сряда, 5 октомври 2016 г.

Споделено от Валентина Йоргова





Аз съм Валентина Йоргова. Пиша. За удоволствие. За да изразя себе си. Понякога и по молба на някого, опитвам да уловя на хартия спомен, чувство или желание. Студентка съм, обикновено момиче, не се различавам в тълпа, може и да не ме видите, нисичка съм. Затова пък, вероятно аз ще ви видя. Не обичам думичката "трябва", не приемам да ми поставят граници, вярвам, че невъзможното е възможно. Мечтателка. Наричали са ме "дете-жена" и "дете-вятър". Прави са. Напълно. Греша. Страхувам се понякога. Наранявам. Също като вас, като всички.

Опитвам да бъда по-добър човек. Искам. И работя по въпроса всеки ден.
Себе си съм - с черното и бялото. И се приемам. И се обичам. Това е.


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавите моменти в живота ми тепърва предстоят, твърдо вярвам в това без никакво съмнение и знам, че е истина. Иначе са моментите, в които цялата съм била любов - раздавана и получавана, другите мигове, в които съм постигала, каквото съм искала, когато съм била оценявана от хората около мен, получавала съм необходимата ми помощ и подкрепа, моментите, в които съм виждала близки и обичани от мен хора да се изправят на крака или да градят семейство, кариера или каквото са пожелали за себе си.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Не искам да говоря за трудното, защото за всеки то е различно. Защо предпочитаме да говорим за трудното или за лошото вместо за хубавите неща в живота? Нека сменим фокуса. В живота на всеки има трудни мигове, но те го градят като личност. Трудното са уроци, не наказания. Понякога даже трудностите са скрити благословии. Всеки се справя сам. Каквото за един е трудно за друг може да е дреболия и обратно. Въпрос на възприятия, праг на поносимост, издръжливост и прочие. От известно време насам смятам, че не самата трудност е важна в естеството си, а това, че си издържал, изправил си се и си продължил напред.

В какво вярваш?

В себе си, категорично. В доброто в хората, защото във всеки има светлина. В силата на любовта, на благодарността и на радостта. Във вечните вселенски закони. 





 
Вярваш ли в хората?

Вярвам, че всеки може да избере да бъде по-добър от себе си вчера. Че всеки може да се промени към по-хубаво, стига да пожелае искрено това, заради собствената си нужда. Че всеки има какво да даде, дори да твърди обратното. Защото винаги има за даване.

А в себе си?

Вярвам в себе си, категорично. Мога да бъда, каквато пожелая. Това зависи единствено от мен.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да продължавам да пиша и това да бъде оценено. Мечтая за повече любов, спокойствие и радости. За повече пълноценно употребено време и по-малко (или никакви) ограничения. Мечтая за пътувания по света, за опознаване на другите. Мечтая за спокоен, щастлив и пълноценен живот, без място за съжаления в него.
Мечтая всички да сме по-добри един с друг, по-обичащи, по-помагащи, по-щастливи, по-толерантни и разбиращи.

Надявам се хората да отворят очите и сърцата си и да проумеят, че бъдещето е наше и трябва да го градим с любов, а не да го рушим с омраза без смисъл и оправдание. 






Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Има, да. За хората, които обичам и за мен самата понякога не ми стига, но опитвам да поправя това.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Абсолютно. Не можеш да растеш и да вървиш напред, да учиш, без да прощаваш на другите и на себе си. За мен отказването на прошка е загуба на ценно време за живот и споделяне, защото няма човек, който да не греши. Прошка трябва да се дава, тя сваля товар и от теб, и от другия. Трябва и да се иска, това е смелост да признаеш, че грешиш, извисява теб самия и те учи, и те смирява.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

Май по-рядко в настоящето, често в миналото и в бъдещето, но се уча да живея тук, сега, да се спирам в момента на съществуването му, вместо да го гоня или да го връщам. Не искам да изпускам живота в лутане "между", а да му се наслаждавам сега. Уча се.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Научих се да го обичам. Ако го обичаш, той те обожава. Ако не го харесваш, ти дава причини даже да го намразиш.
Животът е:
любов, шанс и смелост.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Гледките, в които откриваш обич. Очите на любим човек. Семейства, които се обичат. Родители с децата им. Влюбени двойки - младежи и старци. Домашни любимци със стопаните им. И, разбира се, природата. 


Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Там, където съм обичана - и го знам, и го чувствам.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата в мен на близките ми. И обичта им.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Семейството, приятелите и учителите ми. Благодаря ви, че ви има!!! Обичам ви!

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да, искам да се науча на търпение, да си смиря егото, да си укротя емоциите, за да не бушуват неконтролируемо и да се науча да не говоря без да мисля, когато съм ядосана, наранена или разочарована.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не се страхувам. Енергията не умира, просто се променя. Да, вярвам, че се преобразува. Това е кръговрат.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Приключенията. Любовта. Децата.

Какво е за теб самотата?

Да няма никой до теб, когато се нуждаеш от друго присъствие. Емоционално.

Какво ти дава представа за вечност?

Всеки един миг събира вечност в себе си. Можеш да я усетиш в целувка, в прегръдка, в някакъв вид интимност, в поглед, в който потъваш, в раждането на усмивка.

Търсиш ли смисъла на живота?

Не. Смисълът на живота е именно да живееш. Да си пълноценен. И полезен.

Какви чувства изпитваш най-често?

Напоследък - благодарност, щастие и обич.

Какво те уморява?

Негативността, страха и объркването.

А какво те зарежда?

Зареждат ме смеха, спонтанността, малките жестове на нежност и грижа, топлите думи и прегръдките, разходките сред природата и музиката.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Щастието е да си себе си, да раздаваш и да бъдеш любов и нежност.
Съвършен ден в представите ми е или прекаран с любимия човек, вършейки неща, които обичаме и ни вълнуват или успокояват, или ден, в който творя, чета и се наслаждавам на чаша чай/мляко и котешко мъркане.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да не се отказват от мечтите си, да държат сърцата си топли и отворени, да не пропускат и миг забавление, да благодарят за всичко и да се усмихват винаги! И да бъдат спонтанни, свободни и луди, защото това е вкусът на живота! 






Какво може да те разплаче?

Книга, песен, филм, житейска история, проява на доброта... Доста неща. Зависи от вложената емоция, аз съм доста чувствителна.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Усмивка. Животно. Дете. Изненада. Жест. Влюбени. Нещо красиво. Доброта. Доста неща са.

Ако си представиш живота си като пъзел - липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Липсват, да, но предстои да ги откривам и подреждам. Ще бъде приятно и интересно!

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодарна съм и ценя всичко в живота си - и доброто, и не дотам приятното. Именно благодарение на всичко съм това, което съм днес.









Стоя на ръба
между две вечности:
откакто не си ме прегръщал,
когато ще ме прегърнеш.
Времето
пропада в бездната помежду им,
рони се
и се губи без преброяване,
спряло в самото себе си.
Живот на пауза.
Между две претупвания
на сърцето.
Заседнало е
между две двойки устни,
очакващи сливане.
Притаен дъх,
в него цяло изгубване.
Живот на пауза.
Паднах от обятията ти
да пропадна
право в ръцете ти.
Доближи ме, де...
ще живеем ли?



Можете да откриете Валя във Фейсбук:

Няма коментари:

Публикуване на коментар