понеделник, 19 юни 2017 г.

Споделено от Димитър Пенчев




Димитър Пенчев – автор на книгите: „Пътеки на мисълта” – 2006 г.; „Уловени по пътя” – 2014 г.; „Речник на говоримия диалект – село Бъта” – 2015 г. и „Ситновъртежи” – 2017 г.


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Всичко Първо, което е дарило душата с положителна емоция.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Сигурно повечето хора биха отговорили, че е смъртта на близък човек. Запознах се със смъртта още като дете и не видях нищо страшно в нея. Видя ми се обикновена. Не казвам, че е лесно, когато загубиш близък човек. Трудно е, знам го от личен опит. Но трудно преживявам която и да е емоционална загуба. Като се почне от неволни, но предвидими грешки на млади хора, с последствия за живота им, и се стигне до раздяла с Приятел, Любов или роднина.

В какво вярваш?

В доброто и неговата безкористност до степен на наивност.

Вярваш ли в хората?

Доброто се намира в хората, така че, да!

А в себе си?

Не ми се е налагало да се съмнявам в себе си, значи да.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Всеки ден започвам с малка мечта, която до края на деня мога да осъществя. Имам и по-дългосрочни, които също изискват труд и усилие от моя страна. Надявам се Надеждата винаги да намира място в сърцата на хората, а те да не спират да мечтаят. Необходимо е за прогреса на човечеството.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Времето е фактор свързан с възрастта и опита. Младостта има време, но няма опит. Старостта има опит, но няма време. Засега съм някъде по средата и не се оплаквам.

Важна ли е прошката в твоя живот?

В една от книгите си написах, че прошката е вид присъда. А като традиция в християнската култура – Да! Представете си какъв щеше да е светът, ако Прошката не съществуваше. Най-вероятно, нещо много, много мрачно. Пример за това, дали трябва да я има, са децата.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?


Все още нямам време за спомени, защото ежедневието ми е динамично. Следователно здраво съм стъпил в настоящето, с поглед устремен в бъдещето.

Харесваш ли нашето време?

Всеки човек има своето хубаво време и това е времето на младостта. От петдесет години съм с младежки дух, значи да, харесвам го!

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Всяко място притежава своя чар заради преживяна емоция. А държим на определено място заради нещо, което сме оставили там. Мястото с най-много натрупани такива емоции, за мен е родното – село Бъта. Там съм оставил близо половин век, в който са раждането ми, детството ми, израстването и възпитанието ми като човек, част от семейния ми живот с отглеждането и възпитанието на децата ми…. Много преживявания и спомени – бих си ги припомнил, когато ми остане време за това.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Човек, който не обича Живота, мрази себе си. Аз не се мразя. Животът е чудо във всеки един момент. Описание с три думи – Аз съм тук!

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Най-красивата гледка са щастливите детски очи. Те пламтят с цвета на звездите. Този цвят се нарича Любов.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Когато съм насаме със себе си, нещо като медитативен транс.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Волята и вярата, че всичко е преодолимо.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Безкористните – има ги навсякъде.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

О, да! Човек е самоусъвършенстваща се единица и аз не съм изключение. Искам да съм по-, по- във всяко едно от направленията в живота си, но невинаги ми се отдава.

Намерил ли си призванието си?

Призванието е онова, което създаваш. Живея като този, който съм.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Смъртта и живота са част от вселенския план. Микрото е копие на макрото, и обратно. Иска ми се душата да е безсмъртна, дори по едно време бях убеден. Човек се усъвършенства, а възгледите се променят. Променя се и ъгълът на кредото. Натежава факторът Опит.

А какво те кара да се чувстваш жив?


Движението и всички произтичащи от него антиподни емоционални състояния.

Какво е за теб самотата?

Самотата е момент на прозрение, Творецът дремещ в нас, творческият аспект на стимулиращата божия частица в човешкия съсъд.  Самотата е начин да се чувствам „у дома си”, тя е начин да огледам собствения си съсъд за пукнатини отвътре и да ги поправя.

Какво ти дава представа за вечност?

Сънят и възможността да творим вселената в него.

Какви чувства изпитваш най-често?

Променливи, според хората, с които общувам. Всеки човек е огледало на разговарящия с него. Народът ни, най-добре го е казал: „Каквото повикало, такова се обадило.”

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Щастието е съвършената илюзия на сетивата. Затова съвършеният ден е илюзия, която си представям така: Всички хора по земята се събуждат с усмивка. Когато се срещат се поздравяват учтиво и без никаква задна мисъл. Всеки обича всички, и всички обичат него. Няма убийства, кражби, злополуки, аварии или катаклизми. Няма болести, няма годишни времена, няма изкушения и пороци, защото самосъзнанието е достигнало своя връх на развитие. Ноо, това наподобява щастливия библейски Рай. А както казах вече, щастието е илюзия, и то временна.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Най-голямата грешка е да даваме съвети на децата си. Така ги лишаваме от възможността да грешат и да изпитват метода: проба-грешка. Съответно, да набират опит и да се усъвършенстват. Копието не надскача оригинала, така че оставете децата да бъдат себе си! Техният свят е много по-добър от нашия!

Какво може да те разплаче?

Емоционален момент на емпатия от книга или филм. Душевно преживяване като катарзис, дилема или обикновена радост.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Човекът срещу мен или спомен за него.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Подреден съм по определен начин, но не и до степен на съвършенство. Животът е пъзел, при който всяко парче идва на мястото си в точния, но неизвестен за човека момент. Завършването на пъзела е краят на човешкия живот, т.е. неговата смърт. Апогеят е ангелът на смъртта. Доказват го предходните ни цивилизации и астрономическите изследвания.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодарен съм за това, което съм и което не съм! Ценя добрите качества у хората. 







Няма коментари:

Публикуване на коментар