Споделено от Иван Русланов

Аз съм Иван Русланов. 

В момента съм студент, последна година в Университета за национално и световно стопанство. Уча журналистика. Записах тази специалност през 2010 година и не съжалявам. Защото с нея открих, че мога. 

Преди всичко аз съм пишещ човек. Имам издаден роман „Черният ангел : Раждането на един от нас“, с който много се гордея. Готово е вече и продължението „Черният ангел : Проклятието на греховете“. Участвам и в няколко други сборника. Мога да се определя като щастлив човек, който продължава да се бори за своята реализация. Търсач на чудеса съм. Винаги искам да намирам любов, дори и на най-мрачното място. Смятам, че светът не може да се промени с война. Тя може само да го разруши. Добротата го тласка към по-добро бъдеще, колкото и наивно да звучи като идея. Но такъв съм си и аз. Наивен. Поне на повърхността. Волята ми трудно може да бъде пречупена. Не си правя илюзии. Казвам истината в очите, каквато и цена да платя след това. Не съм късметлия. Нито подмазвач. Постигам всичко с много труд. Така спя по-спокойно. Онова, което имам, съм го реализирал като самия себе си. 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Имал съм прекрасни периоди от живота ми. Имах възможността да изживея хубаво детство и ученически години. Разбира се, имал съм и много трудни моменти, през които съм преминавал. И се радвам, че съм успял. Говорил съм много за първата ми награда, „Автор на 2008-ма година“, дадена ми от Националния клуб за фентъзи и хорър, това е наистина щастлив момент за мен. За това сега ще разкажа за още един много специален миг, който ме е правил щастлив. Когато заедно с първия ми роман „Черният ангел: Раждането на един от нас“ участвах в конкурса „Търся издател“ и в последните дни паднах на четвърто място, а само първите трима печелеха издаване на книгата си, аз се отчаях. Но малко след това видях, че набирам все по-голяма скорост. И изведнъж, в рамките на няколко часа, за романа ми гласуваха близо 200 души. Чувството не може да се опише. Трябва да се изживее.

А кое е най-трудното нещо, което си правил или преживявал?

Когато дядо ми Иван, на когото съм кръстен, почина. Това е най-тежкият момент до сега. Да се разделиш с човека, който те е създал като творец, който ти е помогнал да напишеш първия си стих, който е рисувал с теб и е показал пътя на таланта ти, е меко казано тежко. Цялото ми семейство казва, че той е щял да се радва страшно много на литературните ми успехи и аз знам и усещам това. След смъртта му имаше период, в който не исках да си стоя в къщи. Бях ученик, малко дете. Но това не ми пречи и до ден днешен да си го спомням. Защото добрите хора не се забравят. И аз знам, че той ми помага ежедневно да преплувам океаните от злоба, завист и несправедливи обиди, които един млад човек, борещ се за своето бъдеще, често получава.  

В какво вярваш?

Вярвам в много неща. В чудесата. Те съществуват и само ние можем да ги създадем. В онази сила, която носим ние, хората. В този ред на мисли вярвам в интелигентния, добродушен човек. Защото той има нужда някой да повярва в него, да му вдъхне надежда, че може да победи простака като вдигне глава и разкъса клишетата, че само с наглост и простота се просперира в България.

Вярваш ли в хората?

Вярвам в тях. Знам, че въпреки тежките времена, в които сме попаднали, въпреки коментарите, на които ставаме свидетели из интернет и на улицата, пълни с обиди, хората са прекрасни и един ден ще разберат, че най-ценното, което можем да направим един за друг е да бъдем заедно. 

А в себе си?

Често губя вярата в себе си, макар че се опитвам да се науча да имам повече самочувствие. Но дори когато изгубя вяра в онова, което правя, имам приятели, които вярват вместо мен. 

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Иска ми се да вярвам, че има нещо и след нас. Така че – да, силно се надявам, че някъде там всеки ще получи своята нова пролет. 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая си да виждам повече красиви неща. Не бездушни и безобразно лъскави. Красиво е онова, в което се крие голямо сърце.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Старая се да правя така програмата си, че да имам време за всичко. Но да – напоследък не намирам много време за писане. Но скоро ще поправя това.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Уча се от миналото, живея в настоящето и творя за бъдещето. И трите елемента са важни. Те градят човешкия живот.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живял?

Всяко време е имало своите плюсове и минуси. Както и своите хора. Ние имаме мисия в 21-ви век и не бих разменил днешния си живот за някой друг. 

Имаш ли любимо място на света?

Обожавам морето. Специално старият град Созопол. Има прекрасна атмосфера. Любовта сякаш излиза от всяка врата, дори от най-малкия прозорец. Един от романите ми се развива там. Не знам дали някога ще го издам, но много обичам историята. Свързана е с нещо лично за мен. 

Кое е най-важното пътуване за теб?

Онова, в което се срещаш с хора. В което чуваш истории. И от което се вдъхновяваш.

Обичаш ли Живота?

Дори и най-горчивите му моменти. Обичам да живея!

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Вяра, работа, промяна.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?

Обожавам залезите и изгревите. В тези моменти природата показва своята магична същност. 

Къде се чувстваш най-добре? Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

Чувствам се у дома там, където има много книги. Там, където мога да бъда себе си, без някой да се дразни от това. Там, където мога да кажа истината. В театъра също съм си „у дома“. Обожавам качествените постановки. 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Читателите ми и приятелите ми. Те са тези, на които дължа всичко. Само заради тях продължих поредицата за „Черният ангел“, тъй като в началото на миналата година се случи нещо, което ме отказа задълго от писането по героя ми. Но сега съм тук с помощта на хората. И смятам да остана с вдигната глава доста дълго време. 

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Уморяват ме прибързаните оценки, необективността, лъжата и лицемерието. Зареждат ме добротата, хубавите творби на изкуството. 

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

Приятелите ми. Те са прекрасни хора, които не ламтят за известност. А иначе, както казах и по-горе - дядо ми Иван, на когото съм кръстен и баба ми Мария, която е била дълги години директор и учител, и ме е научила на много.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял? Какъв човек искаш да бъдеш?

Аз съм човек, който опитва да промени лошите навици у себе си, когато види или му кажат, че има такива и трябва да поработи върху тях. Знам, че един порок обаче няма да променя – винаги ще казвам истината, колкото и тежка да е тя. Да се сърди и да ме съди, който иска.

В какъв свят искаш да живееш?

В свят, изпълнен с добро. В който няма да се конкурираме непрекъснато. Вместо това ще си помагаме и заедно ще вървим към едно по-светло бъдеще. Не знам дали това някога ще стане. Но надеждата остава.

Страхуваш ли се от Смъртта?

От своята смърт не се страхувам. Ще живея толкова, колкото ми е отредено. Страхувам се да не изгубя близък човек, защото тогава страшно много боли. Но както казва моята героиня от пиесата ми „Парчета време“, която в момента пиша : „Не се страхувам от смъртта. Страхувам се, че когато моментът дойде ще се обърна назад и ще осъзная, че съм живяла напразно.“

А от самотата?

Понякога дори ми е нужна, за да си почина и да помисля на спокойствие. 

Търсил ли си смисълът на Живота?

Всеки има собствена трактовка за него. Аз очаквам да намеря своята някой ден. 

Какво те кара да се чувстваш жив?

Радостта и вдъхновението. Когато видя доброта дори и в непознати очи.

Какво ти дава представа за вечност?

Материалното в този свят изчезва. Вечни са само идеите.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Аз съм доста емоционален човек. Но за да си писател, за да си човек на изкуството емоциите трябва да играят главна роля в твоя живот. Когато създаваш нещо, трябва да му вдъхваш живот. А без чувство, това е просто невъзможно.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Съвършен ден би бил онзи, в който аз пиша свой бъдещ роман, например, а около мен вълните шумят. Но щастието не може да се побере в определен ден. Дори и светът ти да се е сринал, само една правилна дума може да превърне часовете ти в щастие.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

То пък и аз съм с толкова богат житейски опит за своите 22 години… Но, да кажем - усмихвайте се, бъдете себе си и дарявайте. 

Какво може да те разплаче?

Макар и емоциите ми да играят голяма роля в живота ми, признавам, че не плача често. Но например една прекрасна книга, чудесен филм, великолепна песен, дошли в правилния момент, могат да извикат сълзи в очите ми.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Аз съм човек, който обича да се усмихва и да се смее. Почти всичко, което е добронамерено. 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Не мога дори да се осмеля да си представя живота си като пъзел… Доста разпръснати ще бъдат парчетата. Може и изгубени да има.

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Да, липсват. Но те ще дойдат един ден. И аз ще ги посрещна с усмивка.

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

Най-голямото постижение тепърва предстои. Гордея се с всичко, което постигнах за крехките си 22 години. Имам издаден роман, няколко книги, в които участвам, известно количество литературни награди и това ми стига, за да съм доволен и да продължавам напред без да се отчайвам. Най-ценни обаче са хората около мен!

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност? 

Благодаря за това, че аз и хората, които обичам са здрави. Останалото се постига с труд.

Можете да прочетете интересни новини и откъси от „Черният ангел : Раждането на един от нас“ и продължението „Черният ангел : Проклятието на греховете“ в страницата на трилогията : 

www.facebook.com/BlackAngel.Birth

Споделено от Орлин Баев

Казвам се Орлин.

Обичам да творя, да надхвърлям рамките и виждам света извън „квадратното“ мислене на социалните сугестии. Човек съм. Имам жива душа и дух. Или по-скоро съм душа, вечна същност, която ползва за малко скафандъра на тялото. Обожавам синхрона с потенциала си и онази фина радост и мъдрост, които той носи. Синхрон, през който и най-малкото случване в този обособен живот се превръща във вълшебно и наситено с любящ смисъл.

Никак не съм съвършен и имам много да уча. Често падам, но не преставам да ставам. Правя каквото мога, за да се науча по-стабилно да ходя на „нозете“ на волята си и възнамерявам все по-често да разтварям крилете на духа си.

Усмихвам се при вида на човечността. Разплаква ме насилието…

Иска ми се да живея в едно по-съзнателно и свързано с Любовта, Мъдростта и Истинността общество. Но вместо да се опитвам да променям другите, се старая аз самият да съм това, което искам да видя в хората наоколо си.

Мечтая често, но когато си поставя цел, съм готов да я следвам с десетилетия. Защото целите, които следвам, идват от Същността ми.

Колкото повече години минават през живота ми, толкова по-качествено преживявам дните и секундите си на тази земя. В двадесетте бях задръстен младеж, страхуващ се от сянката си. Сега спокойно я прегръщам и без да я крия от себе си и който и да е, живея в далеч по-голям баланс, позволяващ ми да чувствам безкрая си. Този потенциал ми носи такава радост, при това от най-простичките житейски битовизми, че клетките ми ликуват при гледката на залеза или на божията птичка на вдъхновението, кацнала на стряхата на осъзнаването ми. Сега, от позицията на мъж в четиридесетте, смирено си вярвам и затова спокойно се заявявам, приел и плюсовете, и минусите си.

Ако преди прекалено ми пукаше "какво ще кажат хората", сега уважавам преди всичко себе си, позволявам си щастие и присъствие в този живот - затова имам какво да дам и на другите. В двадесетте си нямах представа какво искам. Или си имах, но не позволявах на душата си да си пробие път през комплексите ми. Сега относително добре познавам ума, характера, вътрешните си "карти" и програми. Така съм скулптор на живота си, творец на добролюбието в миговете си в краткото пътуване на земното училище. 

Когато в някаква степен преобразувах спиращите ме програми, умът ми просветна, паметта ми стана "слонска", а удовлетворението от провеждането на духа ме изпълни с онзи смисъл, който познава единството си с всеки атом. Така станах богат - на виделината, наситена с възторга на благодарността към твореца и творението.

Винаги съм знаел, че с годините ще ставам все по-щастлив и... Себе си! Знаейки, че съм в този бинарен свят за малко, спокойно се отпускам в недуалността на Бога извътре си. Така съм в света, но цапайки се в калта му, от позицията на силата си, наблюдавам цветето на мъдростта, раждащо се от опита и трупащо аромата си в сърдечната ми чаша.

Нека, доколкото служа на Небето и има защо да съм тук, да ме бъде. Да бъде волята Божия в живота и смъртта ми!


orlin.bravehost.com

orlinbaev.blogspot.com

Споделено от Мариан Гяурски

Казвам се Мариан Гяурски. На 32 години съм от град София. Баща съм на една дъщеря на 4 месеца, историк съм по образование и предприемач по призвание.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавият момент в живота ми беше тази сутрин, защото ми се случи нещо изключително – събудих се! Ето една страхотна причина в момента да се чувствам като най-щастливия човек на света.

А кое е най-трудното нещо, което си правил или преживявал?

Най-трудното нещо, което всеки ден преживявам е това да се боря със себе си – със страховете си, с предразсъдъците си, с вирусите, които различни канали на информация се опитват да ми вкарат в ума.

В какво вярваш?

В Бог, в доброто, в хората.

Вярваш ли в хората?

Току-що отговорих.

А в себе си?

Да.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Да, вярвам. Но по-същественият въпрос, който аз задавам е: Вярваш ли в живота преди смъртта? Защото много хора умират на 25 години, но ги погребват на 70 или 80. Защото те не са живяли истински, продали са мечтите си, идеалите си, ценностите си, а продадеш ли тях, живота ти губи стойност и не си струва да живееш.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая за един по-добър живот, за един по-добър свят за нас хората. За себе си мечтая да имам здраве, другото ще го постигна. Мечтая да се събудя утре сутринта.   

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Не, времето ми достига за всичко, защото знам как да го разпределям.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Най-важно е настоящето, тази секунда, този момент, днес, защото само и единствено днес има значение. Вчера вече е минало, а утре може и да не дойде. Ако днес не направим нещо за себе си изобщо не е сигурно дали някога ще го направим.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живял?

Като историк съм живял в много епохи. Бих живял например във Вавилон, в Древен Египет, в Спарта, в Константинопол и впоследствие в Истанбул, столица на трите империи, и в Северна Америка по време и след войната за независимост. Но смятам, че ние в момента живеем в най-великата епоха в историята на човечеството. Живеем в епоха, за която предците ни са работили хиляди години, епоха в която изобилието е навсякъде около нас, ние просто трябва да си го вземем.  

Имаш ли любимо място на света?

Няколко – Истанбул, Берлин, Кефалония, Барселона и Красна поляна.

Кое е най-важното пътуване за теб?

Пътуването към целта, защото целта е нищо, пътят е всичко.

Обичаш ли Живота?

Да.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Красота, Мечта, Вяра.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?

Дъщеря ми, жена ми, планината и морето.

Къде се чувстваш най-добре? Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

Най-добре се чувствам, когато съм със семейството си, независимо къде се намирам, тогава съм си у дома.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата, истината, инатът ми и силата на духа.

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Уморява ме мързелът, зареждат ме хората.

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

Родителите ми, жена ми и някои учители, на които ще съм благодарен до края на живота си, но не учители от училище, а житейски учители. Някои от тях дори не познавам.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял?

Да, искам да променя това да не се доверявам толкова сляпо на хората, но не знам дали ще успея да го постигна някога.

В какъв свят искаш да живееш?

В света на мечтите, които стават реалност.

Страхуваш ли се от Смъртта?

Да.

А от самотата?

И да, и не.

Търсил ли си смисъла на Живота?

Не, той е търсил мен. И ме е намерил.

Какво те кара да се чувстваш жив?

Това, че дишам.

Какво ти дава представа за вечност?

Спокойствието, тишината, звездите, морските вълни, планината.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Желание, обич, страст, щастие.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Както казах по-рано, щастието се крие в това, че сутринта се събудих, че сега давам това интервю. Съвършеният ден е да видиш изгрева и залеза.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Вярвай в себе си, не робувай на догмите и на стандартите, на хорските мнения, слушай вътрешния си глас. Не губи много време в мислене, действай днес и сега.

Какво може да те разплаче?

Несправедливостта.   

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Много неща, обичам да се усмихвам.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Някъде в началото на подреждането съм.  

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Липсват, но ги търся и ще ги намеря.

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

Дъщеря ми е най-голямото ми постижение.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя най-много свободата и правото на избор, близките си, приятелите си. Благодарен съм, че съм жив и здрав, благодаря за прекрасния си живот, който Бог ми е дал.

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши го също!

Искам да кажа на всички да не губят детските си мечти, да не се оставят на течението да ги завладее. Да мислят за своя просперитет, защото най-великият закон е законът за сеенето и жъненето: „Каквото посееш, това и ще пожънеш”, „Каквито са мислите ти, такъв е и животът ти”, а след това да се задействат, защото: „Ако посееш мисъл ще пожънеш действие, ако посееш действие ще пожънеш навик, ако посееш навик ще пожънеш характер, ако посееш характер ще пожънеш съдба.” Това мисля.