Споделено от Анита Тодорова

 

снимка - личен архив на Анита

 

Здравей! Моля, представи се накратко…

Казвам се Анита Тодорова и съм Политолог, Психолог, доброволец БЧК (Български червен кръст), част от Тайм Хироус (timeheroes.org/bg/).

Обичам много да спортувам, природата, да пиша също ми е много любимо – стихове и приказки, есета. Обичам и арт-терапията, изработвам сувенири и бижута. Най-много ме зарежда и отпуска това да съм в близост до вода, сваля напрежението и решавам много проблемни и сложни ситуации, след това резултатите сами идват. Препоръчвам горещо. Страхотно зареждаща и отпускаща терапия – жужат пчели, чуват се кучета и водата тече и шуми, слънце напича, зеленина, небе и слънце. Чист въздух, спокойствие и тишина. Обичам много кучетата и конете.  И коали обичам много. Имам два медицински труда. Обичам медицината и психиатрията. Смятам и медицина да завърша.

Обичам много и морето, то ме зарежда страшно много. Обичам много хумора, и да се шегувам. Обичам и музиката много.

От малки деца ходим на църква и манастири. Посещавала съм и в чужбина църкви и манастири. Човек трябва да е най-силен във вярата си в Бог и молитвите. Обичам приятелите си и хората. Обичам да прощавам и да правя компромиси, но трябва да има и граници. Важни са критичното мислене, силата на духа и интелектът. Обичам много книгите и да чета. Науката също я обичам много.

Бог и вярата за мен са най-важни.

Петко – Благодаря от сърце и душа за всичко. Нека цялото ти семейство е живо и здраво много години, и успешно във всяко начинание. Благодаря ти от сърце, че си човек с голяма душа. Нека успехът никога да не те напуска.

Ася – Благодаря от сърце и душа за всичко. Желая на твоето семейство здраве и успехи. Обичам те много. Ти си човек с голямо сърце и душа.

Профил във Фейсбук - Благотворителност Каузи 

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавите моменти са, че съм жива и здрава, че винаги досега съм се борила за всичко, което обичам в живота си, без борба и труд нищо не става. Че съм майка и имам прекрасно дете. Че срещнах истински, готини и верни приятели. Обичам ги страшно много. Днес, рядко можеш да срешнеш стойностен и читав човек. Разговорите с Отец Димитър и Отец Венцислав и доброто отношение. Посетих много нови места и църкви. Доброто отношение на поповете и разговорите ми с тях в храм «Свети Дух», гр. Монтана.  Съветвам повече хора да търсят тези разговори и това отношение. Най-доброто е от всичко.

Имала съм доста трудности и борби през живота си, спъвали са ме и са ми петнили името, но съм спокойна защото съм спасявала и лекувала човешки животи. Сърцето ми е голямо, съвестта ми е чиста. Простила съм.

 

В какво вярваш?

Вярвам в Бог.  

 

Вярваш ли в хората? А в себе си?

Вярвам в хората. Вярвам в себе си.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Не мечтая, действам и яко се трудя за всичко, което ми е на сърце. Свързано е винаги с големи лишения, мъки и бедност, изпитания и сълзи. Но като се обърна ми е най-сладко, защото съм го затрудила (!) с двете си ръце. Това съветвам всички хора – да разчитат на своя труд и на своите сили. Дори и да е тежко, много, истински приятел няма да те остави никога. Но да се трудят сами.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Но времето никога не стига, за готини разговори с приятни хора, за хобита, за много неща.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Не съжалявам за нищо в миналото си.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката е важна.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живея сега.

 

Харесваш ли нашето време?

Нашето време го харесвам, но да има малко повече доброта и човечност, това се изгуби. Преди години не беше така, помня как си оставяхме апартаментите отворени, не се заключвахме, ходехме си на гости. Сега всеки се е затворил в своята черупка и ги няма усмивката и ласката. Да не говоря какви други липси виждам. Често се чудя дали това идва и от тежкия живот, който живеем, от бедността. Но едва ли, има и други държави, по-бедни дори, но народът е задружен и сплотен, а усмивката – до небето. И на кафе и обяд се събират. Та едва ли.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Обичам много да пътувам и у нас, и по света.

 

Какво е Животът за теб сега?

Обичам живота, много.

 

Опиши го с три думи...

Семейство, спорт, наука.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Най-красивите гледки за мен са: да няма войни, да няма разделения, глад, лишения и бедност. Децата да са усмихнати и облечени. Да няма завист и злоба. Да има работа за всички, всеки да има дом и семейство.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Най-удобно ми е, когато спортувам, когато уча, както и в църквата. Сред Природата и край вода.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

В трудни моменти сила ми дава мисълта, че ще дойде красиво време и по-спокоен живот. Не е лесно, особено когато изпитанията са големи. И вярата ме крепи.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Имах много труден момент неотдавна, и вярващите хора ми оказаха най-силно влияние и подкрепа, за да си затвърдя и укрепя напълно вярата. Обичам ги с цялото си сърце.

Имаше и съученици, хора на изкуството, писатели, музиканти, учители, медици, доктори, инженери, учени… И приятели от години. И един готин рокер и моторист, наистина ме вдъхнови.  Обичам ги много. С цялото си сърце и душа.

Имаше познати и непознати хора, които бяха до мен в труден момент и с тях ще си продължа през целия живот. Обичам ги с цялата си душа.

Отец Димитър и Отец Венцислав, това са хора с големи сърца и души.

В живота се боря винаги сама, и може би съм била и малко странна в очите на всички готини хора. Но човек в даден момент, ситуация, или опасност има нужда от подкрепа. Човек е все пак, греши, бърка, не е ангел с крила.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Опитвам се да стана по-смирена. Мисля, че съм го постигнала, но има какво още да се желае.

 

Намерила ли си призванието си?

Призванието ми е да спасявам и лекувам души и хора. И да пиша. Бижутата също. Това го умея.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не ме е страх от смъртта, още повече, че съм живяла достойно и като се гледам в огледалото не ме е срам. Има живот след смъртта, мисля, че е и още по-красив от този на земята.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Да се чувствам жива ме карат много неща, дори и това, че греша си струва. «Който е безгрешен, нека пръв да хвърли камък.»

 

Какво е за теб самотата?

Обичам самотата, човек понякога трябва да остане и насаме със себе си, и да види и чуе много неща.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Че хората ще сме по-задружни, по-сплотени, ще се обичаме. По духовно извисени да сме.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Доброто, което никога няма да забравя, е това, което е от сърце и душа, и не е по задължение. Което е човешко, и не е изискващо, а е взаимно. Когато си на една честота със хората се усеща.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Най-често са готини, усмихнати и позитивни чувства и емоции. Но като нормален човек, и аз изпитвам всички възможни чувства. Не е нормално иначе другото, поне според мен, а и няма такива хора – вечно да са в добро настроение.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Бих прегърнала силно вуйчо си и моите деди. Ще им кажа следното: гордейте се с вашата внучка, защото тя се бори много, премина през огъня, но защити достойно вашето име. Не ви посрами нито за един миг.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Имам вътрешен мир вече, но има още какво да се желае.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Щастието за мен – семейството и приятелите ми да са живи и здрави. Здравето е всичко, най-важно е.

 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Бих препоръчала на всички хора, през каквито и трудности да минават – да излизат от тях достойно, и да са човеци. Да не мрънкат, а да се трудят. Има излизане и от гроба дори.

Да запретнат ръкави и да се трудят усилено. По-близко до духовното да са. Църквата и разговорите с отеца са важни. Молитвите. Вярата.

 

Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...

Нямам страх от въпроси, по принцип от нищо нямам страх. От Бога имам страх само.

 

Какво може да те разплаче?

От много неща мога да се разплача, чувствителна съм много, лесно плача, на филм, на песен, на житейска трудност. От щастие съм плакала също. То сълзите пречистват. Страданието също.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Може да ме усмихне човек, животно, книга, много неща.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Харесвам си живота, има всичко – и смях, и веселие, и борба, и сълзи, и трудности. Но като цяло всичко, което съм искала, съм постигнала. Човек трябва да се учи всеки ден, и да се усъвършенства.

Да е читав, човечен и милостив, състрадателен.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя много в живота си, че съм чиста душа, и чист човек. Семейството си, приятелите си. Бог.

Знам, че има много трудни съдби, и тежко детство, но човек трябва и сам да си помогне. Господ дава, но в кошара не вкарва.

Повечето млади не знаят какво е мотика и лопата, мрънкат пред трудности.

Всеки разчита на лесното.

Човек трябва да е силен характер, да има душа. Но да има и яка гърбина. Защото единствено сам човекът ще се спаси от всичко в този живот.

Спортът, природата, науката, да лекуваш и спасяваш хората, и да правиш добро – това е най-важното. Нека хората да четат повече книги, да влизат в библиотеката, да обичат природата и да спортуват много. Да слушат шума на водата и слънцето да ги гали. Да се  раздават много. И да не забравят молитвата.

Да вярват в себе си, да са смели и да се борят за всичко в живота си. Да обичат и уважават, и да подкрепят и ценят истинските и читави приятели. Да ги пазят като сърцето си. Цял живот.

Днес е голяма рядкост да видиш и срещнеш истински човек. Но все още има добри хора.

Бог, вярата и молитвите винаги да са в човека. Молитвата е най-силното нещо в света.

На теб Криси от сърце ти желая здраве, то е най-голямото богатство, и да си останеш винаги толкова мила, нежна и истински човек.

Моят подарък от сърце и душа е следният:

Орисвам те в семейството ти да няма болни и всички близки да са живи и здрави.

Бъди Благословена.

Амин!

От все сърце ти благодаря! Всичко най-добро и от мен! Здраве, обич и благословение! Амин.