Vraja Krsna das споделя...

 фотографии: личен архив на Vraja Krsna das

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Денят, в който си спомних, че съм душа, а не това временно биологично тяло беше най-вълнуващият ден за мен. Тогава четях древната Ведическа литература с коментари от Бхактиведанта Свами Прабхупада. За пръв път се почувствах в пълен вътрешен мир и дори изпитах еуфория и това състояние продължава и до ден днешен, почти 30 г. по-късно.

Все едно слънцето изгря в съзнанието ми и прогони тъмнината на незнанието.
Книгите намерих в един магазин за книги от втора ръка, който още работи в крайбрежния квартал "Сий пойнт" на улица "Майн"  и досега.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Най-трудното нещо, което преживях и преживявам е фактът, че светът е доминиран от личности, които нямат ни най-малък интерес и уважение към хората, природата и животните, защото тези високопоставени личности по цял свят нямат разбирането за Свещения Първоизвор, Майка – Баща Бог.

Поради това живеем в свят, пълен с невежество, което е в основата на всички недъзи в характера на човечеството – завист, алчност, похот, гняв, илюзия, гордост, лудост и така нататък.

Паради тази липса на знание произлизат всички малки и големи конфликти, като войни и геноциди над хора , но и над животни.

Това за мен е най-трудното нещо и най-вече да виждам как хората са масово заблуждавани, лъгани и използвани от една противоестествена система, която е в ущърб както на светските,  така и на духовните интереси на повечето хора. Но те не го разбират, защото са семпли и дори повърхностни.

Франсоа Волтер има една мисъл, която описва много точно ситуацията: "Масите са лесно манипулируеми."

Там е и болката ми – да виждам как огромният духовен човешки потенциал е изгубен в безсмислени дейности.

 

В какво вярваш?

Вярвам в истинската наука. Науката, която пропагандира, че светът в който живеем, е продукт на един голям космически взрив е псевдо-наука, дори според собствената си дефиниция.

Наука означава – Предположение, последвано от експерименти на базата на които се стига до научно заключение.

Никой никога не е доказал, че взривът може да доведе до създаването на ред и все пак тази сляпа вяра е предрешена като наука и наложена в световната образователна система, която за мен лично може да бъде наречена по-скоро: "обезобразователна" !!!

Аз вярвам в разумно творение, породено от върховния капацитет на един Свръхразум, който остава неразбираем, докато не срещнем и не осъществим духовна връзка с осъзнат духовен учител или чист предан на Бог.

Без това няма как да разберем живота и реалността в пълния им смисъл.

Вярваш ли в хората?

Хората са души в затвора на биологични тела и поробени от диктата на шестте си сетива – очи, нос, език, гениталии, кожа и ум. Когато ние сме под диктата на сетивата – живеем с горепосочените недъзи на характера.
И все пак хората са различни, защото са поробени от тези слабости на различни нива, някои повече, някои по-малко.

Моят духовен учител винаги ни учеше: "Бъди добър човек, но не бъди наивен."

Той също казваше: " Можеш да поканиш в къщата си и крадец, ако скриеш златото."

С други думи – да вярваме в хората и даваме шанс на всеки равностойно, но да сме внимателни и при условие, че нарушават или прекрачват границите на благородното поведение – можем да ги обичаме отдалеч.

Никога не мразим. Това е духовната култура.

Ние също сме отговорни за нашето поведение. Обикновено хората сочат другите с пръст, но нека помним, че останалите пръсти винаги сочат към нас.

Всеки от нас носи цялата отговорност за своите житейски избори. Другите само спомагат за избора ни – да бъде постигнат. Трябва да внимаваме какво избираме и да не позволяваме на други да ни отклонят, както и ние да не отклоняване другите от пътя на благородството.

А в себе си?

Вярата в нас самите съществува само тогава, когато имаме познания за душата и Свръхдушата, Майка – Баща Бог. Иначе "вярата в себе си" е най-често подклаждана от гонитбата на егоистични цели.

Духовната осъзнатост носи огромен потенциал, който се отключва с прилагането на ежедневни автентични духовни практики, под ръководството на искрен духовен водач, който ни води без комерсиални цели, а с единственият интерес да ни помага в духовното ни процъфтяване.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да видя микро-общности, които живеят с висши, благородни,  мъдри идеали. Тези микро-общности ще станат примера за трансформацията в макро-обществото с времето и разбира се тези микро-общности е необходимо да бъдат мъдри както в духовните, така и в светските дейности, но тези светски дейности е нужно да са извън диктата на съвременното макро-общество.

Надявам се, че ще успеем да положим духовното благородство на олтара на сърцата си и ще мотивираме другите да открият душата или Вечния си аспект.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Време има достатъчно за всичко. Просто е необходима внимателна организация на времевия ресурс.

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Не съжалявам за нищо. Грешките които съм правил са били шамарът,  който ме е пробуждал от личното ми невежество.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прощава се само на някой, който поиска прашка, но не с лекота. Онзи, който е направил нещо другиго – трябва да поправи своята грешка,  тогава прошката може да е истинска.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живея в настоящето, с мъдростта от миналото и с поглед в бъдещето.

 

Харесваш ли нашето време?

Живеем в много трудни времена, но трудните времена правят силни хора.
Не трябва да се поддаваме на негативизъм, въпреки пълната възможност за това. Трябва да сме винаги продуктивни и полезни на себе си и на другите, доколкото желаят да им асистираме.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Пътувам доста често и всяко място е чудесно. Навсякъде има специална Божествена природа и чудесни хора.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Да. Животът е вечен, няма как да не го обичам. Да се живее е прекрасно, но най-благословено е когато сме закотвени в пристана на Богослужението.

Животът е вечност, знание и радост.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Обичам комбинацията от планина и море. Обичам и пустинята.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Живял съм в много години в ЮАР и пътувах с години по света. Наричам дом всяко място, на което съм бил.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Благословиите на Бхактиведанта Свами Прабхупада, както и на моя духовен учител ми дават сили по пътя на духовното пробуждане. Знанието, че целта на човешкия живот е да се завърнем в духовния свят при Майка-Баща Бог ме кара да се чувствам леко, знаейки че този свят не е нашият дом.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Голяма подкрепа са ми оказвали много хора, но Майка ми е една личност, която винаги ми е давала кураж с това, че сама е отгледала две деца и живяла по най-разумен начин, който е за пример.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Искам винаги да израствам духовно.

Това е целта на човешкия живот.

Намерил ли си призванието си?

Да, да служа на Майка-Баща Бог, като композирам музика и пиша песни. Там ми е силата, както се казва.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Смъртта не съществува. Тялото е винаги мъртво, като дреха за душата, без която то веднага пада и започва да се разпада. Душата е вечна, което означава,  че не само че няма край, но и няма начало. Тук сменяме тела, докато развием любов към Бог и тогава възвръщаме духовното си вечно тяло – сваруп сиддхи.

 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Любовта към Бог.

Какво е за теб самотата?

Самотата е време за презареждане,  за да мога да служа на другите.

Какво ти дава представа за вечност?

Вечността е реалността, временното е част от съня. Когато сънуваме, сънят изглежда много реален, но е временен и трае няколко минути. Същото е и с временния живот. Той е сън. Мислим, че сме мъж, жена, човек и т.н. Това е нещо временно, но душата е вечна.

Вечността е реалност, защото "нещо" не може да произлезе от "нищо". С други думи "нещото" е онова , което съществува винаги. Не е имало момент, когато е съществувало "нищото".

Но Вечността е отвъд видимата материя, която също е вечна. Нейните форми се променят с марша на времето, но материята е вечна.
Тя, обаче, няма капацитета да създаде съзнание. То идва от паралелно съществуващата духовна енергия.

Щом материята е вечна, какъв е проблемът за духовната енергия да бъде вечна. Това е заключението на Ведите. Разликата между двете енергии е само в това, че едната е променлива, другата е непроменима.
Например, ние може да сменяме тела, но душата е непроменима.

С други думи, аз съм вечно аз (живо същество). Всяка една душа е с вечна идентичност.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Толкова много хора са ми помагали в живота, че няма как да ги изброя всички. Но най-голямото добро е това на учителя Бхактиведанта Свами Прабхупада и на моя учител, който беше ученик на Прабхупада. Прабхупада ми даде духовна визия. Учителят ми ми даде практически съвет как да живея според визията, дадена ми от Прабхупада,  чрез книгите му.

Не забравям никога онзи, който ми е помагал в труден момент и винаги се моля за тези специални души.

Какви чувства изпитваш най-често?

Творчески пориви.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Всяка душа.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Несъмнено. Безсмъртната душа никога не може да бъде афектирана.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Да медитирам, чета свещени текстове, да композирам и записвам музика, която да споделя с приятели.

 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Търсете връзката си с Върховния. Всичко друго е второстепенно .

Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...

Не.

 

Какво може да те разплаче?

Да видя страданието на други живи същества.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Да видя духовния прогрес на някой.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Внимание се изисква.

На средата съм, но е красив пъзел :)

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Здравето и достъпа до духовното знание.

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши го също!

Обичам всички души, защото всички са част от енергията на Майка – Баща Бог. Моля се да се събудят от кошмара на отделеността си от Бог.

Vraja Krsna das

 

Благодаря ти за всичко споделено! Най-добри пожелания от мен, от сърце! За Пътя напред… За Пътя на Душата…

Иван Димитров споделя...

Фотографии - от личния архив на Иван Димитров, 

кредит: Георги Димитров - ЖороАранжоро

 

Моля, представи се накратко…

Аз съм Иван и цял живот се занимавам с четене, затова станах писател – писането е моят начин да присъствам в света и да го осмислям. То ми доставя толкова голямо удоволствие, че често се питам дали не съм графоман, но от време на време ми подхвърлят по някоя литературна награда, която потушава (донякъде) съмненията ми.

Две от най-хубавите неща на това да си писател е, че разполагаш с нещо над себе си, че си човек с мисия, както и че пътуваш по света като творец. Част от местата, до които ме е отвеждало изкуството са: САЩ, Швеция, Австрия, Сърбия, Япония, Румъния, Македония...

Аз съм темерут с пристъпи на логорея и един отплесващ се човек, но приемам това като част от чара ми. Обичам да свиря на китара и да пея, да правя снимки и да се шляя. Тая в себе си огромни симпатии към загубванията в непознати градове, които винаги се оказват много намиращи. От шест години работя в Театрална работилница „Сфумато“ и това е една осъществена мечта. Преди това съм бил осем години барман в „Арт-хостел“, журналист на свободна практика и културен репортер в „Дневник“.

Със Стефан Иванов, Захари Захариев, Светослав Тодоров и Стефан Икога направихме независимото издателство „Кота 0“.

От година и нещо имам авторски сайт, в чийто блог публикувам веднъж-дваж седмично:

ivandimitrov.bg

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

От дистанцията на времето голяма част от периодите изглеждат по-хубави, отколкото сме ги изживявали, защото времето олекотява повечето драми. Но летата на селото ми като дете. Летата на студентството и на двайсетте ми години – много пътуване на автостоп, пънкарщина и хипарщина. Есените на трийсетте ми години, когато имах моменти на сбъдвания, трудно ми е да го обясня: искаш нещо да се случи и то се случва. Няколко години подред. Хубаво е и узряването, което чувствам сега, когато съм на 42 години.

Много пъти съм се чувствал безумно щастлив, но почти винаги сърцето ми се е срязвало от мисълта, че ще трябва да заплатя за това щастие със също толкова мъка. Мога да се похваля, че съм си изплатил хубавото, но и че лошото ми се е отплатило по хубав начин.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Смъртта на майка ми през 2015 г. Тя се самоуби, вследствие на депресия – живееше с биполярно разстройство. Самият аз съм с биполярно разстройство, всъщност бях диагностициран след смъртта ѝ. Това бяха едни кошмарни 3-4 години от моя живот, не без своите светли периоди, но бях изключително нестабилен. Радвам се, че оцелях. Не се шегувам. Сега работя върху роман за майка ми. Казва се „Песен за майка ми“ и е най-хубавото нещо, което съм писал досега.

 

В какво вярваш?

В надеждата.

 

Вярваш ли в хората?

Вярвам в немалко хора, в това отношение съм щастливец. Не вярвам в човечеството.

 

А в себе си?

Вярвам в себе си, но не спирам да се съмнявам, защото няма по-ужасно нещо от надути и твърде самоуверени хора. Самоироничен съм до степен, че много често хората ме упрекват, че се подценявам, но да се надсмиваш добронамерено над себе си не значи, че се подценяваш. Значи, че искаш да се застраховаш, че не се правиш на повече от това, което си. И междувременно държиш да се кикотиш.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая романът за майка ми да стигне до възможно най-много хора. Мечтая и се надявам човечеството да намери сили да оцелее пред всички предизвикателства, срещу които се изправя. Мечтая хората да се отнасят добре един към друг. Звучи клиширано, но е така. За съжаление човечеството често ме разочарова. Хората са тези, които ми носят надежда.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Разполагам с много време, което не ми стига за много неща.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Съжалявам за много неща, но гледам да не се втелясвам и да вървя напред, защото не ми се мре. Така сме хората, влизали в дълги периоди на депресия.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

„Прошка“ винаги ми е звучало твърде тежкарски, но омеквам с времето. Важна ми е в своята пълнота: да простиш на другия, той да ти прости, а ти да простиш на себе си. Нужно ли е да добавям, че най-сложно е да простиш на себе си?

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живея в настоящето като шофьор: седя зад волана, управлявам живота си, доколкото мога, сред хаотичното движение, пътните знаци и дупките на съществуването. Гледам внимателно пътя пред себе си, без да забравям, че са ме учили, че често е по-важно какво става в огледалата за задно виждане.

 

Харесваш ли нашето време?

Този въпрос има два отговора: „де“ и „на“. Живеем във време на небивал просперитет на човечеството, въпреки че постоянно се вайкаме. В минали епохи хората са измирали от глад. Днес проблемът с глада на планетата не е решен, но на повечето места голяма част от бедните хора страдат от наднормено тегло. Имаме цялата тази техника, възможността да пътуваме навсякъде, имаме толкова много неща. За съжаление не ги ценим особено.

Много пъти ми се е искало да живея в друго време: преди десетилетия, преди столетия, преди хилядолетия. Дори съм си представял как си живея щастливо като събирач – преди усядането на човечеството. Но съвсем спокойно мога да си представя и времената преди мобилните телефони, които често много ми липсват. Истината е, че животът в миналите епохи е изключително жесток и ние го романтизираме. Истината е и че не използваме прогреса си рационално – светът страда от неравенства, бедност, нехуманност, нарушаване на човешки права, войни, а все повече и от заплахата от крайнодясното и връщането ни в някакво състояние от 40-те години на миналия век.

Харесвам и не харесвам времето си, но съм тук и сега. Опитвам се да правя каквото мога и каквото зависи от мен и да се тревожа по-малко за нещата, които не зависят от мен, както съветва Епиктет.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Държа на София, даже преди време ѝ написах цял роман, защото е моят град, нищо че съм роден в Кюстендил. Държа на пътуването по принцип. Държа на онова прелестно състояние, в което си оставил ежедневието си и се намираш във вакуума на пътуването: в кола, влак, автобус, самолет, по време на планински преход. Обичам да пътувам както из градове из страната, така и в чужбина.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

В последните години го обичам и се опитвам да запазя това състояние. Хм, три думи? Да видим... Действие, почивка, (вътрешен) покой.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Гледките, видени през погледа на чужденеца: независимо дали си в някоя друга държава или вкъщи.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Вкъщи и сред хората, които обичам.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Приятелите, литературата, изкуството.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Подкрепа: семейството ми. Влиянията са много. Подшушвам, че това с „най“ нещата не е моето нещо. Днес ще кажа едно, утре – друго.  

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

От няколко години развих отлично умението да отлагам. Преди това също бях майстор, но вече гоня съвършенството. Това съвършенство ме убива.

 

Намерил ли си призванието си?

Да съм човек и да съм писател.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Страхувам се, но съм я желал много пъти. Аз съм агностик. Вярвам в непознаваемото.

 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Понякога твърде много неща, понякога твърде малко. Най-много ме карат да се чувствам жив срещата на две човешки същества, независимо дали това е човекът, когото обичаш, или някой непознат на пейка в Силистра, както и литературата.

 

Какво е за теб самотата?

Нормално човешко чувство, което може да ни съсипе, може да ни носи наслада или да ни поддържа в апатия. Всичко зависи с коя част на тялото нагоре сме станали тази сутрин, тези седмица, месец, година.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Изкуството.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Спасявали са ми живота.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Биполярни.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Не знам, но си запазвам възможността за прегръдка за момента, в който се сетя.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Понякога.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Аз съм човек с биполярно разстройство – ако се чувствам твърде щастлив, не е на добре, ако се чувствам твърде нещастен, също не е на добре. Щастието за мен е да се чувствам на мястото си.

Съвършен ден? Не вярвам в съвършенството, но съм любител на красивите несъвършени дни, независимо дали са рутинни или са в друг режим на съществуване, да кажем при пътуване или почивка.

Прочее, аз съм извратен, ненормален човек – едни от най-хубавите ми дни са тези, в които имам възможност да почета 5-6 часа, да пиша, да изпия две хубави кафета, да се разходя и да гледам един-два епизода от някой готин сериал, докато се радвам на присъствието на най-прекрасната жена в живота ми. Тези дни са изпълнени с най-големите приключения, на които и пиратите могат да завиждат.

 

Какъв съвет би дал, според своя опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да работи с въображението си, защото то е най-ценното качество във времената, в които живеем. Независимо дали става дума за работа с изкуствен интелект, за математическа задача, за нещо от бита или за каквото и да било друго – въображението е най-ценният ни помощник.

В този смисъл, деца, не забравяйте да си играете, когато пораснете.

 

Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...

Не знам.

 

Какво може да те разплаче?

Една конкретна песен, краят на романа „Пътят“ на Кормак Маккарти. Краят на романа за майка ми – наскоро за първи път прочетох черновата на романа ми. Ревнах. Ревах и докато го писах.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Почти всичко.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Липсват доста парчета, хаотичен е, самата картинка, която трябва да се сглоби е доста сюрреалистична, някои части са сглобени очевидно не по правилен начин, но си е моят пъзел и си го обичам.

 

За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодарен съм, че съм. Със смъртта на майка ми и на двете ми баби, които нося със себе си. С всичките неща, които не харесвам в себе си. С всички тъпотии, които съм правил. И с всичко останало.

Благодаря ти! Желая ти всичко най-добро, от сърце!