петък, 18 март 2016 г.

Споделено от Атанас Христосков



Представи се накратко.
Опиши се, както искаш - както ти възприемаш себе си. 

Атанас Христосков – режисьор









Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Първата целувка, раждането на сина ми, всяка истинска любов... хубавите моменти са като птичка, която минава в небето. Всеки опит да бъде уловена и задържана е обречен. Красотата на живота се крие именно в нейния свободен полет... в случайната й поява тук и там... 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?
Раздялата. Колкото е тежка тя с близките, които губим физически, два пъти по-тежка е с онези, които губим в „междучовешкото пространство“. Е, все пак оставаме с надеждата някога да го покорим. 

В какво вярваш?
В това, че има по-големи и важни неща от самия мен. 

Вярваш ли в хората?
 
Ако кажа „да“ означава, че ги натоварвам с отговорност. За онези, които вярвам, че могат да я понесат, отговорът е „да“.

А в себе си?
Да. Но не постоянно. Има нещо очарователно в тази игра на изгубване и намиране на вярата в себе си.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Не мечтая и не се надявам. Вярвам.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
За всичко, което е важно имам време. А ако нямам време за нещо, значи не е важно.

Важна ли е прошката в твоя живот?
Да. По този въпрос обаче съм по-добър на теория, отколкото на практика.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
Точно сега... извън времето.

Харесваш ли нашето време? 
Да. Светът никога по-рано не е бил толкова отворен, жизнен,  изпълнен с възможности. И се радвам на всеки миг в него. 

 
Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
Всяко място и всяко пътуване, споделени с обичан човек... Но ако има място, на което бих се радвал единствено на своята собствена компания, то това е Индия. Надявам се скоро да отида там. 

Какво е Животът за теб сега? Опиши ми го с три думи.
Единство, творчество, красота.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Това май не искам да го описвам с думи. По-скоро със снимка на  един момент, който преживях миналата година в Баган (Мианмар) и който олицетворява по прекрасен начин сливането на човешкото и божественото:








Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Пътувам доста и осъзнавам, че навсякъде хората са приветливи и добри. Все пак там, където са близките ми хора, се чувствам най-у-дома. Но пък ако знам, че имам връзка с тях, мога да се чувствам у дома даже и на Марс.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Осъзнаването, че са точно това - моменти.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
 
Може би е парадоксално, но... това са най-вече онези, с които сме си причинили нараняване. Именно опитът от отношенията с тях ми е помогнал да добия реален поглед за себе си и за света, да се развивам и променям непрекъснато и е отприщвал у мен неподозирани запаси на воля.

Искаш ли да промениш нещо у себе си? 
Нищо съществено. Май само някакви дребни неща. Благодаря на Господ за човека, който съм и който всеки ден твори у мен.

Намерил ли си призванието си? 
Да. Но и продължавам да го търся всеки ден, защото призванието не е състояние, а процес. В момента се справям що-годе добре като режисьор, сценарист и фотограф, и това ми носи удовлетворение. Същевременно все повече съм отворен и към новите технологии и възможностите, които те носят със себе си. Но пък може на 70 години да открия призванието си в някоя земеделска дейност... С две думи вярвам, че призванието ни диша и се променя заедно с нас.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Като дете се страхувах от тъмното. Заедно с мрака в леглото ми се промъкваше и вледеняващата мисъл за смъртта и за нищото след нея. Днес не е така. И при все че не знам точно какъв е животът след смъртта - знам, че го има. Пък дори и да е само в нещата, които сме оставили след себе си. В мислите и вдъхновението, които сме предали на другите. И не се страхувам от смъртта.

А какво те кара да се чувстваш жив?
Сладкият звук на клавиатурата, която трака под пръстите ми в момента.

Какво е за теб самотата? 
Неумение да си достатъчно интересен на себе си, когато оставаш сам.

Какво ти дава представа за вечност?
Моментът, в който легна по гръб и гледам нощното небе, изпълнено със звезди. 

Какъв е смисълът на живота за теб?
Може би... смисълът е в това, когато животът свършва, да осъзнаеш, че е имал смисъл.

Какви чувства изпитваш най-често?
Спокойствие и увереност. 

Какво те уморява? А какво те зарежда?
Уморяват ме монотонността и бездействието. Зареждат ме движението и промяната. 

Какво е щастието за теб? 
Трепкането на оранжевите формички, които слънцето проектира върху затворените ти клепачи в топъл майски ден... 

Опиши ми един съвършен ден...
Всеки ден е съвършен. Със своята неповторимост.

Какъв съвет би дал на едно дете или на другите хора въобще?
Не се чувствам достатъчно мъдър, за да давам съвети. Но се радвам  ако видя, че действам благотворно на някого с личния си пример или с нещата, които творя.  

Какво може да те разплаче?
 
Всяка една история, с която се свързвам емоционално и която ме вълнува. Книга, филм, публикация във фейсбук, детска рисунка, разказ на приятел.



А какво може да те накара да се усмихнеш?
Мисълта за хората, които обичам. 

Чувстваш ли се обичан? 
Да.

Как би описал Любовта?
Хм... коварен въпрос. Ако мога да опиша, значи не е любов. Любовта не подлежи на описване, единствено на чувстване. 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?
Аз съм щастлив човек. Защото съм обграден от хора, които са добри с мен – не като еднократен акт, а като постоянно усещане. Дори и тогава, когато не го заслужавам напълно. 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Да, липсват парчета. Но това е заложено в самия дизайн на пъзела, наречен живот. Винаги ще останат незапълнени пространства. Но пък е чудесно, че онези, с които разполагаш, могат да променят своята форма и да пасват навсякъде. 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Ценя самия живот. Това, че ме има. Тук и сега.


Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши го също.
Иска ми се да отговоря на същите въпроси след 10 години. И след 20. И след 30, ако е рекъл господ. Може би поне част от отговорите ще са други.



Няма коментари:

Публикуване на коментар