Казвам се Николай Цветанов Митков. На 28
години съм, израснах в прекрасно и интегрирано селце, наречено Бели Извор,
намиращо се на 11 км от град Враца. Обичам природата, естествено, и
величествената гледка към нея...
Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в
твоя живот досега?
За мен всеки един момент е красив и
ценен по свой си начин... Мога да кажа кой е най-красивият момент през 2024-та
година, например, и той е: че се запознах с повече артисти и хора в
звукозаписно студио, тъй като обичам да пиша и създавам песни. (Всеки човек е
щастлив когато срещне себеподобни.)
А кое е най-трудното нещо, което си
преживявал?
Може би моите познати мислят, че най-трудното
нещо през което минах е това, че се разболях от левкемия, но това е просто нещо
материално през което тялото минава... Най-трудното нещо, което съм преживял е
душевна мъка и чувство за вина и там болката е 1000 (че и повече) нива над това
да те боли която и да е част на тялото... Накратко – най-трудното нещо е да се
бориш със своите демони!
В какво вярваш?
Като всеки християнин аз вярвам в Бог...
Но също така вярвам и в истории като тази за Хермес Трисмегист (Тот), както и в
силата на честотите и законите на херметичната философия... Накратко: когато
събереш историята от почти всички религии и учения – ще получиш една древна
история на света, а Бог е един-единствен, наричан с много имена, представен по
различни начини от различни хора с различни обичаи (вярвам че човек трябва да
бъде свободен да вярва в каквото си избере)... В това вярвам аз!
Вярваш ли в хората?
Вярвам в хората като цяло и вярвам в
това, че всеки може да се промени от по-добро към по-лошо или обратното… Вярвам,
че във всеки човек се крие и добро, и зло, и някой намираме място по средата, познато
като ИН – ЯН...
А в себе си?
Разбира се, че вярвам в себе си. Може да
се каже, че съм сбъднал почти всичките си мечти (не съм мечтал да стана милиардер)...
Когато казвам, че съм сбъднал почти
всичките си мечти – това означава, че
съм имал всичко, което искам, и каквото си поставя за цел е изпълнено, дори да
ми е отнело много години...
Имам чувството че бих планирал
сбъдването на мечтите си дори и на смъртно легло (толкова вярвам в себе си).
За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Извинявам се, ето тук не мога да
отговоря, защото вярвам, че мечтите трябва да останат скрити, докато не се
сбъднат...
Надявам се сегашните ми приятели да
останат приятели завинаги, благодарение на тях животът ми е интересен!
Има ли нещо важно, за което не ти достига
времето?
Ха-ха.... Тук наистина ми стана смешно,
защото – запомнете – времето никога няма
да ви достига и винаги ще го има "онова важното нещо" което трябва
непременно да направите, а след него веднага идва "другото важно
нещо".......
Съжаляваш ли за нещо в миналото?
Съжалявам за това, че от дете не слушах
какво ми говори баща ми и сега осъзнавам, че той просто се е ядосвал, гледайки
как повтарям неговите грешки. Но в крайна сметка съм благодарен, че го разбирам,
докато още го има... (Слушайте по-възрастните и в един момент ще имате цялото
злато на света!)
Важна ли е прошката в твоя живот?
Разбира се, че прошката е важна, тя е
едно от най-ценните неща и аз винаги съм се възхищавал на хората, които умеят
да прощават (прошката е като божията частица в човека)...
Повече в миналото, в настоящето или в
бъдещето живееш сега?
Засега повече съм в настоящето, съсредоточен
върху лечението ми и върху хората до мен...
Понякога пътувам в мислите си назад във
времето (сякаш мислите са ментална машина на времето). Когато направя това и се
сетя за сладък спомен – това поражда чувства като щастие, радост и носталгия
едновременно...
А бъдеще за мен е милиони или милиарди
години напред, затова не живея там често...
Харесваш ли нашето време?
Наричам нашето време "времето на
възможностите" или "златната епоха", защото тук и сега постоянно
има нови и нови възможности... Нови и нови... Имам чувството, че възможностите
за каквото и да е, което човек би искал да направи, са безкрайни, по безкраен
начин...
В нашето време, например, можеш да
вдигнеш телефона и мигновено да видиш твой близък човек, който е на другия край
на света... Това е нещо велико, което малко хора ценят...
Какво за теб е самотата?
Самотата е наказание за грешката да не
виждаш и да не цениш това, което имаш… а
да искаш още… Може би самотата е кармата на алчността, в известен смисъл... И
начинът на Бог да ти отвори очите.
Кое е доброто, което са сторили за теб и
няма да забравиш?
Никога няма да забравя нито едно от
всички добри неща, които са сторени за мен!
Имаш ли вътрешен мир?
Това е нещо, което винаги съм търсел, но засега все още не съм го открил... Когато го открия може би ще се чувствам като дете, което е родено в океана и никога не е виждало земя... и изведнъж стъпва на такава...
Какво е щастието за теб? Какъв би бил
съвършеният ден за теб?...
Щастието е ключът към здравето и
успеха... Към любовта и към доброто... Съветвам теб, който четеш това, да си
представиш, че си творец и да не спираш да се стараеш сам да сътвориш този
ключ!
Ще опитам да опиша съвършеният ден за
мен...
Сутринта изгревът боядисва небето в
тъмно оранжево… В почивен ден си, ти и близките ти сте добре... Пълен си с
енергия, държиш кафе в ръка и гледаш изгрева, а любимата ти книга пред теб чака
да я почетеш малко на спокойствие... Този ден нямаш ангажименти и не се случва
нищо друго, освен почивка... Чисти мисли, топлина и спокойствие... Толкова спокойствие, че си като в прегръдката
на Бог... Това е съвършеният ден!
Какъв съвет би дал според житейският си
опит на едно дете или на другите хора въобще?
Каквото и да кажа на децата, те ще го
разберат след време, както аз сега разбирам нещата, които са ми казали по-големите,
когато бях дете...
Но съветът ми към малките е: учи...
установи се... След това живей, имаш време!
А съветът ми към другите е: подкрепяй
детето си... Повярвай в него, дори да не
го разбираш… Но не забравяй и ти да живееш, не забравяй поддръжката на душата и
сърцето си... Не забравяй, че и ти беше дете… Недей да губиш себе си!
Какво може да те разплаче?
Или прекалено много радост, или
прекалено много тъга! (Аз предпочитам да е радост.)
Ако си представиш живота като пъзел – доколко е подреден той, има ли липсващи парчета?
Да си представя живота като пъзел – това
означава, че постоянно добавяме нови и нови парчета в него... Лично моят пъзел
не е подреден... Не е съвършен, и това го прави хубав!... А твоят пъзел какъв
е?
На първо място ценя това, че попаднах на
семейство, което е заедно и в най-големите проблеми, и в най-лошото, и в най-доброто
време. Благодарен съм за това, че на толкова хора им пука за мен и че животът
ми е установен точно с тези родители, точно с тези приятели и точно с тези
близки, които не бих заменил дори за вечен живот или несметни богатства... Чувствам,
че съм роден точно там и точно такъв, какъвто и където бих мечтаел да съм!
Послепис:
Ако утре си отида от този свят, знайте,
че живях добре... Имах всичко, което искам, защото не исках много... Правех
всичко, което искам... Сбъдвах мечтите си, които не включваха успех и пари, а
доставяха голяма доза щастие!
– Николай
Цветанов Митков
Благодаря на Кристина Митева, че ми даде възможност да се изразя и да оставя парченце от себе си във вечността!
И аз ти благодаря, най-сърдечно!
Няма коментари:
Публикуване на коментар