Споделено от Максим Бехар

Максим Бехар, на 28 години с 30-годишен опит, живея в София, в Прага, по летищата, спя в самолетите, там гледам и всичките си филми напоследък… Обичам да мечтая и да сбъдвам мечти – мои и на хората край мен. Когато те са честни и лоялни с мен, мечтите им наистина се сбъдват. Винаги казвам, че ако мечтите ти не те плашат, то тогава те не са достатъчно големи. И така вече много години. Прекарах 20 години в журналистиката и още толкова в прекрасния творчески бизнес, наречен PR. Какви ще са следващите 20? Мога само да си мечтая и – сигурен съм – тази тема ще бъде обект на следващо интервю след 5 години. Повярвайте ми – ще е интересно. И така – за какво си мечтая? Например да сме честни и почтени един с друг. Да не мрънкаме от сутрин до вечер, а да се фокусираме върху полезните неща в живота. Или пък да виждаме – всеки път – чашата наполовина пълна, а не наполовина празна… Да казваме поне по веднъж на ден “благодаря” и винаги да помним откъде сме тръгнали… Всеки да работи здраво, защото само така България ще напредва още по-бързо. Знам, че сме недоволни от състоянието на България през 2014-та, и това е хубаво - означава, че има какво още да направим… И трябва колкото може по-бързо и по-добре да го направим. Ето, за това си мечтая всеки ден. 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Те са хиляди. Първата ми работа – дърводелец в завод „Сердика“, на ненавършени 14 години, с разрешение от Инспекцията по труда. После петте години като шлосер в един машиностроителен завод, още се виждам с момчетата от бригадата на бате Мите Брайков, после университета, годините в Прага, журналистиката, двете ми прекрасни деца – Мишо и Ралица, Полша, падането на комунизма, следващото ми „дете“ – вестник „Стандарт“, първите дни в PR бизнеса... Раждането и всеки миг в M3 Communications Group, Inc. - безценно! И всеки един от тези моменти крие в себе си радости и разочарования, победи и провали, страхотни успехи и незаменимо удовлетворение, че съм изкачил още един връх... И като го изкача, никога не гледам надолу, но като погледна нагоре, виждам следващия... И започвам отново.

         А кое е най-трудното нещо, което си правил или преживявал?

Не съм правил трудни неща. Просто съм си вършил работата. Имал съм десетки безсънни нощи, разочарования, болки и горчивини, но винаги съм гледал на тях като на нещо нормално по пътя напред. Иначе би било огромна скука... Може би скокът с парашут от 4200 метра височина само преди година... Не, едва ли. По-скоро вземането на трудни бизнес решения, които са били болезнени и за мен, и за мои колеги, но в крайна сметка са довели до успех. С две думи – не искам да си спомням трудностите. Често казват: хората трябва да се учат от грешките си. Аз обичам да се уча от успехите, от моите и особено от тези на другите. И затова не помня трудностите.

         В какво вярваш? 

В желанието на хората да успяват и да стават по-добри, въпреки милионите изкушения пред тях, които биха им попречили да стават по-добри. Няма нищо по-велико от позитивния човек, от усмивката, от добрата дума на точното място. Вярвам в силата на прозрачността. Когато един бизнес, един човек, една връзка, една сделка, едни отношения са прозрачни, то тогава те са и етични. Друга възможност просто няма. 

Вярваш ли в хората?

Много, категорично и завинаги. Често казвам, че има много хора, които, ако ме харесват или говорят недобри думи за мен, много ще се притесня. Приемам, че тези, които не искат да ме харесват, трябва да го правят, и държа с моите приятели да бъда точен, честен и почтен. Нищо повече. Ако това стане, тогава всичко си идва на мястото. 

А в себе си?

Вярвам в себе си. Винаги. Особено в най-трудните моменти.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Вярвам, че след всеки остава по нещо, и ако то е значимо за околните, то и самият човек живее сред тях и след смъртта си. Как да разберем кое е значимо? Много просто – колкото повече хора си променил към добро, колкото повече хора си научил на професия, на почтеност, на прецизност и високи стандарти, нещото, което много хора са запомнили от теб... това е всъщност животът след смъртта.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

На добри отношения между хората и на желанието им да постигат нови и интересни неща по честен път. Всеки ден.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Ако изброя нещата, за които не ми достига времето, трябва да пиша часове, отговаряйки на този въпрос. Но за едно много важно нещо определено не ми достига – да работя повече върху себе си и да се усъвършенствам и образовам още по-добре. Понякога и на мен не ми достига време всеки ден да казвам поне по веднъж “благодаря” на някого, и към края на този ден винаги ми е тегаво.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Само бъдещето и нищо повече.

Има ли нещо непростимо за теб?

Да, двуличието, предателството и неблагодарността. Някой да не каже пред теб това, което мисли, а да го каже на друг зад гърба ти. Да направиш добро някому и той да не го разбере… Това е непростимо.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живял?

Много си харесвам нашето време – динамично, променящо се, времето на социалните медии и технологиите. Влюбен съм в тях. Влюбен съм и във времето, в което живеем. Не бих живял в друго за нищо на света.

Кое е най-важното пътуване за теб?

Всяко едно пътуване е важно. И до най-малкия град, и до най-голямата столица, и до срещата с един човек или с 10 хиляди наведнъж. 

Обичаш ли Живота?

Много. Радвам се на всяка минута и на всичко, което правя. Не и на грешките си, разбира се, а аз постоянно греша.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Позитивизъм, работа, идеи.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Две неповторими – погледът към връх Мусала от последната станция на лифта в Боровец и заливът „Бо Валон“ в северната част на остров Махе на Сейшелите.

Къде се чувстваш най-добре? Какво ти дава усещането, че си „у дома“?

Чувствам се добре навсякъде, без изключение.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Желанието да правя неща, които ще останат след мен. Много от тях сам измислям, сам изобретявам и съм сигурен, че се правят за първи път.

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Уморява ме неблагодарността на хората край мен, когато усетя, че я има. Зареждат ме позитивизмът и измислянето на нови неща.

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

Баща ми, Терънс Билинг – вицепрезидент на Hill+Knowlton Strategies и мой ментор в PR бизнеса, и големият българин Дими Паница. И тримата не са между живите, но всеки ден ме наблюдават отнякъде и това страшно много ме мобилизира и вдъхновява. 

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял?

Да, всеки ден по нещо. Искам да ставам все по-добър с хората край мен. Упорито работя над това, наистина всеки ден.

В какъв свят искаш да живееш?

В този, в който живея сега.

Търсиш ли смисъл в Живота?

О, да. Да оставя нещо след себе си.

А какво те кара да се чувстваш жив?

Творчеството, новите идеи и конкуренцията.

Страхуваш ли се от Смъртта?

Не знам.

А от самотата?

Да, много.

Какво ти дава представа за вечност?

Сутрешното първо кафе и последната чаша вино, преди да заспя. 

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Любовта към живота, към хората, към работата ми и напрежението, преди всеки бизнес проект да започне.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Ден на успешен проект и на срещи с нови интересни хора.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да следват своя път и да не ходят по утъпкани пътеки. Да правят свои пътища и другите да ги следват.

Какво може да те разплаче?

Само смъртта на близък човек.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Всяка една позитивна дума или хубав еврейски виц.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?  Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Доста е разхвърлян. Така ми харесва, или по-скоро така ми харесваше досега. Но през следващите години ще се захвана да го подредя.

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

Това, че си върша работата, която имам. Винаги съм го правил точно така – прецизно, отговорно и креативно. Нищо повече.

Какво искаш да оставиш след себе си?

Само интересни случки, поучителни за хората, които ще ги запомнят.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За това, че – поне досега – късметът винаги е вървял с мен.

Споделено от Ивайло Добрев

Здравей, казвам се Ивайло Добрев на 30 години. Живея в София. Женен съм. За жена ми :) Имаме син на 11 месеца. Занимавам се с гледането му, с писане, четене, и други дейности, нужни за физическо оцеляване. Не възприемам себе си, това е и хубавата, и лошата новина. В редките моменти, когато това се случва, то става чрез другите, другите ме възприемат, казват, че съм поет, че не съм никакъв поет, че съм приятел, че не съм приятел, че съм лъжец, че съм прекрасен, че съм ужасен. И сигурно са прави.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Срещата с Жена ми, раждането на сина ми, допреди няколко години смятах, че това са глупости, но сега съм в класът им, и са изключителни преподаватели.

А кое е най-трудното нещо, което си правил или преживявал?

Най-трудното нещо, което съм правил е сблъсъкът със собствените си претенции, и сега продължавам да го правя, а най-трудното, което съм преживявал, все го отлагам, смятам да постои, да предстои.

В какво вярваш?

Не съм стигнал още до вярата. Нямам все още нужната екипировка за нея. 

Вярваш ли в хората?

 

Кои  хора?

Вярваш ли в Живота след Смъртта? 

Вярвам в живота след смъртта, но най-вече вярвам в смъртта по време на живота. Не им вярвам, и животът, и смъртта - лъжат.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Избягвам да мечтая. Имам нервен стомах, а освен това нездрав сън. Надявам се да имам здрав сън и спокоен стомах, за да се размечтая.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

За важните неща времето винаги не стига, слава богу, те не са толкова важни, само си придават важност; за съществените - за тях винаги има време.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Най-важното за мен сега е настоящето, опитвам да се съсредоточа максимално върху онова, което правя, разбира се в главата ми успоредно с това  текат мисли за миналото и бъдещето. 

Има ли нещо непростимо за теб?

Няма нищо непростимо, непростимо е да има нещо непростимо, прошката е свързана с игра на жертва и съдник, опитвам да стоя далеч от тази игра, понякога успявам, друг път не, зависи от моментното настроение на играчите. Не съм злопаметен, бързо се паля и бързо забравям, или поне така си мисля.

Харесваш ли нашето време? 

Харесвам нашето време, то е най-хубавото, има хот-дог, все още се играе бинго, има реалити формати, какво повече може да иска човек. 

Кое е най-важното пътуване за теб?

Най-важното пътуване за мен е пътуването ми към себе си, понеже никога няма да пристигна.

Обичаш ли Живота?

Обичам живота, а той обича ли ме? Склонен съм да мисля, че чувствата ни хич не са взаимни, но пък и кой ми е обещал взаимност. Никой.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Маги. Ясен. Ивко.

Кои са най-красивите гледки на света за теб? 

Най-красивите гледки на света за мен са гледките, които виждам в ранна сутрин през прозореца ни, тоест гледката е една: зазоряване, уличната лампа все така си свети, свети си като предната сутрин, и като по-предната, това ми доставя гигантско удоволствие. 

Къде се чувстваш най-добре? Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

Най-добре се чувствам у дома, в кухнята. Сам. Седнал на стола. Тихо е, и не предстои нищо да се случва. Усещането, че съм у дома, ми дава споделянето на моята тишина, с тишината на друг. Две тишини, които си говорят, или които мълчат – предпочитам да мълчат, ето това е „у дома”.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Може би невероятният ми инат и близките ми хора. Когато тях ги няма, инатът е моят най-близък. 

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Уморява ме онова, което ме зарежда. Умът ми. Тази адска машина. 

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

 

Всички хора ми влияят по един или друг начин, дори и без да имам досег до тях. Факт е, че тече постоянно взаимодействие между всички ни, инак крайно повлиян не съм от никой. Сега най-голяма подкрепа в живота ми, ми оказва жена ми.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял? 

Не искам да променям нищо в себе си, искам да се приема. Много глупаво желание от моя страна.

В какъв свят искаш да живееш?

Искам да живея в този свят, струва ми се, че е съвсем честно, заслужил съм си го....

Търсиш ли смисъла на Живота? 

Опитвам сам да си създавам смисъла, не го търся. Когато не успявам, губя смисъла, и слава богу, че има такива моменти, инак нямаше да мога да оценя.

А какво те кара да се чувстваш жив?

Още не съм започнал да се чувствам жив, не ми се започва. Мързи ме. Аз съм мързелив човек.

Страхуваш ли се от Смъртта?

Много ме е страх от смъртта, това ме държи жив. За справка: погледнете горния отговор.

А от самотата?

И от самотата ме е страх, но изпитвам особено привличане към нея, в нея има някаква романтична скука, която приема форма и на див ужас, това ми харесва.

Какво ти дава представа за вечност?

Нямам представа за вечност. Не харесвам вечности. Не харесвам студенокръвни жени.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Най-често изпитвам голяма палитра от емоции, но все още твърде лошо използвам цветовите гами, отношенията помежду им...

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден.

Не вярвам в съвършените дни. Щастие няма. Който иска щастие, значи нищо не е разбрал. И по-добре за него. 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

На деца не давам съвети, по-скоро бих приел от тях, на хора също избягвам да давам съвети. Напротив, съветвам много и на общо основание, но в повечето случаи го правя само, за да бъда оставен на мира.

Какво може да те разплаче?

 

Може да ме разплаче безсилието ми, обикновено то ме разплаква, или силата, която виждам, че проявява жена ми, за да превъзмогне себе си, и да ме понесе. Докато можем да плачем, нищо не е загубено. Под плач разбирам от 3 до 6 сълзи на двете очи. 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Усмивката на сина ми може да ме накара да се усмихна - има четири зъба, много е смешен!

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? 

Подреден е дотолкова, доколкото позволяват парчетата на пъзела, знам ли какво има в кутията, току-що я разопаковах.

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Парчета ще липсват винаги, но и с онези, които са налице ще се справя, ще си наредя моя картина. Голяма работа, че няма да съответства с онази, която ми е показана.

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

Моето най-голяма постижение е семейството ми. От него уча много. Уча се да бъда човек, в най-тесния смисъл на думата, благодаря им.

Какво цениш най-много в живота си? 

Най-много в живота си ценя живота си, въпреки че силно се съмнявам, че въобще зная нещо за него, опитвам се да науча, дано успея.

За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Най-голяма благодарност чувствам за онова, което ми е дадено - здрав съм, обичам и бивам обичан. Благодаря.