вторник, 15 май 2018 г.

Споделено от Анна Соловьова




АЗ СЪМ ВЕЧНА, кръстили са ме Анна… на прабаба ми. На 31 години, родена в Украйна, живея в България вече 23 години и не се чувствам българка, нито украинка, а се чувствам себе си, все повече. Занимавам се с енергийно лечение и препрограмиране на подсъзнанието. Следният цитат на Екхарт Толе описва изключително добре усещането ми за себе си и за хората: 

„Ти си Вселената, която изживява себе си като човешко същество за един кратък момент.”   
(„You are the Universe experiencing itself as a human for a little while.”)

Това са линкове към страниците ми и сайта, който скоро ще претърпи големи промени:



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Всеки път, когато поемах по пътя на сърцето си. Семинар, на който срещнах много чудесни приятели; пътуването до Египет; решението да се върна от Лондон в България; прегръдки с любими хора; днес, когато той закичи цвете в косите ми. Всеки път, когато се завръщам към себе си.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
Трудна връзка – класика; първите години в България; осъзнаването, че никой не ми е виновен и поемане на отговорност за живота си.

В какво вярваш?
В чудесата; в силата на любовта; в напредъка и доброто.

Вярваш ли в хората?
Вярвам в човечеството.

А в себе си?
Абсолютно да!

За какво мечтаеш?
Мечтая за свят, в който цари баланс и хармония между човека и природата.

На какво се надяваш?
Не се надявам, действам.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Обикновено са неща, които несъзнателно отбягвам.

Важна ли е прошката в твоя живот?
О, да! Прошката трансформира живота ми!

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?
Ами те съществуват по едно и също време, така че си пътувам постоянно.

Обичаш ли Живота?
Обожавам го!

Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.
Разцъфване. Движение. Нежност.





Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Радост и любов в очите на близките. Децата. Величието на природата.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
О, навсякъде! Дори и за една нощ да съм на хотел в непознат град, пак ще кажа, че съм вкъщи.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Осъзнаването, че това е временно разместване на пластовете, за да се настани по-доброто.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Бих си сложила оранжев лак на ноктите, за настроение.

Страхуваш ли се от смъртта?
Мисля, че до някаква степен да.

Вярваш ли в Живота след нея?
Да!

А какво те кара да се чувстваш жива?
Животът около мен, работата ми, любимите ми хора, желанията и целите ми, душата ми, самата дума ЖИВОТ.






Какво е за теб самотата?
Неразбраност.

Какво ти дава представа за вечност?
Природата, човешката душа, космосът.

Търсиш ли смисъла на живота?
Не, създавам го.

Какви чувства изпитваш най-често?
Почуда, спокойствие, упоритост, понякога и съмнение, любов.


Какво е щастието за теб?
Да правя нещата, които обичам.

Опиши ми един съвършен ден...
Правене на любов, вдъхновяващ разговор, вкусна храна, разходка сред природата, работа и комуникация с клиенти, концерт на живо с любима музика, смях, прегръдки, вана и аромат на рози.


Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Ти вече знаеш и можеш всичко, живей със сърцето си!

Какво може да те разплаче?
Ох... Най-неочаквани неща...

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Проява на доброта, нежност и интелигентно чувство за хумор. Природата винаги ме усмихва :)

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?
Има ли такова нещо като подреден живот? Но със сигурност знам едно – че парченцата са в ръцете ми. 





Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Може би малко повече лекота.

Какво цениш най-много в живота си?
Възможностите, които ни се предоставят всеки миг.

За какво чувстваш най-голяма благодарност?
За това, че съм тук и сега; за хората, които са в момента в живота ми; за Всичко, което Е!

Благодаря за поканата за участие, беше интересно да си поговоря със себе си!

И аз ти благодаря за споделеното!

Няма коментари:

Публикуване на коментар