Любомира Петрова споделя...

 

снимки - личен архив на Любомира

Здравей! Моля, представи се накратко…

Здравейте, казвам се Любомира Петрова – завършила съм Филмова и телевизионна режисура през 2013 г. в Нов Български Университет, а през 2015 г. завърших педагогика в Софийския университет. Обичам децата, работата с тях е удоволствие. През 2022 г. регистрирах издателство „Институт за научни изследвания и иновации в неформалното образование“ – ИниИно, вече има издадени над 50 книги, всяка година издаваме по 8 сборника с различна тематика и автори. Работата в издателството е моя мисия, също така е много вдъхновяваща и положително заредена, екипът, с който работя, са мои приятелки и всичко, което правим, го правим с любов. Този екип се състои от: Хрисимира Саръова, главен редактор; Мирослава Анчева – дизайн и оформление на корици; и Ива Тодорова, която се грижи за нашата реклама.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавите моменти в живота ми са били, когато децата ми бяха малки и съм разполагала с времето си. Много обичам и времето,  прекарано с любимия човек и приятелите.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Твърде е лично и ще го запазя за себе си.

 

В какво вярваш?

Вярвам в Бог и в това, че всеки от нас има мисия и път, по който трябва да върви.

 

Вярваш ли в хората?

Вярвам в хората и това, че повечето са добри и когато ти си добър, ти се отвръща със същото.

 

А в себе си?

Разбира се, вярвам, че мога и повече.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Иска ми се светът ни да е по-добро и организирано място, всеки да си държи на думата и да си върши работата. Искам хората да се обичат и разбират.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Опитвам се да си нареждам нещата по приоритети, важните неща върша първо, а след тях другите. Може би понякога не ми остава време за семейството, но се опитвам да компенсирам по празниците, когато не съм на работа.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Не, миналото е помогнало да бъда това, което съм сега.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката е тази, която ни дава покой, прощавам и забравям.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живея тук и сега, знам, че изпуснеш ли момента – няма връщане. Имам ли възможност да направя нещо, правя го. Аз съм човек на действията, имам ли импулс, действам.

 

Харесваш ли нашето време?

Определено нашето време ни даде много възможности за комуникация и развитие.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Любимото ми място е къщата ни на Царичина, там се чувствам най-добре свързана с природата и със себе си.

 

Какво е Животът за теб сега? Опиши го с три думи...

Любов, динамика и приятелства.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Обичам да гледам облаците в небето, които заемат причудливи форми, често виждам ангелски крила, сърца и ангели. Залези и изгреви, тучни зелени поляни, цъфнали цветя, гори, реки, водопади, езера и морета.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

В къщата ни на Царичина, която е почти в гората.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Най-голямата сила за мен е Любовта, имам си любими спомени, с които си давам кураж да продължа.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

На първо място е семейството, децата ми, имам много приятели и ако започна да ги изброявам – сигурно ще изпусна някой. Те си знаят кои са, често им казвам, че ги обичам.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Не, харесвам се и с недостатъците.

 

Намерила ли си призванието си?

Да, за мен работата като писател и издател е призвание.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не се страхувам от смъртта. Мисля, че тя не е краят, жалко, че не помним какво се е случвало в предишните животи и уроците, които сме научили.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Много обичам да танцувам, пея, пиша. Любовта в сърцето, която гори, ме вдъхновява.

 

Какво е за теб самотата?

Времето, когато съм сама, е рядко, но ценно, защото ми дава възможност да преоткрия себе си и да се разбера по-добре.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Думата вечност е много хубава и я свързвам с безкрая.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Най-ценно е направеното добро в точния момент. Толкова много добрини и приятели са, че не искам да пропусна някой и да ми се обиди.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Любов, обич, възхищение, щастие, радост.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Баба ми беше невероятен човек, имаше невероятна сила и мъдрост в нея, ужасно силно ми липсва. Понякога в спомените я прегръщам и знам, че ми помага отгоре и ме закриля.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Да.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Да не бързам за никъде, да си изпия кафето в леглото с любимия, да гледаме нещо забавно, после да се разходим за гъби в гората или полето, да може да си готвим вкусна храна на печката на дърва, вечерта да си пеем и танцуваме, а след това да правим любов на свещи.

 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Всяко нещо преминава, от нас зависи как ще реагираме. Преди да кажеш нещо – брой до 5.

 

Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...

Не.

 

Какво може да те разплаче?

Доста съм чувствителна и дори една дума може да ме просълзи, мил жест на приятел, на филми и предавания също плача.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Усмивката на приятел буди и моята.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Вярвам, че има още много неща които да направим, за да остане нещо след нас за поколенията.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодарна съм за взаимната любов, която имам от любимите хора и приятелите. За дарбите и възможностите, които животът ми предостави, за срещите с хора в точния момент. За Божествената закрила и напътствията, които получавам.

www.facebook.com/lubomira.petrova.39

Страницата на Издателство ИниИно във Фейсбук

ИЗБРАНИ МИСЛИ ОТ НАЙ-НОВИТЕ ИНТЕРВЮТА - 11.2025

 

„Когато си извън Контрол се случват нещата. Не става въпрос за клинични състояния, а за това състояние, в което чувстваш и действаш от името и в името на Душата си. Ако можеш да ги разпознаеш, разбира се. Вълнуващо е! Вдъхновение!“

- Мая Лалчева

*

„Живея тук с една малка част от себе си -

в плът, в дъх, в болка.

А другата – безгранична,

свети отвъд времето, отвъд формите.

Аз съм съзнание,

което се прелива между светове и не забравя.“

- Александър Данаилов - Майтрея

*

"Родена съм в Киев. Живяла съм в Израел, а вече осем години наричам България свой дом. Майка съм на пет деца. Това не е просто част от биографията ми — това е моят свят.

Професионално съм нутрициолог и project manager в международна дигитална компания. Работя едновременно с хора и с числа, с емоции и с крайни срокове. В живота ми има календари, клиенти, кампании… и домашни задачи, пазарски чанти, вечерни приказки. Всяка моя роля е като нишка — заедно те сплитат платното, което наричам „моят живот“.

Не се опитвам да бъда идеална. Опитвам се да бъда истинска.

Най-хубавите моменти не винаги идват с фанфари. Понякога се промъкват в тишината — в смеха на децата, в мириса на кафе в 6 сутринта, в първия сняг.

...

Онова, което ме прави истински щастлива, е усещането, че съм на път. Че се движа, уча, обичам, градя." 

- Джулия Гинзбург

*

"За мен писателите от детството бяха учители на човечеството, глас на страната, съвест на народа, светила на прогреса. Много обичах книгите, до петгодишна възраст досаждах на всички да ми четат. И един ден майка ми, доста изморена да ми чете „Живата шапка“ на Носов и „Жар-птицата“ за петнадесети път в рамките на деня, скочи и каза: „Знаеш ли какво, учи се сам да четеш и толкоз! Буквите дядо ти ти е показал, стига.“ Аз се прибрах да разлиствам книжките си и изведнъж буквите се подредиха в думи, не по срички, а направо разбрах фразата.

...

И така, през всичките тези години писах. Разбира се, сега го смятам за литературно учене. Учех се на практика, после започнах да събирам теория. Толкова исках да получа висше образование по писателско майсторство. Но в моята физическа родина на такова не учеха. Можеше да станеш филолог или литературовед. Така възникна жестоката и честна идея – да пишеш като Амнуел, Воронкова, Осеева, или като вашата велика Блага Димитрова, не може да се научи. Може да се научи само грамотност. Тогава станах психолог и лингвист – за да разбирам структурата на душата и на езика. ...

Най-трудното е да знам, че този свят не е за живот. Не можеш да живееш в него – само се развиваш, за да се освободиш. Той не ти дава покой и добър живот. ...

Най-трудното беше да преживея, че същество, с което сме споделяли милиони години, може да не ме помни. Най-трудното е да помагаш на хора, които не разбират, че имат нужда от тази помощ."

- Святослав Албирео

*

"Имах много трудно детство. Завърших Икономически университет Варна, специалност Счетоводство и контрол, но през всичките години се занимавах и с консултантска дейност със студенти. За тези години съм прочела десетки книги в различни направления. Не съм спирала да се развивам и продължавам да го правя. 17 години се грижих за парализираната ми майка. Накрая, на 17-та година, се разболях от рак.

Имам партньор, с който сме заедно от 25 години. Имаме две прекрасни момчета на 9 и 14 години.

От тъмния етап помня трудностите, през които съм преминала, близките, които съм загубила, но и уроците, които съм научила.

От светлия, в който живея в момента, съм потънала в благодат от любов към живота. 

В един прекрасен ден, Бог се докосна до мен и оттогава започна всичко. Никога не съм разбирала от музика, нито съм писала текстове. С помощта на осем програми и изкуствен интелект Създадох албум с песни за Великден – Страстната седмица. Във всичките дни върви паралелната история между Неговия и моя живот. Издадох сборника с песни „Вяра“ и продължавам да творя. Вярвам, че съм още в началото на духовния път и имам мисия."

- Мила Николова 

*

"Вярвам, че повечето сме добри и затова не спирам да работя с хората и да им помагам с това, което съм научил и мога.

Старая се да съм тук и сега, но понякога и на мен ми е трудно, когато се отвори рана. Тогава я поглеждам в терапия и гледаме в миналото, за да я разберем с моите терапевти или преподаватели, за да може да знам как в бъдеще тя да не ми влияе и да мога да менажирам себе си добре.

Вярвам, че е важно да направим максимума в този и да слушаме сърцето си, за да вървим по пътя на истината и любовта."

- Калоян Божанов

*

"Да, вярвам в хората, макар понякога да грешат.

Вярвам в себе си, защото съм научила, че вътрешната сила е по-голяма от всяка буря. И само вътрешният глас е истинският ми компас.

Мечтая за свят, в който хората се срещат със сърца, а не със маски. Надявам се здравето и светлината да ме водят, за да мога да давам още повече чрез думите си.

Прошката е ключ – без нея човек е затворен в собствения си затвор.

Живея най-вече в настоящето – то е единственият истински дом. Миналото е урок, бъдещето е хоризонт, но само днешният дъх е живот."

- Николета Манчева - АтелокиН

*

"Най-хубавите ми периоди бяха детството, студентските години, професионалните ми успехи, раждането на моя син и сватбата с една прекрасна жена.

Най-трудно преживях нещата, с които не исках да се примиря, но така или иначе животът ме подчини и бях принуден да приема.

Най-много вярвам в Бог. Някои го наричат Вселена, други – Съдба, трети – Висша сила, но моята дума е Бог, името ми го показва! Вярвам силно и в мъдростта...

В себе си вярвам, да. Понякога се разколебавам, но това е, когато съм в депресия. Така се рестартирам, когато прегоря. После отново действам."

- Божидар Ралев

Споделено от Божидар Ралев

 Снимките в интервюто са от личния архив на Божидар

Здравей! Моля те, представи се накратко…

Здравей!

Казвам се Божидар Ралев, роден съм през 1984 г. в София.

Завършил съм магистратура по ИТ и Административни бизнес комуникации в УНИБИТ. Любимата ми длъжност през годините беше търговски представител.

Автор съм на две книжки с мъдрости, послания, стихове и философски размисли. Първата е "От знание към познание", а втората "Опознай себе си чрез... Мъдрости, Философия и Послания".

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавите ми периоди бяха детството, студентските години, професионалните ми успехи, раждането на моя син и сватбата с една прекрасна жена.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Най-трудно преживях нещата, с които не исках да се примиря, но така или иначе животът ме подчини и бях принуден да приема.

 

В какво вярваш?

Най-много вярвам в Бог. Някои го наричат Вселена, други – Съдба, трети – Висша сила, но моята дума е Бог, името ми го показва! Вярвам силно и в мъдростта...

Вярваш ли в хората?

Абсолютно вярвам в тях, въпреки че много пъти се разочаровам, но проблемът е в моите очаквания. Като цяло мисиите ми са насочени към хората.

 

А в себе си?

В себе си вярвам, да. Понякога се разколебавам, но това е, когато съм в депресия. Така се рестартирам, когато прегоря. После отново действам.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Най-вече се моля близките ми да са живи и здрави. Иначе мечтая –като помагам на хората – да виждам след това щастливи лица и по-добри, по-спокойни души. Глобалната ми мечта е България да се възроди.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Не обичам живота на бързи обороти. Време има за всичко, стига да има желание.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Не! Пак бих го оплескал по същия начин!... Иначе нямаше да създам тези две прекрасни книги.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Ооо, да! Простих на всички. Прощавам, но не забравям, просто загърбвам тези хора.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Дълго време тънех в миналото, после пътувах в бъдещето, а сега живея днес и се доверявам на Бог... Просто следвам възможностите, които ми дава за деня.

 

Харесваш ли нашето време?

И да, и не! Имаме много технологични възможности, но деградирахме като общество в почти всички аспекти.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Държа на дома и семейството си! Живи ли сме, здрави ли сме – пътища дал Бог!

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Обичам го, да, но съм имал периоди, в които съм го мразил. Днес го виждам като възможности в мисионерски и професионален план. С три думи бих го описал така: Реално- Нереален, Интересен и Загадъчен.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Първата е усмивката на детето ми, иначе природата е уникална навсякъде.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Сред близки. В държавата си!

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата и надеждата.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Подкрепят ме близките ми, но не позволявам да ми влияят външни субекти.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Винаги има какво да променяме в себе си. Променям се постоянно.

 

Намерил ли си призванието си?

Да! Имам мисии.

 

Страхуваш ли се от смъртта?

Не, стига да е бърза!

 

Вярваш ли в Живота след нея?

Да! Вярвам и в прераждането.

 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Жив съм, когато допринасям с нещо добро за хората.

 

Какво е за теб самотата?

Да остана напълно сам. Самодостатъчността е илюзия.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Вечността на душата.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Много добрини съм получил през живота си. Най-доброто е, че Бог ми изпраща добри хора винаги, когато имам нужда.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Рядко имам емоции. Старая се да си създавам положителни, но понякога съм и тъжен.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Всеки воин на Светлината, който не е сред нас.

 

Имаш ли вътрешен мир?

В момента да, понякога не!

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Нямам съвършена представа за щастлив ден, защото се старая да съм щастлив при всяка възможност.

 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да бъдат добри един към друг, да не се мразят, да си помагат и да не губят вяра в любовта.

 

Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...

Не!

 

Какво може да те разплаче?

Загубата на близък човек!... И някоя любовна драма.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Някоя простотия, колкото и странно да звучи от моята уста. Най-щастливи са невежите.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Събрал съм му основните части, нека оставим детайлите в хаос. Така е по-интересно.

 

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Липсват, да! Но аз не вярвам в идеалните неща. Ако всичко ни беше цялостно и завършено, за какво щяхме да се борим?

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодарен съм на Бог за всичко, което ми е дал. И за възможностите, и за уроците. Без тях нямаше да съм днешната версия на себе си.

www.facebook.com/bojiralev