понеделник, 18 юли 2016 г.

Споделено от Ралица Генчева






"Любовта е моят дом. Ако човек обича хората и е обичан, той никога няма да се чувства чужд."



Здравей! Представи се накратко. 

Казвам се Ралица, но рядко ме наричат така. За всички съм Рали и това ми харесва, някак е малко, нежно и жизнерадостно. Най-интересни са ми хората, обичам вечерите край морето, обичам работата си, възрастта не ме плаши, вярвам в щастливия край и в чистата любов. За мен писането и четенето са специални, защото думите могат да лекуват, могат да събудят души, които спят. А много души имат нужда от пробуждане. Точно сега.



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Сега преживявам един от най-хубавите периоди в живота си. И се надявам да не свършва. Получавам много любов от човека до мен, от семейството, приятелите и от читателите ми. И давам цялата, която имам. И тя не се изчерпва, а се умножава. И не мога да си представя нещо по-хубаво от това. Знам, че ще има трудности, но те са само част от уроците ни и не бива да ни плашат.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Миналата година имах доста труден период.  Работих постоянно, не си почивах, достигнах състояние на пълно изтощение, защото бях забравила да се грижа за себе си. Възстанових се бавно, поне за темповете, на които бях свикнала. Преосмислих всичко. Отмина, но се надявам уроците да са останали.

В какво вярваш?

Вярвам, че всичко ще завърши добре, каквото и да става.

Вярваш ли в хората? А в себе си?

Много лесно усещам хората, емоциите и настроенията им. Вярвам в тях, вярвам във всички ни и знам, че един ден ще бъдем по-добри. Каквото и да ни струва това.
Буковски е казал: „хората просто не са добри едни към други, едни с едни, богатите не са добри с богатите, бедните не са добри с бедните“. Надявам се един ден да можем да напишем обратното.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая хората да прогледнат. Да няма религиозни войни. Да осъзнаем, че вярата и религията са две различни неща и че независимо от религията, важно е всички да имаме вяра. Но в доброто.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Иска да ми се повече да пътувам. Заради красотата и вълнението от всички места, на които не съм била. Никога няма да им се наситя. 







Важна ли е прошката в твоя живот?

Изключително много. Понякога ми отнема години, за да простя. И трябва да си дойде с времето. Надявам се никога да няма толкова ужасно нещо, което не мога да простя. Липсата на прошка е товар, който винаги ще носим със себе си, ако не го свалим сами. Затова е важна - щастливият човек е лек, без стари травми, без отворени рани.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

Миналото ми беше голям слабост. Когато ни липсва щастие в настоящето, често се сещаме за миналото. Но това значи, че просто сме слепи. За всичко хубаво, което ни се случва в момента. Затова ограничих срещите си с миналото. Оставих го да си тръгне като стар любим, с който сме си казали всичко и сме се разделили с мир.
 За бъдещето рядко мисля, вярвам, че каквото ни е писано, ще се случи. Харесва ми идеята, че всичко ни е предопределено и единственото, над което имаме власт, докато вървим по начертания път, е как се отнасяме с хората. Така че се опитвам да живея в настоящето и да бъда добра.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Обожавам го. Животът е споделеност, красота и истина.

Кои са най-красивите гледки на света за теб? 

Местата, където има вода. Обожавам морето, имало е дни и седмици, в които най-голямата ми мечта е била да го видя отново.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Любовта е моят дом. Ако човек обича хората и е обичан, той никога няма да се чувства чужд.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Иска ми се да кажа вярата или надеждата, но всъщност съм такъв инат, че трудно може нещо да ме спре.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Семейството ми. От майка ми съм наследила борбеност и желанието да се грижа и помагам на другите, сестра ми винаги ми е доказвала и изумявала колко добър може да бъде един човек, а баща ми е най-големият ми идол с неговата смелост, сила и спокойствие, от които се надявам да съм наследила поне малко. Те са ме научили, че безусловната любов съществува и е нашият малък оазис, нашият дом.







Искаш ли да промениш нещо у себе си? 

Иска ми се да се приемам такава, каквато съм. Но да не спирам да се уча.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея? 

Страхувам се, но все по-малко. Вярвам, че има живот след нея, само телата ни умират, а душите ще се завърнат на онова прекрасно място, откъдето са дошли.

Какво е за теб самотата? 

Според мен истинска самота можеш да изпиташ, само ако си изпитал преди това истинска споделеност. Такава самота не пожелавам на никого. Иначе да си сам не е страшно, а и да е, трябва да минаваме през страшното не само извън, а и вътре в нас.

Какво ти дава представа за вечност?

Любовта. Защото само за нея хората вярват, че може да е вечна. И дано е.

Търсиш ли смисъла на живота?

Не. Според мен смисълът на живота е човек да е щастлив и да направи щастливи другите. Ако се буди и заспива щастлив, има ли смисъл да го дефинира?

Какви чувства изпитваш най-често?

Изпитвам възхищение. Чиста детска радост. Благодарност. 






Какво те уморява? А какво те зарежда?

Уморяват ме мрънкащите хора. Недоволните. Тези, които вярват само в това, което могат да видят с очите си. Тези, които гледат само с очите си. 
Зареждат ме отново хората, истинските, тези с мечти и енергия да променят света. Общуването е енергообмен. Нека да си даваме, а не да си взимаме от енергията.




фотограф: Орлин Огнянов



Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще?

Да обичат и да живеят без страх. Да правят добро.

Какво може да те разплаче?
 
Често плача. Разплаква ме красотата, когато видя красив танц, прочета красиви думи, когато видя двама влюбени. Разплаква ме тази истинска, чиста красота на емоциите, сурова и неподправена.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Същото. Обикновено се усмихвам и плача едновременно. Гледам, слушам, усмихвам се, плача и просто чувствам. Това е благословия. Да можеш да използваш сетивата си, за да се докоснеш до нещо, което ще преобърне всичко в теб за секунди.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Веднъж го бях написала:

Благодаря, че мога да виждам.
Така мога да чета думите, от които настръхвам.
Благодаря, че мога да чувам.
Сърцето си и гласовете, които ме разплакват от щастие.
Благодаря, че мога да усещам допира.
Само така мога да прегръщам хората, които обичам.
Благодаря, че мога да помириша цветята в краткия им живот, преди да увяхнат.
Благодаря, че мога да говоря. Така оживяват думите.
Благодаря, че съм толкова емоционална.
Отне ми много време.
Благодаря и така се моля.
И се моля винаги да благодаря.



P.S. Можете да откриете Ралица във Фейсбук и под името Charly Wilde

www.charlywilde.com

А ето и книгата й, която излезе съвсем наскоро от печат и която сега представя из страната:




Няма коментари:

Публикуване на коментар