Споделено от Любов-Милени

изображения - личен архив на Любов-Милени

 

Аз, Любов-Милени, съм жена, която съчетава в себе си много качества, но всички те имат една обща посока – да давам стойност. На хората около мен, на живота, който живея, на пътя, по който вървя.
Важно ми е това, което правя, да има смисъл – такъв, който носи вътрешно удовлетворение. Да знам, че когато един ден си тръгна, ще мога спокойно да кажа, че съм направила нещо, което е направило живота ми стойностен.

Живея с това вътрешно усещане за отговорност – към себе си и към света. Провокирам се, изваждам нови свои качества, развивам се, стъпка по стъпка, с ясното намерение да допринасям.
За мен е изключително важно да създавам усещане за комфорт, доброта и приемане. Хората около мен да се чувстват спокойни, видени, подкрепени – и в един момент да открият най-добрата част от себе си, за да могат и те да се почувстват пълноценни и живи.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

За мен като майка най-хубавите моменти са свързани с раждането на децата ми.

Но има и още нещо, което ценя дълбоко – преминаването през трудностите и излизането от тях не като паднала, а като отскочила напред. Всеки път, когато животът ме е изпитвал, съм намирала начин да изляза по-силна, по-съзнателна и по-ясна за себе си.

Изключително благодарна съм и за решението да сменя професионалния си път. Да напусна сигурността на инженерството и да поема по пътя на медицината. Това беше огромна крачка – направена със страх, но и с вяра. Кандидатствах, докато бях майка на две деца, и промених живота си в посока, която днес мога да кажа, че ми даде усещане за смисъл, призвание и истинско присъствие.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Най-трудното е да изпращаш любими хора по път, от който няма връщане.
Особено когато си тръгва млад човек – тогава болката е не само от липсата, а и от всички неизживени възможности, които остават след него.

Въпреки това вярвам, че животът не свършва тук. Вярвам, че има още нещо отвъд видимото. И че дори най-болезнените загуби носят смисъл – такъв, който не винаги разбираме веднага, но който с времето ни изгражда, омекотява и ни учи на дълбочина.

Вярвам, че всичко, което се случва, има причина и в крайна сметка води към добро.

 

В какво вярваш?

Вярвам в сила, която носи смисъл и добро във всичко.
Сила, която е по-голяма от нас самите и чийто замисъл рядко можем да видим в цялост. Ние възприемаме само фрагменти от него, но това не отменя неговото съществуване.

Вярвам в доброто.

 

Вярваш ли в хората?

Да, изключително вярвам в хората.

Може би точно заради това в живота ми често проявявам търпение – онова търпение, за което понякога ми казват, че е прекалено. Но за мен то не е слабост, а избор. Избор да вярвам.

Вярвам, че всеки човек носи в себе си и двете страни – светла и тъмна. И дълбоко в себе си съм убедена, че много често от нас зависи коя от тях ще бъде провокирана. Начинът, по който се отнасяме, настройката, с която подхождаме – те имат значение.

Вярвам в доброто. И вярвам, че то не е наивност, а сила. Мисля, че доброто може да бъде „заразно“ – то се разраства, когато му се даде пространство. Затова не спирам да правя малките си избори в тази посока.

 

А в себе си?

Да, вярвам в себе си.

Тази вяра идва от осъзнаването, че съм част от нещо много по-голямо. Ако не вярвах в себе си, това би означавало да се възприемам като счупена частица от това цяло – а аз не го усещам така.

Всичко, което осъзнавам по пътя си, се старая да прилагам достойно. Да не се крия. Да правя това, което зависи от мен – честно, осъзнато и с отговорност. За мен е важно да не бъда „ракова клетка“ в общото тяло, а работеща, жива и носеща смисъл част от него.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая повече хора да бъдат щастливи.

Да усещат удовлетворение – не само в материалния смисъл, а дълбоко, човешко, смислено. Мечтая за свят, в който добротата има повече място и повече стойност.

Но това не е само надежда. Аз вярвам, че е възможно. Дори съм убедена.
Вярвам, че критичната маса от хора, които могат да обърнат света в по-добра посока, вече се събира. И че формите на мислене, основани на власт, страх и съперничество, постепенно ще отстъпят място на свързаността и съзнанието.

Не го очаквам – зная, че настъпва ново време.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Този въпрос за мен е предизвикателство, защото има много неща, които усещам като важни. Понякога ми се струва, че времето не ми достига за цялата работа, която бих искала да свърша – за всичко онова, за което чувствам, че има смисъл да вложа усилия.

Съзнателно се старая да отделям максимално внимание на семейството и на децата си. Това е фокус, от който не искам да отстъпвам, защото знам, че именно за тези моменти човек най-много би съжалявал, ако ги е пропуснал.

Осъзнавам, че има още много неща, които бих могла да направя в живота си. И ако не ми достига времето в рамките на едно денонощие, се надявам да ми достигне в перспектива – така че да успея да реализирам онова, което усещам като значимо и истинско.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Не обичам да се връщам назад със съжаление.

Моята вътрешна нагласа е, че ако съм допуснала грешка, няма смисъл да съжалявам за нея – по-важно е да я осъзная. Именно грешките са тези, които ни изграждат и оформят.

Не съм безгрешна – със сигурност. Но вместо съжаление, избирам благодарност. Благодарна съм за всичко, което ми се е случило, защото всяко преживяване ми е дало яснота, дълбочина и посока. И днес вземам съзнателното решение да изграждам бъдещето си, съобразявайки се с уроците, през които съм преминала.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката е нещо, без което не можем да продължим напред.
Тя е изключително важна – но за мен прошката не е просто акт, а процес на осъзнаване.

Не става дума само да „простиш“, а да вникнеш в причината дадена ситуация да се е случила. Да си зададеш въпроса какво вероятно е преживял другият човек, какви са били неговите страхове, потребности и подбуди. Да разбереш как се е стигнало дотам.

Прошката означава да осъзнаеш слабостта на другия и да не отговориш с агресия, а с човечност. Да бъдеш човек със сърце, способен на разбиране.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Често се казва, че трябва да живеем „тук и сега“. Съгласна съм с това – но вярвам и в още нещо: времето е относително. Минало, настояще и бъдеще не са отделни кутии, а едно цяло, което непрекъснато се преплита.

Миналото носи разбирането. Настоящето се изгражда върху него. Бъдещето пък се ражда от изборите, които правим сега. За мен настоящият момент не е откъснат фрагмент, а резултат и причина едновременно.

Стремя се да присъствам пълноценно в „тук и сега“ – със сетивата, със съзнанието, с отговорността си. Но не мога и не искам да се откъсна нито от миналото, нито от бъдещето. Те са част от мен и от начина, по който живея.

Тези три измерения, които условно разделяме, всъщност са самият ни живот. Те са пространството, в което се случваме, развиваме и придаваме стойност на съществуването си.

 

 

Харесваш ли нашето време?

Да, харесвам нашето време.

То е време на силни контрасти, на противоположности, които съжителстват и ни предизвикват. Но именно в това виждам неговата стойност. Това е време, в което не сме ограничени да развиваме себе си на части, поетапно и бавно, както някога хората са преминавали през живота си, изграждайки едно разбиране след друго.

Днес имаме възможността да изграждаме цялостната си същност – да се видим такива, каквито искаме да бъдем, и сравнително бързо да усетим резултатите от избора си. Разбира се, това време носи и своите предизвикателства, но те са част от контраста, чрез който се случва развитието. Без него няма осъзнаване, няма движение напред.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Най-много държа на онова място, което е вътре в мен.
За мен най-важното пътуване е пътуването към себе си – към състояние на вътрешен пристан, сигурност и уют. Когато човек има дом в себе си, той може да акумулира енергия и да я раздава навън по чист и осъзнат начин.

Вярвам, че пътуванията по света, различните дестинации и преживяванията ще се случват – те са част от радостта на живота. Но истинският смисъл идва тогава, когато първо си „у дома“ вътре в себе си.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Да, обичам живота.

За мен той е пространство, в което намирам себе си, придавам стойност и обичам.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Най-красивата гледка за мен е хармонията между хората.
Тя може да се прояви в споделена прегръдка, в тишина, дори в сълзи – когато са от нежност, разбиране и радост. В тези моменти светът изглежда истински завършен.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Най-добре се чувствам у дома – в най-прекия и в най-дълбокия смисъл на думата.

Но усещане за дом имам и в кабинета си, на работното си място. Там, където правя това, което обичам. Там, където съм в служене, в присъствие и в смисъл. Това пространство също е мой дом.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

В трудни моменти вярвам, че всичко, което ни се дава, е за добро – колкото и трудно да изглежда в момента. Вярвам, че щом нещо ни се случва, значи имаме силата да го преминем. Иначе нямаше да ни бъде дадено.

Зная, че всяко изпитание е само момент. Че след всяка трудност има светлина. Както след дъжда винаги изгрява слънце. Това знание ми дава спокойствие и сила да вървя напред, без да се изгубя в болката.

 

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Най-близките.
Родителите ми. Децата ми. Хората, с които съм имала най-силните преживявания – било то любовни, дълбоки или дори трудни и болезнени.

От всеки такъв човек съм научила нещо. Дори от онези, които са ми донесли негативни преживявания. Благодарна съм – защото именно те са ме направили по-силна, по-осъзната и по-цялостна.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Аз постоянно се променям – и не искам да спирам.

Вярвам, че докато сме живи, винаги има какво да изграждаме и да усъвършенстваме в себе си. Поставям нови изисквания към себе си, не от недоволство, а от вътрешно усещане за отговорност.

За мен животът е процес на надграждане. Докато живея, смятам, че е важно да създавам стойност – чрез развитието си, чрез осъзнаването си, чрез това, което давам.

 

Намерила ли си призванието си?

Да, мисля, че съм намерила призванието си.

Но това, че човек го е намерил, не означава, че е стигнал до крайна точка. Напротив – за мен това означава начало.

Усещам, че точно сега започва по-дълбокото ми развитие в посоката на призванието ми. Следващите ми стъпки са именно там – в разгръщането, в отговорността, в по-голямата зрялост на това, което вече знам и нося.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не се страхувам от смъртта. И вярвам в живота след нея.
Страхувам се от друго – да стигна до края на живота си, без да съм оставила смисъл. Без да съм дала стойност. Без да съм живяла пълноценно.

Вярвам, че човек, който е живял живота си в цялата му палитра, си тръгва спокойно. С усещане за завършеност.

Това, което оставяме след себе си – смисълът, който сме дали, докосването до други хора – не е нужно да носи нашето име.

Достатъчно е да е било от нас.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Чувствам се жива, когато това, което върша, има смисъл.
Когато усещам, че действията ми са свързани с нещо по-голямо от мен самата – със стойност, с принос, с живот. Тогава има пълнота, движение и вътрешно присъствие. Това усещане ме държи жива.

 

Какво е за теб самотата?

Самотата за мен не е просто липса на хора наоколо. Можеш да бъдеш и сред хора, и пак да си самотен.

Истинската самота е, когато няма с кого да споделиш. Когато няма с кого да споделиш ежедневието си, радостите, целите, когато няма чия ръка да хванеш.

Самотата е липса на споделени цели и споделени радости. Това е тема, която е много значима за мен, защото човекът е същество на връзката и споделянето.

 

 

Какво ти дава представа за вечност?

На мен представа за вечност ми дава любовта.

Онези състояния, в които времето губи значение и човек се усеща свързан с нещо отвъд момента.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Ако трябва да посоча само едно добро, ще пренебрегна много други. Затова не мога да го сведa до един конкретен акт или събитие.

Получавала съм добро и в на пръв поглед малки жестове – такива, които са се мултиплицирали в мен и са имали огромно значение. Благодарна съм на много хора и на много моменти в живота си. Те изплуват в съзнанието ми в различни периоди и продължават да ме изграждат.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Най-често изпитвам умиление и любов.

Разбира се, има и моменти на тъга – няма как да ги няма. Но те са част от цялата палитра на живота, която приемам.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Вярвам, че хората, които ми липсват физически, могат да бъдат прегърнати по друг начин. Прегръщам ги в мислите си, в спомените си, в сетивност от различен порядък. Защото прегръдката не е само тактилна – тя е присъствие, усещане, връзка.

Да, липсва ми да прегърна брат си и баща си. Но тяхното присъствие и осъзнаване са в мен. Не искам да се вживявам в недостига на физическото усещане, защото вярвам, че връзката не се прекъсва. Затова този въпрос за мен има по-дълбок, различен характер.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Да, имам вътрешен мир.

И това всъщност е най-голямата ми опора в живота.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Щастието за мен е да бъда с любимите си хора и те да се чувстват добре.
Да съм била на работа и да съм създала условия някой да се усмихне, да е получил стойност от това, което съм дала.

И вечерта да си легна с усещане за удовлетворение. Това е моят съвършен ден.

 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

По-скоро не бих давала съвети с думи.

Вярвам, че най-важното е да давам личен пример. Да следвам вътрешния си глас и да се обръщам към живота с доброта, спокойствие и човечност.

Когато едно дете вижда това, то вече има своя ориентир.

 

Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...

В този момент не мога да посоча конкретен въпрос или отговор, от който се боя.

Вероятно има теми, за които не бих говорила пред всеки – и това е естествено.

 

Какво може да те разплаче?

Мога да се разплача както от мъка, така и от радост.
Тази чувствителност я приемам като ценност. Тя означава, че съм жива, че не съм се затворила, че допускам животът да ме докосва истински.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Радостта винаги предизвиква усмивка.

Усмивката за мен е много важна – тя е част от начина ми на общуване. Истината е, че не е нужно нещо специално, за да ме накара да се усмихвам. Аз обичам живота и се усмихвам често.

Понякога усмивката ми казва повече от думите. Чрез нея давам светлинка – особено на хора, които в даден момент имат нужда от сила.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Тази метафора много ми допада и точно така възприемам живота си.
Истината е, че дълго време съм събирала парчетата на този пъзел от различни посоки. Сега усещам, че е време да започна да ги подреждам в една обща картина.

Вероятно има още парченца, които предстои да събера – опит, умения, способности. Но всички те са част от процеса, чрез който реализирам онова, което приемам като своя мисия. Това, което придава смисъл на живота ми.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодарна съм, че съм жива.

Благодарна съм за всичко, през което съм минала – и за трудното, и за красивото, и за радостното. Всяко преживяване има своя смисъл и своя принос, за да бъда това, което съм днес.

Профил във Фейсбук

И в Инстаграм