михаела Петрова



~

"Направете си този експеримент: отговорете за себе си на въпросите, които Кристина Митева задава на всички... Може би ще бъдете изненадани колко ще научите за себе си за по-малко от час...”

Любомир Розенщайн

~
„Хората, с които ни срещаш - ами то е като да пътуваш из острова на съкровищата. Благодаря ти за всички бисерчета, които чрез теб стигнаха до мен.”

Катя Ташева
 
~
„В „Един от Нас споделя” е заложена Великата Идея за Любовта, за това, което ни свързва, обединява и възражда. От нея лъха Доброта, Надежда и Светлина.”

Пламен Ламбов

~
„Ти отвори нещо в душата ми и го съживи! Въпросите ти са важни, много важни и съдържателни, и обикновеният човек, отговаряйки им, става важен, а е просто един обикновен живот!"

Радосвета Кондова


~~~ 

Ето я и самата корица - първоначално мислех да бъде с колаж от снимки на участници в проекта, но това е вариантът, който в крайна сметка вчера избрахме:






 


Няма коментари:

Публикуване на коментар