събота, 31 юли 2021 г.

Споделено от Елена Динова

 


снимки: личен архив на Елена


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

 

Най-хубавите и емоционални периоди от моя живот са, когато станах майка, а впоследствие и баба на 4 внучета. Изправих се пред предизвикателства, които бяха непознати за мен. Участвах в израстването на едно ново, всеки път по своему, поколение.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

 

Преминах през много препятствия и трудности. Но слава богу – не  бяха от здравословен характер. Като дете, живяло в дълбоката провинция до завършване на средното си гимназиално образование, попаднах сама в София в инженерен институт. Първата година живеех под наем с моя братовчедка-състудентка. След това отидох в общежитие, където повече ми хареса. Обичам да живея сред повече хора и слава богу – през годините попадах на много добри съквартирантки.

 

Вярваш ли в хората? А в себе си?

 

Вярвам в хората и винаги съм била добронамерена в отношенията си с тях. Била съм и разочарована от някои, но характерът ми е такъв, че винаги съм търсела оправдание за действията им, които са ме наранявали. Продължавала съм напред, благодарение на характера си без тях, но след всеки случай съм имала едно наум вече. Животът ме учеше, а аз бях старателна ученичка, така да се каже. Вярата в доброто и в хората не загубих през всичките си години. Но най-много вярвах в себе си. Никога не съм се подценявала, нито съм се надценявала във възможностите си. Знаех какво мога и какво не мога. Реалната представа за себе си и за заобикалящата ме действителност ми даде възможност да контактувам с много хора след завършването на висшето си образование. Не мога да се оплача, винаги съм била заобиколена от хора, мнозинството от които са вярвали в моите възможности на лидер и добър човек. Така бе още от детските ми години, защото децата ме избираха за отряден председател, в дружинния съвет на училището все ме поставяха в лидерски позиции. Заемала съм и директорски пост в най-ранните години на демокрацията. Времето, когато хората избираха измежду своите среди, без връзки и протекции. Гордея се с тези години, защото увличах хората с личния си пример да работим съвестно. За някои съм била сигурно голям наивник, но аз бях човек от народа и такава си останах. С течение на времето пренаредих приоритетите си и затова казвам, че след пенсионирането ми съм била най-щастлива. Баба, която в името на отглеждането на внуците си загърби спокойствието и предпочете да се отдаде изцяло на тях.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото? Важна ли е прошката в твоя живот?

 

За нищо не съжалявам в живота си, за всичко прощавам и съм простила. И аз не съм безгрешен човек.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

 

Винаги съм живяла в бъдещето и съм искала да направя нещо полезно и добро за хората.

 

Намерила ли си призванието си?

 

Намерила съм призванието си, а то е да пиша за децата, да дам нещо от своята душевност, от своята любов и внимание. Искам да оставя нещо след себе си, затова публикувам детски книжки.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега?

 

Обичам живота и го живея пълноценно, според моите представи, поради гореописаните причини. И ако има прераждане, нека се преродя в същия или подобен човек.




 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също...

 

Споделям всичко това от добри чувства и обич към младите хора. Споделям като една от многото.

 

С поздрав: ЕЛЕНА ДИНОВА

29.07.2021 г., гр. София

 


сряда, 28 юли 2021 г.

Росен Карамфилов споделя...

 


Курс по творческо писане, 2017 г. 

Фотографии: личен архив на Росен Карамфилов

 

Росен Карамфилов – писател, поет, певец, свободен дух с четка в ръка. Електроцентрала за идеи. Новатор във това, което правя. Импровизиращ експериментатор. Човек на крайностите. Дълга поема. Соло китара. Това е всичко, което съм.



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?


Тийнейджърските години. Бях луд и безгрижен тогава. Сега съм само луд, но пак ми е добре.

 

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?


Смъртта на мои близки.

 

 

В какво вярваш?


В Господ. И в самата си вяра в Него.

 

 

Вярваш ли в хората?


Доверието ми се изгражда. Не го раздавам наляво и надясно.

 

 

А в себе си?


Естествено. Само аз съм наясно с истинските си намерения.

 

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?


Мечтая да съм жив достатъчно дълго. Надявам се на същото.


 


"Огненото лале"

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?


За книгите, които искам да прочета, а аз искам да прочета света.

 

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?


Съжалявам, че прекалих с някои неща. От друга страна съжалявам, че не прекалих още повече навреме, преди да ми бъде забранено да прекалявам. Но – има време.

 

 

Важна ли е прошката в твоя живот?


Разбира се. Ако я нямаше прошката, нямаше да ги има грешките. Те са ме научили на най-важните уроци.



Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?


Живея в настоящето. Миналото е мъртво. Бъдещето въпрос е.

 

 


фотография: Теодор Йорданов 


Харесваш ли нашето време?


Не. Трябва ли да обяснявам защо?

 

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?


Морето. Това е отговорът. Морето.



Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...


Не е въпроса само да го обичаш. Винаги съм обичал живота. Ценя го едва от скоро. Чувството е чудесно. Три думи: раждане, път, политане.



Кои са най-красивите гледки на света за теб?


Гледките, на които ставам свидетел, когато осветлението угасне.

 

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?


София е моят дом. Тук съм поел дъх. Тук въздишам в паузите.



Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?


Нищо не ми дава сила. Аз нося силата като товар на гърба си. Без нея бих рухнал.



Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?


Баща ми – Кольо Карамфилов. Това име стига.


 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?


Всичко. За да започна начисто и впоследствие да стана същия.



Фотография: Wiebke Beiche


 

Намерил ли си призванието си?


Глупаво е аз да го казвам. Попитайте хората, които са чели книгите ми, хората, които купуват картините ми и слушат песните ми. Те ще ви дадат този отговор.


 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?


Не се страхувам от смъртта, но и не бързам със заключенията.


 

А какво те кара да се чувстваш жив?


Музиката.

Какво е за теб самотата?


Ден без музика.


 

Какво ти дава представа за вечност?


Поезията. Затова пиша стихове.







Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?


Показвали са ми, че ме ценят. Като човек и като артист.



Какви чувства изпитваш най-често?


Цялата възможна палитра.







Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?


Сянката си.



Имаш ли вътрешен мир?


Рядко.

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...


Покоят, страстта, съзиданието. Разбъркай ги и ще получиш щастие. Сол – на вкус.



Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?


Бих посъветвал детето да не пораства никога.

 

Какво може да те разплаче?


Ако знаех – щях да умея да плача.



А какво може да те накара да се усмихнеш?


Жена ми.





Фотография: Румен Въчев



Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?


Изобщо не е подреден и това му е хубавото.



Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?


Липсва най-важното парче – наследникът ми. Продължението...

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?


За това, че стигнах дотук. Не беше лесно, честно.

 

Три въпроса, специално за теб:

Кога откри, че можеш да бъдеш творец и така да живееш – с изкуството?

Когато разбрах, че друго няма да стана.

 

Кои недъзи на хората ти се виждат по-страшни и трудни за преодоляване – физическите или скритите вътре в човек?

Физическият недъг засяга само тялото. Страшно е да си недъгав в мисленето си. Слава Богу – поне това ме подмина.

 

Ако можеше да кажеш днес нещо на своя баща, с когото имаш много силна връзка – какво би било то?

Бих го попитал кога ще се видим.





 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши го също...

Аз споделям трудно, сами виждате. Все пак – благодаря за вниманието!


вторник, 27 юли 2021 г.

Емил Карамитев споделя...

 



снимки: личен архив на Емил


Аз съм Емил. На 39 години съм, щастливо женен (или поне така си мисля) и имам една прекрасна дъщеря – Емили, на 15.

Благодаря ти, Кристина, за това твое хрумване да каниш твои познати и непознати хора да споделят с теб своите съкровени желания и мечти. Радости и болки. И в този ред на мисли, искам да те уверя, че ще съм напълно откровен. А сега и отговорите ми!

 

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Раждането на единствената ми дъщеря Емили.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Загубата на моите родители и на сестричката ми Вера.

 

В какво вярваш?

Вярвам в Бог.

 

Вярваш ли в хората?

Да. Все още вярвам в човеците (за някои от хората е вече късно да се наричат така).

 

А в себе си?

В себе си най си вярвам.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая за спокоен и щастлив живот. Иначе се надявам на Здраве.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да. Времето не ми достига да кажа на някого, че го обичам.





 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Съжалявам, че не успях да целуна момичето с кафявите очи, което обичах и загубих...

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Тя е една от най-важните в моя живот. Тя е силата.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живея само и единствено в Настоящето. Другите времена са химери някакви, за мен.

 

Харесваш ли нашето време?

Нашето време направо си го обичам. Как да го харесвам само?...

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Да, има. Искам да отида на края на света. Или в Хаити, или в Доминикана.

 

Обичаш ли Живота?

Животът ми е дар Божий. Как да не го обичам. Все пак го живея.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Хеопсовите пирамиди, и от Балкана в Родопите (там, откъдето съм).

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Преди беше в моя роден дом, а сега е в моя – тук и сега.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата ми.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Мама, тате, и братята и сестрите ми.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Не. Идеален съм си засега.

 

Намерил ли си призванието си?

Да. Смятам, че съм Писател, а това е моята съдба още от 8-годишен.

 

Страхуваш ли се от смъртта?

Не, не се страхувам от нея.

 

Вярваш ли в Живота след нея?

Да. Смятам, че поне там ще ме оценят достойно, като човек.

 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Любовта ме кара да съм жив.





 

Какво е за теб самотата?

Самотата за мен е самоубийство. Никой, според мен, не трябва да е самотен.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Силата на Духа ни е във вечността, според мен.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Когато един човек помогна на детето ми, за да се излекува по-скоро. Този жест и човека никога не ще забравя.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Любовни. (Най-често...)

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Мама.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Да.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Щастието ми е в семейството ми. А съвършеният ден е... разходка, добри и мили думи, и приятни емоции с любимите за мен хора.





 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да си себе си преди всичко, и после да си всичкото останало.

 

Какво може да те разплаче?

Мил жест и жескоката съдба на някого.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Усмихвам се на всичко. Най-често на добри примери и целувки на добър и любим човек за мен.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Моят живот си го представям, че никога не ще бъде подреден. Иначе ще се опитвам да го редя ли, редя. Дано поне се опитам до успех. В смисъл, искам да е поне подреден.

 

И накрая, това, което не успя да ме попиташ – „Какво те кара да си жив?” А отговорът ми ще е... Ами, живее ми се.

Благодаря ти, че те Има.

 

И аз ти благодаря за искрените отговори! Всичко най-добро ти желая, от сърце!