петък, 5 февруари 2016 г.

Споделено от Васко Мавриков








Петък, 6 август 1976, часът е 12:00.
Родих се!
Получих светото кръщение и вече нося името Васко.
Започва дългият път към вечността.
По пътя трябва да отговоря на 33 въпроса, а това не е случайно. Ще разберете по-късно защо. Сега, на прага на 40-та си годишнина, искам да споделя с Криси и с всички вас ето това:


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Животът рядко е съвършен, но винаги е великолепен.
Раждането на трите ми дъщери – Биляна, Йоана, Сияна. Крачка назад и стигам до срещата с жената на моя живот - Валя. Връщам се до кръстовището на моите 23  години  и усмивката грейва на лицето ми, защото току що съм приет в академията за театрално изкуство. Щастлив съм!

А кое е най-трудното нещо, което си правил или преживявал?
Пълноценният живот се заплаща само с една монета – собственото „Аз”.
Планината ме повика, а бях едва на двадесет. Станах хижар. Напуснах майка ми и баща ми с уговорката, че няма да ги видя повече. Труден избор. Чувствах, че така трябва и сгреших. Там съдбата ми беше приготвила еднопосочен билет до вкъщи. Красив слънчев ден, подходящ за езда. И така, без седло, възкачих черния кон.
Годината е 1996, септември месец е.
Тръгнах на разходка от хижа Тинтява към Копитото. Пътят бе кратък. Конят ме изхвърли, след това ме изрита в слабините и светът на вълк-единак приключи.

В какво вярваш?
Във вечността времето не съществува. Тя е само миг, в който можеш да се пошегуваш.
В нея – светлината. Вярвам в силата на светлината. Вярвам, че животът у хладните сърца може да се възроди със светлина. Вселената е започнала съществуването си с нея.

Вярваш ли в хората?
Красиво нещо е човекът, ако е човек.
Дивото и инстинктът за самосъхранение на хората е ключът към еволюция. Ние сме създадени, за да дадем тласък на следващия вид, който ще започне своя дълъг поход през вековете. Хората трудно съжителстват на планета без войни.

А в себе си?
Никой не може да ви унижи без вашето съгласие.
Всяка метаморфоза, която претърпявам след житейско сътресение ме доближава все повече към мен. Животът е като синусоида. Това са трептенията на  космоса. Когато ти се струва вътрешно, че си постигнал всичко, се оказва че сега започваш отначало.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Една птица в ръката е по-добре от две в храстите.
За пълна хармония със заобикалящия свят. Да чувам всеки трепет в природата. В търсене на спокойствие.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Надявам се да ми стигнат силите и времето да сбъдна мечтата си, докато съм тук.

Важна ли е прошката в твоя живот?
Ако искам да видя пеперуди, ще трябва да изтърпя две-три гъсеници. (думи на Екзюпери, бел.ред.)
Без този акт ние омаловажаваме достойното ни съществуване. Въпреки че не е в природата ни, да обичаме трайно. Все търсим промяната, а с нея винаги идва катаклизъм, който оставяме след нея.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?
Любовта не се състои в това двама души да се вторачат един в друг, а в това те да гледат в една посока.
Тук и сега. Утре е твърде далеч за представите ми, дори и за моето скромно въображение.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живял?
Ако достатъчно дълго време седиш на едно място, целият свят ще мине пред очите ти.
Прекрасно е времето, в което живеем. То е нашата мисия, да го извървим и да го променим към следващ етап от еволюцията.

Кое пътуване е най-важно за теб?
И най-хубавият утрешен ден няма да ни върне вчерашния.
Сутрин, когато се събудя, съм изпълнен със щастие. Не знам какво ме очаква, но съм изпълнен с живот и готов да премеря сили с подаръците на съдбата, колкото и да не ни харесват в някои случаи.

Обичаш ли Живота?
Загубено злато може да се намери, загубено време - никога.
Много. Дори когато рискувам, тайничко се надявам това да не помрачи любовта ми към живота. Но с годините все повече го ценя, а така рискът все повече намалява. Любов!

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Вечна бяла светлина

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Откритият космос

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Когато летя със самолет.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Всяко дълго пътуване започва с една-единствена стъпка.
Възможността да направя стъпка встрани, за да видя кое спира моя възход. Да променя посоката на потока на съзнание.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Живеят само влюбените, останалите просто съществуват.
Трудно би било да прескоча ерата ни. Времето е твърде кратко, за да искаме да бъдем други.

Намерил ли си призванието си?
Да бъда човек

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Щом светлината може да се превърне в материя. Няма причина да изключим тази възможност.

Какво е за теб самотата?
Не знам. Никога не съм я срещал досега.

Какво ти дава представа за вечност?
Вечността!

Какъв е смисълът на живота за теб?
Една от най-вредните и най-опасни мисли е: „Всички правят така“
Любов към семейството.







Какви емоции изпитваш най-често?
Никога не е грешал този, който никога не е опитвал нещо ново.
Радост.

Как възприемаш страданието?
Никога не мисли за бъдещето. То идва достатъчно бързо.
Когато има страдание, значи тъгата тече във вените ми.

От какво се страхуваш?
Онова, което за гъсеницата е краят на света, за Учителя е пеперуда.
Безсилието на мисълта ми е най-големият бич.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Изпълнен с любов.

Как би описал Любовта?
Топлина. Чиста енергия.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Всяка велика религия започва в светлина. Но само сърцата носят светлината. Хартията не може.

Какво може да те разплаче?
Емоция.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Стремежът за живот.

Кои са добрите думи, които няма да забравиш?
„Обичам те!”

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Липсва онази част – утре.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Всеки живот, добре преживян, е дълъг живот.
Семейството е безценно. Оценявам онзи миг от вечността, който ми даде отново живот. 






снимки: личен архив



Няма коментари:

Публикуване на коментар