вторник, 27 юли 2021 г.

Емил Карамитев споделя...

 



снимки: личен архив на Емил


Аз съм Емил. На 39 години съм, щастливо женен (или поне така си мисля) и имам една прекрасна дъщеря – Емили, на 15.

Благодаря ти, Кристина, за това твое хрумване да каниш твои познати и непознати хора да споделят с теб своите съкровени желания и мечти. Радости и болки. И в този ред на мисли, искам да те уверя, че ще съм напълно откровен. А сега и отговорите ми!

 

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Раждането на единствената ми дъщеря Емили.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Загубата на моите родители и на сестричката ми Вера.

 

В какво вярваш?

Вярвам в Бог.

 

Вярваш ли в хората?

Да. Все още вярвам в човеците (за някои от хората е вече късно да се наричат така).

 

А в себе си?

В себе си най си вярвам.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая за спокоен и щастлив живот. Иначе се надявам на Здраве.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да. Времето не ми достига да кажа на някого, че го обичам.





 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Съжалявам, че не успях да целуна момичето с кафявите очи, което обичах и загубих...

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Тя е една от най-важните в моя живот. Тя е силата.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живея само и единствено в Настоящето. Другите времена са химери някакви, за мен.

 

Харесваш ли нашето време?

Нашето време направо си го обичам. Как да го харесвам само?...

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Да, има. Искам да отида на края на света. Или в Хаити, или в Доминикана.

 

Обичаш ли Живота?

Животът ми е дар Божий. Как да не го обичам. Все пак го живея.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Хеопсовите пирамиди, и от Балкана в Родопите (там, откъдето съм).

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Преди беше в моя роден дом, а сега е в моя – тук и сега.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата ми.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Мама, тате, и братята и сестрите ми.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Не. Идеален съм си засега.

 

Намерил ли си призванието си?

Да. Смятам, че съм Писател, а това е моята съдба още от 8-годишен.

 

Страхуваш ли се от смъртта?

Не, не се страхувам от нея.

 

Вярваш ли в Живота след нея?

Да. Смятам, че поне там ще ме оценят достойно, като човек.

 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Любовта ме кара да съм жив.





 

Какво е за теб самотата?

Самотата за мен е самоубийство. Никой, според мен, не трябва да е самотен.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Силата на Духа ни е във вечността, според мен.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Когато един човек помогна на детето ми, за да се излекува по-скоро. Този жест и човека никога не ще забравя.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Любовни. (Най-често...)

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Мама.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Да.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Щастието ми е в семейството ми. А съвършеният ден е... разходка, добри и мили думи, и приятни емоции с любимите за мен хора.





 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да си себе си преди всичко, и после да си всичкото останало.

 

Какво може да те разплаче?

Мил жест и жескоката съдба на някого.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Усмихвам се на всичко. Най-често на добри примери и целувки на добър и любим човек за мен.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Моят живот си го представям, че никога не ще бъде подреден. Иначе ще се опитвам да го редя ли, редя. Дано поне се опитам до успех. В смисъл, искам да е поне подреден.

 

И накрая, това, което не успя да ме попиташ – „Какво те кара да си жив?” А отговорът ми ще е... Ами, живее ми се.

Благодаря ти, че те Има.

 

И аз ти благодаря за искрените отговори! Всичко най-добро ти желая, от сърце!


Няма коментари:

Публикуване на коментар