Николета Манчева споделя...

 

Казвам се Николета Манчева – човек от плът и светлина, поет на границата между болката и надеждата, търсач на смисъл. Пиша, защото думите са моят начин да дишам по-дълбоко. Възприемам себе си като пътешественик между светове – реални и вътрешни. Нямам нужда да се определям със строго име или роля – аз съм жена, дъщеря на Живота, ученичка на времето. Животът ме е учил и с ласка, и с рана – но и в двете открих смисъл.

Кои бяха най-хубавите моменти в твоя живот досега?

Най-хубавите ми мигове са онези, в които съм усещала пълното сливане с живота – в смеха на близък човек, в изгрева над морето, в раждането на стих.

 А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Най-трудните – когато болест и несигурност са ме поставяли на ръба. Но открих, че именно там човек може да порасне най-много.

 

В какво вярваш?

Вярвам, че всяко нещо има смисъл – и радостта, и болката.

 

Вярваш ли в хората? А в себе си?

Да, вярвам в хората, макар понякога да грешат.

Вярвам в себе си, защото съм научила, че вътрешната сила е по-голяма от всяка буря. И само вътрешният глас е истинският ми компас.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая за свят, в който хората се срещат със сърца, а не със маски. Надявам се здравето и светлината да ме водят, за да мога да давам още повече чрез думите си.

 

Има ли нещо, за което не ти достига времето?

Не ми достига време за всички книги и стихове, които носят искрата си в мен.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката е ключ – без нея човек е затворен в собствения си затвор.

 

В миналото, настоящето или бъдещето живееш повече сега?

Живея най-вече в настоящето – то е единственият истински дом. Миналото е урок, бъдещето е хоризонт, но само днешният дъх е живот. 

 

Обичаш ли Живота? Както е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Обичам живота – за мен той е дар, битка и чудо.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Най-красивите гледки са очите на любим човек и небето след буря.

Къде се чувстваш "като у дома"?

Чувствам се у дома там, където има тишина и любов.

Кое ти дава сили в трудни моменти?

Силата ми идва от думите, от вярата и от хората, които са били до мен, когато падах. Майка ми, приятели, понякога и съвсем непознати – те са светли камъни по пътя ми.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не се страхувам от смъртта – страхувам се единствено да не изживея живота си докрай. Вярвам, че отвъд има продължение.

Какво ти дава представа за вечност?

Вечността я усещам в тишината на планината и в дълбоката прегръдка.

Какво е щастието за теб? Какъв е един съвършен ден...

Щастието е простичко: утро със светлина, време за творчество, разговор с близък човек, смях, вечер под звездите.

Представи си живота си като пъзел... Цял и подреден ли е, липсват ли парчета?

Животът ми е пъзел с липсващи парчета – и това го прави красив. 

Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще?

На едно дете бих казала: „Бъди себе си, не се страхувай да падаш – важното е да ставаш. Вслушвай се в сърцето си, то знае пътя.“

Ако трябва да дам съвет на хората, като цяло, той е прост: "Бъди себе си. Обичай. Прощавай. Живей сега."

За какво чувстваш най-голяма благодарност? 

Ценя най-много хората до мен, близостта, доверието и времето, което споделяме, което някой ми е подарил. За него нося най-голяма благодарност. Благодарна съм и на светлината, и на сенките.

снимки - личен архив на Николета - АтелокиН

www.facebook.com/profile.php?id=61571978727930