четвъртък, 24 май 2018 г.

Ангел Вълканов споделя...






Казвам се Ангел Вълканов. Роден съм в град Русе и съм горд баща на две пораснали деца. Работил съм различни неща, но любимото ми занимание е да съчинявам истории. Започнах да чета книги в трети клас и паралелно с това се увлякох по рисуването. Първо си досъчинявах книгите, които четях и прерисувах илюстрациите им, а сега се занимавам с графичен дизайн и съм автор на три книги – „Ариниил“, „Идеалният свят“ и „Янко и вълшебната книга“. Обичам да карам колело, да играя паневритмия, да ходя в планината, да бера гъби, да чета фентъзи и да гледам филми. Мечтая да пътешествам и да видя Ню Йорк.
„Ариниил” в „Жената днес“: jenatadnes.com/shesto-chuvstvo/vyarvate-li-v-angeli-hraniteli/
Лично творчество: kiamzena.blog.bg



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
 
Много са наистина и съм благодарен, че ги имам! Но има някои особено ярки, които ще са ми винаги много скъпи. Спомням си, когато ми връчиха сина ми. В този момент онемях и го гледах с почуда и известно притеснение. Почудата беше, че е малко късче живот, а притеснението, че нямаше нито коса, нито вежди, нито мигли. Същото изпитах и с дъщеря ми. Пак я гледах с почуда и притеснение. Почудата е ясно, а притеснението беше, че си имаше коса, мигли и вежди, но по много. Сега си имат всичко и пораснаха. Третият път на онемяване бе, когато съзрях една жена. Тя сега е до мен и съм много щастлив.
Има и още един незабравим момент – когато излезе от печат първата ми книга. Спомням си, че тогава се разплаках, защото една мечта стана реалност.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?
 
Този въпрос е малко като студен душ след първия въпрос. Да си спомним, че животът има две страни. Аз вярвам, че трудностите, които преживяваме са важни за нас, защото те ни карат да се замислим кое е значимото в живота ни и доколко ни стиска да го отстояваме и да се борим за него. Без тях няма как да разберем дали искаме да постигнем нещо достатъчно силно.
Ще споделя един труден период, без който нямаше да съм постигнал нищо. Беше преди повече от четири години. Тогава бях буквално на дъното и не знаех какво да правя с живота си. Каквото и да правех, всичко се проваляше и затова спрях да правя каквото и да е. Но благодарение на този период се появи книгата „Ариниил или вярвате ли в ангели хранители“.  Тогава ме споходиха всички послания, които записах в тази книга. От тогава искрено вярвам, че не сме сами в този свят и винаги има до нас един ангел, който е винаги готов да ни помогне, стига да искаме да го чуем. Обикновено осъзнаваме това, когато попаднем в задънена улица. Пред нас има стена и я гледаме с ужас, отчаяние и страх. Но ако отворим съзнанието си, ще видим, че на стената има някой, който е готов да ти протегне ръка, да ти спусне стълба, да ти пробие врата, за да минеш, но ти трябва да положиш усилие, да му повярваш, да му се довериш.

В какво вярваш?
 
Към вярата се отнасям много предпазливо. Едно от нещата, които научих от моя ангел хранител е: „Това, в което вярваш сега и си готов да отстояваш със зъби и нокти – УТРЕ може да се промени.“ Животът ни не е статичен, той постоянно се променя и ти поднася изненади. Аз самият го твърдя, защото се промених много. В думата „вяра“ се крие много повече, както във всяка дума, както в самия живот.

Вярваш ли в хората?
  
Разбира се. Затова сега работя върху история за един малък Бог, попаднал в „супата на живота“. Той непрекъсното твърди: „Светът е пълен с добри хора“. Ако вярваш в това, то ще ги откриеш навсякъде около себе си. Може да се съмнявате, но „В живота има много гледни точки, но две са важни – дали гледаш на него като на поредица от неЩАСТИЯ или ВЪЗМОЖНОСТИ“.

А в себе си?
 
Аз вярвам, че съм част от нещо много по-голямо от мен и се надявам да не се случи нещо, което да обори тази вяра. Щом съществуваме в този свят, вярвам, че имаме своята мисия и предопределение в плана на живота.






За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
 
Мечтая светът да стане едно красиво място за живот. Надявам се хората да откриват доброто все повече в себе си и да го прилагат. Сещам се за притчата за двата вълка в човека. Побеждава този, който храним
Да храним доброто в себе си – това ще разреши всеки проблем.


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
 
За писане. Има много истории в мен, които искат да бъдат разказани. Животът ми винаги е бил свързан с историите. Спомням си как, като малък, винаги нещо измислях под влиянието на филм или книга. Това детско увлечение по измислянето на истории си остана у мен през годините. Нещата се промениха, когато реших да ги записвам. За да се появи една история при мен, аз трябва първо да я преживея в ума си. Не ми се получава да седна пред белия лист и да я разкажа от раз. Точно за това разказване не ми стига времето. Иначе постоянно съм в някоя история...

Важна ли е прошката в твоя живот?
 
Трудно прощавам и затова се стремя да не стигам до ситуации, в които да искам или да давам прошка. Мисля, че ми се получава като приемам хората с техните добри и лоши страни. Когато приемаш хората и ги обичаш, обикновено им прощаваш още преди да направят каквото и да е.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
 
Ще си призная. Живея повече в бъдещето, въпреки че осъзнавам, че живеем тук и сега, и както се пее в една от песните на Висоцки:


„Обичам те сега, не тайно, а открито.
Не след или преди в лъчите ти изгарям.
Със сълзи или смях, обичам те сега,
а в миналото аз не искам, а в бъдещето аз не знам“


Харесваш ли нашето време? 
 
И да, и не! „Нашето време“ е битието, в което пребиваваме сега и то се определя от всеки от нас. Затова се старая да съм отговорен за своите действия, защото те рефлектират върху другите около мен.
Защо да и не? Харесвам го по ред причини – сега можеш бързо да се придвижваш, има интернет и бърза комуникация - като цяло всичко е по-лесно и достъпно, изобилие от всичко. Не го харесвам, защото изчезва човекът. Спомням си как във времето, когато нямаше интернет, компютри и 24-часова телевизия, четяхме научна фантастика и мислехме как технологиите ще ни направят свободни. Имам чувството, че става точно обратното. Технологиите облекчават труда, имаме всякакви стоки за потребление, даже повече, отколкото са ни нужни, но се губи майсторството – с ръцете си да нарисуваш картина, да издялкаш летва, да направиш каквото и да е с ръцете си.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
 
Конкретно – да! Това са Седемте Рилски езера и Карадере. На тези места намирам спокойствие и уют.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.
 
Не съм мислил дали обичам живота. Имам го и го живея. Може би повече мисля за смисъла му. Всъщност, този въпрос ме занимаваше много, докато не открих един цитат в книгата „Лавина“ на Блага Димитрова: „В търсене на смисъл погубваме живота си.“
Сега мисля, че животът е възможност – ето два цитата от книгата ми „Ариниил“:  “Недей да мислиш, че животът е несправедлив към теб – Той е това, което ти си пожелал.“ „Да негодуваш срещу живота е все едно да го осъждаш.“
Може ли да се опише живота с три думи?! Ще се пробвам така: „Животът е ДЕЙСТВИЕ, иначе губи СМИСЪЛ и се превръща в СЪЩЕСТВУВАНЕ.“

Кои са най-красивите гледки на света за теб? 
 
Да видя усмивката на любимата, изгрева на Рила, света от някой връх, морето, хоризонта и звездите, разбира се...

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
 
Когато пиша нова книга и съм в нейния свят.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
 
Увереността, че трябва да стигна до края, защото никой няма да го извърви вместо мен. Разбира се, могат да ми подадат ръка в момент на слабост, на която да се подпра, но отговорността да извървя своя път е само моя.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
  
Ще отговоря с още една мисъл на Ариниил: „Никой не ти е враг на тази земя – Всички са твои УЧИТЕЛИ.“
Благодарен съм на всички мои приятели, които ме подкрепят, особено на жената до мен, че ме търпи, както и на враговете си.

Искаш ли да промениш нещо у себе си? 
 
Разбира се, че искам. “Мислещият и търсещ Истината човек никога не е статичен – ТОЙ ПОСТОЯННО СЕ ПРОМЕНЯ“. Искам да се усмихвам повече, да се радвам повече и да съм благодарен. 




Намерил  ли си призванието си? 
 
Това с призванието още не съм го разбрал. Реално човек е това, което мисли, чувства и прави. През живота си съм сменил куп работи и много неща са ме грабвали. Единствено пренесох през годините любовта си към книгите и историите. Сега, като се обръщам назад, си давам сметка, че никога съчиняването на истории не съм приемал като нещо сериозно. Те просто си бяха с мен и не им обръщах внимание, докато един ден не реших да ги записвам.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
 
Ако кажа не, ще излъжа, но не знам дали това е точно страх. Учат ни, че смъртта е естествен процес, но вече не съм убеден в това. Знам, че животът не свършва, щом спре да тупти сърцето. Понякога си мисля, че животът ни е просто сън, проблемът е, че не знам какво ме чака, като се събудя.

А какво те кара да се чувстваш жив?
 
Когато правя нещо с ръцете си. Принципно няма значение какво, но винаги има едно „но“. Най-пълен с енергия се чувствам, когато ме озари идея за нова история.

Какво е за теб самотата? 
 
Самотата е остров, близо до брега, и не знам как да построя мост и да се махна от него.

Какво ти дава представа за вечност?
 
Зведното небе винаги ми дава представа за безкрайност, а времето - за вечност. Мисля, че вечността се крие във времето, но как – не мога да го проумея.

Какви чувства изпитваш най-често?
 
Тъга и радост, но тъгата е повече.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
 
„Смисълът на живота Е ДА БЪДЕШ ЩАСТЛИВ“, казва Ариниил. Отначало не го разбрах, но после осъзнах, че щастието е състояние. Преди все си казвах, че ако имам това или онова, или ми се случи това или онова, ще съм щастлив. Но когато някое от онези „това-онова“ идваше, се появяваше нещо друго, което ми пречеше да бъда щастлив. Така осъзнах, че щастието е състояние на Духа и е напълно постижимо. Винаги има на какво да се усмихнеш, на какво да се зарадваш и за какво да благодариш.
Всеки ден е съвършен, защото е денят днес, трябва да се науча да не го забравям. 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
 
Не обичам да давам съвети. Всеки човек има свой мироглед и както казва Ариниил: „Не се оглеждай в моделите на другите – ТЕ НЕ СА ЗА ТЕБ.“ Така сме устроени – да сме любопитни и да искаме да изпробваме всичко. Ако някой не се изгори на огъня нито веднъж, никога няма да разбере какво е и ще се съмнява, че огънят е горещ.
Но Ариниил има едно добро послание: „Много по-добре е да правиш нещо, отколкото – ДА МЕЧТАЕШ ДА ГО НАПРАВИШ.“






Какво може да те разплаче?
  
Напоследък се улавям, че често плача на филми. Много е странно! Иначе не обичам да плача.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
 
Когато надзърна в себе си. Тогава изведнъж осъзнавам колко е смешно всичко.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
 
Не знам. Май това се разбира в края на живота, защото, докато си жив, се опитваш да го подредиш. Винаги съм смятал, че когато дойде мигът душата ми да напусне тялото ми, ще знам доколко съм успял. Лошото в случая е, че няма да мога да се върна и да го доподредя в този живот.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
 
Ценя, че открих човек до себе си, който ме подкрепя и по тази причина изпитвам огромна благодарност.


петък, 18 май 2018 г.

Ася Антонова споделя...







Здравейте, аз съм Ася! Родена съм и живея в Пловдив. Цялото ми име е Анастасия. Харесвам името си, красиво е, царствено... Но пък краткото „Ася“ е някак... по-приятелско! Освен това, краткото ми име е в заглавието на предаването, на което съм автор и водещ от години – „Ася в страната на талантите“, по Пловдивска Обещствена телевизия... Една хубава препратка към Страната на чудесата! По този начин и живея, бродейки в света на доброто, красивото..., в света на изкуството! Много обичам работата си, щастлива съм от това, което правя!
От малка обожавам поезията, театъра, киното... В семейството ми всички бяха свързани с изкуството. Мечтаех си да се занимавам с театър, или пък да съм част от екипа на някой известен  кино режисьор! Мечтите се случват, когато си ги обичаш и следваш...
Семейството ми, днес, като цяло е телевизионно. Всички професионално сме свързани с телевизията... Може би, защото децата ми буквално пораснаха, израстнаха в телевизионна среда, вече професионално се занимават с операторско майсторство, фотография... А съпругът ми е безкрайно съпричастен, към всичко, което правя и много често е част от различни ТВ проекти.




Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Аз съм много щастлив човек, живея щастливо, интересно ми е!... Много обичам да пътувам, това са едни от най-хубавите мои моменти. Емоцията от пътуването ме държи безкрайно дълго и ми дарява много.
Хубавите моменти са свързани и с работата ми. Имам шанса да се срещам с уникални хора, с творци, с ярки представители на изуството... Тези срещи вълнуват, обогатяват, направо те „вдигат“... А и колко хубави приятелства са се случили!...
Хубавите моменти са и когато си отделям време за скъпоценните ми хора... Специално време...

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Най-трудният момент в живота ми беше загубата на баща ми. Не мисля, че това може да се преживее. Болката остава, даже с времето се засилва...
Моят баща беше изключителен човек, с много познания, култура. Пишеше стихове, разкази. Беше автор на много научни статии, исторически, археологически изследвания...
Беше много добър човек!

В какво вярваш?

Вярвам в Бог.

Вярваш ли в хората?

Вярвам в хората, обичам хората. Като малка, си имах колекция от хора – специални за мен; хора, които са ме впечатлили; добри хора. С времето, колекцията ми нарастваше.

А в себе си?

Вярвам в себе си, но уповавайки се на Бог.  А и нали у всеки един от нас има божествена частичка? Вярвайки в себе си, в Бога у себе си, привличаме и чудесата в живота! 






За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да пътувам по различни кътчета на света...

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Принципно, не ми достига времето... Мечтая си поне за 36 часа в денонощието... Не ми достига време да чета повече, да пиша – имам някаква идея; не ми достига време за „детето в мен“ – за някакви мои си шарени, весели, щури неща...


Важна ли е прошката в твоя живот?

Всичко, което се случва в живота ни, е с цел да ни научи на нещо. Същевременно, давайки прошка, се освобождавам от негативните емоции, за да освободя повече място в себе си за светли мисли, идеи, любов...

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Понякога обичам да си спомням, имам си някакви сантименти... Но истински, с радост живея в настоящето, аз съм си истински събирач на мигове... Изживявам ги, ценя си ги... Обичам да се спирам...
"Учудващо е колко малка част от живота ни заемат значимите мигове. Най-често те свършват, преди още да са започнали. Но хвърлят светлина в бъдещето и правят човека, който ги е породил, незабравим." – Любима мисъл от филма „Анна и кралят“, по повод преживявания, мигове в „минало,настояще, бъдеще“!

Харесваш ли нашето време?

Да, интересно, динамично време... Появяват се все повече светли, духовни, търсещи хора.






Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Обичам морето, много ми е скъпоценно общуването с него... То е свобода, детство, необятност, романтика, релакс, чайки, ветрове, лодки, пясъци, изгреви...
Съприкосновението с морската шир е своеобразно пътуване към себе си...

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи...

Кутия С Чудеса

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Природата е пълна с красиви гледки... Затова човек трябва да пътува, да разглежда, да приема красота в себе си...
Красива гледка са и красивите взаимоотношения между хората...
Когато носиш красотата в себе си, ти лесно я  откриваш наоколо и я пресътворяваш в общуването си.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Навсякъде... Духът ми е пътешественически, така че пътувайки се чувствам прекрасно!

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Близките ми хора, семейството, вярата в Бог.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Родителите ми, брат ми, съпругът ми, децата ми, колеги  от телевизията, приятели.... Близкият ми кръг от скъпоценни хора, с които общувам ежедневно и ме познават добре.





Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Харесвам се, приемам се... и си уча житейските уроци, пътешествайки.

Намерила ли си призванието си?

Да! Чувствам се на мястото си, чувствам се щастлива...

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Да, страхувам се... Вярвам, че животът се трансформира под друга форма и може би е още по-истински и просторен...


А какво те кара да се чувстваш жива?

Всичко! На мен ми е интересно да живея... Всеки един ден е различен, неповторим... Обичам да се самопровокирам, да започвам...





Какво е за теб самотата?

Не я познавам, звучи ми като „отхвърляне“... Но когато е творческа, може би е нещо хубаво...

Какво ти дава представа за вечност?

Природата, Изкуството, Бог....

Какви чувства изпитваш най-често?

Удовлетворение, радост, любопитство, възхищение, любов, понякога тъга...

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Щастие е да се занимаваш,  да правиш това, което обичаш;
Щастието е във взаиморазбирането,  в споделеността;
Щастие е да си здрав и да изживяваш пълноценно, с радост всеки един ден...
Аз съм избрала да се чувствам щастлива, по пътя си!...





Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Аз бих искала съвет от дете... Децата са мъдреци!
Не обичам да давам съвети, всеки прави своите избори.

Какво може да те разплаче?

Много неща може да ме насълзят, разплачат... Красива песен, вълнуваща книга, филм...

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Аз съм много усмихнат човек, живея с усмивка! Така съм създадена, усмихвам се и така се живее много по-добре и по-приятно! И получавам много усмивки в отговор на моята...






Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Животът е пътуване. През целия си живот подреждаме, попълваме, разместваме частички от пъзела. И именно в това е интересното. Би било прекалено скучно,  пъзелът да е изрядно подреден и завършен.


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя способността си да се радвам на живота, да ми е интересно във всеки един миг от пътешествието...
Ценя усещането, което ми носи работата ми...
Ценя приятното чувство да се прибера вечер вкъщи...
Благодарна съм на Бог за всеки един ден, за хубавото ми семейство, за всички неща, които ми се случват... И за хората, които срещам по пътя си!











Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

Благодаря ти, Криси!... Накара ме да се замисля за много неща.
Светъл път на всичките ти проекти!

БЛАГОДАРЯ ТИ!   

вторник, 15 май 2018 г.

Споделено от Анна Соловьова




АЗ СЪМ ВЕЧНА, кръстили са ме Анна… на прабаба ми. На 31 години, родена в Украйна, живея в България вече 23 години и не се чувствам българка, нито украинка, а се чувствам себе си, все повече. Занимавам се с енергийно лечение и препрограмиране на подсъзнанието. Следният цитат на Екхарт Толе описва изключително добре усещането ми за себе си и за хората: 

„Ти си Вселената, която изживява себе си като човешко същество за един кратък момент.”   
(„You are the Universe experiencing itself as a human for a little while.”)

Това са линкове към страниците ми и сайта, който скоро ще претърпи големи промени:



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Всеки път, когато поемах по пътя на сърцето си. Семинар, на който срещнах много чудесни приятели; пътуването до Египет; решението да се върна от Лондон в България; прегръдки с любими хора; днес, когато той закичи цвете в косите ми. Всеки път, когато се завръщам към себе си.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
Трудна връзка – класика; първите години в България; осъзнаването, че никой не ми е виновен и поемане на отговорност за живота си.

В какво вярваш?
В чудесата; в силата на любовта; в напредъка и доброто.

Вярваш ли в хората?
Вярвам в човечеството.

А в себе си?
Абсолютно да!

За какво мечтаеш?
Мечтая за свят, в който цари баланс и хармония между човека и природата.

На какво се надяваш?
Не се надявам, действам.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Обикновено са неща, които несъзнателно отбягвам.

Важна ли е прошката в твоя живот?
О, да! Прошката трансформира живота ми!

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?
Ами те съществуват по едно и също време, така че си пътувам постоянно.

Обичаш ли Живота?
Обожавам го!

Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.
Разцъфване. Движение. Нежност.





Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Радост и любов в очите на близките. Децата. Величието на природата.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
О, навсякъде! Дори и за една нощ да съм на хотел в непознат град, пак ще кажа, че съм вкъщи.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Осъзнаването, че това е временно разместване на пластовете, за да се настани по-доброто.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Бих си сложила оранжев лак на ноктите, за настроение.

Страхуваш ли се от смъртта?
Мисля, че до някаква степен да.

Вярваш ли в Живота след нея?
Да!

А какво те кара да се чувстваш жива?
Животът около мен, работата ми, любимите ми хора, желанията и целите ми, душата ми, самата дума ЖИВОТ.






Какво е за теб самотата?
Неразбраност.

Какво ти дава представа за вечност?
Природата, човешката душа, космосът.

Търсиш ли смисъла на живота?
Не, създавам го.

Какви чувства изпитваш най-често?
Почуда, спокойствие, упоритост, понякога и съмнение, любов.


Какво е щастието за теб?
Да правя нещата, които обичам.

Опиши ми един съвършен ден...
Правене на любов, вдъхновяващ разговор, вкусна храна, разходка сред природата, работа и комуникация с клиенти, концерт на живо с любима музика, смях, прегръдки, вана и аромат на рози.


Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Ти вече знаеш и можеш всичко, живей със сърцето си!

Какво може да те разплаче?
Ох... Най-неочаквани неща...

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Проява на доброта, нежност и интелигентно чувство за хумор. Природата винаги ме усмихва :)

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?
Има ли такова нещо като подреден живот? Но със сигурност знам едно – че парченцата са в ръцете ми. 





Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Може би малко повече лекота.

Какво цениш най-много в живота си?
Възможностите, които ни се предоставят всеки миг.

За какво чувстваш най-голяма благодарност?
За това, че съм тук и сега; за хората, които са в момента в живота ми; за Всичко, което Е!

Благодаря за поканата за участие, беше интересно да си поговоря със себе си!

И аз ти благодаря за споделеното!