петък, 19 юни 2020 г.

Симона Стефанова споделя...



Здравейте! Казвам се Симона Стефанова и искам да бъде себе си. 
Моето семейство е най-важното нещо в живота ми. 
Откакто се помня пиша стихове и кратка проза. Пиша в трудни моменти, а понякога те бликат и се изливат като порой и аз пиша – в метрото, на пейка в парка, в кафенето. Много ги обичам тези моменти. 
По образование и дългогодишен опит съм юрист, но афинитетът ми към правото ме напусна след известно колебание и опит да го задържа. В момента съм насочена към дейности, свързани с творчество, книгоразпространение, медии, издателства, образование – въобще всичко, което е свързано с креативността, със социална и обществена ангажираност. 
Опитвам се да разчупвам стереотипи по пътя си и да следвам себе си. Затова, след опита ми на дългогодишен служител, тръгнах да търся това, което напираше вътре в мен и въпреки трудностите се чувствам вдъхновена. 
Ето това, което успях да направя дотук и идеите, които развих:





Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
 
Сега, като се замисля, мога да кажа, че моят живот е красив. Имала съм много трудни моменти, раздели, загуби, но мисля, че имаше много любов. Този въпрос е доста подходящ за преходния момент, в който се намирам в момента, защото – когато се разделиш с нещо – започваш да цениш постигнатото и да си благодарен. Затова е промяната. За да се видим по-добре, както и да открием нещо ново в себе си. Разбира се, с любов към това, което вече не е мое, не ме вълнува и не желая. 
Сега се уча да се радвам на хубавите моменти. 


А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
 
Всяка една раздяла. С баща ми, който внезапно си отиде от този свят, с първата любов. 
Трудни моменти съм имала в работата. Но те ме направиха търпелива. 
Трудни моменти имам със себе си. Това е една от най-трудните ми битки, свързана с това да се открия и да се отърся от обществени внушения, чужди представи и изисквания, за да бъда себе си. 


В какво вярваш?

Вярвам в любовта. Всичко друго може да бъде илюзия, заблуда, временно явление. Любовта е най-истинското състояние, което мога да изпитам. Или обичаш, или не.


Вярваш ли в хората?
  
Доверието е нещото, с което искам да се справя. Вярвам, че всеки човек е неповторим. Всеки човек е една Вселена. И изборът е наш – да бъдем добри и да имаме доверие помежду си, тук, на Земята. В последния смисъл – вярвам в хората.
 

А в себе си?
 
Много дълбоко вярвам в себе си. Важно е обаче, вярвайки в себе си, да повярвам и в действията си, в думите си, във всичко, за което мечтая и да го осъществявам.
Вярата в себе си е най-важното нещо.  Ако я загубиш, ти живееш половин живот, тоест не си цялостен.


За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

В момента мечтая да намеря онази хармония между мен и света, която да ми даде силата, мотивацията и вярата, с които да продължа напред. Въпреки, че времената не са мечтателни, а объркани, в известна степен –сиви и трудни за мечти, ние все пак можем да запазим мечтите си и да вървим по пътя си.
Не мечтая, заради самата мечта или заради самото мечтаене. В повечето случаи действам и затова правя живота си труден. Но тези трудности по пътя на мечтите дават свобода, яснота и сила, и ни правят истински създатели на мечти. 


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
 
Не ми достига времето да пиша. Искам да завърша първата си стихосбирка, която чака в компютъра – имам още съвсем малко работа по нея, за да я публикувам. Искам наистина да имам повече вътрешно време, както и нагласата да пиша, защото писането не се получава между другото – не се краде време за това, а се посвещава. 
 

Важна ли е прошката в твоя живот?
 
Налага ни се да прощаваме всеки ден, когато сме уязвими, когато приемаме лично нещата, когато не сме простили на себе си. Разбира се,  има големи и дълбоки прошки, които можем да направим в живота си, за да се успокоим и да продължим напред. 
Но най-важната прошка е прошката на себе си. Тогава добиваме силата да приемем света и другите такива, каквито са, да бъдем себе си, да не стоим в клетка или отровна среда, и да не се налага да прощаваме. 
Прошката дава въздух и лекота. Много се говори за нея, но най-хубаво е да изпиташ това състояние. 


Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

По-скоро имам нужда от заземяване, за да се справя с предизвикателствата на живота. Живея в облаците малко и с едни розови очила.


Харесваш ли нашето време?

Да, доста ми допада. Интересни времена. Има много възможности и много осъзнаване. Но от една по-обща гледна точка времето, в което живеем, го създаваме ние, хората. Времето е и житейска категория. То представлява един път, който е изминало човечеството. 


Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
 
Мястото е сърцето, а пътуването е към себе си. Където и да отидем, носим себе си. Пътуването е начин да открием нови места в душата си, да опознаем своите страхове и да премахнем тайните, да се срещнем с непознатото. Посещавайки различни места, ние активираме тези процеси. 
Най-много обичам пътуванията да са спонтанни, да носят изненада и едно ново преживяване, което не е случайно. 
Това може да са скрити кътчета, обикновени селца и градчета, с необикновена атмосфера, дори една красива поляна. 






Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...
 
Животът е предизвикателство, любов и търсене. Но може да бъде и комфорт, изобилие, радост. 
Обичам живота, когато усетя любов, взаимност и вдъхновение. 
Понякога ми е трудно и искам да се пренеса в друг живот. Но уви, не може. Нужна е много задълбоченост, за да разберем защо сме тук и какво да правим.


Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Най-красиви са влюбените – „светят”. Красиви са гледките от високите  планини, там усещам нещо божествено. 


Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Извън дома си се чувствам добре, „като у дома”, на познати места, както и там, където можеш да се отпуснеш и има свързване.


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Разбира се, близките ми хора. Най-вече дъщеря ми, която е мой учител, както и съпругът ми, майка ми, приятелите. Те ме учат на много неща и ми дават сили да вярвам в себе си. 






Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Хората, които споменах. Но в живота си срещам и хора – знаци, които по неочакван начин ми оказват влияние и ме вдъхновяват.


Искаш ли да промениш нещо у себе си? 
 
Сигурно имам голямо желание за промяна, за да се преоткрия, вътре в себе си, защото сама предприех голямата промяна. Напуснах дългогодишна работа и със сигурност това ме промени. Наистина има трудности, които са уроци, но по-трудно и непоносимо е в рутината и в капаните на сигурността и на парите. Светът е материален, но можем да надраснем тази материалност, без да я отричаме.
Но ние носим качества, които е нужно да развием, за да бъдем полезни на себе си, на близките си и на света около нас. 
Искам да се променя така, че да балансирам между материалното и нематериалното. Тоест да не се рея в облаците, защото на моменти изпадам в бездействие. 


Намерила ли си призванието си? 
 
Мисля си, че призванието идва от само себе си. Търсенето му е „порочен кръг”. 
Спомням си една сцена от сериала "Приятели", в която Чандлър решаваше тестове, за да намери новото си призвание. Те показаха, че е подходящ за работата, която досега е вършил. Разбира се, тестовете не са начина да открием призванието си. То идва с вярата в себе си, вярата в това, което правим и желанието да го правим, без да се влияем от обществото, парите и мнението на другите. 
Призванието ми, мисля, е едно ежедневно предизвикателство да творя.


Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея? 
 
Изпитвам страх от момента на преход от живота към смъртта. 
Мисля върху този въпрос. 
Има много по темата за прераждането, която ми синхронизира, без да мога да твърдя, че е истина. Вътрешно вярвам в него. 
Искам в следващото си прераждане да съм на друга планета, в друг свят. 


А какво те кара да се чувстваш жива?

Знам, че съм жива и понякога просто живея. Но най-жива се чувствам, когато съм в голяма трудност или когато съм влюбена. 


Какво е за теб самотата? 
 
Имах моменти, в които бях самотна и в семейството си, и сред приятели. Но се уча да съм си самодостатъчна, за да не съм самотна. Да ми е добре със себе си. Тази година е такава за мен – добре ми е вкъщи сама. Така мога да преосмисля много въпроси. Самотата дава много възможности. И най-вече – да се откъсна от инерцията в живота.


Какво ти дава представа за вечност?
 
Мисля, че душата е вечна. А това поражда стремежа да следвам импулсите на душата.
Всичко е вечно, но се трансформира. 


Какви чувства изпитваш най-често?

Най-често съм объркана, след това – уверена, влюбена, самотна...


Ако можеше да прегърнеш някой човек, който не можеш – кой би избрала?
Бих прегърнала баща ми, който си отиде. И сега го правя мислено.
 

Имаш ли вътрешен мир?

Аз съм спокоен човек, но вътрешният мир е много повече от това и мисля, че все още нямам. 


Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...
 
Да правиш това, което обичаш, да си с хората, които обичаш,  да си там, където искаш да бъдеш.
 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
 
Единствено и само – да бъдат себе си. 


Какво може да те разплаче?

Много неща ме разплакват – тъга, красота, радост, музика. Вече си позволявам емоционалността ми да се излее във видим плач. Без да искам, попивам и чужда емоционалност. И тогава плача много. 


А какво може да те накара да се усмихнеш?
 
Музиката, тя ме спасява. Дава радост и отпускане. 
Децата много ме разсмиват. Дори когато без повод ми се усмихват – усмихвам се и аз.







Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?
Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Като подреден човек, мисля че ми трябва малко хаос за баланс. Липсващите парчета в живота ми са тази любов, която е останала несподелена и никога не бих могла да ги намеря.


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
 
Това е семейството ми. Благодарна съм за него, защото най-трудните отношения са тези в семейството. И са най-важни.
Благодаря за интервюто и за въпросите, които са начин за разговор със себе си,  за преосмисляне и най-вече за споделяне, от което има нужда този свят. 


17.06.2020


Няма коментари:

Публикуване на коментар