вторник, 30 март 2021 г.

Явор Перфанов споделя...

 




Явор Перфанов – автор на 5 книги, сборници с къси разкази.

Бримките на живота“, „Нещата, които си струват“, „До следващото влюбване“, „Лъжичка сол, лъжичка захар“ и „Берачът на кестени“.

 

 

Кои бяха най-хубавите моменти в твоя живот досега?

Най-хубавите ми моменти са били може би във всички периоди от живота ми, а се надявам и занапред да има такива.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Имал съм и много трудни моменти, като един от тях е загубата на моята майка.

   

В какво вярваш?

Вярвам на себе си.

 

Вярваш ли в хората?

Вярвам и на хората. По принцип съм наивен и приемам всичко за чиста монета.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая за съвсем обикновени неща, например да не се притеснявам за утрешния ден и да не се страхувам.






Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Имам време за всичко. Никой не може да ме убеди, че не му стига  времето.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото? При положителен отговор – за какво?

Съжалявам за пристрастеността ми към вредни пороци. Но се надявам това да е в миналото.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката е важна, макар че аз нямам тази способност да прощавам.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живея изключително в настоящето. Миналото не ме влече.

 

Харесваш ли нашето време?

Харесва ми времето, в което живеем.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Обичам родният си град, но когато имам възможност пътувам.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Обичам да работя, защото работата ми дава сили. Работа, писане и радост.





 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Може би Царевец.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Най-добре се чувствам у дома.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Сили да вървя напред ми дава писането.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Много хора са ми оказвали подкрепа, за което благодаря!

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Ако мога да променя нещо в себе си, то ще е да съм по-търпелив.

 

Намерил ли си призванието си?

Да, засега съм намерил призванието си.

 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Всичко, което ме радва, ме кара да се чувствам жив.


Какво е за теб самотата?

Самотата е страшна.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Много неща са правили за мен, с добро, не мога да кажа конкретно.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Напоследък изпитвам спокойствие.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Да, имам вътрешен мир.

 

Какво е щастието за теб?

Щастието е ден без притеснение.

 

Какъв съвет би дал на едно дете или на другите хора въобще?

Ако трябва да дам съвет е хората да са спокойни.

 

Какво може да те разплаче?

Всяко нещо може да ме разплаче.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Могат да ме усмихнат неща, които всеки усмихват може би.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Ако е пъзел, има парчета за подреждане, и то много.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя моето семейство.




Снимки: личен архив на Явор Перфанов
Можете да го откриете във Фейсбук


вторник, 2 март 2021 г.

Бианка Илич споделя...

 


Фото кредит: Ivo Stainoff и Joe DeAngelis


Моля, представи се накратко...

Едно непораснало дете, което вярва в това, че доброто винаги ще възтържествува.

 

Кои бяха най-хубавите периоди в твоя живот досега?

Много са, но един от най-запомнящите се е времето (4 години), което прекарах в Театралната Академия.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Борбата с рака




 

В какво вярваш?

В доброто и в любовта

 

Вярваш ли в хората? 

Да.

 

А в себе си?

Уча се всеки ден да върна вярата в себе си.




 

 

За какво мечтаеш?

Да направя нещо значимо, което да помогне на много хора.

 

На какво се надяваш?

На човечността.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Семейството ми.

 

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Най-важната!

 

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Уча се да живея сега, защото съзнанието ми винаги бяга пред мен...

 

 

Харесваш ли нашето време?

Не, иска ми се да живея в 20-те години на миналия век.





 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Не. Искам да пътуваме навсякъде и да обиколя всички места на света, които трябва да бъдат видяни.

 

Какво е Животът за теб сега? Опиши го с три думи... 

Любов, Изкуство, Възможност

 

Кое е най-уютното нещо за теб?  

Миризмата на зима, примесена с шума от пукащи дърва от печката на баба.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

В дома, в който съм родена.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата, че не всеки ден ще е така.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Родителите ми и сестра ми.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?  

Да. Господи, дай ми търпение – ВЕДНАГА J

 

Намерила ли си призванието си?

Да.


Страхуваш ли се от смъртта?

Ако е бърза и безболезнена – не.


Вярваш ли в Живота след нея?

Да, вярвам.


А какво те кара да се чувстваш жива?

Когато съм влюбена, съм по-жива отвсякога.


Какво е за теб самотата?  

Нещо, което не обичам!

 

Какво ти дава представа за вечност?

Морето

 

Кои са добрите хора, които никога няма да забравиш?

Докторите, които спасиха живота ми след диагнозата.


Какви чувства изпитваш най-често?

Радост

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Дете, което има нужда от любов

 

Имаш ли вътрешен мир?

Търся го.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Плаж, хора, които обичам, чаша шампанско и парче от любимата ми торта.

 

Какво би казала на едно дете или на другите хора въобще?

Че дядо Коледа съществува и мечтите се сбъдват.

 

Какво може да те разплаче? 

Несправедливостта

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Справедливостта

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Редя го в момента.

 

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Да, много...

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За това, че съм жива и че всеки един ден е една прекрасна възможност да се доближа по-близо до мечтите си.


Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

Най-любимата ми мисъл е, че колкото по-високо летиш, толкова по-далече виждаш!

Джонатан Ливингстън (Ричард Бах)





Още за Бианка Илич можете да прочетете тук:

https://trud.bg/супер-бианка-вилнее-в-ню-йорк/


сряда, 24 февруари 2021 г.

Мария Македонска споделя...

 




Мария Македонска в 9 кратки и 1 суперкратък разказ:

 

ПРЕДСТАВЯНЕ

 

- Влез! Какъв е този рев сега? В колко часа да го запишем детето? 

- 5.30.

- 5.30 значи. Добре дошла, в този хубав свят, Мария, на добър път. Навън малко вали, така че можем да те сложим в хартиена лодка и да те пуснем да плуваш по локвите. Скоро ще се научиш да ходиш, да говориш, после и да пишеш. Ще искаш да свириш на пиано, след време ще се откажеш, но винаги ще имаш пиана около себе си, да има за какво да се хванеш, ако целия свят започне да потъва около теб. Ще пишеш стихове, ще имаш стихосбирка, която ще кръстиш „Треморио“, често ще ти казват, че си странна, ще плачеш повече от всички, които познаваш, ще се смееш на каквото си искаш, ще пееш – ту фалшиво, ту точно, ще снимаш филми, ще казват че са странни, ще напишеш книга с разкази, ще я посветиш на приятелите си, ще я кръстиш „Нежни човеци“... 

Заспа най-сетне. Време беше. Сложете ѝ чиста пелена и я дайте на майка ѝ да я прегърне.

 

 

В КАКВО ВЯРВАШ

 

- Вярваш ли ми? – попита я момчето с червената блуза.

Тя стисна очи и го остави да я преведе по тънката пътечка сред морето от лава, в което се бе превърнал килимът в хола им. 

 

 

ВЯРВАШ ЛИ В ХОРАТА

 

Какво ще кажат хората? Толкова отдавна и толкова често си задаваше този въпрос, че накрая предположи (съвсем не без основание), че хората вероятно са казали всичко, което са имали да казват по въпроса и са минали на друга тема. 

 

 

ЗА КАКВО МЕЧТАЕШ, НА КАКВО СЕ НАДЯВАШ

 

Докато забързаните към морето коли безразлично подминаваха стопаджийката, която вяло махаше с палец в юлската жега, умореното, прашно момиче си мечтаеше за сладолед и се надяваше скоро да може да го изяде, седнала на тротоара, под сянката на някое дърво. 

 

 

ИМА ЛИ НЕЩО ВАЖНО, ЗА КОЕТО НЕ ТИ ДОСТИГА ВРЕМЕТО

 

Както често съм казвала, щом стане въпрос за илюзорната, крехка структура на ефимерната паяжина от изживените или пропуснати моменти, които стрелките на часовниците отмерват, времето никога не ми е стигало и продължава да не ми стига за стри...

 

 

КАКВО Е ЖИВОТЪТ ЗА ТЕБ СЕГА? ОПИШИ ГО С ТРИ ДУМИ...

 

А сега накъде? 

 

 

ПОВЕЧЕ В МИНАЛОТО, В НАСТОЯЩЕТО ИЛИ В БЪДЕЩЕТО ЖИВЕЕШ СЕГА

 

В един град, на име Пясъчен, живеел един човек на име Часовник. Часовник не бил нито твърде млад, нито твърде стар, а бил на точно толкова, на колкото бил. Всяка година той празнувал рождения си ден в 12 часа точно за по две минути. Всъщност той правел всичко за по две минути, защото не живеел като всички останали хора в настоящия момент. Той живеел едновременно една минута по-рано и една минута по-късно от настоящия момент и дори не знаел какво е минало, какво е бъдеще.

Затова може да се каже, че животът му продължавал точно две минути. В своя живот той бил щастлив една минута и тъжен една минута. А после?

После започвал следващия му живот. В него бил малък една минута и възрастен за една минута. След което бил християнин една минута и атеист за една минута. В един от животите си той си помислил: „Колко кратък е животът.“

Тогава дошло време за следващия му живот, в който си казал: „Бих искал да бях някой друг.“

Веднъж го срещнах за малко и той ме помоли да опиша живота му в две минути. После тръгна нанякъде. Тръгна една минута назад и една минута напред. А аз седнах на тротоара и написах тази история, която ми отне две минути от живота. Или пък прибави.

Остават ми още няколко секунди, в които искам да ви кажа:

Не си сверявайте часовниците твърде често, защото най-хубавите моменти в живота се измерват с безвремие.“

 

 

КАКВО Е ЗА ТЕБ САМОТАТА 

 

Събудих се днес под цикламената сянка на люляково дърво. В устата ми горчеше тръпчив люляков махмурлук. Смътно се прокрадваше спомен, че цяла нощ бях пила люляково вино със Самотата. Говорихме си с нея за големината на Вселената, целувахме се, пресушихме три бутилки. После легнахме и оставихме люляковите цветове да падат върху лицата ни, докато небесният звезден таван се въртеше над главите ни.

 

 

ИСКАШ ЛИ ДА ПРОМЕНИШ НЕЩО У СЕБЕ СИ 

 

- Отрежи го! 

Виковете отекваха между унилите жълто-кафяви болнични цокли. 

- Отрежи го! Отрежи го! Отрежи го! Отрежи го!... 

Младият доктор стоеше безсилен, отпуснал надолу ръцете си, докато изпитващият го професор почти в истерия повтаряше "Отрежи го! Отрежи го!" 

Младият доктор остави хирургическата ножица настрани и докосна нежно етикета на току-що купения пуловер, който просто трябваше да отреже, за да вземе изпита си. 

- Не мога – поклати глава категорично. – Ако го отрежа, ще остане без нищо, което да му казва кой е. 

 

 

КАКЪВ СЪВЕТ БИ ДАЛА, СПОРЕД ЖИТЕЙСКИЯ СИ ОПИТ, НА ЕДНО ДЕТЕ ИЛИ НА ДРУГИТЕ ХОРА ВЪОБЩЕ

 

- Детенце, развързана ти е връзката. Гледай къде ходиш, че можеш да я настъпиш и да се спънеш. Не е невъзможно дори да си счупиш носа, после да зарасне накриво и никога да не станеш супермодел. Вероятно някой милионер може да не те хареса с крив нос и да не се ожени за теб. Така че внимавай с тая развързана връзка. Да не свършиш като Ференц Лист, който толкова се гордеел с големия си изящно извит нос, че дори въвел модата пианистите да свирят обърнати настрани към публиката, а не както допреди това – с гръб. 

. . .


Мария Македонска е автор на разкази, поезия и късометражни филми.

В библиографията ѝ засега са стихосбирката „Треморио“ и сборникът с разкази „Нежни човеци“, който излезе от печат миналия октомври.

httpsHYPERLINK "https://www.instagram.com/nejnichoveci/"://HYPERLINK "https://www.instagram.com/nejnichoveci/"wwwHYPERLINK "https://www.instagram.com/nejnichoveci/".HYPERLINK "https://www.instagram.com/nejnichoveci/"instagramHYPERLINK "https://www.instagram.com/nejnichoveci/".HYPERLINK "https://www.instagram.com/nejnichoveci/"comHYPERLINK "https://www.instagram.com/nejnichoveci/"/HYPERLINK "https://www.instagram.com/nejnichoveci/"nejnichoveciHYPERLINK "https://www.instagram.com/nejnichoveci/"/

https://nejnichoveci.wixsite.com/nejnichoveci

Сред настоящите ѝ проекти са книга с историите на нейната майка Магда, част от които може да прочетете в блога ѝ Freedealist: http://freedealist.blogspot.com/, както и една дузина очакващи своя ред филми и сценарии.

А ето тук е документалният филм на Мария – „В търсене на момчето, което пееше“, който миналата есен спечели първа награда на конкурса Huawei smartphone film festival 2020.

https://www.youtube.com/watch?v=73pJtyeXNb4HYPERLINK "https://www.youtube.com/watch?v=73pJtyeXNb4&t=8s&ab_channel=MariaMakedonska"&HYPERLINK "https://www.youtube.com/watch?v=73pJtyeXNb4&t=8s&ab_channel=MariaMakedonska"t=8sHYPERLINK "https://www.youtube.com/watch?v=73pJtyeXNb4&t=8s&ab_channel=MariaMakedonska"&HYPERLINK "https://www.youtube.com/watch?v=73pJtyeXNb4&t=8s&ab_channel=MariaMakedonska"ab_channel=MariaMakedonska





снимки: личен архив на Мария Македонска